ЗА ПРОДУКЦИЯТА:

Ние ли контролираме съдбата си или невидими за нас сили ни манипулират?

В трилъра „Агенти на съдбата” Мат Деймън играе ролята на човек, който – зърнал бъдещето, което Съдбата му е отредила – осъзнава, че иска нещо съвсем друго. За да постигне това, което желае, той ще трябва да преследва по улиците на модерен Ню Йорк единствената жена, която някога е обичал.

На ръба да получи място в щатския сенат, амбициозният политик Дейвид Норис (Мат Деймън) среща Елис Селас (Емили Блънт), красива танцьорка на модерен балет – жена, каквато до сега не е познавал. Точно когато осъзнава, че е на път да се влюби, мистериозен мъж прави всичко възможно да ги държи разделени.

Дейвид разбира, че е изправен срещу самата Съдба, представена от нейните агенти, които ще направят всичко възможно да предотвратят вероятността Дейвид и Елиса да бъдат някога заедно. Изправен пред съкрушителното им превъзходство, Дейвид трябва да остави Елисаи да приеме предначертания му път … или да рискува всичко като предизвика Съдбата, но да бъде с жената на живота си.

Сценарият на „Агенти на съдбата” е написан от режисьора на филма Джордж Нолфи (сценарист на „Бандата на Оушън” и ко-сценарист на „Ултиматумът на Борн”). Историята е базирана на разказ от Филип К. Дик (“Зов за завръщане,Специален доклад” and “Блейд Рънър).

Джордж Нолфи работи по друг сценарий, когато неговият дългогодишен приятел и партньор в продуцирането Майкъл Хакет му заговаря за разказа на Филип К. Дик „Екипът на съдбата“ по време на телефонен разговор. Макар още да не е осигурил правата за разказа, Хакет има солидни делови отношения с издателите на Дик и възнамерява да получи опция и да разработи проекта. Когато продуцентът подхвърля на Нолфи темата за „персонифицираната съдба“, която се опитва да попречи на един човек да бъде с любимата си жена, Нолфи е заинтригуван. „Той много бързо прояви жив интерес – спомня си Хакет. – Дори ме помоли да се срещнем същия ден, за да го обсъдим по-нашироко.“

Макар творбата на Дик да звучи злокобно и песимистично, основният замисъл на „Екипът на съдбата“ – че Съдбата всъщност е група хора сред нас, – съчетан с любовна история, впечатлява Нолфи като оригинална тема за филм, в рамките на която могат да се разгледат някои от „големите“ житейски въпроси по вълнуващ и завладяващ начин.

По време на сътрудничеството на Нолфи и Мат Деймън в „Бандата на Оушън“ Нолфи и Хакет вече работят над адаптацията на литературната основа, която ще се превърне в „Агенти на съдбата“. И двамата са убедени, че искат Деймън за главната роля и Нолфи описва главния герой в сценария си, като има предвид Деймън. Сценаристът-режисьор споделя: „Мат е най-добрият в изобразяването на обикновения човек и точно затова е много достоверен в любовна история.“

Интересът на Деймън е събуден от този разказ за мъж, който се натъква на огромен, властен и невидим свят, съществуващ на периферията на познатия ни свят. Той заявява на създателите, че ако и по-подробният сценарий изглежда също така добър, е готов да се включи. „С Джордж отдавна сме приятели и си сътрудничим – отбелязва Деймън. – „Той ми донесе схематичния сценарий за евентуален проект, който искаше и да режисира. И тъй като много вярвах в него, бях убеден, че ще успее.“

Нолфи се възползва от възможността да дообмисли идеята, преди отново да заговори за проекта с Деймън по време на работата върху „Ултиматумът на Борн“, в който Нолфи също е съсценарист. „Бях докарал сценария до положение да е готов за Мат по моя преценка – казва Нолфи. И след като той заяви, че е заинтересуван да се обвърже официално, последва процес на тясно сътрудничество.“ Заедно колегите водят безбройни философски разговори върху материала; от тези дискусии се раждат идеи, които Нолфи използва да за подобри цялостната насока и да изгради сюжетната линия.

Деймън е впечатлен от начина, по който Нолфи разширява мащаба на творбата на Дик и я прави съзвучна с интересите на съвременната публика. Актьорът споделя: „Джордж беше много конкретен за всичко – от цялостния облик до типа хора, които искаше да набере за актьорския състав. Той имаше ясна представа какво иска да постигне с този проект.“

Тъй като и Деймън, и Нолфи са работили преди това с продуцента Крис Мур, и двамата са на мнение, че той ще им е чудесен партньор, с чиято помощ ще доведат до успех този амбициозен проект. Своя интерес за присъединяването си към екипа продуцентът коментира така: „Бях заинтригуван от основната тема на Джордж – доколко имаме контрол над собствения си живот. Много ми хареса и това, че материалът е кръстоска от няколко жанра. Има елементи на трилър, на екшън, чудесна любовна история, както и личностна криза, произтичаща от въпросите в какво вярваш и какъв искаш да бъдеш. Всичко това, плюс изключителна динамика, идваща от стремежа да надбягаш съдбата си.“

Продуцентският екип е завършен от видния нюйоркски кинопродуцент Бил Караро, чийто теоретически и практически опит в създаването на филми ще се окаже неоценим. За пръв път той си партнира с Нолфи в „Стражът“ и в този случай работи с режисьора повече от година по обмисляне на практическия подход към заснемане на сцените и локациите, предвидени в сценария, докато продукцията набира скорост в Манхатън.

Караро с неговия обширен опит във визуалните ефекти разбира, че Нолфи държи на тяхното плавно вливане в цялата картина, за да се постигне желаното внушение. Той казва: „Проследяваме агентите от една среда в друга всеки път, когато те отворят врата. По този начин може да се озовете сред много различни локации.“ След като основният екип вече е налице скоро се урежда и финансирането на проекта от Медия Райтс Капитал и продукцията е вече в ход.

Оригиналният герой от разказа на Дик е застрахователен агент, но Нолфи е убеден, че героят във филма Дейвид Норис трябва да е политик. Той си го представя като харизматичен и популярен конгресмен демократ, излязъл от суров бруклински квартал.

Продуцентът Хакет обяснява логиката на този избор: „Спряхме се на политик, защото решението, което ще вземе ще повлияе не само на него самия, но и на много хора. Ако реши да продължи по пътя на кариерата си, той би могъл при благоприятни обстоятелства да извърши велики неща в полза на милиони хора. Всичко това е от едната страна на везните, а от другата – личното му човешко щастие.“

Продуцентът Мур, чието сътрудничество с Деймън датира още от наградения с Оскар „Добрият Уил Хънтинг“, добавя: „Трудно е да отделиш Дейвид Норис от Мат Деймън. До известна степен е така, защото Джордж е писал сценария за Мат. Той е един от малцината в професията, които буквално се срастват с героя си.“

В началото на историята на Нолфи конгресменът Дейвид Норис се радва на огромно предимство в екзитполовете по време на сенаторската си кампания. Нолфи обяснява притегателността на Дейвид, подобна на тази на рокзвезда: „Той е най-младият конгресмен, избиран някога в Камарата на представителите. Има повече от отлична репутация, защото е невероятна личност.“

Макар че сърдечният характер на Дейвид и откритият му маниер на общуване са го превърнали в очевиден фаворит на обществеността, нищо човешко не му е чуждо. „При него има тенденция сам да се забърква в каши – пояснява Деймън. – Понякога е малко прекалено честен и не е достатъчно дипломатичен.“ Това е недостатък, довеждащ Дейвид до смущаващ инцидент, който му струва първото кандидатиране за сената на САЩ.

„Поради младежка невъздържаност той допуска грешка – казва Хакет. – При по-дълбоко вглеждане в образа човек би казал, че той подсъзнателно иска да се отклони от пътя, който е поел, за да открие истинската си същност.“ Грешката на Дейвид е раздухана от пресата в разгара на кампанията му и му струва загуба на предимството, а в последствие и на изборите.

Във филмите за „Борн“ и „Оушън“ жените имат силни, но все пак поддържащи роли, докато това е един от първите проекти, в които героят на Деймън е влюбен силно и съдбоносно. Според сценария обектът на любовта на Дейвид трябва да е жена, за която той да е готов да помести планини.

В навечерието на изборите, преди Дейвид да произнесе речта си в хотел Уолдорф Астория, с която признава победата на опонента си, Дейвид остава сам за момент в мъжката тоалетна, за да се стегне и успокои. Нолфи обяснява: „Той е съкрушен, че е загубил изборите. И не само заради себе си, а защото е подвел хората, у които е вдъхнал вяра.“

И тъкмо в мъжката тоалетна той се среща с красивата танцьорка Елиз Селас, която се крие от хотелската охрана, след като е предизвикала хаос на сватба. Дейвид я намира очарователна и неустоима, а тя го разпознава като популярният политик, на път да загуби изборите. Той е привлечен от нея мигновено и съдбоносно и започва да се влюбва до уши – нещо, което не влиза в плановете на Агентите на съдбата. През следващите няколко години Дейвид ще преследва изплъзващата се Елиз и ще се опитва да надхитри плановете за него, които имат хората командвани от съдбата. А това може да струва всичко и на него, и на нея.

И така, каква точно е тази група, която ни манипулира от позицията на невидима вечна власт? Кои са нейните агенти, които са никъде и навсякъде едновременно? „Те имат бюрократична система, която им позволява да манипулират нещата по такъв начин, че животът ни неусетно се нагажда, прибутва, понамества и подмамва в посоката, която те са решили, че трябва да поемем – обобщава Хакет. – Агентите са събирателен шифър на всички интерпретации, които хората имат за „другото“ – другата сила, онова нещо извън нас, което ръководи избора ни. Изобщо не е случайно, че бюрото за регулиране, дестилирано до най-чистата си форма, е отражение на някои влиятелни идеологии по света, били те религиозни или други.“

Нолфи разсъждава над своята идея за организацията, която лежи в основата на повествованието му: „Те са израз на една по-висша власт, така че не са като правителствена агенция, която не иска да направиш нещо. Имат сили, далеч надхвърлящи земните, които би могло да има едно разузнавателно ведомство. Насочват ни по курс, който да е в съответствие с общия всемирен план. Себе си възприемат просто като служители във ведомство. Със същата сила биха могли да работят и в Данъчната агенция; те просто си вършат работата.“

Изкушени от съдбата: Актьорски състав на трилъра

Изборът на актриса за ролята на Елиз далеч не е така ясно предопределен като за изпълнителя на главната мъжка роля. Нолфи иска героинята да е танцьорка, за да е в противовес на организирания политически свят на Дейвид. „По много причини една танцьорка води съвсем различен живот от този на политика, далеч не така пресметнат – обяснява сценаристът-режисьор. – Може да изтъкнете като аргумент, че танцът е най-чистото изражение на свободната воля. Или обратното, да посочите, че ако следваш рутина или хореография, за никаква свободна воля не може да става дума. В този образ има сложност, която ми харесва.“

Тъй като Елиз е изпълнителка на модерен балет от световна класа, в образа й, както и в сюжета на филма е втъкан фактът, че тя е опитен професионалист. „Представях си, че ролята трябва да се изпълнява от професионална балерина или от актриса, която дълги години е учила балет“, пояснява Нолфи. Но се оказва, че да намери съответстваща актриса с балетни умения и с подходяща химия спрямо Деймън е много по-мъчна задача, отколкото е смятал.

Правят се прослушвания на стотици танцьорки от целия свят, като Нолфи присъства на десетки от тези прослушвания. „Заснехме около 800-900 жени и открихме няколко добри възможности сред професионалните балерини – спомня си той. – Но в края на този процес се насочих към утвърдени актриси, за да видя как те ще изпълнят сцените.“

Когато известната в света на киното Емили Блънт прочита сценария, тя инстинктивно чувства, че за ролята е нужна професионална актриса. „Обадих се на агента си и му казах, че това е сложна роля и трябва да бъде изпълнена от актриса – казва Блънт. – Ако любовната връзка не се получи, няма да има и филм. Това заявих на Джордж, доста дръзко, и той се съгласи.“ След като получава ролята, Блънт посвещава няколко месеца на активно танцово обучение. Тя съзнава, че изобразяването на Елиз Селас ще е извънредно трудно.

След като с танците постига подходящата физическа форма за героинята си, Блънт установява, че да включи любовта в образа на Елиз е приятната част от задачата. „Мислех си: слава богу, Нолфи е представил героинята като жизнерадостно, силно, многопластово момиче, което умее да отстоява своето. Тя е жилава и в същото време уязвима – казва Блънт. – Образът предоставяше широк диапазон, диалогът беше духовит и начинът, по който те се влюбват, както и цялата им връзка не изглеждаха изкуствено нагласени.“

„Първата среща на Дейвид и Елиз е необичайна. Искрата на привличане между двамата пламва на фона на умивалници и писоари – смее се актрисата. – Поставени сме в ситуация, в която не можем да се съпротивляваме на привличането, нито имаме контрол над обстановката, в която възниква то.“

Дейвид съобщава на Елиз, че току-що е загубил изборите, а тя неочаквано го вдъхновява с искрени думи на насърчение. „На Дейвид му предстои да държи реч, в която ще признае загубата си и е на етап, когато чувства, че е изгубил всичко – казва Блънт. – Моята героиня го окуражава и отново събужда у него страстта към онова, което върши. Тя го насърчава към откровенност, защото това качество е присъщо на самата нея.“

Деймън добавя своя коментар относно срещата: „Общо взето той е влюбен в нея само след пет минути разговор. Тя му дава идеята да бъде такъв, какъвто е в своята реч и той точно това прави. Речта му намира такъв широк отзвук, че той незабавно се превръща във фаворит за следващия сенатор от Ню Йорк.“

Елиз и Дейвид не подозират, че не случайността ги е сблъскала в онази вечер. Това е планирана среща, дирижирана от агентите на съдбата, като хитър и обмислен ход. Но по план е трябвало те да се срещнат само веднъж. Продуцентът Мур изяснява същността на тези хора: „Съдбата има свои агенти по света и Съдбата е тази сила. Идеята е, че човешката раса има нужда да бъде направлявана в живота, за да не стигнем до саморазрушение.“

Към всеки човек е прикрепен отговорник от агентите на съдбата. Хари, отговорникът на Дейвид, е с него от самото му раждане и му е помагал да достигне потенциала си. Елиз е била нужна само да влезе в живота на Дейвид в точния момент, когато той е на дъното на отчаянието, за да го изстреля отново към величието. След това е предвидено те никога повече да не се срещнат. Когато обаче Хари пропуска важно „регулиране“ за Дейвид, това отприщва серия от събития, които противопоставят Дейвид на собствената му Съдба.

След като наблюдава изпълнението му като партньор на Джереми Ренър във „Войната е опиат“, Нолфи убеждава Антъни Маки да приеме ролята на ангела-пазител на Дейвид. Мур разказва: „Това с Антъни беше голяма история, защото имахме проблем при подбора на актьор за ролята на Хари. Един ден Джордж отиде на кино да гледа „Войната е опиат“. Още същата вечер получих ес-ем-ес от него от киното, който гласеше: „Трябва да вземем Антъни за ролята“.

Чувството е вмаимно. „Моят импресарио ми изпрати сценария и каза: „Имам нещичко. Никога няма да повярваш“ – спомня си Маки. – Бях изненадан от дълбочината и яснотата на героите и от начина, по който бяха описани в сценария. Казах: „Ако се наложи дори да летя до Ел Ей, за да се срещна с Джордж, готов съм. Ще направя всичко което трябва само за да изиграя тази роля.““ Относно героя си той добавя: „Хари е абсолютен професионалист, но той има и съвест. Това разкрива големи възможности за изпълнителя.“

Джон Слатъри се включва в продукцията, за да играе Ричардсън, шефа на Хари в Бюрото за регулиране. Той се опитва да оправи хаоса, който Хари неволно е допуснал Дейвид да създаде. „Ричардсън отдавна е на този пост и това е неговият позорен случай – обяснява Слатъри. – Човек в неговото положение иска да заздрави позициите си и после да се придвижи нагоре в йерархията. Но ето че нещата тръгват в лоша посока за Ричардсън.“

Когато Дейвид пристига в офиса си, за да сподели щастливата новина, че е успял да се свърже с Елиз чрез Чарли Трейнър – бившия шеф на кампанията си /и настоящ бизнес съдружник/, той се натъква на агентите на съдбата, които тъкмо „регулират“ Чарли и пренареждат спомените му. Дейвид става един от малкото хора, които някога са виждали как действат тези хора.

Деймън си припомня този възлов момент: „Агентите на съдбата са принудени да ме похитят и да ме приберат на едно странно място. Ричардсън ми казва: „Вече виждаш зад завесата. Не биваше да ставаш свидетел на това, но се случи и сега ще те помолим на никого да не казваш за това или ще се наложи да заличим всичките ти спомени.““

След като Ричардсън открива, че Дейвид не само не е забравил, но отново е срещнал Елиз на път за работа, той го предупреждава, че ако издаде тайната им на някого или продължи да се занимава с Елиз, ще си навлече гнева на Агентите. Ричардсън не дава повече обяснения на Дейвид въпреки протестите му, че се е влюбил в Елиз.

Ролята на Чарли, най-добрия приятел на Дейвид от детинство, Нолфи възлага на актьора Майкъл Кели, чиято филмова кариера е в подем след филма „Зората на мъртвите“. „След като прочетох сценария, се обадих на моя агент и му казах: „Трябва да играя в този филм“ – казва Кели. – „На прослушването казах на Джордж, че искам да участвам във филма и ми е все едно каква роля ще ми даде.“ Кели е привлечен от оригиналността на сюжета. „Съчетаването на една искрена и красива любовна история с много екшън и елементи от свръхестественото е просто удивително.“

За да запознае екранните партньори в кампанията с нагласата на един политик, още в началото на продукцията Нолфи среща Деймън и Кели с бившия конгресмен Харолд Форд.

Кели си спомня този ден. „Бъбрихме си за политика за това, каква е моята позиция, и Форд ни даде книги и филми по темата, сред които „The War Room“ за кампанията на Джеймс Карвил и Бил Клинтън. Също така ми препоръча да прочета „Съветникът“, написана от Тед Соренсен, който е играл голяма роля в издигането на Кенеди.“

По ирония голяма част от работата на Чарли се състои в това да следи поведението на Дейвид и да се погрижи той да не се отклонява от сценария на кампанията. „Като негов най-близък приятел и политически съветник това е трудна задача за Чарли – обяснява Кели. – Тъй като те твърде често изживяват моменти на близост, Дейвид успява да дерайлира кампанията.“

За да попълни основния актьорски състав на „Агенти на съдбата“, Нолфи дава ролята на Томпсън на легендарния Терънс Стамп. Томпсън е последна инстанция в йерархията на агентите за „регулиране“ на ситуацията с Норис и за смазване на неподчинението. Нолфи споделя: „На Томпсън са дадени големи пълномощия да променя физически реалности и да обърква живота на хората, за да върне Дейвид в релсите. А връщането на Дейвид в релсите означава, че той не може да има връзка с Елиз. Терънс Стамп сам по себе си излъчва тежест и авторитет.“

Изкуството на политиката: Деймън в ролята на Норис

Продукцията е в състояние да използва славата на Мат Деймън, за да подсили автентичността на живота на Дейвид Норис в „Агенти на съдбата“. По време на снимките Деймън е поканен да вземе участие в Глобална инициатива на президента Клинтън. „Хрумна ни идеята Мат да се яви облечен като Дейвид Норис, който логично би присъствал на такъв тип събитие, а хората на Клинтън я приеха. Щяхме да уредим той да общува там с Клинтън и с други държавни глави.“ На умален екип начело с оператора Джон Тол се дават пропуски, нужни, за да проследят Деймън по време на събитието в документален стил, докато продуцентът Мур действа, за да убеди други световни лидери и политици също да се появят във филма.

Членове от екипа дори имат щастието да се срещнат с авангардното звено на президента Обама в хотел Уолдорф Астория през първата седмица от снимките и получават технически съвети при подготовката им да снимат сцената с речта, в която Норис признава поражението си. Основната поука? Да се откажат от подиум от прозрачна термопластична смола в полза на по-традиционен.

Рекламното турне на Деймън за „Информаторът“ носи полза и за „Агенти на съдбата“. „Информаторът“ излиза по екраните точно когато започва продукцията и появата на Деймън във „Всекидневното шоу с Джон Стюарт“ става още една възможност да се заснеме сцена от кампанията на Дейвид.

„Хората реагират на Мат Деймън така, както биха реагирали на популярен политик – казва Хакет. – Използвахме това припокриване в наша полза. Когато той върви по улиците на Ню Йорк, хората го разпознават и масово вадят мобилните си телефони да го снимат. Това е предимство за филма, тъй като те реагират на Мат Деймън по начин, подобен на евентуална реакция при появата на Дейвид Норис.“

Друг аспект на образа, който се вписва добре във филмовия опит на Деймън е атлетичният характер на каскадите. Както Джейсън Борн, на когото се налага да е неуморен бегач, Дейвид Норис трябва буквално да се надбягва със Съдбата. „В този филм има безброй коридори, стълбища, фоайета и асансьори“, казва художникът на филма Кевин Томпсън. Докато Дейвид обикаля Манхатън, като се изплъзва на агентите и накрая се втурва в сърцето на самото Бюро, той тича, за да спаси живота си.

Като актьор, който обича сам да изпълнява каскадите си, Деймън има атлетически способности в изобилие за ролята на Норис. Но това на моменти е непосилно за „Джинджър Роджърс” на неговия „Фред Астер”. „Мат е добър бегач. Той е бърз, вбесяващо бърз“, смее се Емили Блънт, която е принудена да поддържа неговото темпо, при все че носи обувки с високи токове в повечето сцени на гонитба с Дейвид.

Може би единственият елемент във филма, който изглежда като отклонение от предишните филмови роли на Деймън е любовната история. „Това е най-влюбеният герой, когото някога съм играл – признава Деймън. – Определено беше нова територия.“

Изкуството на танца: Обучението на Блънт

Още от началото на основните снимки Блънт откровено признава, че никога не е учила танци. „Бях честна. Никога в живота си не бях танцувала – казва тя. – Като се видях с Джордж, му казах: „Ще работя като луда за теб, ако ми дадеш тази роля.““

Актрисата веднага поисква среща с хореографа на филма Беноа-Суон Пуфе от модерен балет Сидър Лейк, на който е назована и трупата в сценария на филма.

Основана през 2003 година от Нанси Лори с художествен директор Пуфе, трупата за модерен балет Сидър Лейк се състои основно от 16 танцьори и залага в репертоара си на нови творби от най-популярните в света изгряващи хореографи. Представленията им често включват мултимедийни презентации и са известни с дръзките си, атлетични движения и интегрирането на балета в съвременни и популярни форми.

Когато Нолфи предлага на Пуфе да включи трупата му във филма, му разказва, че героинята Елиз е танцьорка. Пуфе си припомня ранните разговори с Нолфи. „Казах му: добре, но гледай да е танцьорка, защото съм виждал много провалени филми, трудно е да се изобрази танцьорка. Месец по-късно ми казаха „Намерихме актрисата: Емили Блънт“. Отвърнах: „Тя не е танцьорка. Какво ще правим?“ А работата се оказа такова удоволствие. Емили се включи с пълна сила. Усещах, че тя иска да усвои стила и поведението. Постигна удивителни резултати.“

Целта на Пуфе е да не прави Блънт обучена танцьорка. Според него най-добрият подход да обучава аматьорката да танцува е да създаде паралел с актьорските й умения. „Задачата ми беше да й обясня, че някои танци не се изпълняват задължително от танцьори. Опира до движението, до схващане на фразата и театралността при танцуването – обяснява хореографът. – Същото е като да учиш диалог, да учиш сценарий.“

Той използва емоционалната тоналност на сюжета в хореографията си за изпълненията на Елиз. „Беше интересно да работя върху соловата сцена с Емили, защото това са движения, при които тя си задава въпроси – казва той. – Тя преживява нещо. Така че трябваше да предадем това й напрежение с езика на движенията.“ През време на цялото обучение Блънт приема всички идеи, които инструкторът й цели да внуши чрез нейните движения. „Емили е невероятна – коментира Пуфе. – Тя е силна, не се плаши.“

Продуцентът Караро, който наскоро е работил с Блънт в Лондон във „Върколакът“ е уверен, че тя притежава нужната работна етика и атлетични способности, за да приеме предизвикателството. И все пак перспективата за обучение, за да се превърне в Елиз, първоначално притеснява Блънт, която не само трябва да постигне прецизността и формата на професионална балерина на екрана, но и не бива да разочарова професионалистите от Сидър Лейк, които ще представлява. След като Пуфе започва да я обучава като неин личен инструктор часове наред всеки ден, шест дни в седмицата, Емили минава през пълна промяна в начина си на живот, която я трансформира и тя придобива тяло на танцьорка.

„Обучението не се поддава на описание. Изпитвах болки всеки ден. Едно е да кажеш „Ще го направя за теб“, но съвсем друго е да го направиш наистина – разказва Блънт за обещанието си пред Нолфи. – В началото ми беше адски трудно да се уча, после дойде ентусиазмът и това се превърна в едно от най-удовлетворяващите изживявания в живота ми.“

Мур припомня, че Блънт е взета за ролята в края на юли 2009 година, а снимките на филма започват в Ню Йорк през септември, така че тя не е имала много време за обучение. Макар актрисата да работи с дубльорки и при филмите да съществува предимството, че може да се снима от различни ъгли и да се жонглира с монтажа при постпродукцията, много от актьорите и от членовете на снимачния екип признават, че Блънт рядко е разчитала на визуални трикове, за да изрази героинята си в движение.

Нолфи си припомня: „Емили дойде няколко месеца преди старта на продукцията и танцуваше по 5-6 дни седмично и ходеше на фитнес. Прие много сериозно влизането в необходимата за ролята физическа форма.“ Режисьорът набляга също на факта, че Блънт не е учила просто стандартните балетни техники. „Това е съвременен танц на основата на балет, така че не прилича на балета от времето на майка ви и баща ви. Изглежда като модерен танц на модерна музика и той не може да се изпълни без солидно обучение по балет.“

Нейният екранен партньор се съгласява с оценката на режисьора. „Обикновено аз съм актьорът, който трябва здраво да тренира за ролята си – казва Деймън. – В този случай просто си седях и наблюдавах Емили. Беше толкова невероятна и напълно достоверна.“

Костюмът прави човека: Гардеробът на филма

В допълнение към внимателно подбраната архитектура в света на Агентите на съдбата Нолфи съзнава, че облеклото им също трябва визуално да ги разграничава от хората, без да привлича прекалено силно вниманието към тяхното присъствие. Режисьорът решава да изрази тази мистична идея с възможно най-ненатрапчивото облекло: вечни, неизлизащи от мода костюми и шапки.

„Идеята беше костюмите и шапките да са прекрасни, но да не сочат към конкретен исторически период – казва Хакет. – Би могло да са от 40-те или от 30-те години или пък от днешно време. В тях има нещо ретро, но и модерно. Това добавя още един щрих към принадлежността към друг свят, без да ги превръща в преувеличени ангели или демони с неантропоморфични тела.“

Силите на агентите на съдбата са умело показани от Нолфи чрез визуална символика: способността им да пътуват през тъканта на града, под радара и да регулират хората. „За да използват висшите си сили агентите трябва да са с шапки – обяснява Нолфи. – Вътре в шапките има вградени сили, вариращи според ранга им. По-високопоставените служители имат шапки, които им осигуряват повече власт за въздействие върху човеците. Тези шапки приятно кореспондират и с архитектурния натюрел на филма, в който преобладават нюйоркски архитектурни образци от ранните години на 20-ти век – добавя Нолфи, – а през този период шапката е била задължителна в мъжкия тоалет.“

За Дейвид и Елиз, художника по костюмите Уолика Меймоун създава облекло, съответстващо на професиите им. Според нея американските политици си имат своя собствена униформа. „Дрехите за Дейвид и за политиците около него са красноречиви сами по себе си – тъмносин костюм със солидна вратовръзка, което е класически и консервативен ансамбъл. Тъмносиньо, синьо и каки – това е светът на Дейвид.“

При създаването на костюмите на Елиз за нейните танцови изпълнения Уолика Меймоун си сътрудничи с трупата Сидър Лейк. Това е вълнуваща възможност за дизайнерката, която възприема Сидър Лейк като „бунтовниците в света на балета“ с типичния им уличен градски стил. „Съвместната работа беше удоволствие, защото целта ни бе да утвърдим изказа в облеклото на тази трупа за модерен балет – казва Уолика Меймоун. „Сътрудничихме си със Суон и с Джордж, за да създадем този плавен, но в същото време ярък, модерен, скулптурен облик за трупата, който носи и самата Елиз.“