Виж  кой спечели копие на романа от МЕСЕЦ НА КНИГАТА 3 точно тук!

2.Korica-Adat na GabrielИК „Кръгозор“ представя „Адът на Гейбриъл” – романтика и еротика, поднесени с интелигентна пикантност

Мистериозният автор сключва договор за седемцифрена сума!

Силвейн Рейнард, авторът на „Адът на Гейбриъл”, е пълна загадка. Никой не го е виждал, а агентите му позволяват интервюта с него единствено по имейл. Малкото, което е ясно за Рейнард, че е канадец и че Berkley Books, импринт на Penguin Group (USA), сключва договор с него за две книги за седемцифрена сума.

Огромната цифра, както и видимо добрите качества на романа „Адът на Гейбриъл”, будят все повече подозрения у хората. Плъзват слухове: нима това наистина се е случило? Може ли зад това име стои някой известен автор? Или някой преподавател в университет в Торонто, тъй като действието на романа се развива в този град? Може би писателят наистина живее или се крие там?

Въпреки че Рейнард се представя за мъж, има подозрения, че е жена, провокирана от стереотипа, че мъжете не могат да пишат еротика.

Авторът на „Адът на Гейбриъл” с дълбоко познание на мъжката и женската психика се впуска в греховно изследване на секса, любовта и изкуплението и създава омагьосващ и интелигентен роман, изпълнен с романтика, интриги и страст. Рейнард съблазнява читателите и отваря сетивата им за романтична и чувствена любов.

Въпреки че личността на автора е забулена в мистерия, успехът на романа „Адът на Гейбриъл” е безспорен. Още в първите седмици след издаването му от него са продадени над милион копия. Самият  Рейнард е във възторг от успеха на първата си книга: „За мен е чест, че бях полуфиналист за „Най-добър автор на Goodreads Choice” за 2011 г., а романът ми бе полуфиналист за „Най-добър романтичен роман”.

Вдъхновен от Данте и неговата муза Беатриче, Силвейн създава образа на загадъчния секси учен професор Гейбриъл Емерсън, който е привлечен необяснимо от стеснителната Джулия. Чрез тяхната връзка Гейбриъл поема на пътуване, което ще го принуди да разкрие мистерията на общото им минало и да се изправи срещу многобройните си демони. Непорочната Джулия Мичел също си има своите черни сенки и двамата стъпка по стъпка поемат един към друг, за да се справят заедно с тъмните си страни и да намерят пътя, извеждащ ги от ада, в който са живели. Това сближаване е и взаимното им съблазняване, в което има много нежност, романтика, чувственост и страст.

„Интересувам се от начина, по който литературата може да ни помогне да изследваме различните страни на човешката психика – особено страданието, секса, любовта, вярата и изкуплението, споделя авторът. Любимите ми истории са тези, в които героят поема на пътуване, независимо дали това е физическо пътуване до ново и вълнуващо място, или лично пътуване, в което той или тя научава нещо за себе си.

Интересувам се и от това как естетическите елементи като изкуството, архитектура и музиката могат да бъдат използвани, за да се разкаже една история или за да се осветлят качествата и недостатъците на конкретния герой. В писането си съчетавам тези елементи с темите за изкуплението, прошката и трансформиращата сила на добротата”.

Силвейн Рейнард поднася на читателите незабравима, вълнуваща история за спасението на един мъж и чувственото пробуждане на една жена:

„Помнеше ли той ябълковата градина? Опитвам се да проникна зад дълбоките сини очи и  да извадя спомена:

Целувах те много, Гейбриъл, една незабравима вечер. Но ти не помниш. Чудя се дали ще си ме спомниш, ако те целуна. Спомни си моите устни, твоите ръце, в които заспах – единствената нощ с Беатриче! Ti amo, Dante!  Аз съм твоята Беатриче!

Джулия рязко пое дъх… 

Той се наведе над нея и се потопи в кафявите очи с карамелени отблясъци… Обхвана с устни устните й. Всичко беше ново и все пак странно познато. Целувката, зъбите, нежната игра на езика.

Ами ако неговата Беатриче не беше халюцинация? Ако това беше тя? Неговият тъмноок ангел!

Беше по-хубаво, отколкото Гейбриъл си го представяше, много по-хубаво отколкото в мечтите и въображението му. Тя беше истинска”.

Откъс

„Надявах се най-накрая да те срещна“, беше неизречената истина.

Сините му очи срещнаха нейните и той остро я изгледа.

Тя отново наведе глава с надеждата, че този жест на смирение ще охлади внезапно пламналия гняв. Да седи с Гейбриъл след случилото се, беше глупава постъпка. Беше пиян и наоколо нямаше никой, който би могъл да я спаси при изблик на насилие от негова страна. Сега бе моментът да си тръгне.

Неизвестно защо в този миг Гейбриъл протегна ръка и зат­вори пространството между тях. Отметна косата й зад раменете, ръцете му бавно, много бавно се вплетоха в къдриците й, преди да ги отдръпне. Някаква особена енергия заструи от тях към косите й. Джулия потъна в усещането и почти измърка тихо, напълно забравяйки въпроса му.

– Миришеш на ванилия – отбеляза той, накланяйки тялото си, за да може да я види по-добре.

– Това е от шампоана ми.

Той си допи бирата и отвори нова, отпивайки дълга глътка, преди отново да се обърне към нея.

– Не трябваше да се получава така.

– Знаеш, че те обичат. Само за тебе говорят.

– Блудният син. Или може би демоничният. Демонът Гейбриъл.

Той горчиво се засмя и довърши бирата си почти на един дъх. Отвори си нова.

– Толкова се радваха, че идваш. Тъкмо затова майка ти ме покани на вечеря.

– Тя не ми е майка. И може би Грейс те е поканила точно защото е знаела, че ми трябва някой тъмноок ангел да ме наглежда.

Гейбриъл се наведе по-близо към нея, така че да положи ръка на бузата й. Джулия рязко си пое дъх, изненадана от докосването му, сините му очи се вгледаха в нейните с опиянение и почуда. Той плъзна палеца си по избилата червенина, колебливо, сякаш измерваше топлината на кожата й. Когато отдръпна ръка, Джулия почти изплака от загубата.

Той остави бутилката на верандата и бързо се изправи.

– Слънцето залязва. Искаш ли да се разходим?

Тя прехапа устни. Знаеше, че не бива. Но това беше Гейбриъл от снимката и вероятно щеше да е единственият й шанс да го види и да прекара време в негово присъствие. След това, което се случи днес, той едва ли вече ще се прибира вкъщи. Или поне още дълго, дълго време не.

Тя отметна одеялото настрана и се изправи.

– Вземи одеялото – каза той и когато тя го преметна през една ръка, той взе другата й в своята.

Тя ахна. Едно изтръпващо усещане започна бавно се придвижва от върха на пръстите й към ръката й, докато не стигна рамото и спускайки се към сърцето й, го ускори.

Той доближи глава до нейната.

– Държала ли си някога момче за ръка?

Тя поклати глава и той нежно й се усмихна.

– Тогава се радвам, че съм ти първият.

Интервю със Силвейн Рейнард, автор на „Адът на Гейбриъл”

В. В „Адът на Гейбриъл” има теми от областта на религията, философията, социалната теория и психологията. Как съумявате да пишете толкова задълбочено по всички тях?

О. Животът на професор Емерсън е в плен на плътски удоволствия, академични стремежи и поезията на Данте Алигиери. Той егоистично преследва кариерата и удовлетворението на физическите си желания за сметка на хората около него. Във втората част от поредицата – Gabriel’s Rapture, продължава пътя на изкуплението си, по който тръгна в „Адът на Гейбриъл”. Той се измъчва от мисълта, че няма да успее да преодолее своите грешки и провали, че щастието му с любимата Джулия няма да продължи дълго. Gabriel’s Rapturе е любовна история, но също така е и история за желанието на един мъж да открие щастието. Всички теми, които споменахте, са част от неговото търсене, от неговото духовно пътешествие.

В. Повечето романтични романи се фокусират върху физическите отношения на героите. В отношенията между Гейбриъл и Джулия еротизмът е по-скоро част от тяхното вербално общуване. Как успяхте да направите несексуалните сцени толкова секси?

О. Съблазняването започва от ума. Професорът разбира отлично това и го използва като свое предимство. Мнозина от нас са се озовавали въвлечени в разговори с хора, които ни слушат само наполовина. Когато Гейбриъл говори с Джулия, той е фокусиран изцяло върху нея. Този тип стопроцентово внимание му позволява да я съблазни с думи много преди да я  вкара в леглото. За него играта на думи е като любовна игра и той е много, много добър в нея.

В. Откъде почерпихте вдъхновение за книгите си и как успяхте да изградите толкова сложни персонажи?

О. Отдавна обмислях история за арогантен и същевременно гениален преподавател, който се влюбва в свенлива, но също толкова интелигентна студентка. Част от вдъхновението ми за тяхната връзка почерпих от любовта на Данте към Беатриче. Освен това се вдъхнових от културата на колежите и университети. По целия свят студенти и преподаватели имат сложни отношения и имах желание да изследвам една подобна връзка. Мисля, че всички сме срещали ексцентрични преподаватели. Понякога тази ексцентричност е очарователна, други път се изразява под формата на арогантност. Професор Гейбриъл Емерсън едновременно привлича и вбесява Джулия. Както и читателите.

Романите ви са много кинематографични. Има ли шанс скоро да видим историята и на големия екран?

Все още не мога да кажа. Но докато пишех книгите, си ги представях как се развиват на филм. Университетът в Торонто с неговата забързана, оживена атмосфера се намира в сърцето на града. Красотата на Флоренция е в нейната архитектура и павирани улички. Исках героите ми да общуват в красиви, артистични места. Фонът на всяка сцена е изключително важен за нейното влияние върху сетивата.

Какво следва от тук нататък? Завършване на историята или напълно нов проект?

Имам няколко различни проекта, върху които работя, включително романтична комедия. Когато довърших  Gabriel’s Rapture, смятах това да е краят на книгите за Професора. Но получих толкова много писма от читателите, че с агента ми преосмислихме решението ми. Така че, да, ще има и трета част…