Despicable me 2

ОТ ТОНИ МИХАЙЛОВ

Ако искате вярвайте, но с нетърпение очаквах мига, в който ще се вкопча, за да наблегна върху изгубеното минало, нелицеприятното настояще и несъществуващото бъдеще. Едно малко уточнение – това не е ода за детството, нито елегия или тъжна мелодия на китара, изпълнявана от сухите и криви пръсти на невъзвръщаемото, а болезнен вик без глас, отправен към секундите, които се изпаряват без сбогуване, дори и в момента. Посоката на мислите ми е зададена от една единствена реплика, изречена от „злодея” Гру във втората част на анимацията „Аз, проклетникът”. Питате коя е тя? „Лека нощ, Агнес…и не пораствай!”. Да, и на мен ми харесва! Отправената заповед се превърна в прах още преди да е достигнала до малкия си получател. Какво ще се случи с детския свят? Той няма да бъде предупреден за смъртоносната болест, която ще го съсипе сравнително бързо и професионално – наричат я „порастване”. Лек? Липсва, разбира се! Преди да се хвърлим в огъня на настоящето и празнината на бъдещето, ще отделя още няколко реда на скъпото минало, свързано с цветовете на детството. Огледайте се! Стаята е пълна с всякакви играчки. Чувствате се защитени, обичани, безстрашни и свободни. Ежедневието ви е обсипано със звезди в цветовете на дъгата. Навън са приятелите, които ви чакат, за да започнете заедно поредната лудешка игра. „Запомнете този миг, защото не е вечен!” – предупреждава полузрелият мутирал глас на бъдещето, но на неразбираем за малко дете език. „Не го съди толкова жестоко! То е невинно, за Бога! Крехко като…” – отговарям аз, но бъдещето не ме оставя да довърша и протяга измамно ръка към детето, в чиито очи виждам себе си.

Despicable_Me_2_24

„Не!” се изтръгва, но потъва в миналото – онова, което вече не съществува. Детето забелязва отражението си върху повърхността на застоялата вода на детството. „Какво направих?”. Няма нищо страшно, мило момче! Просто се промени…порастна! Но имаш късмет, защото изживя пълноценно подареното ти време. Не вярваш? Ето, убеди се сам! Зад онази врата е бъдещето. Виждаш ли какво означават думите „детство” и „порастване” там? Настъпва объркване, което затрива нормално протичащите естествени процеси. Това от своя страна води до подмяна на етапи, до преосмисляне границите на „нормалното”, трансформиране до неузнаваемост на свят, който си мислим, че познаваме. Детство няма! Не си съгласен? Нима всекидневната дружба с компютър, таблет, лаптоп може да се нарече „детство”? Едва ли! След смяна на понятийната детска система, трябва да констатирам, че подрастващите са ъпгрейдвани с последна версия на „Андроид”. А относно животът им – разполагате с достатъчно информация, обновяваща се през секунди като статус в социалните мрежи. Like? Не, по-скоро Dislike! Моля, не пораствайте…или поне не по този неестествен начин!

Despicable_Me_2_25

Посланието е втъкано във всяка една от нишките, образуващи цялостната конструкция на „АЗ, ПРОКЛЕТНИКЪТ” 2. Както добре си спомняте, в първата част на продукцията, злодеят Гру кроеше планове, с които да стане номер едно в класацията за лоши момчета. Не бе достатъчна кражбата на Хеопсовата пирамида, осъществена благодарение на забавните жълти миньони. Трябва нещо още по-зло, по-мащабно, по-разрушително и…”Но какво да е то? Чакай! Сетих се! Да! Луната…ще открадна луната!”. Браво, Гру! Звезди,не плачете! Но и най-добрите планове се объркват понякога, нали? Три осиротели момичета усещат, че злодейското сърце на Гру може да обича. Наистина? Абсолютно! Сега, след като припомнихме съвсем накратко случилото се в предишната част на хитовата анимация, е време да разберем как продължава историята. Гру се справя отлично, изпълнявайки ролята на баща на трите деца.

Despicable_Me_2_27

Малката Агнес мечтае за майка, която да обича, Едит отново държи в ръцете си опасна играчка (като оръжие например) и е готова за оказване на съпротива, а най-голямата – Марго се заглежда по момчета, тък като вече е леко порастнала. Гру се справя някак с цялата лудница и дава всичко от себе си. Нека не забравяме и малките жълти миньони, особено Кевин, Стюърт и Боб, без които живота в къщата на злодея нямаше да е същият. Спокоен? Не! Забавен. Едно неочаквано посещение, обаче, ще промени ритъма на ежедневието на Гру. Представителят на справедливостта, служителят на Анти-Злодейската Лига (AVL) – агент Луси Уайлд се нуждае от злодей, но не за да разруши света, а да го предпази. Но защо точно Гру? Първо, той обича да гъделичкат самочувствието му и, второ, наясно е с начина на мислене на злодея и ще бъде изключително полезен, предсказвайки следващите ходове на издирвания престъпник, който и да е той. След първоначалното несъгласие, Гру преосмисля предложението за работа в Анти-Злодейската Лига, ръководена от Сайлъс Рамсдупам. Да, Дупам! Посмейте се на воля! Той е свикнал.

Despicable-Me2-1

Осиновителят на трите момичета се гордее, че ще има възможността да спаси света. Ето какво се е случило – секретна руска лаборатория се издига в небето и изчезва за секунди. В нея се разработва опасен серум, водещ до екстремна промяна в структурата на живия организъм – невиждана досега мутация броди наоколо. Кой е извършил това злодеяние? Труден въпрос! Поне знаем, че със сигурност не е Гру. Подозира се, че издирваният престъпник се крие някъде из магазините на градския Мол. Започва опасна мисия, чиито край е твърде далеч. Разбира се, миньоните са тук, за да помогнат на господаря си да блесне, спасявайки света. Мислите ли, че успяват, забърквайки се постоянно в неприятности? Не? Опитайте пак! В напрегнатият момент Марко се влюбва в момче. Гру, не ти завиждам! Но, може би, момчето ще ти покаже правилния път за разрешаване на мистериозния случай!? Заедно с агент Луси Уайлд, бившият злодей ще направи опит да остане от страната на добрите, ще се сблъска с мрачна тайна и неочаквана истина. Пригответе се за дългоочаквания отговор. А вие, миньони? „Спагети, макарони..!”. Е, разсмяхте ме и този път!

Despicable-Me3-family

С удоволствие бих научил езика на жълтите симпатяги, но ми се струва, че мисията няма да се увенчае с желания успех. Смачквайки дребната частица песимизъм, ще продължа с мнението си за продукцията, режисирана от Пиер Кофин и Крис Реноуд. Със сигурност „АЗ, ПРОКЛЕТНИКЪТ” 2 е по-добрата половина, но това не е достатъчно, за да достигне максимален резултат и всеобщо одобрение. Да, миньоните са силната и въздействаща съставка на анимацията и слабото място на зрителите, били те малки или големи. Но жълтурите заемат съвсем незадоволителна част от красивия пейзаж и спасяват положението секунди преди гледащия към големия екран да се отегчи напълно. Като малки пожарникари, миньоните потушават разгарящото се недоволство бързо и ефикасно. Процесът се повтаря многократно до самия край на лентата. Относно историята, с доста уговорки, бих се съгласил, че е увлекателна, но предвидима. Не говоря за завършекът й или за задължителната поанта, а за знанието какво ще се случи във всеки един момент.

Despicable-me21

Сякаш разбиращият зрител е подценен, а лентата разчита напълно на стара слава и любими жълти дребосъци. Ясно е, че малките дечица ще се радват на шарения екран, каквото и да се прожектира върху него. Но останалите, разбира се, не. Говорейки за детство, стигаме до главният проблем, обсъден и разчленен в 3D ( и 2D) анимацията. Допада ми, че в течение на близо 90 минути, успешно е предадена основната идея, а поантата е поставена като черешка за сладък и незабравим финал. Анимацията „АЗ, ПРОКЛЕТНИКЪТ” 2 е едновременно рецепта за порастване и (не)порастване. Какво имам предвид? Показан е правилният начин да съзрееш през очите на Гру. Но като фон постоянно звучат думите „Не пораствай! Не е хубаво!”. Тоест, анимацията прави опит да ни научи да съзряваме без да порастваме, колкото и налудничаво да ви се струва. И постига успех. Това е и главната причина продукцията да се добере до резултат 5,6/10. Не е достатъчно, нали? И аз очаквах повече, но, все пак, отчитам наличието на силни страни, които вече споменах. Ще прибегнете до употреба на смях, което е главната цел на лентата, но в ограничено миньонско количество. Между другото, съобщиха за изгубена ампула серум някъде из киносалоните в страната. Оглеждайте се за лилави индивиди, защото не са приятелски настроени, за разлика от миньоните, които ви обичат и раздават целувки.

Предишна рецензия: „Самотният Рейнджър“

Следваща рецензия: Огненият пръстен

  • tonispridapishesh

    Toni spri da pishesh!

  • Име

    съгласен. Не пиши повече