akusherkata_ot_harema_hrm (1)ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ представя дългоочакваният роман „Акушерката от харема“ от Роберта Рич – продължение на бестселъра „Акушерката от Венеция“!

За книгата 

Четиринадесетгодишната Лея живее с родителите и годеника си в селцето Каш. Безмилостното номадско племе юруци напада семейството и любимия й. След като ги измъчват жестоко, убиват ги и опожаряват Каш до основи. Пленяват Лея и я продават за наложница в харема на султан Мурад III в Константинопол.

Хана и Исак Леви пристигат в Константинопол от Венеция със сина си Матео. Славата на Хана на акушерка, способна да се справи и с най-трудните израждания, достига до почитаемата валиде султан.

Една нощ на вратата й се появява пратеник на султанa с молба да помогне на обичната му съпруга Сафие да роди безболезнено. Великата Османска империя отчаяно се нуждае от мъжки наследник, който да заздрави позициите й. С помощта на Хана Сафие ражда дъщеричка и си спечелва ненавистта на валиде султан.

Въпреки че е привързан към съпругата си, Мурад се влюбва в красивата наложница Лея. Момичето се превръща в негова фаворитка, от която се очаква да го дари с наследник.

Лея иска да избяга от харема, но само Хана може да й помогне.

imagesЗа автора 

Роберта Рич е родена в Бъфало, Ню Йорк. Работила е като адвокатка по бракоразводни дела, сервитьорка, болногледачка, служителка на регистратурата в болница и дори като работничка на поточна линия. Но въпреки разнообразните професии, мечтата й винаги е била да бъде писателка.

Семейна екскурзия до Италия я вдъхновява за написването на „Акушерката от Венеция“. Докато похапва еврейски сладки и пие еспресо, й хрумва идеята за историческия роман. Пътуването  впечатлява Роберта и тя започва да събира сведения за живота в еврейския квартал във Венеция през шестнадесети век. Информацията по темата се оказва оскъдна, но ценна.  „Акушерката от Венеция“ предлага оригинален начин да си представим живота на жените, чиито истории тънат в забрава. Още с появата си на пазара романът предизвиква огромен интерес и се превръща в международен бестселър. Писателката не кара феновете си да чакат и скоро след това издава „Акушерката от харема“, книга, която продължава историята за любимата героиня на читателите – Хана Леви.

Из „Акушерката от харема“ 

Глава 5 

Имперски дворец

Константинопол 

Превита на перваза с нож в ръка, Лея режеше косата си с несигурни движения. Тя хвърляше още кичури в купчината на пода и спираше, само за да отправи към Хана ругатня на иврит, според която Хана и цялото й семейство бяха потомци на безразборно сношаващи се свине, които се размножаваха без оглед на кръвното родство помежду си.

–                    Радвам се да чуя някой да говори иврит толкова добре – каза Хана. Хрумна й една идея. – Знам какво е да си чужденец в чужда страна.

Дали просто така й се стори, или момичето наистина леко свали ножа? Страхуваше се да помръдне, но говореше със спокоен и непоколебим глас, без да премества поглед от Лея. 

–                    И аз, също като теб, дойдох в този град, защото нямах избор. В началото беше трудно – османският език, от който всички гласни са откраднати, странната храна, пълна с шамфъстък и канела, сефарадските евреи, които са толкова различни от ешкеназките, че сякаш въобще не са евреи. Но аз изградих живота си и ти трябва да направиш същото. Всеки следващ ден ще става по-лесно, докато един ден ще приемеш харема като твой дом. Ще те научат на много неща – да бродираш, да спазваш правилата на етикета, да не насочваш крака си към по-възрастните, да не говориш първа в присъствието на по-висшестоящ от теб. С времето ще привикнеш към новата обстановка.

Убеждавайки Лея да приеме този живот, Хана се почувства лицемерка. Харемът предлагаше лукс и привилегии, можеше да те превърне в любимка и галеница, но дали самата тя би пожелала такъв живот за своята дъщеря, ако някой ден бъдеше благословена с момиче? Да бъдеш глезена, но напълно безполезна, подобно на копринените пеперуди, които Исак носеше с тежки подноси в градината – пърхащи и потрепващи прозрачни създания, които разперваха крила в следобедното слънце, изплитаха пашкули и умираха през нощта.

Не беше ли възможно да научат одалиските на нещо по-полезно, освен на безкрайни бродерии за украса на платове, които не се нуждаеха от повече украшения? Всяко парче плат в харема беше изпълнено с идеализирани пейзажи на павилиони, градини, кипариси и вода, птици, лалета, карамфили, извити лози и пауни, плодове и ядки. Толкова време и търпение за нещо, което щеше да послужи за избърсване на бебешко дупе или щеше да бъде поставено между женски крака като превръзка! Какво прахосничество беше всичко това.

–                    Ще ме научат ли да пиша на османски език? Това би ми харесало – каза Лея и най-после свали ножа.

–                    Мустафа не позволява.

Той не благоволяваше да посочи причина за това, нито пък някой се осмеляваше да попита, но Хана беше отгатнала: той се страхуваше, че момичета щяха да пишат любовни писма, да ги връзват за нарове от дърветата в градината и да ги хвърлят отвъд оградата на харема, където можеха да ги намерят млади мъже. Най-вероятно тези отегчени млади жени биха направили точно това. Кой можеше да ги вини? Вероятно тя би постъпила по същия начин, ако беше на тяхно място.