На финала на едно от най-слабите лета от десетилетие насам, чудейки се КАКВО може да се гледа в кино салона, някак си се чувстваш принуден да избереш актуален филм, продължение… на чиято първа част НЕ СИ особено голям фен.

„Анабел 2: Сътворние“ е филм, на когото отидох, защото нямаше какво друго да гледам. Може би и това е причината- изключително НИСКИТЕ очаквания- поради която всъщност си тръгнах с по-скоро положителни впечатления от него. Историята накратко:

Няколко години след трагичната смърт на малката им дъщеричка, дърводелеца-създател на уникални кукли и неговата съпруга приемат у дома си монахиня и група сирачета, останали без подслон.
Не минава дълго преди всички те да станат мишена на куклата Анабел.
Но от какво е обсебена тя?

Филмът изненадва с наистина страхотна сценография. Семпла, притеснителна, стряскаща и изключително въздействаща. Усещането за събития „от онова време“ е неминуемо във всеки кадър. Отдалечената къща, прашният селски път, дървенията. Момичетата от приюта са брилянтни кастинг решения, които съчетани с леко предизвикателната монахиня и притеснителното семействo, правят един страхотен актьорски състав. Момичето с протезата на крака е правилният избор. Протезата допълнително създава усещане за безсилие в напрегнатите моменти, а малката актриса е истински ужасена в първата част на филма и ТОЧНО това, което се изисква от нея да бъде, във финалната част. Най-добрата и приятелка е тоталния аутсайдер и на визия и на поведение, докато не поема нещата в свои ръце. А сцената с нея, която ще запомните на 100% е как от втория етаж на леглото си, поглежда в процепа между леглото и стената за да види има ли нещо на долния етаж, а от там необеспокоявана я гледа Анабел…

Куклата е тотален потрес. Чъки ходеше, говореше, замахваше, кормеше. Анабел просто стои. Не виждаме движение. Не чуваме глас. Не ставаме свидетели на нищо. ОСВЕН резултата. Обърната глава. Появяване на ново място. И една сцена с един чаршаф, от която ще ви настръхне косата.

Стряскащите моменти се получават. На 100%! Да има го и онзи ужас от евтиния вид- пълна тишина и внезапно нещо изскача и БУ! Но дори той сработва и успява да изтръгне уплахата от вас- това, за което сте дошли. Това не е филм за екзорсизъм, тук няма да видите демон. Или дали? Но със сигурност ще видите много и качествени сцени, които ще свият стомаха ви и ще ви държат на ръба на стола. И може би тук е разковничето, че тези сцени ми дойдоха в повече. Реално бях притеснен през целия филм и раменете и гърба ми се отпуснаха след неговия финал. Излязох от прожекцията натоварен. Уморен. Но изплашен. И с определено положително отношение към филма. Бяха успели и това, за което зрителят идва- го получава.

Не липсваше и подобаващата връзка с първия филм, но това ще го оставим за кино салона… да ви го разкаже.

„Анабел 2: Сътворение“ е една приятна изненада, която няма да предизвика ефекта: „УАУ, БАСИ ЯКИЯ ФИЛМ“, но със сигурност ще ви нахъса и остави доволни от качествен ужас, за какъвто реално ще отидете в кино салона.

Филмът е вече по екраните в цялата страна. Разпространява Александра Филмс!