Anna DulgerovaИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ представяАНА ДЮЛГЕРОВА“ от Яна Язова

Първият роман на Яна Язова излиза през 1936 г., а след две години претърпява второ издание. Преиздаването му сега не е само акт на възкресяване на един текст или реверанс към авторката. Конфликтите в романа са живи и днес.

Сантименталният на пръв поглед сюжет на „Ана Дюлгерова“ крие неочаквани изненади за читателя, пък и му помага по-неусетно да вникне в тревожното чувство на неудовлетвореност, което, за жалост, и днес е определящо. Само че сега много от връстниците на Ана Дюлгерова предпочитат да напуснат страната, вместо да постъпват като нея, или да се борят за промяна. Яна Язова убедително поставя най-опасната диагноза: когато народът е толкова уморен, че няма сила да направи решителната крачка, пада в краката на всеки нов измамник, представящ се за Месия.

Яна Язова е литературният псевдоним на д-р Люба Тодорова Ганчева, даден  й от проф. Александър Балабанов. Родена е в Лом през 1912 г., тъй като по това време  баща й е училищен инспектор в града. От първи до трети клас включително живее във Видин и учи в Народното първо-начално училище. След това се премества в Пловдив, където продължава образованието си. Голямата й любов към град Пловдив я кара да го избере за място на  първия си роман – „Ана Дюлгерова“.

През 1930 година Яна Язова завършва  Първа девическа гимназия в София, а по-късно и славянска филилогия в Софийския университет.  През 1938 г. специализира в Сорбоната.

Автор е на романите „Александър Македонски“,  „Соления залив“, на трилогията „Балкани“ и др. Писала е стихове, драми и произведения за деца. 

Проф. Александър Балабанов е голямата любов на Яна Язова. Той е нейн покровител, измисля псевдонима й и  почти целият  период от творчеството й преминава под напътствията му.  Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им.

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства през 1974 година. 

Романът „Ана Дюлгерова „  остава една от най-емблематичните й творби.

Сюжетът на книгата е пряко отражение на кризата в българското общество след края на Първата световна война. Действието се развива в  Пловдив. Още в предговора четем редове за града, писани с такава любов и с толкова възторженост, каквито не се срещат често.

В книгата има много автобиографични елементи, а част от проблемите, описани в нея, са особено актуални и днес.

Вашият коментар