Ново луксозно издание на Английският съсед (ИК „Сиела”) от Михаил Вешим с твърда корица и илюстрации на художника Дамян Дамянов излиза по повод десет години от премиерата на романа през 2008-ма! Емблематичната творба на писателя-сатирик звучи повече от актуално и днес, а феновете на интелигентния хумор ще имат възможността да научат интересни подробности около създаването на Английският съсед, за които Вешим разказва от първо лице в книгата.

По повод 10-годишния юбилей от излизането на една от най-запомнящите се хумористични книги в съвременната българска литература – Английският съсед, първият роман на писателя-сатирик Михаил Вешим – по книжарниците е новото луксозно издание на творбата, облечено в твърди корици и илюстрирано от художника Дамян Дамянов.

В юбилейната книга Вешим разказва как му е хрумнала идеята за този сюжет и кои са лицата, вдъхновили персонажите в романа. Писателят проследява и историята на творбата – от фейлетона във в-к „Стършел”, през радиопиесата „Нотингам Форест” и новината за конкурса за сценарий на комедиен сериал от 8 епизода на Българска национална телевизия, който „Английският съсед” не печели, та чак до написването и публикуването на романа през 2008 г. и последвалия успех. Авторът на „Текила на разсъмване” и „Оксиморон” споделя също и интересни случки от снимачната площадка на едноименния сериал, който все пак вижда бял свят по БНТ през 2011 г. – за добре подбрания от режисьора Дочо Боджаков актьорски състав в лицето на Татяна Лолова, Биляна Петринска, Лесли Грантъм, Кръстьо Лафазанов, Валентин Танев, Ники Урумов, Краси Доков, Румен Угрински, Ирен Кривошиева, Тео Елмазов и др., за разходките на Грантъм из България и за решението му да се пренесе в страната ни, сякаш повлиян от персонажа си в „Английският съсед”.

Днес знаковият роман се радва и на превод на английски („The English Neighbour”, „Сиела”, 2015), който може да се закупи в родните книжарници.

В типичния си, добре познат за ценителите на качествения хумор стил, Вешим отбелязва в предговора на юбилейното издание на Английският съсед: „Като седнах да пиша „Съседа“, си поставих творческа задача: нито една мръсна дума! Хумористичен роман, но писан с чисти ръце и чисти думи – така, както правеха хумор българските класици Алеко и Чудомир, стършелите Мирон и Йордан Попов, царят на абсурда Станислав Стратиев… И много други автори, които съм познавал – и книгите им, пък и лично, големи хумористи, от които съм се учил. Защо при тях няма простотии – защото има вкус. Помислете си само за Алеко – героят му простак, но най-просташкият израз в устата на бай Ганю е „майка му стара!“…

Именно заради този „хумор на чистите ръце” творбите на Михаил Вешим са обичани и четени от мнозина и днес, а името му е гаранция за смях и добро настроение.

Откъс от „Английският съсед”, Михаил Вешим

Откакто стана английска птица, петелът Луиш Фиго сякаш повече се разпя, та сутрин се късаше да кукурига. Щом чуеше гласа му, Нотко се завиваше плътно презглава.

Сега баба Мара задърпа одеялото:

– Никола, ставай!

– Нотингам съм! – изръмжа синът. – За последно ти показ­вам жълт картон!

– На Джон му се счупил тракторът…

Нотко седна в леглото и се ухили:

– Той да си го оправя! Без мен…

– Той се опитва… – рече старата. – Цяла сутрин се бъхти…

– Ще го оправи, ама друг път! – злорадо се произнесе си­нът.

Баба Мара много добре си познаваше стоката:

– Никола, ама ти ли бе, сине!

Грабна дилафа под печката и премина в настъпление. Нот­ко сниши глава и вдигна ръце, готов за отбрана:

– Не съм го чупил… Само му взех нафтовата помпа… Да я пробвам на „Беларуса“… Не става! И моят не работи, ама и неговият няма да работи!

Дилафът се стовари върху гърба му.

– Скоро ставай да го оправиш! Грехота е!

– Разкарай се, ма! – скочи Нотко от кревата, за да отбегне втори удар. – Добре, де! Ще ида!

Докато се плискаше на чешмата, огледа лицето си в огле­далото и измърмори:

– Тия европейци не могат да се оправят без нас!

*

Джон безпомощно се въртеше около трактора, омацан с моторно масло до лактите. Нотко се приближи и се ухили:

– Оклепал си се като малаче!… К’во си го закъсал бе, бай Джон?

– Снощи работел, – объркано заобяснява англичанинът. – Днес не работи… Той в гаранция…

– Мани ги тия гаранции-франции! – прекъсна го Нотко. – Я иди при майка да ти даде пресно сирене…

Баба Мара извика от двора си:

– Ела, Джоне!… Козе сирене! Без консерванти!

Джон забърса ръце и тръгна към комшулука. Щом се от­далечи, Нотко подходи към трактора, както хирург към опера­ционна маса.

Баба Мара взе от масата бучка бяло сирене, увито във вестник.

– Висококачествен природен продукт от недрата на Балка­на! – каза тя и в тоя момент се чу пърпорене на дизелов дви­гател…

Тракторът проработи. Овладял английската техника, Нот­ко победоносно въртеше кръгче из двора.

– Работи! Работи! – дотича развълнуван Джон при него.

– Ще работи, я! – българският съсед слезе от машината като победител. – Дето пипне Нотингам Форест, всичко почва да работи!

Джон взе да се бърка по джобовете:

– Колко струва?

– Дай си елката! – нареди Нотко. – Сега ще ти хвана аз на теб труд, материали… И двайсет процента дедесе!

Джон послушно предаде своя органайзер в чужди ръце. Но в чуждите ръце електрониката зацикли. Нотко се опита да смет­не нещо, обаче сметката му не се получи. Той направи жест:

– Айде, живей! Нищо не струва! Само ще почерпиш!

И зае място на масата под чардака в очакване. Джон ведна­га изнесе бутилка уиски и две чаши.

– Питие за добро съсед! – рече той и сипа питие в чашата на Нотко.

Двамата се чукнаха сърдечно. Българският съсед отпи предпазливо като на дегустация:

– В „Лондон“-бара свикнахме със скоча… – каза той. – Имаме девет вида скоч… Ама, твойто пиене е по-друго… Да не е менте, бай Джон?

Менте… Друга важна дума за ежедневна употреба по тия географски ширини. Дума, с която българинът е съвсем наяс­но, но не и чужденецът… Що е „менте“ Джон сега не можа да научи, защото вниманието му се отклони в друга посока. Една непозната жена цъфна на оградата:

– Тъй заплатиш, иностранец! – извика жената на някакъв българо-руски, от който Джон нищичко не схвана. – Всьо за­платиш, империалист такой!

Щом чу женския глас, Нотко скочи от стола и викна грубо:

– Ванчовице, изчезни!

Жената веднага се оттегли, като викаше:

– Мошеник такой!

Джон погледна след нея и каза:

– Не разбира… Нищо не разбира…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here