Bobi3Между воденето на предавания, философията и литературата – Андрей Захариев в блицинтервю

Ти си доктор по философия и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“. Идеите на коя философска школа намираш за най-близки?

Трябва веднага да кажа, че гледам на себе си като на православен християнин, и то не формално, по традиционна принадлежност, а по вяра. Интересно е, че както е ставало и с много други хора, тъкмо рационално-аналитичните ми занимания на философ ме събраха с Православието. Иначе аз преподавам история на философията и работата ми е да проумявам, да вниквам. Поради това съм длъжен да страня от симпатиите, но в същото време трябва и да симпатизирам, за да мога да разбирам. Възхищавал съм се и продължавам да се възхищавам на много големи фигури на мисълта от всякакви епохи, но мисля, че животът ми ме свърза съдбовно най-вече с Платон и Аристотел.

IMG_0194

Водещ си на културните предавания „Библиотеката“, „Неделя Х 3“, „История. BG“, колумнист си на Портал „Култура“. Как съчетаваш преподаването, воденето, философията и литературата?

Понякога доста трудно, както се подразбира. Защото не само разпиляването във времето, но и разпиляването на енергията и насочването на интелекта в посоки, които трудно се събират, уморява и изтощава. Трябва да призная, че понякога усещам силна нужда от почивка. Но музиката ме спасява.

Кой е любимият ти писател?

Десетки са, ако не и стотици. Аз съм човек, който е отворен за всякакви идиоми на писането. Понякога дори трудно разбирам литературните критици, които говорят за нещо, написано от някого, с такова настървение и агресивност, сякаш че човекът не просто е писал, а е обрал магазин. Пошегувах се малко, разбира се, но наистина не усещам у себе си критическа стръв. Винаги се радвам, когато някой е написал нещо.

Как се роди идеята за създаването на сборника с есета „Метрополитен“?

Идеята дойде от издателство „Хермес“ и лично от господин Стойо Вартоломеев, който реши да обособи поредица с текстове на български колумнисти, пишещи за реномирани печатни и електронни издания. Бях поканен да събера текстовете си в книга и тук е мястото да кажа, че с пълна убеденост поверих селекцията и подредбата на друг човек. На Недялко Славов. Мисля, че за мен може да бъде само чест това, че той прие да извърши тази работа с удоволствие и с уважение към моите текстове. Дори с любов към тях. Хареса ги много. Време е вече да кажа, че и аз харесвам много книгата – такава, каквато се получи.

Кое е любимото ти есе от сборника?

Честно казано, не обичам да препрочитам самия себе си, плашат ме собствените ми гмурвания в бездната на мисълта и словото. Но се престраших да отворя книгата и да се огледам в самия себе си. Защото, съгласете се, когато става дума за колекция от периодично писани дълго време текстове, зачитането в собствените ти неща е вид ретроспекция и отваря бездната на спомена и на срещата с неща от живота ти, които съзнателно или подсъзнателно си забравил. Това е нещо като дневник, който не е бил създаден като такъв. Но простете нескромността ми, харесвам много от текстовете си. Със сигурност мога да кажа, че „Тя“, „Разказ“ и „Сезонни мисли“ – първият ми текст за Портал „Култура“, както и „Метрополитен“, са много добри.

Коя от разгледаните теми намираш за най-лична и ти е най-близка по сърце?

Това са най-вече есета наистина, но странно замесени в едно и с публицистика, и дори чиста белетристика. Читателят, който има сетива за това, ще види, че аз играя активно не само с думите и семантичните им връзки, но и с културни реалии, исторически факти и залагам много на подтекстуалността.

В сборника разсъждаваш за дълбоки теми, но често по забавен начин. Могат ли сериозността и хуморът да съществуват заедно?

Разбира се. Даже това е напълно естествено.

Едно от есетата ти се казва „Библиофилия“. Определяш ли се като библиофил?

Дори вече не знам. За мен книгата е всекидневие. Нещо като съдовете, в които готвиш и от които се храниш. Вече не е въпрос на любов и привързаност, а на неизбежна реалност. А аз не искам да я избягвам. Може да се каже и така: не става дума за modus vivendi, а за нещо повече.

В „Метрополитен“ засягаш и редица религиозни теми, включително с препратка към атентата срещу френския хумористичен вестник „Шарли Ебдо“. Какво е отношението ти към религията?

Аз съм вярващ и източноправославен. Много от текстовете ми в колекцията под заглавие „Метрополитен“ го показват ясно. Сещате се, че това не означава отказ от диалогичността с различните по вяра. Напротив, целият ми живот досега винаги е бил търсене на пътища към другите. Такова за мен е и Православието. Да не забравя да кажа, че посвещавам тази книга на сина си – Андрея.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here