https://i0.wp.com/1.bp.blogspot.com/-bYsMa8ztWGg/VaucwpGY9EI/AAAAAAAAKOs/qe23d0aOzfo/s1600/congress-film-robyn-wright-fantasy-animation-wonderland.jpg?resize=640%2C347Анимацията за възрастни е форма на изкуство, която е за всяка публика. Този стил на филмовото изкуство е често възхваляван. Колкото и да обичаме живият екшън и реалните човешки образи, не може да не се вдъхновим и потопим в изкуството на анимацията, което още по-ярко може да отвори очите ни за дълбоките човешки емоции и нереалните преживявания, които се раждат в човешкото въображение.

Ето още няколко анимационни филма за възрастни, които ще ви накарат да се замислите и същевременно да се наслаждавате на абсурдната ни реалност.

Akira(1988)

https://dpallee.files.wordpress.com/2012/09/akira.jpg?resize=640%2C415

Банда мотористи, улични войни и огромни експлозии – това е рецептата за незабравим анимационен епос. Както може да очакваме от такова ниво на лудост, „Akira“ е базиран на манга поредица, а филмът повлича след себе си цял култ, плюс признанието на критиците.

„Akira“ успява да обрисува и ефективно да поддържа множество паралелни сюжетни нишки. Визуалните ефекти са изключително вечатляващи, кинетичен фест на вибриращи цветове и неонови градски пейзажи. Това е перфектният фон за насилствените действия, проникващи през разказа на филма.

„Ghost in the Shell“ (1995)

https://thomfiles.files.wordpress.com/2012/09/ghost-in-the-shell.jpg?resize=640%2C360

Анимационен научно-фантастичен шедьовър, базиран на манга серии. Футуристичен разказ на режисьора Мамору Оши, наситен с възхитително насилие, сексуално заредени битки с роботи, красиво анимиран и вълнуващ от начало до край.

 „Ghost in the Shell” е перфектният начин да задоволите жаждата си за екшън, но също така засяга въпросите на половата идентичност и психологията на съществуването на човешката душа, които безпроблемно се сливат с възлнуващото зрелище.

Филмът е послужил и като вдъхновение за братята Уашовски, когато създават трилогията „Матрицата“.

„South Park: Bigger, Longer аnd Uncut“ (1999)

https://popcornaddiction.files.wordpress.com/2011/10/south-park.jpeg?resize=636%2C332

Извратено чувство за хумор, безкрайно цитирани диалози и блестящи музикални изпълнения са обединени в най-доброто, което „Саут Парк“ може да предложи. Филмът ни забавлява с безумието, което цари в планинското градче на Колорадо и Сатаната, който е на път да завладее света, заедно с любовника си Садам Хюсеин.

„Аниматрицата“ (2003)

http://www.movpins.com/big/MV5BMjI0ODE3NjE3MV5BMl5BanBnXkFtZTcwNDQwNjIyNw/the-animatrix-(2003)-large-picture.jpg

„Аниматрицата“ е антология от девет късометражни анимации, които разширяват Вселената, създадена от братята Уашовски. Филмът използва набор от анимационни стилове за постигането на фантастичен ефект.

Бързото преминаване от компютърни графики към класическа анимация, не позволява на възприятието да се приспособи към многопластовите действия. За да се насладите максимално на тези истории, трябва да гледате „Аниматрицата“ поне няколко пъти.

“Конгресът” (2013)

https://i0.wp.com/images.huffingtonpost.com/2014-09-12-TheCongress1.jpg?resize=640%2C360

В научно-фантастичния филм „Конгресът“ Робин Райт играе ролята на актрисата … Робин Райт. Когато се оттегля от филмовия бизнес, тя продава кино образа си на филмовото студио, което има пълен контрол върху визуалните й изяви.

Във филма се редуват живото действие и анимацията, комбинация между актьори и анимационни персонажи, което доставя мечтателно, но и леко кошмарно изживяване за зрителя.

“Конгресът” е филм е за последиците от появата на революционна дигитална практика, чието влияние се разпростира върху жените в киноиндустрията и обществото като цяло. По романа „Конгрес по футурология“ от Станислав Лем.

„Anomalisa“ (2015)

https://i0.wp.com/www.cultureglaze.com/wp-content/uploads/2015/12/anomalisa.jpg?w=640„Аномализа“ проследява историята на писателя Майкъл Стоун (Дейвид Тюлис), който не може да създаде значими връзки с никой около себе си. Всички се движат и говорят еднакво, а това затруднява способността му да различава хората, дори собствената си жена и синът им. Кауфман поставя зрителя в ролята на главния герой, като всички останали са изобразени като странни манекени, озвучавани само от един човек (Том Нунан).

Новият филм на Чарли Кауфман използва някои ефективни визуални мотиви, за да постигне визията си. Историята е разказана чрез използването на красиво изработени глинени фигури, които носят човечност. Това е филм, който трябва да гледате, когато сте в настроение за нещо дълбко, когато си задавате въпроси за същността на хората около нас.