Анимационното изкуство е дар, който ни връща отново към магията на детството. С носталгично чувство си спомняме любимите ни анимационни герои – Том и Джери, Мики Маус. Но има и такива анимации, които не ни карат да си спомняме своето детство – те по-скоро ни обиждат и накърняват егото ни, карат ни да се замислим за смисъла на собственото си съществуване или просто ни оставят безмълвни.

https://i2.wp.com/i.ytimg.com/vi/I9q1HpKz4qg/maxresdefault.jpg?resize=640%2C360&ssl=1

Прийoмите, които се използват в анимационното изкуство, често са предпочитани за изобразяването на високи нива на насилие, сексуалност и откачен сюрреализъм, които просто не биха могли да бъдат пресъздадени в релана обстановка. Благодарение на голямото жанрово разнообразие, тук сме подбрали анимацоионните филми, които ни разсмиват, разплакват и дори отвращават точно толкова, колкото и ни носят наслада.

„Heavy Metal“ (1981)

https://i0.wp.com/3.bp.blogspot.com/_CW5iuzp1bHM/TEoSkkh88lI/AAAAAAAADqQ/9nm-KT2V0Hw/s1600/vlcsnap-2010-07-23-17h35m24s99.png?w=640

Научно-фантастичният епос „Heavy Metal“ е класика, в която има всичко – гор, вулгарен език, голота. Идеята за филма е взета от списание със подобно съдържание, а филмовите студиа не пропускат възможността да създадат тази антология. Поредицата е вдъхновявала нови поколения аниматори, включително и Мат Стоун и Трей Паркър, създателите на „Саут Парк“.

„Камера потъмняла“ (2006)

https://i2.wp.com/images6.alphacoders.com/402/402458.jpg?resize=640%2C360

В една алтернативна реалност се развива странната история за хора, пристрастени към субстанция D и за правителство, което бодро унищожава своите граждани, техните права и отношения. Героят на Киану Рийвс е ченге под прикритие, което трябва да се приобщи към общност, зависима от субстанцията, но сам попада в мрежите на адикцията. В компанията на ексцентричните герои на Уди Харлсън и Робърт Дауни Джуниър, протагонистът се опитва да изпълни професионалния си дълг.

Впечатляващите визуални ефекти на филма са постигнати чрез техниката interpolated rotoscope, чрез която аниматорите преминават кадър по кадър след актьорите и изграждат анимацията. Този специфичен метод улавя актьорската игра, добавяйки одушевеност на процеса.

„$9.99“ (2008)

https://i2.wp.com/www.trespassmag.com/wp-content/uploads/2009/09/cucumber999.jpg?resize=640%2C427

Филмът разисква смисъла на живота и проследява ежедневието на гражданите на Сидни от една жилищна сграда. Героите са безкрайно интересни – от бездомният ангел-пазител, който не може да намери пътя към Рая до Дейв, който си купува комплект книги, които ще му разкрият отговора за нашето съществуване.

Чрез обединяването на различни житейски истории, филмът е прекрасно изображение на любовта, тъгата, надеждата и изкуплението.

„Mary and Max“ (2009)

https://i1.wp.com/bd3d.su/uploads/posts/2012-12/1356118590_1.jpg?resize=640%2C360

„Мери и Макс“ е стоп-моушън анимация с герои от глина, разказваща истинската история на кореспонденцията между 8–годишно момиченце и възрастен самотник. Уникалният поглед на режисьора Адам Елиът към изолацията и социалното безпокойтво, пресъздава спектър от емоции.

Звездният състав, озвучаващ героите, включва Филип Сиймор Хофман, Тони Колет и Ерик Бана. Елиът успява да извади на показ красиви и дълбоки моменти от своите несъвършени герои. Основното послание на филма е дълготрайно – за емоционалните връзки няма културни и социални граници.

„Метропия“ (2009)

https://i0.wp.com/www.aceshowbiz.com/images/still/metropia03.jpg?w=640

Тази скандинавска продукция ни показва сивата дистопия на недалечното бъдеще. Протагонистът Роджър (Винсент Гало) се обединява с бившия модел Нина (Жулиет Луис), за да спре гласовете, които чува и да разруши злата корпорация, която яъзнамерява да чете мислите на всички.

Филмът ни потапя в индустриализиран кошмар, чрез фотографски образи, дигитална анимация и изрезки, които са еднакво потискащи окото и грабващи вниманието. „Метропия“ е твърда и песъчлива анимация, визуална матрица на зловещото бъдеще.

Към „Анимационни филми за възрастни – Част II“