Премиера в България: 19.10.2012г.
Световна премиера: 19.10.2012г.
Жанр: Комедия, Приключенски
Продължителност: 110 минути
Формат: 3D
Сценарист: Рене Госчини
Режисьор: Лаурент Тирарт
В ролите: Жерар Депардийо, Едуард Баер, Катрин Деньов , Фабрис Лукини
Разпространител: Тандем филмс / Fidélité Films

Годината е 50-та пр.Хр. Цезар е жаден за нови завоевания. Начело на славните си легиони, той решава да завладее острова, който се намира в края на познатия свят – загадъчна земя, известна като Британия.
Победата е бърза и тотална… почти. Едно-единствено градче продължава съпротивата, но силите му намаляват все повече, и тогава кралицата на бритите Корделия решава да изпрати най-верния си поданик Братовчеторакс да потърси помощ в Галия, където малко селце се е прочуло с яростната си съпротива срещу римляните.
Във въпросното селце, Астерикс и Обеликс вече са достатъчно заети. Старейшината ги е натоварил със задачата да превърнат в мъж Губирикс, неговият млад и вироглав племенник, наскоро пристигнал от Лютеция. И тази задача е далеч от приключване…
Когато Братовчеторакс пристига с молба за помощ, галите решават да му дадат буре с тяхната прочута магическа отвара. Астерикс и Обеликс ще го придружат по обратния път до Британия – като с тях ще тръгне и Губирикс. Все пак, пътуването изглежда отлична възможност да завършат обучението на младежа. За съжаление, нищо никога не протича по план…

ГЕРОИТЕ

ГАЛИТЕ

АСТЕРИКС и ОБЕЛИКС

Астерикс, главният герой на тези приключения, е умен и находчив воин, на когото винаги поверяват най-опасните мисии. Обеликс е неговият неразделен приятел. Обикновен търговец по професия и върл любител на печения див глиган, той е готов да зареже всичко и да последва Астерикс при новото му приключение. Те са придружавани от Идефикс, единственото еко-куче познато на човека, което вие отчаяно, когато чува звуците на отсичане на дърво.

ГУБИРИКС

Губирикс е модерен младеж от Лютеция, който пише поеми и песни, когато му дойде музата. Той никога няма да забрави своето пътуване до Британия, по време на което е станал мъж.

РИМЛЯНИТЕ

ЮЛИЙ ЦЕЗАР

Юлий Цезар, главнокомандващ на римската армия, е автор на „Коментари по войните в Галия“. Въпреки че неговите коментари по адрес на Астерикс са далеч по-неизвестни, те са доста по-жлъчни като тон.

ЕРУДИТИЙ

Млад асистент, наскоро присъединил се към служителите на Цезар, той е много амбициозен и мечтае за слава и богатства. Негова е идеята да бъдат наети страховитите воини от Севера, които да сломят британската съпротива. Но за Ерудитий, скоро всичко ще тръгне много на зле…

БРИТИТЕ

КРАЛИЦА КОРДЕЛИЯ

Всеки ден в пет часа следобед, кралицата на бритите Корделия спира каквото и да прави, за да пие топла вода. Нищо не може да прекрати тази традиция – дори римските армии, обграждащи столицата на непобедимите брити.

БРАТОВЧЕТОРАКС, ОФЕЛИЯ и МИС МАКИНТОШ

Братовчеторакс е завършен британски джентълмен, който идва на помощ на Нейно величество. За да отблъснат легионите на Цезар, той тръгва на тайна мисия до Галия, където да поиска от магическата отвара на Астерикс и неговите приятели. Офелия е млада благородничка, която живее в британската столица Лондиниум и е сгодена за Братовчеторакс. Но това далеч не е видно, защото джентълменът остава резервиран и провежда само учтиви разговори с нея. Офелия тайно мечтае за страстно признание в любов. Мис Макинтош, строгата и стриктна гувернантка на Офелия, която се грижи британското благоприличие да бъде спазвано на всяка цена, дори се опитва да направи перфектен джентълмен от Обеликс.

НОРМАНИТЕ

ЗДРАВПРАФ

Здравпраф е страховитият вожд на норманите, които унищожават всичко по пътя си и никога не изпитват страх. Но както знаят всички, страхът дава крила, а Здравпраф мечтае да полети. Нужен е истински страхливец, който да го научи, а както се оказва, Губирикс се ужасява от норманите повече от всичко на света.

ТЪПОГЛАФ

Какво прави един нормански воин в чужда страна? Намира най-близкото село и изколва всичко живо! Тъпоглаф е точно такъв, докато не среща Мис Макинтош, която е решена на всичко, за да го образова. Дали непреклонната гувернантка ще успее да открие сърце на джентълмен под външността на варварина?


РАЗГОВОР С ЛОРАН ТИРАР (режисьор)

Как реагирахте на предложението да режисирате следващия филм за Астерикс?

Бях едновременно ужасен и развълнуван. Това е огромен проект, но и знаех, че това е шанс, който идва веднъж в живота. В края на краищата, имаше две причини да приема – артистичното предизвикателство и приключението, което този филм представлява. Идеята не бе да подходя към „Астерикс“ както подхожда режисьор към филм за Хари Потър, където вървиш по стъпките на предишните режисьори. Аз си зададох въпроса как би изглеждал филм за Астерикс, режисиран от мен.

Как избрахте книгата, която да използвате?

Вече имах идея, преди да започна да препрочитам книгите. Исках одисея. Англичаните и тяхната култура винаги са ме впечатлявали. Моят любим автор е Джейн Остин. В своите романи, тя описва систематизирано общество с правила, които не винаги разбираме добре. Англичаните изпитват трудности да изразяват чувствата си, но когато го правят, го правят чудесно. Те са луди и елегантни. Затова се сетих за „Астерикс в Британия“, от която помнех много забавни реплики. Но с Грегоар Винерон искахме да включим и норманите, тъй като темата за цивилизацията щеше да подчертае идеите ни. Римляните ни напомнят за съвременните американци – те имат тенденцията да завладяват държави „за тяхно добро“. Всички други са варвари за тях. Но ние искахме да покажем, че нещата са доста по-сложни – имаме чаровните варвари (галите), чистите варвари, диви и груби (норманите) и противоположните варвари, които в много отношения са доста по-изтънчени от тях (британците).

Какви бяха главните ви цели?

Искахме да изкараме Астерикс и Обеликс на преден план, и да им придадем интелектуална сложност. За тази цел ги убедихме, че трябва да зачекнем темата за сексуалността. Тъй като отношенията между мъжете и жените е моя любима тема, която съм показвал в предишни мои филми, ние си представихме връзката между Астерикс и Обеликс като семейна двойка, която губи инерция и е разтърсена от появата на детето (Губирикс). В резултат на това, Астерикс започва да поставя всичко под съмнение, иска да изследва други възможности, и провежда дълбок спор с Обеликс. Това е кодирана версия на класическия романтичен сюжет, но той внася истинска емоция в историята.

Затова въведохте женски образи в света на нашите герои…

С Грегоар не можем да си представим филм без жени. В самото начало, Губирикс задава въпроса „Значи да си мъж означава да живееш като вас – заедно, с малко куче?“ Щом бъде зададен този въпрос, Астерикс пожелава да включи жени в живота си. В добавка, Обеликс се впуска в неправдоподобна афера с Мис Макинтош.

Героят на Винсънт Лакост ли е една от свободите, с които модернизирахте историята?

Да и не. Образът на Губирикс съществува в „Астерикс в Британия“, но той представлява младеж от 60-те. Авторите са говорили за своето време. Поведението на Губирикс е различно от днешните млади. Ние просто го обновихме.

Как процедирахте с кастинга?

Жерар Депардийо бе очевидният избор за Обеликс. Много съм щастлив с неговата роля във филма. И след като акцентирахме на идеята за културен шок, се нуждаехме от много френски Астерикс. Или по-скоро, който е близо до идеята, която чужденците имат за французите – приказлив, чаровен и леко арогантен. Така се получи по-изтънчен, по-интелектуален Астерикс отколкото е героят в книгите. Докато описвахме героя, пред очите ми изникна лицето на Едуар Бер, и веднага го пожелах за ролята.

Как режисирате актьорите си?

Адаптирам се към всеки от тях, за да се чувстват комфортно. Някои имат нужда да говорят за ролята си – те получават отговори на всичките си въпроси по време на четенето. Прекарвам време с всеки от актьорите преди снимките. Обсъждаме психологията на героите им, четем сценария сцена по сцена, реплика по реплика. За проект от такъв мащаб, това трябва да се направи предварително, защото след това няма време. Но винаги съм отворен за импровизации. Имам точна идея какво искам, но оставям известна свобода на актьорите, защото никой не е застрахован от някоя добра изненада!

За първи път използвате толкова много статисти. Интересно ли ви беше?

Знаех, че филмът ще разчита повече на комичните сцени между актьорите, отколкото на мащабен екшън. Но все пак имаме зрелищни сцени, свързани с историята, като мачът по ръгби или финалната битка. Снимахме ги по 10 дни всяка с над 800 статисти. Това е сложно, изисква си армия от асистенти, и намаля гъвкавостта в режисирането.

Снимането в 3D промени ли начинът ви на работа?

Неизбежно е. Ако тенденцията от последните 20 години е за все по-силно монтажирани сцени, 3D налага точно обратното. Образът е толкова богат, че рискуваш да докараш главоболие на зрителите. Когато снимаш в 3D, за предпочитане са далечните планове, и ритъмът трябва да идва от взаимодействието между актьорите.

Вие ли избрахте да е в 3D?

Не, това бе решение на продуцентите и дистрибуторите. В началото бях против. 3D се вписва отлично в света на „Астерикс“, особено при ефектите от магическата отвара, боят над римляните и ръгби мачът. За мен, 3D се използваше само за да изскачат разни неща от екрана. Но след срещата ми с Ален Дероб, промених мнението си. Видях две преимущества – първо, подчертавайки декорите и костюмите, 3D позволява на публиката да се потопи в измисления свят; и второ, то набляга на актьорското присъствие, и следователно на техните герои.

В ретроспекция, кое бе най-трудното?

Да разпределиш силите си в подобен физически и психологически маратон. След шест седмици подготовка, ти вече си изморен, а снимките тепърва започват. Но трябва да поддържаш високите си стандарти на амбиция, взискателност и добър вкус. Трябва всеки ден да започваш отново ентусиазирано и да отговаряш на всички въпроси, които изникват.

А най-добрите моменти?

Онези кратки мигове, когато можех да се отпусна и да се наслаждавам на това, което ми се случваше – да режисирам Катрин Деньов, една икона, която е работила с Трюфо и Бунюел; да се възхищавам на армията от хора и кранове, които се бъхтеха в Малта, за да заснемат сцените в открито море; да режисирам бойните сцени с римляните в Унгария при температура от 35 градуса…

РАЗГОВОР С ЖЕРАР ДЕПАРДИЙО (Обеликс)

Защо облякохте отново костюма на Обеликс?

Обичам този герой. Обеликс няма нито една лоша мисъл в главата си. И ако по лоша случайност, някаква такава се появи, това го натъжава ужасно. Това го прави изключително трогателен. У него няма нищо негативно. Той е просто дебел мъж… който не обича да го наричат „дебел“!

В какво си приличате?

И аз мога да се чувствам унизен. Не знам дали той е като мен, но аз го харесвам, и това се проявява в определено желание да съм като него. Не завиждам на силата му, а по-скоро на позитивната му страна.

Възможно ли е за гастроном като вас да заобича дивото глиганско?

То е чудесно месо! Но аз го предпочитам със сос, а не печено. Фрикасе от млад глиган е превъзходно. Апетитът на Обеликс се равнява само на неговата щедрост. Същото е и когато се влюби – чак прекалява. Не е благоразумно, но е красиво.

Каква е вашата магическа отвара?

Животът! Моята невъздържаност в живота сигурно е отчайваща за хората около мен. Всички са съгласни, че друг актьор не би могъл да изиграе Обеликс.

Удоволствие ли е да ви асоциират с този герой?

Да, още повече, че той е толкова обичан. Много е специално да играеш рисуван герой.

Трудно ли е да изпълниш новите изисквания на режисьорите, когато играеш един и същи герой?

Не, защото визията, която имам за моя герой, винаги е свързана с филма и сцените, които трябва да изиграя. Има няколко много красиви сцени в този филм – трогателния момент, когато Обеликс казва на Идефикс, че не може да го вземе в Англия заради приятеля си. И когато Обеликс се осмелява да тръгне с Мис Макинтош, а Астерикс му се скарва, и той отговаря: „Можеш да казваш каквото си искаш, но за мен е най-важно, че си мой приятел.“ Аз лично предпочитам някой да ми липсва, защото това ми позволява следващата среща с този човек да бъде по-хубава.

Каква присъда внасяте в четирите адаптации, в които сте участвали?

Никога не съдя нито филма, нито актьорите. Повече ме интересуват рамката и осветлението. Но да кажем, че първият филм придаде плът на написаното с химикал, което е много трудно. Вторият, който бе много успешен, бе изпълнен с хумор. В третия се изгубихме мъничко в представянето на олимпийските игри, но тогава се намеси Юлий Цезар. А Цезар, който си тежи на мястото в този филм, е Фабрис Лучини.

Как намирате новия Астерикс?

Ако филмът е много успешен, това ще се дължи до голяма част на избирането на Едуар от Лоран. Харесва ми неговата лека арогантност, какъвто е образът на типичния французин. Преди, нашият Астерикс бе старомоден и предимно тесногръд французин, който символизираше първата съпротива. Но в комиксите, той не е такъв.

Какво е мнението ви за 3D?

В общи линии, не си падам много по 3D, тъй като го използват основно в американските фантастични филми. Вместо да гледам „Аватар“ или „Батман“, предпочитам да чета А. Е. Ван Вогт, Айзък Азимов или някой от другите велики автори в жанра. Но трябва да призная, че за да се вдъхне живот на героите, както е в комиксите, и за да се илюстрира духа на малкото британско градче, което се съпротивлява толкова закачливо на Юлий Цезар, 3D пасва перфектно.

Това ограничение ли е за актьора?

Нищо не е ограничение. Нито играта на фона на зелен екран, нито пред 3D камера. Актьорството е най-простата и най-чудесната работа на света. Когато не се взимаш на сериозно, то е прекрасно, защото не е работа. Затова ме дразни, че някои хора си приписват мисии и интелектуализират всичко.

Кой е най-силният ви спомен от снимките?

Много ми хареса да снимаме в Ирландия. Беше великолепно. Обожавам климата там. Ако Едуар е гущер, който вечно търси слънцето, аз съм животно за студен климат.

РАЗГОВОР С ЕДУАР БАЕР (Астерикс)

Какъв образ за Астерикс имахте досега?

Когато четох книгите за първи път, те ми бяха много забавни и весели. Но повече ме интересуваха „вторите цигулки“. Обичах историята за ковача и рибаря, бях трогнат, когато забраниха на барда да пее. Дори харесвах Идефикс много повече от другите. И като всички деца, обожавах Обеликс, гиганта с глинени крака, нежния звяр. Астерикс, като един вид бойскаут, не ми бе особено симпатичен.

Знаехте ли, че Лоран Тирар и Грегоар Винерон пишат ролята на Астерикс за вас?

Открих го доста късно, защото Лоран имаше благоприличието да го пази в тайна, докато не бъде сигурен, че може да ми предложи ролята. Той изчакал да има солиден актьорски състав, което да му позволи да избере за Астерикс актьор, който може би няма такава комерсиална стойност като някои от другите.

Какво вложихте вие в този герой?

Като актьор, моята задача е основно да следвам инструкциите на режисьора. Но аз виждах Астерикс като един от онези герои, които са напълно искрени и откровени, но като влязат в бой се бият донякъде мръсно. Когато в оригинала на сценария, той казва на Цезар „Аз съм почитан от цялото си село“, аз си позволих да кажа на Лоран, че според мен Астерикс е по-скоро горд с приятелствата си, отколкото да бъде почитан.

Беше ли лесно да влезете в кожата на Астерикс?

Най-хубавото у такъв тип герои е костюмът. Трябва само да се погледнеш в огледалото, и вече си Астерикс. Но трябва и да намериш ритъма. Понякога на екрана се виждам небрежен, с превзет глас. Трябваше да вложа повече усилия в ролята, за да бъда по-динамичен и целеустремен.

По-малко свобода ли имате, когато играете прочут герой?

Смятам, че исторически герой като Дьо Гол или човек с висок морал като Жан Мулен се играят по-трудно. При Астерикс също има ограничения, но ги забравяш на снимачната площадка, защото си радостен да играеш сцените, отношенията и ситуациите.

Гледахте ли предишните три филма и срещнахте ли се с другите Астерикси?

Чел съм книгите, но не съм гледал филмите, защото исках да вложа нещо лично. Що се отнася до актьорите, не съм говорил с Кристиан Клавие или Кловис Корнилак. Даниел Крейг дали се е срещал с Шон Конъри и Роджър Мур, когато стана новия Джеймс Бонд?

Познавахте ли Жерар Депардийо, вашият Обеликс, преди този филм?

Работили сме заедно по „How Much Do You Love Me?“ на Бертран Блие. Жерар е един от онези хора, до които искам да съм, не заради работата, а за чистото удоволствие да си заедно с него. Влизам в живота на хора като него, защото те правят моя живот по-интензивен. Когато работиш работа, която ти позволява да срещаш хора, от които се възхищаваш, би било жалко да не се възползваш.

Какъв е Депардийо по време на работа?

Изобщо не е пикник. Той следи всичко, което се случва на снимачната площадка, и не търпи грешки. Тъй като е нетърпелив, ако се поколебаеш, той може да бъде безмилостен. Но е също така изключителен като компания и се труди здраво. Встрани от камерата, бяхме малко като Астерикс и Обеликс – аз бях едновременно неговия малък брат и голям брат. Когато станеше буен, аз го дърпах настрани, за да остави Лоран да работи. За щастие, Лоран е много спокоен, и Депардийо наистина го уважава. Това е защото той веднага забеляза, че Лоран не е от хората, които създават фалшив авторитет и си играят на „режисьори“, като правят нови и нови дубли, само защото така искат.

Беше ли ограничаващо да се снима в 3D?

Да, в смисъл, че 3D камерата е огромна машина, която се нуждае от цял екип техници само за себе си. Тези хора не са там, за да гледат теб, а да наблюдават машината. Но по време на снимки, аз не играя за камерата, а за партньора си, за човека зад камерата, за режисьора и за всички техници.

Значи виждате повече пречки отколкото преимущества при големите продукции?

Не, фантастично е да имаш пищни снимачни площадки и костюми, да бъдеш част от огромен екип и да работиш с такива велики актьори. Но огромните продукции отнемат много време, което не е добре за актьорите, защото губиш енергия и нишката на историята.

Кой е най-силният ви спомен от 60-те дни снимки?

Първият ден беше зашеметяващ. Бях в Малта, насред морето, с Депардийо във върховна форма, с един от най-добрите ми приятели Атмен Келиф, и с младия Винсънт Лакост, когото познавах донякъде. Видът на огромните кораби ни правеше щастливи. А Жерар нададе един от своите луди смехове, които крие добре, но които настояват да излязат на свобода.

Имаше ли трудни моменти?

Трудно ми беше в Ирландия. Времето бе много лошо три месеца. Бурни ветрове, дъждове. На всичко отгоре бяхме много хора, най-вече всички нормани, и трите снимачни площадки работеха едновременно. На Лоран му беше най-трудно.

Доволен ли сте от крайния резултат?

Да, обожавам епичността на този „Астерикс“. Историята е стегната и изпълнена с екшън. Както във всички филми за супергерои, става много вълнуващо, когато изгубват магическата отвара, а с нея и магическите си сили. Имах няколко страхотни сцени с Валери Льомерсие и Шарлот Льо Бон. Винсънт Лакост бе просто брилянтен.

РАЗГОВОР С ГРЕГОАР ВИНЕРОН (сценарист)

Кой избра „Астерикс в Британия“?

Лоран. Но когато ми каза, веднага се съгласих.

Какво добави „Астерикс и норманите“?

Норманите искат да изпитат страх, защото той дава крила. Това е Госини в чиста форма – играта на думи, удоволствието от езика. Освен че харесахме тази поетична история, тя ни позволи да опишем света както го виждаме. През 2008 г. противоречивото нашествие Ирак от американците, „за тяхно добро“, бе още нашумяло. От западна гледна точка, всички други са варвари. За Цезар, всичко, което не е римско, е варварско. Добавяйки норманите към историята, ние имахме целия спектър – от най-изтънчените (британците) до най-грубите (норманите) през средата, където са галите. Цезар използва норманите, за да срази британците. Това е практика, стара като войната. Тя винаги се обръща срещу нас, но ние продължаваме да я използваме. В своите комикси, Госини вече атакува нашето общество. Той обича анахронизмите. Ние искахме да уловим неговия дух. Въпросът не бе да съставим списък от новинарските заглавия, но има въпроси, които са вечни. Например, съдбата на емигрантите. Астерикс и Обеликс трябва да прекосят Ламанша. Тогава на сцената се появява Безгрош, нелегален емигрант без папирус, който се бори да стигне до земята на мечтите си…

Какви други теми искахте да развиете?

Героите на Госини са малко или много асексуални. Щастливия Люк или Астерикс не притежават сексуалност. Това е неизбежно. Но за мен винаги е изглеждало подозрително да опишеш герой, без да споменаваш неговото отношение към секса – в прав текст или по загадъчен начин.

Затова ли искахте да фокусирате историята върху Астерикс и Обеликс?

За филма бе необходимо да сложим Астерикс и Обеликс в центъра на историята. На тях им се случват разни неща, даже ми се иска да кажа, че „нещата се случват между тях“. Затова се замислихме за техните личности и произхода на тази двойка. Астерикс стана човекът, който винаги е бил най-добър приятел, но достига момент в живота си, когато самотата започва да го притеснява. Една от референциите бе към Джордж и Лени от „За мишките и хората“. Единият е умен, но много притеснен дребен човек, може би защото вижда нещата ясно. Другият притежава изключително тяло, леко тъпичък е, и вечно нарушава правилата, въпреки че не го желае. Друга референция бяха супергероите, които трябва да живеят като „обикновените хора“ през повечето от времето си. При техните сили, Астерикс (благодарение на отварата) и Обеликс никога нямат причина да бягат или да се бият. Само техните морални слабости позволяват да бъдат създадени вълнуващи истории.

Колко място за маневриране имахте, от гледна точка на притежателите на авторските права?

Много голямо. Разбира се, техните задължения като пазители на храма ги принуждава да са консервативни, и те имаха съмнения за няколко сцени в сценария. Но ние успяхме да ги заснемем, като оставихме момента на избора за постпродукцията. Бяхме убедени, че щом актьорите вдъхнат живот на сцените, те ще заменят несигурния заряд с емоции и комичност. Точно така и стана.

Много версии ли написахте?

Не много. Сценарият ставаше по-дебел или по-тънък по време на консултациите, или след пристигането на актьорите и техните предложения. Но основната структура не се промени.

По-лесно ли се пише за определен актьор?

Обикновено си забраняваме да мислим за актьори, докато пишем. Но тъй като правим филми, това е доста трудно. Работата на сценариста е като на композитора – трябва да напишеш всяка част, а после да оркестрираш звука за различните инструменти. Едуар бе източник на вдъхновение. В много отношения, ние написахме отделни части за него. За Фабрис Лучини също. С ранната си поява във въображението ни, той оказа влияние на нашия Цезар, като го видяхме близък до Нерон. Признавам, че начинът, по който изрече някои от репликите си, ми достави огромно задоволство.

Как се работи с Лоран?

Ние говорим много. Благодарение на общия ни опит, идеите идват от всички страни. Първо решаваме какво да запазим и какво да изхвърлим. После пишем картички с обяснения за всяка сцена, които подреждаме на стената, за да се получи една цялост. После нахвърляме скица, което си е просто описание на сцените със заглавия „външна дневна сцена“, вътрешна нощна сцена“ и т.н. На този етап предаваме документа на продуцентите. Когато всички са одобрили скицата (в случая с „Астерикс“ имахме нужда и от съгласието на собствениците на авторските права), написваме диалозите. Бяхме отделили репликите на Госини, които искахме да използваме. Някои останаха непроменени, други бяха трансформирани. Накрая всичко се слива в едно. Като приключим, нашият сценарий е органичен и не може да се разграничи коя част е негова, и коя е моя.

РАЗГОВОР С АЛБЕР ЮДЕРЗО

Помните ли създаването на „Астерикс в Британия“?

Да, и това е една от любимите ми истории. Ако не се лъжа, бе написана през 1966 г. Трябва да отбележа, че никак не е остаряла.

Как се роди тя?

Това бе нашата осма книга, и винаги сме искали да накараме героите да ходят на пътешествие във всяка втора книга – в рамките на познатия древен свят, естествено. Освен това, често ни критикуваха, че обичаме да правим карикатури на различните нации. Нашите гали бяха свадливи и винаги мрънкаха, с две думи, французи. Накарахме египтяните да вървят странично, следвайки стила на рисуваните фигури. Нашата цел бе да е смешно. За историята на бритите, бе лесно да изберем и извъртим всички културни символи на тази страна – пиенето на чай, градинарството, британското високомерие и други.

С какво се гордеете най-много в тази книга?

Рене говореше перфектен английски (наред с други езици). Той измисли идеята да превеждаме английския на френски дума по дума – тоест, да използваме факта, че подредбата на думите в английския често е обратната на френския. За мен това бе неустоимо, и това се превърна в основната шега на цялото приключение. Но това бе и опасно упражнение, защото написаното на френски трябваше да бъде преведено на английски, като се запази играта на думи и другите езикови шеги. А Рене бе перфекционист, когато ставаше дума за качеството на преводите. Затова той работи неуморно върху тази история, тъй като знаеше и двата езика перфектно.

Трудно ли е за един автор да види адаптация на своя творба?

Да, особено за рисувани герои. С Рене се притеснявахме, че нашите комикси ще бъдат адаптирани зле. Всякакви специални ефекти са позволени в комиксите. Измислицата няма ограничения – можеш да правиш каквото си искаш. Бе трудно да си представим адаптация с живи актьори по онова време. Как ще бъдат пресъздадени ефектите на магическата отвара? Как да избереш най-добрия актьор с достатъчно голям нос или с грамаден търбух като Обеликс? Затова бях много впечатлен в деня, в който видях Жерар Депардийо като Обеликс. А и днешните технологии предлагат почти неограничени визуални възможности. Освен това, филмът е заснет на 3D, за първи път във Франция!

Следихте ли отблизо писането на сценария и сюжета?

Сюжета не, но сценария да. За мен е важно да бъде запазен духа на нашите комикси. Нямам нищо против адаптациите.

Режисьорът направи някои промени, особено при декорите и костюмите. Какво мислите за резултата?

Това не ме притесни изобщо, защото служеше на историята. Трудно се адаптира комикс дума по дума. Първо, защото е твърде кратък, за да осигури достатъчно материал за игрален филм. Затова сценаристите трябваше да обединят две истории. Това ги задължава да направят здрави връзки между двете. А тъй като говорим за адаптация, те могат да променят и добавят елементи.

Какви идеи от филма бихте искали да включите в своите комикси?

Възможността да се четат на 3D!

Какво мислите за Едуар Баер като Астерикс?

Перфектен е. Един актьор преди него обяви, че Астерикс не бил особено забавен герой. Е, Едуар го опроверга напълно. Имайте предвид, че не казвам, че Астерикс на Едуар е заядлив моралист. Напротив, той обогати героя със собствената си личност.

Какво е отношението ви към Жерар Депардийо?

Както ви казах, когато видях Жерар в панталоните на Обеликс, за мен бе очевидно, че друг актьор не може да изиграе този герой. Той знае как да уважава и набляга на неговата откровеност. Духът на Обеликс е простоват, но искрен, а чарът на Жерар набляга на тези черти. И неговата физика, макар да е далеч от тази на Обеликс, прави героя напълно правдоподобен – истинска природна сила.

А Лучини като Цезар?

Неустоим. И изумителен, понеже знае как да вложи хумор в герой, който не притежаваше хумор в комиксите.

Какво мислите за 3D?

Магическо. Чудесно служи на комикса, като увеличава екшъна.

Коя друга книга бихте искали да видите филмирана?

Не решавам аз, а сценаристите и режисьорите, които се интересуват от нашите истории. Аз мога само да дам скромното си мнение за преимуществата при някои истории или за трудностите при други.

РАЗГОВОР С ОЛИВИЕ ДЕЛБОСК И МАРК МИСОНИЕР (продуценти)

Какви бяха плановете ви за новия „Астерикс“?

ММ: Нашата идея бе да направим онова, което американците наричат „reboot“, което означава да вземеш съществуваща поредица и да я възродиш. За този филм искахме да се съсредоточим върху двойката Астерикс и Обеликс, да предложим на тези герои пътуване, изпълнено с препятствия и конфликти, за да могат да се развият с течение на историята.

ОД: Лоран бе напълно ясен. Той каза, че няма нищо против да прекара три години от живота си с този проект, при условие, че може да направи творбата своя и да вложи нещо ново и лично.

Вие сте продуцирали всички филми на Лоран Тирар. Той ли бе очевидният избор?

ОД: Не бихме започнали проекта без него. А и нещата са по-малко рисковани, когато познаваш добре режисьора.

ММ: Нужна е много работа, много време, залогът е огромен. Затова е от критично значение да се разбираш с режисьора. Най-трудното в нашата професия е да имаш ясна визия какво искаш да направиш.

ОД: Нашата задача е да се погрижим тази визия да остане непроменена по време на снимките и монтажа. Но Лоран е целеустремен, и когато има идея, той я следва до край. Той е много надежден – и артистично, и финансово. Това е много важно за проект от такъв мащаб.

ММ: Освен това знаехме, че Лоран и Грегоар ще вложат различна визия в „Астерикс“, но все пак ще останат верни на духа на оригиналните творби.

Какво представлява „Астерикс“ за вас“?

ММ: За един продуцент, това е върхова точка в кариерата. Като оставим „Джеймс Бонд“ настрани, „Астерикс“ е най-голямата поредица в Европа. Тя представлява огромни бюджети, така че залогът е голям. Но ние открихме, че този герой създава много вълнения, страсти – дори лудост – у нашите финансови партньори, актьори и дистрибутори.

ОД: Когато говорим за „Астерикс“, всичко придобива огромни размери. От самото начало искахме да сме разумни и да се придържаме към реабилитирането на поредицата. Проект от такъв мащаб е първи по рода си за нашата продукционна компания „Фиделите“.

ММ: С бюджет от 61 милиона евро, този филм е най-големият ни проект. Още повече, че независими продуценти за първи път продуцират „Астерикс“. С други думи, при надвишаване на бюджета (което не се случи), при непредвидени обстоятелства или търговски провал, залогът е невероятно видок.

3D ли бе очевидният избор от самото начало?

ММ: Не веднага. Започнахме да мислим за него, чак след успеха на „Аватар“ и някои анимационни филми. Решихме, че ако има един филм във Франция, който може да се сравнява с популярните американски семейни развлекателни филми, то това е „Астерикс“. Трябваше да се адаптираме към съвременните вкусове, за да предложим най-пълното развлечение за публиката. Освен това смятахме, че 3D е много удачно за адаптации на комикси.

ОД: Чуждестранните дистрибутори също ни притиснаха. След като бяха разпространили първите три филма, те искаха нещо различно.

ММ: Трябваше да преструктурираме бюджета, понеже 3D филм струва с 10-15 процента повече от 2D филм. Това оказва влияние върху продължителността на снимките, екипа, оборудването, постпродукцията и специалните ефекти.

ОД: И за да не се хвърляме в неизвестното в последната минута, направихме тестове. За един ден заснехме дубльорите в костюмите, за да преценим как изглежда. Това ни позволи да осъзнаем, че 3D камерата е толкова тежка, че през цялото време е нужен кран. Един такъв детайл изяжда времето и пречи на мултипликацията на снимките. Но тъй като тестовете бяха недвусмислени, решихме да го направим на 3D.

Имахте ли думата по време на кастинга?

ММ: Разбира се. За филм с такъв комерсиален потенциал, се нуждаеш от известни актьори. Получихме спонтанни оферти от много актьори, което е голяма рядкост. Но ние бяхме изправени пред две големи препятствия. Първото бе свързано с Астерикс и Обеликс. Жерар Депардийо бе очевидният избор за Обеликс, но той бе обвързан с ексклузивен договор. Бе голяма борба да се освободи…

ОД: Но не бе напразно. Не виждам кой би могъл да го замени. Актьорът, който да изиграе Обеликс добре като него, още не се е родил. А после трябваше да открием и Астерикс. Не се сетихме веднага за Едуар, но идеята е отлежавала в главата на Лоран известно време. Всъщност, той бе написал диалозите специално за него. Когато направихме пробни снимки с двамата, видяхме, че те се сработват чудесно.

ММ: Второто препятствие бе свързано с британските герои. Първо искахме да вземем британски актьори за Братовчеторакс, Мис Макинтош и Офелия. Но по време на кастинга осъзнахме, че акцентите не се получават. Отличителният вкус на диалога се бе изгубил, както и усещането за комедия. Лоран предложи английски акцент за някои от френските актьори.

ОД: Това не е лесно за приемане от публиката, но талантът на актьорите надделя. Когато Катрин Деньов говори с британски акцент и носи кралската корона на бритите, тя е напълно достоверна!

Къде проведохте снимките?

ММ: Всички сцени в открито море бяха заснети в Малта. Наехме специален екип за десет дни. Повечето от външните сцени бяха заснети в Ирландия за един месец. Но по-голямата част от филм – Лондиниум, стадионът за ръгби, къщата на кралицата, селцето на галите, както и всички вътрешни сцени – бяха заснети в Унгария. После, благодарение на специалните ефекти, успяхме да наложим едни върху други пейзажите или хоризонтите, заснети другаде.

ОД: Огледахме много места, където да се разположим. Изборът на локация е труден като кастингът на актьорите – нямаш право на грешки. Страната трябваше да бъде икономически стабилна, да има добра инфраструктура и ефикасна местна работна ръка.

Каква бе вашата роля по време на снимките?

ММ: Като продуценти, нямаме точна роля на снимачната площадка. Ние се грижим всичко да върви добре. В този случай, бяхме по-полезни в Париж, където гледахме кадрите, без да знаем къде са заснети. За нас бе важно да видим дали са добре.

ОД: Редуваме се на снимачната площадка, но гледаме дублите заедно, за да сме на едно мнение, преди да говорим с режисьора.

ММ: Като продуценти, които са близо до работата по филма, присъствахме на писането на сценария, и затова нямаше много изненади за нас. Лоран и Грегоар имаха идеален контрол върху сценария. Тяхната работа е винаги интелигентна и на високо ниво.

Едновременна ли бе работата по монтажа?

ОД: Да, от първия ден на снимките. Образува се триъгълник между продуцентите, режисьора и монтажиста.

ММ: Това ни позволява да видим дали заснетото върши работа, и да се уверим, че няма липсващи сцени. Работата върви по плана на режисьора, като това спестява време по-късно. Но това е деликатна работа, защото това е моментът, в който правиш лош филм или велик филм.

Скоро