Днес по родните екрани тръгва голямата пролетна анимация – „Бебе Бос„. Филмът вече върлува по американските екрани и свали „Красавицата и звяра“ от господството и под номер 1. Големият въпрос при решенията ви този празничен уикенд – дали да дадете допълнителни пари за триизмерна прожекция, стига да можете да избирате или да го гледате на 2D. Кой е правилния формат? Ние сме тук за да ви съветваме при преценката ви, с поредната публикация в „На 3D или Не“ – една от най-четените рубрики на сайта!

Вписва ли се? – 5 от 5 точки

Детското въображение може да бъде вълнуващо и страшно място. „Бебе Бос“ хваща тези усещания с много оптически плам. Красиви цветове и детайли окупират всеки ъгъл на визуалната презентация на филма, паралелно брилянтно употребения 3D елемент. Всичко от жестовете на обич, през спускащи се играчки, до буквално фантастичната сцена с преследването в задния двор, са създадени за да ги видите на 3D.

Плануване и усилия – 4 от 5 точки

Екипа зад 3D версията на „Бебе Бос“ очевидно са посветили сърцата си, в сглобяването на този филм. В по-голямата си част заглавието демонстрира изключителна употреба на третото измерение – без накъсвания или странични занимавки. Едно приключение което се разгръща до двата края на въображаемия 3D прозорец. Но все пак има някои аспекти, които по-скоро НЕ успяват да впечатлят.

Ефект „Отвъд екрана“ – 5 от 5 точки

В сравнение с тоталното пренебрегване на този ефект в 3D филмите тази година до момента, „Бебе Бос“  захвърля подобаващо количество елементи през екрана, и това работи чудесно. Конкретно сцената с преследването в задния двор между Тим и армията на Бебе Бос е брилянтния пример за това – дартсът на Нърф изпълва екрана- всички стрелички се насочват към зрителя. Зърнените закуски, спусканията по леглата и дори кученцата са използвани за постигане на истинско 3D удоволствие. Дори въображаемия свят на различните приключения на Тим носят стабилна доза „летящи“ елементи, които без да се замислят заминават към лицата и скутовете на зрителите.

Дълбочина на образите – 5 от 5 точки

Без да забравяме брилянтното изпълнение в предходната категория, „Бебе Бос“ се справя брилянтно и в обратния аспект- дълбочината на образите и пространствата. Конкретно дълбочината на няколкото сънища на Тим е наистина изумителна, защото светът който ТОЙ създава е дори още по-дълбок от реалния свят. Една конкретна сцена, в която обикновен салон на метрото се превръща в коридор на нинджи, показва как дълбочината на образите, постигната от 3D-то на филма, е нещо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО за наблюдаване. С брилянтно резониране между героите и заобикалящата ги среда, както и фантастичния и реалния свят, очите ви ще бъдат наистина предразположени.

Яркост на екрана – 3 от 5 точки

В този аспект филма започва леко да пропада. Заглавие с толкова богата цветова палитра  успява леко да разочарова, когато поставите 3D очилата си. Ефекта не е, като да отмие цветовете, но разликата определено е осезаема, особено ако си направите експеримент да повдигнете и отново сложите очилата си. С очила на лицето, цветовете се няколко идеи по-замъглени от колкото без. Екипа не е успял да компенсира. Напомняме, че тази категория е възможно да варира на базата на различните кино салони и до колко използван е съответния кино прожектор при 2D и 3D прожекциите.

Крайна оценка – 22 от 25 възможни точки

Ако ще гледате „Бебе Бос„, 3D ефектите ще направят отиването до местния кино салон наистина струващо си. Филмът е визуално достатъчно интересен за да похарчите няколко допълнителни лева и да залягате при всяка стреличка, която Нърф ще пусне при играта на дартс. Да яркостта дърпа общото усещане леко назад, но този филм е нещо, което има нужда да бъде видяно на 3D за да усетите пълната наслада от всичко, случващо се на екрана.