Премиера в България: 14.04.2017г.
Световна премиера: 31.03.2017г.
Жанр: Анимация, Комедия, Семеен
Продължителност: 97 минути
Формат: 2D/3D
Сценарист: Майкъл Маккълърс, Марла Фразии (книга)
Режисьор: Том Макград
Озвучен от: Алек Болдуин, Стив Бушеми, Вивиан Ий, Ерик Бел мл., Лиса Кудроу, Тоби Магуайър, Джими Кимел
Разпространител: Александра филмс / DreamWorks Animation

DreamWorks Animation и режисьорът на „“Мадагаскар““ ви канят да се запознаете с най-чудатото бебе. Той носи костюм, говори като възрастен и участва в анимационната комедия „“Бебе Бос““. Невероятно забавната история ще ни покаже колко е важно семейството и ще разсмее и малки, и големи.


Създателите на Шрек, Кунг-фу панда и Мадагаскар, DreamWorks Animation, представят новата забавна семейна комедия БЕБЕ БОС – история за промените, които настъпват в семейство с появата на ново бебе през погледа на възхитително ненадежден разказвач – 7-годишно момче с богата фантазия на име Тим. Най-необичайното говорещо Бебе Бос пристига в дома на Тим с такси, облечено в костюм, и куфарче в ръка. Съперничество между братята неохотно остава на заден план, когато Тим открива, че Бебето Бос всъщност е шпионин на тайна мисия под прикритие, и само той може да му помогне. Малките партньори се впускат в лудо приключение за осуетяването на подъл заговор, включващо дори епична битка между кученца и бебета.

Вдъхновена от рисуваната книжка бестселър на Марла Фрейзи, тази щура комедия за всички възрасти в оригинал е озвучена с гласовете на Алек Болдуин като Бебе Бос, Стив Бушеми като подлия Франсис Е. Франциск, Джими Кимъл и Лиса Кудроу са нищо неподозиращите родители на Бебето Бос, Майлс Бакши като Тим и Тоби Магуайър като разказвача.

За режисьора Том МакГрат (трите филма Мадагаскар на DreamWorks, Мегаум) БЕБЕ БОС е много лична история. Той си спомня впечатлението, което му е направила  книгата, когато за пръв път е попаднал на нея. „Книгата на Марла наистина грабна вниманието ми. Беше една очарователна книжка с твърди страници, не повече от 30 страници. Аз дори не подозирах колко популярна беше тя. Припомни ми моето детство, динамиката в моето собствено семейство и моментално взриви  въображението ми колко готино би било историята да прерасне в пълнометражен филм“.

Като по-малък от двама братя, МакГрат се явява Бебе Бос в собственото си семейство и е добре запознат с катаклизмите от пристигането си. За него БЕБЕ БОС представлява признателно писмо към по-големия му брат. „С писателят Майкъл Макълърс бяхме поразени от централната метафора на книгата – за това, което се случва, когато едно бебе пристига и превзема къщата ти, – казва Том. – Брат ми и аз израснахме много близки, но също така и се карахме – както всички братя правят. С времето се превърнахме в най-добри приятели един за друг. За мен филмът е едно признание към него, защото показва много неща, които изживяхме заедно. Съвсем целенасочено е разположен в предградията на малък град, но също така е комбинация от 60-те, 70-те и 80-те. Мисля, че родителите ще се почувстват носталгично, когато видят филма, защото ще забележат детайли, които ще им напомнят за собственото детство.“

Освен силният комедиен елемент, за продуцента Рамзи Ан Наито са особено привлекателни стоплящата сърцето атмосфера на филма и забележителното очарование на главните герои. „Историята отразява живота ми. Най-големият ми син беше на седем години, когато се появи по-малкия и той беше много ревнив, точно като централния ни образ Тим. Веднага почувствах историята на братята, – казва Наито (Спондж Боб: Филмът, Джими Неутрон: Момчето гений, Саут парк). – Харесва ми, че е показана силата на детска фантазия и въображение.“

Наито също споменава, че филмът е доста специален, тъй като е насочен към цялото семейство, като успява да разкрие нещо ново и неочаквано във всяка сцена. „В началото виждаме пристигането на Бебето Бос, и откриваме, че това е едно много необичайно бебе, което носи костюм и звучи като Алек Болдуин, – обяснява тя. – В този момент ние съчувстваме на Тим, който отначало решава, че родителите му няма да могат да го обичат толкова, колкото преди, но скоро осъзнава, че има нещо наистина различно в новото си братче. Накрая зрителите ще бъдат погълнати от тайната задача на елитен шпионин, а Тим открива, че трябва да обедини сили с малкото си братче, за да спасят света.“

Наито добавя: „Въпреки че филмът е много смешен и забавен, това пътуване работи на много различни емоционални нива. Първоначално Бебето Бос внася хаос в живота на Тим и семейството му, но в крайна сметка им дава ценни уроци за това, което е наистина важно в живота.“

Книгата на Фрейзи разглежда предимно Бебето Бос и родителите му, а МакГрат чувства, че трябва да се представи по-големия брат. Идеята му е във филма да е показана гледната точка на дете, което се сдобива с по-малко братче, и така да се добавят интересни и универсални елементи на братско съперничество към общата картина. За да помогне с оформянето на сценария, DreamWorks се спират на изтъкнатия писател Майкъл Макълърс (Г-н Пийбоди и Шърман, поредицата Остин Пауърс).

„Имам четири деца, а към този момент две от тях бяха три и пет години, – казва Макълърс. – Бях поразен от главната метафора на книгата и това, което се случва, когато едно бебе пристига и превзема къщата ти. С Том работихме заедно, за да измислим начин да изследваме произхода на това бебе Бос. За каква компания работи, каква е неговата мисия? Това ни даде възможност да се представи митът за раждането по страхотен и забавен начин.“

Макълърс казва, че представянето на историята от гледна точка на притеснено седемгодишно момче е ключов момент в творческия път на филма. „Това е емоционалният център на историята, – обяснява той. – Осъзнахме, че не е имало много детски филми, които да се занимават с чувствата, които се появяват при пристигането на нов брат или сестра. Това е наистина една от първите основни семейни динамики. Става дума за споделяне на любовта и преодоляването на ревността, която неизбежно идва. Родителите и децата лесно ще се свържат със ситуацията във филма, защото по един или друг начин всички ние сме имали подобни проблеми в собствените си семейства. Без да става дума за бебе в костюм, разбира се.“

 

ИСКРЕН ПОКЛОН КЪМ АНИМАЦИОННАТА КЛАСИКА

Както в повечето творби на DreamWorks, един от ключовите елементи, които отличават БЕБЕ БОС е уникалният му визуален стил, в който се вписват темата и сюжетните линии. През последните години анимацията се разви до такава степен, че почти може да се възпроизведе фотореализма на живото действие. В случая на БЕБЕ БОС, МакГрат и неговият екип са запалени да сътворят фантастичен свят и да поканят публиката сред декор, който може да бъде създаден само с анимация. Те се стремят да представят завръщане към еластичния, анимационен свят на великите класики.

„Израснал съм с класиките на Чък Джоунс и Боб Клампет, – спомня си Макграт. – Този филм ми даде възможност да върна обратно магията, която 2D бе в състояние да направи с анимацията от старата школа, но издигна целия творчески процес на много високо ниво благодарение на модерните технологии на компютърно генериране. Искахме образите да бъдат гъвкави и плътни. Резултатът е, че нашите герои могат да предадат голяма част от историята чрез изразителност и действия, нещо което анимацията не е бе в състояние да направи в миналото. Нашият свят е доста по-различен от графичен 2D свят, който виждаме днес по телевизията.“

Дейвид Джеймс, художникът на продукцията, чиято работа за DreamWorks включва Чудовища срещу извънземни, Мегаум и г-н Пийбоди и Шърман, казва че, творческият екип е искал да отдаде почит на някои от класическите анимационни късометражни и пълнометражни филми, които зрителите обичат. „Всички сме фенове на Чък Джоунс и Морис Нобъл и сме почитатели на ръчно изработената естетика на много късометражни филми от Златната ера на анимацията, – казва Джеймс. – Това прекрасно чувство на носталгия и чар в Лейди и Скитника (1955) на Дисни, например, което ни връща към естетиката на викторианската епоха. Искахме да направим същото, но да поставим нашия филм в настоящето.“

Джеймс също така посочва, че филмът е пълен с причудливи детайли, взети от личния опит на художниците на студиото. „Когато Том ми подхвърли идеята за филма, бях развълнуван от факта, че историята се разказва от гледната точка на герой, който изпитва нещо универсално – голямата несправедливост да не си единствено дете!, – казва Джеймс. – Като художник е много вълнуващо да се работи с толкова голяма картина, където можете да се влага смисъл във всички елементи в определена посока.“

 

СТОРИБОРДОВЕ & АНИМАЦИЯ

Енио Торесан, който е автор на историята, споделя че незабавно се е свързал и е усетил чисто човешките емоции в някои от ключовите сцени във филма. „Работил съм с Том [Макграт] в Мегаум и филмите Мадагаскар. Ние имаме еднакво чувство за хумор. – казва той. – Фактът, че влизаме и излизаме от ума на главния герой Тим е нещо, което никога не сме правили преди, и много ми хареса. Аз имам две малки деца, така че често се сблъсквам с ревността между братя. Всеки понеделник разказвах на Том истории за случилото се у дома и как децата почти са ме убили през уикенда, така че използвахме собствените си преживявания във филма!“

Торесан, който скицира сцените с помощта на молив, хартия и Photoshop, казва, че е намерил много вдъхновение в творчеството на легендарните аниматори Фриц Фрилинг и Текс Ейвъри. „Фрилинг е еталон по отношение на музиката и песните. – отбелязва той. – Харесва ми да мисля за нашия режисьор като за луд, блестящ, комедиен Моцарт. Комедията е във всяка негова клетка и всички ние се опитваме да му подражаваме.“

Тази почит към ретро стила на 2D анимацията и желанието да се създадат запомнящи се и симпатични герои също са неща, които са близки на сърцето на Карлос Пуертолас, отговорник на аниматорите. Ветеранът в DreamWorks Animation, чиито работи включват Мадагаскар: Бягство в Африка, Мадагаскар 3: приключение в Европа, Чудната петорка и У дома, казва че, е разбрал колко специален ще бъде филмът в мига, в който чул Макграт да говори за него. „Това е идеалният филм за работа, защото е разказан от гледната точка на малко дете. – казва той. – Въображението играе голяма роля в живота на децата, и това прави и нашия филм.”

Останалата част от анимационния екип работи усилено, за да се грижи за героите да изглеждат привлекателни от всеки ъгъл. „Да вземем например Бебето Бос. – казва Пуертолас. – В оригинал е гласът на Алек Болдуин, но героят е чаровно сладко бебе. На зрителят му се иска да го щипне по бузките. Същото е с Тим, той да бъде симпатично седемгодишно момче. Но това което е очарователно за възрастен, може да изглежда тъпо за един млад кинолюбител. Не искаме Тим да е ревльо, но характера трябва да резонира с младата публика.“

ЗАСНЕМАНЕ И МОНТАЖ

За отговорника по оформление Кент Секи, филмът позволява да се експериментира с различни кинематографични стилове, особено по време на сцените, в които Тим фантазира. „Имахме възможност да прокараме стереоскопични елементи в тези сцени, понеже Тим се впуска в сложни приключения чрез въображението си, – казва Секи. – Също така бяхме в състояние да проучим заснемане в tilt-shift стил – нещо, което не бях правил преди. Този стил на заснемане движи камерата в равнина и се върти обектива, като създава по-интимен, миниатюрен ефект. Това прави героите да се чувстват малки и уязвими. След като Бебето Бос напуска Baby Corp., за да се върне при семейството си, ние изключваме ефекта, за да направим фокуса по-дълбок. Това засилваме емоционалното съдържание на момента.“

Друг аспект на филма, който го прави специален за Секи, е начинът, по който  режисьорът Том МакГрат използва динамично действие и много превизуализации, за да се планира кинематографията. „Постоянно се опитваме да подобрим изпълнението, особено по отношение на изразяване на чувствата на героите. – добавя той. – Постоянно преразглеждахме платформите на героите, за да получим възможно най-добрата емоция на образа. Преразглеждахме осветлението с художниците и получихме по-добър план… Като цяло, трябва да кажа, че направихме филм, който обхваща наследството на анимацията като  естетика и начин на разказване. Това определено изпъква на преден план.“

Едно от основните предизвикателства за главният редактор на филма Джим Райън бе намирането на точните моменти и най-добрият начин да се подходи към тях. „Стилът на анимация на филма, особено в комедийната част, е всеобхватен, –  обяснява той. – Монтирахме сцените малко по-стегнато и да имаме по-анимационен подход към тези моменти.“

Привързаността на Райън към класиките на Стивън Спилбърг също помага за оформянето на сцените с фантазиите на Тим. „Тим има четири различни фантазии –как тича в джунгла, сбива се с горила, управлява космически кораб, плува под вода, за да спаси родителите си от акули. Направихме така, че стилът на монтиране на кадрите да напомня за някои от познати филми.“

 

ИЗКУСТВОТО НА КОМПЮТЪРНАТА АНИМАЦИЯ И ВИЗУАЛНИ ЕФЕКТИ

Оказва се, че създаването на CG анимация и визуални ефекти за филм, разказващ живота на типично семейство от предградията също може да е предизвикателство.

„Работата по детайлите в стаята на Тим, с всичките играчки може да бъде също толкова сложно, като създаването на една въображаема гонитба в задния двор, където трябва да измислим забавни ефекти за тревата. – казва отговорника на визуални ефекти Кен Байленберг, ветеран от филмите Шрек, Котаракът в чизми и Чудовища срещу извънземни. – Има толкова много екшън в сцената с гонитбата, и искахме да сме сигурни, че всички герои ще се различават ясно, въпреки че се движат бързо. Също трябваше да определим как незабележимо да се премине от CG герои, заобикаляща среда и дървета обратно към по- художнически стилизирана картина.“

Байленберг отбелязва, че въпреки че БЕБЕТО БОС не е филм базиран на „ефекти“, сам по себе си притежава изобилие от сцени, които изискват хитро използване на технологиите. Един добър пример е сцената, в която Бебето Бос се преструва на болно, за да отвлече вниманието на бавачката Юджийн. „Тази продължителна сцена с повръщане трябваше да бъде планирана в детайли. – казва Байленберг. – Течността взаимодейства с героите – косата, дрехите, и това се отразява на цялата работа. Имате нужда от информацията къде точно повърнатото е отишло и взаимодействало с материала.“

Другият отговорник на визуални ефекти Тони К. Уилямс казва, че любовта на Макграт към класическата ера на анимацията и художници като Мери Блеър, е оказала огромно въздействие за начина, по който екипът е включил 2-D визията в своите проекти и визуализации. „Оказва се, че е най-трудно да направиш нещо да изглежда просто. – казва той. – Нашата работа е да се изчистят формите до абсолютния минимум. В някои от другите филми, в които съм работил, трябваше да се добавят повече подробности, и става по-лесно по този начин. Нашата работа тук е да се получи чиста, свежа анимация. Просто не можеш да скриеш нищо!“

За да направите лицето на Бебето Бос да изглежда възможно най-привлекателно, Уилямс и екипът му работят с геометрични деформации. „Трябваше да направим формите да отговарят на по-анимационна естетика – с тези големи очи и сладко изражение на лицето, – обяснява той. – Друг акцент е косата, която направихме за този филм. Аз съм много горд от косата на Тим, която е направена така, че да изглежда страхотно от всеки възможен ъгъл!“

“Работата по всички бебета, когато се движат на поточната линия в Baby Corp. е една от любимите ми задачи. – казва отговорника по визуални ефекти, Ванита Рангараджу. – Това е сцена като на сън, в която ще въведем Бебето Бос. Търсехме това ефирно, небесно качество. Нашата цел бе да се види ръката на художника, идваща отвъд CG технологията и за да свържете директно с публиката.“

Рангараджу казва, че в някои случаи, е трябвало да се нарисуват близо четиристотин бебета за една сцена. „Разбира се, бяхме правили фонова тълпа за много от нашите филми и преди, но те не могат да се сравнят с тази. Кожата на бебетата която трябва да се чувства полупрозрачна и мека. Нашият отдел по текстура трябваше да работи много усилено, за да се постигне този ефект. Използвахме дълбоко разсейване на светлината, при което тя прониква под повърхността на прозрачен обект, за да й позволим да премине през кожата.“

Ръководителят на екипа за дигитални ефекти Вимал Субраманиам, казва, че филмът е много по-различен от всички проекти, по които е работил досега: „За разлика от други филми, тук избираме изгледа да съответства на настроението на нашия герой, Тим. Когато той си мисли, че е център на света, той е облян от светлината, а когато си мисли, че не е, той е в сянка. Цветовата палитра е смесица от аналогови и допълнителни цветови схеми, всички базирани на настроението на филма. Освен това осветлението е ориентирано към героите и е насочено да следи и изразява емоциите на Тим през цялото време.“

Отговорникът за ефектите Митул Пател добавя: „В другите филми, по който сме работили досега, имаха много реалистични форми и тайминг. Но тук ефектите бяха използвани с цел да тук за да направят филма по-смешен. Формите са прости, но са майсторски режисирани, таймингът е насечен. За момента това е предизвикателство, защото нашите инструменти са изградени върху реалния физичен свят, така, че трябваше да работим малко по-усърдно, за да се постигнем желания вид и тайминг на филма.“

Скоро