Премиера в България: 19.07.2013г.
Световна премиера: 28.06.2013г.
Жанр: Екшън, Драма, Трилър
Продължителност: 137 минути
Формат: 2D
Сценарист: Джеймс Вандербилт
Режисьор: Роланд Емерих
В ролите: Чанинг Тейтъм, Джейми Фокс, Маги Джиленхол, Ланс Редик, Джейк Уебър, Мат Крейвън, Ричард Дженкинс, Джеймс Уудс, Ален Моуси, Гарсел Бове
Разпространител: Александра филмс / Columbia Pictures

Джон Кейл (Чанинг Тейтъм) e полицай, на когото му е отказана молбата да работи мечтаната му длъжност в Тайните служби за защита на президента Джеймс Сойер (Джейми Фокс). Той не иска да разочарова малкото си момиченце с тази новина и я завежда на обиколка на Белия дом, минути преди комплексът да бъде превзет от тежковъоръжена група. Сега, когато правителството изпада в хаос и времето изтича, единствено от Кейл зависи да спаси дъщеря си, президента и страната.

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

 

Джон Кайл (Чанинг Тейтъм) e полицай, на когото му е отказана молбата да работи мечтаната му длъжност в Тайните служби за защита на президента Джеймс Сойер (Джейми Фокс). Той не иска да разочарова малкото си момиченце с тази новина и я завежда на обиколка на Белия дом, минути преди комплексът да бъде превзет от тежко въоръжена група. Сега, когато правителството изпада в хаос и времето изтича, единствено от Кейл зависи да спаси дъщеря си, президента и страната.

Columbia Pictures представя продукцията на Mythology Entertainment / Centropolis Entertainment Белият дом: Под заплаха. Във филмът участват Чанинг Тейтъм, Джейми Фокс, Маги Гиленхал, Джейсън Кларк, Ричард Дженкинс и Джеймс Уудс. Режисьор е Роланд Емерих, сценарист е Джеймс Вандербилт. Продуценти са Брадли Дж. Фишер, Харалд Клосер, Джеймс Вандербилт, Лари Франко и Лаета Калогридис. Изпълнителни продуценти са Уте Емерих, Чанинг Тейтъм и Рийд Каролин. Оператор е Анна Дж. Форстър, ASC. Художник на продукцията е Кърк М. Петручели. Монтажист е Адам Улф. Дизайнер на костюмите е Лизи Кристи. Отговорници за визуалните ефекти и копродуценти са Волкер Енгел и Марк Вайгърт. Музиката е на Томас Уандър & Харалс Клосер.

ЗА ФИЛМА

Белият дом: Под заплаха на Columbia Pictures е новият екшън филм на режисьора Роланд Емерих, чиито творби, включително Денят на независимостта, След утрешния ден, 2012 и Анонимен, са събрали повече от 30 милиарда щатски долара боксофис по целия свят. Последният му филм е екшън с епични пропорции, чието действие се развива в най-разпознаваемите сгради на планетата и място, което Емерих изключително добре познава. „Всъщност, това е единственото нещо, което ме накара да се замисля, преди да се съглася да се заема с проекта. Чудех се: „Мога ли наистина отново да снимам в Белия дом?“, – смее се човекът, който накара извънземни да взривят същата сграда в Деня на независимостта и после я смаза със самолетоносача John F. Kennedy в 2012. – В крайна сметка реших, че искам да разкажа тази история, защото тя разполага със силни персонажи, по-различен и нестандартен разказ, който съчетава екшън елементи с политически трилър от световно значение.“

„Очевидно Роланд обича да си играе със символи и икони, – казва продуцентът Брадли Дж. Фишър. – Ако се вгледате в съдържанието и историите на неговите творби, филмите му са големи събития, които имат отзвук в световен мащаб. И в същото време той унищожава различни символи под една или друга форма. Разбира се, той е сривал Белия дом и преди, но никога това не е било самоцел и център на филма, а просто част от повествованието. И тук той действа по същия начин.“

„Това е наистина глобална история, – казва продуцентът Харалд Клосер, който и преди е работил с Емерих като сценарист и продуцент на 10 000 г. пр.н.е. и 2012 , а също е и композитор на музиката на тези филми и на Анонимен и След утрешния ден. – Който завземе Белия дом, получава достъп до най-големия арсенал оръжия в света. А това неминуемо ще предизвика световна криза с непредвидими последици.“

Героят в центъра на филма Белият дом: Под заплаха е Джон Кейл, бивш войник и разведен баща, който се опитва наново да изгради живота си на солидни основи – особено когато става дума за отношенията му с дъщеря му. В ролята е Чанинг Тейтъм. „Кейл се опитва да осмисли живота си, но в този момент наистина не може да постави всичко на мястото му, – казва Тейтъм. – Той е добър и грижовен баща, който винаги е искал да бъде герой в очите на дъщеря си. И сега, когато осъзнава, че поради грешките, които е допуснал, не може да бъде, си мисли: „Тя боготвори президента, значи ако не мога да бъда нейният герой, то може би мога да помогна в опазването на човека, който е.“

„В началото на филма героят ми донякъде се държи по-скоро като добър приятел с дъщеря си, отколкото като баща, – казва Тейтъм. – Той не е добър модел за подражание или някой, който ще ви даде ценен съвет. Но ако се случи някаква неприятност, той е човекът от когото имате нужда, защото е преживял много“.

„Това е част от пътуването на героя в този филм, – казва Колер. – Той трябва да спаси света от една страна, но има задача, която го засяга лично – да оправи емоционалните си отношения с дъщеря си.“

Създателите на филма избират Джейми Фокс да застане редом до Тейтъм  в ролята на президента Сойър. Фишър казва, че изборът на Джейми Фокс за ролята е от ключово значение за тона на филма. „Надявахме се да намерим правилния актьор за ролята на президента. – казва Фишер. – Надявахме се да намерим актьор, който може да внесе привлекателност в образа с комедиен елемент – не груби шеги, а забавни, леки моменти, които да намалят напрежението. В известен смисъл Кейл и Сойер са класически „другарчета“ от екшън филм. Ето защо Джейми е перфектен избор – той спечели Оскар® именно заради начина, по който умее да пресъздава различни герои. Не само това, но се оказа, че има невероятна химия между него и Чанинг.“

Фокс казва, че 46-та президент на САЩ е „човек, който би направил всичко, за да защити Америка, но и човек, който разбира, че в стремежа си да защити Америка, е много важно да познаваш враговете. Ако не проявяваш разбиране или не си в състояние да водиш диалог, това може да доведе до нещо драстично.“

Емерих казва, че Вандербилт е описал характера на президента Сойер като интересен контрапункт на Кейл. „Когато президентът Сойер е избран на поста си, той иска да направи толкова много – но когато встъпва в длъжност, вижда че това не е толкова лесно. – казва Емерих. – Аналогично на целта на Кейл да впечатли себе си и дъщеря си, и президентът се стреми към величие – той иска да направи нещо наистина президентско, нещо в стил Линкълн. Иска да бъде запомнен като велик президент. Така че това е част от забавлението на филма“.

Фишър разказва за началото на проекта, който осъществява заедно с партньорите си от Mythology Entertainment – Джеймс Вандербилт и Лаета Калогридис. „Джеймс ми сподели: „Работя върху нещо, но не мисля, че е съвсем готово все още, искам да го погледнеш.“ Аз го погледнах и му казах, че е луд да мисли така, защото това е фантастично. Сценарият се разчу из филмовите среди и преди да се усетим, получихме непоискани оферти от различни студиа. Решихме да отидем при Sony и в рамките на 48 часа заедно с Роланд Емерих получихме зелена светлина за проекта.“

„Когато започнах този проект, се опитах да се придържам към  типа екшъни, с които съм израснал – обикновен човек при извънредни обстоятелства се оказва на нужната висота, – казва Вандербилт. – Част от вълнение ми идваше заради тайнството на Белия дом. Каква ирония – това е най-известната, най-емблематична сграда на света, и все пак си остава загадка за толкова много хора. Това е идеалното място за екшън трилър, защото винаги има елемент на изненада.“

Вандербилт казва, че Емерих е перфектният избор за режисьор. „Най-големият ни успех бе, че Роланд се съгласи да бъде режисьор, – завява той. – Той знае как да направи един филм голям, взривоопасен, огромен – но в същото време стегнат и прибран. Той се фокусира най-вече върху историята и емоционалните връзки между героите. Мисля, че това е тайната на успеха му – той е много чувствителен режисьор, а разказите му са изпълнени с емоция. Ако се вгледате в Деня на независимостта и След утрешния ден, и двата филма са за хора, опитващи се да се свърже отново с близките си пред лицето на глобална трагедия. И в Белият дом: Под заплаха той през цялото време питаше: „Какво би искал Кейл?“ А за Кейл, всичко се свежда единствено до дъщеря му.“

„Когато работиш върху филм с Роланд, 5% от разговорите ви ще са за голямата картина и 95% са за това, което подбужда героите към действие, кои са те, от къде идват, къде искат да отидат, кои искат да бъдат, – казва Клосер, и отбелязва, че в мига когато започват снимките, умението на Роланд да ръководи процеса заблестяват. – Винаги съм впечатлен от начина, по който той композира картината и колко много детайли включва в нея. Когато гледате екрана, ще видите слоевете и дълбочината на неговите образи – което е доказателство и за безупречната работа на нашата страхотна операторка, Анна Форстър. Мога да кажа, че този филм стана екшън с невиждана досега красота. „

Част от това се дължи на третия ключов герой във филма. За да заснемат Белият дом: Под заплаха, Емерих и неговия екип решават да направят снимачната площадка възможно най-реалистична. „Белият дом е звездата на филма, той не е като нито една друга сграда в света, – казва режисьорът. – Много държави имат президентски дворци, но по-голямата част от времето на президента не живее там, и има само представителни функции. По това отношение Америка е уникална страна – Белият дом е нашата къща, къщата на хората, и на президента, който живее в него „.

„Като имахме това предвид, ние си казахме: „Хайде да направим това толкова истинско, колкото можем, – продължава Емерих. – Мислехме, че това би бил най-забавният начин да го направим, а и самото проучване бе много приятно. Естествено, трябваше да направим известни предположения по отношение на няколко неща – има части от Белия дом, които никога не са били снимани, има други, за които само се носят слухове, които обаче звучат достоверно.“

За да спазят известно ниво на точност и коректност за филма, творческият екип се обръща към McLarty Associates, където Ричард Клайн е един от консултантите към филми за Белия дом. Основана от Томас Ф. Макларти III, който е работил като началник на персонала на президента Клинтън, McLarty Associates е изградила световен екип от опитни специалисти в различни области. McLarty Media се занимава с филмовия и развлекателен бизнес, като консултира големи филмови студия, режисьори, продуценти и сценаристи по въпроси, които обхващат развитие на сюжети, уникални изисквания към местоположение за снимки и комплексна логистика на продукциите.

„Нашата фирма се състои от бивши служители на персонала в Белия дом, старши помощници на президента, на членове на Конгреса и на военни офицери. Всеки от нас е живял и работил в местата, на които Белият дом: Под заплаха ще ви отведе, – казва Клайн. – Въпреки, че самата история може да бъде измислена, светът в който се развива действието е истински, със съвсем реална култура и набор от правила. Създателите на филма искаха да стъпят на реалани факти и твърда основа, защото това ще направи повествованието по-достоверно. Целта беше, докато гледат филма, хората, които са запознати с този свят да си кажат: „Те наистина знаят за какво става дума.“, а останалите да възкликнат: „Това е толкова яко!“

Клайн подчертава, че по проект като Белият дом: Под заплаха могат да възникнат безброй въпроси: Какви са компютърните терминали в Белия дом, и какво се вижда на екрана, когато влезете в системата? Какви отличителни знаци носят членове на Конгреса ревера си, така че отговорниците за сигурността да знаят, че са членове на Конгреса? Какво представлява един военен или политически диалог? Какво ще направи полицията, когато огромна тълпа се спусне към Белия дом – кой ще командва, как ще бъде овладяна ситуацията, какви униформи и превозни средства ще се видят? Какво представлява 24-часово наблюдение на Пентагона? Каква е връзката между Тайните служби и полицията на конгреса? На всички тези въпроси отговориха Клайн и неговия екип.

ЗА ПЕРСОНАЖИТЕ

В центъра на действие в Белият дом: Под заплаха е Джон Кейл (Чанинг Тейтъм). Бивш военен, сега полицай към Конгреса, Кейл е баща, който се бори да изгради връзка с отчуждената си дъщеря. Но в началото на филма изглежда, че все още няма представя как да постъпи. Молбата му за постъпваме на работа към Тайните служби току-що е била отхвърлена – въпреки героичната си кариера, той е определен като неквалифициран да защити президента. Но всичко се променя, когато в същия ден при посещение из Белия дом, се случва немислимото: военна група атакува сградата, и само Кейл е в състояние да защити президента.

„Това е най-добрата мотивация за героя, – казва продуцентът Харалд Клосер. – Единственото, което той иска е да защитава президента и това е отчасти заради дъщеря му, която също мечтае татко  й да защитава нейния герой – лидера на страната. Но човекът от Тайните служби, който провежда интервюто и решава бъдещето му, не смята, че той е подходящ за тази работа. Затова Кейл не получава работата. И няколко часа по-късно се оказва, че той трябва да спаси дъщеря си, президента, и света. „

„Това, за което наистина му пука на Кейл, е да изгради наново връзката с дъщеря си, – казва Тейтъм. – Той е човек, който избягвал да се изправи срещу много от проблемите си, и въпреки че сега е променен, той се колебае дали не е станало твърде късно. Ако за да получите любовта и уважението на дъщеря си е необходимо да спасите лидерът на свободния свят, тогава той точно това ще направи.“

„Кейл е обикновен човек, – казва Емерих. – Той е един от тези образи, който просто искат да постъпят правилно, но каквото и да правят, това не се получава. И тогава стечението на събитията му предлагат нов шанс, а той има много силна мотивация, за да преодолее изпитанието.“

Част от привлекателността на идеята да участва в Белият дом: Под заплаха за Тейтъм е възможността да работи с Емерих. „Толкова много се забавлявах по време на снимките на този филм, – споделя Тейтъм. – Една сутрин започнахме в пет часа сутринта, беше дълъг ден и Роланд през цялото време ни развеселяваше, както само той би могъл.“

За Емерих чувствата са взаимни – възможността да работи с Чанинг Тейтъм е последния довод, който натежава в полза на решението му да се заеме с филма. „Когато го срещнах, веднага разбрах, че ще се заема с продукцията само ако и той участва. В противен случай бих се отказал. – казва режисьорът. – Осъзнах, че той е точно този герой – много добре изглеждащ млад мъж, но с усещането за обикновен човек, а Чанинг е забавен, интелигентен и знае какво иска.“

А Фишър добавя: „Чанинг притежава всичко, за да пресъздаде идеално  Джон Кейл. Той се е доказал като филмова звезда. Когато Роланд и Чанинг се срещнаха за първи път, Роланд ми каза: „Това е човекът. Без съмнение.“

Разбира се, Тейтъм е перфектен за ролята не само заради актьорската си игра на „човек  с лек характер, който притежава чувство за хумор, увереност, дори една доза самонадеяност в повече“, както казва Вандербит – но и физически. Джон Кейл е трудна екшън роля и Тейтъм се заема със задачата, изпълнявайки собствените си каскади, когато е възможно.

„Като зрители какво бихте предпочели: лицето на актьора да преминава през чупещ се прозорец, или някой каскадьор да извръща главата си в последния момент, – казва Тейтъм. Безопасността, разбира се, трябва да е на първо място, но Тейтъм иска да направи каквото може. – Не боли да изскочиш през фалшиво стъкло, това е една от безопасните каскади за мен, а е и много забавно, така че реших да го направя.“

„Когато на снимачната площадка за първи път щяхме да правим каскада, той каза: „Искам сам да направя това.“ – припомня си Емерих. –  Бях изненадан, но реших, че това е логично. Вижте го как танцува – В ритъма на танца,Професия: Стийптизьор . Танцьорите са много подходящи за каскади, защото имат пълен контрол над тялото си.“

Джейми Фокс е в ролята на президента Джеймс Сойер – човекът в центъра на бурята във филма. „Това е сложна роля, – казва Вандербилт. – От една страна той трябва да бъде сериозен като президент на Съединените щати, но пък  заради целите на нашия филм трябва също така да бъде забавен. Трябва да може да се справи с физическите предизвикателства, с динамиката на действието, с всичко. Отгоре на всичко актьорът трябваше да бъде правдоподобен като избран президент и да си пасне на екрана с Чанинг. Така че Джейми бе най-добрият избор.“

„В тази ситуация президентът е изправен пред началото на нов световен ред, – обяснява Фокс. – Той знае, че силата на меча не винаги е най-добрия курс на действие. Ние внасяме известна политическа нотка, но без да прекаляваме. Белият дом: Под заплаха е един нов поглед към това, което бих нарекъл супер екшън герой. Седнете, пригответе се и се наслаждавайте как Чанинг влиза е образа на Джон Кейл и свършва цялата работа. „

Работа с Роланд Емерих е откритие за Фокс. ‚Като актьор, който иска да стане режисьор някой ден, си мислех за филма и се възхищавах от погледа и обхвата му: „Уау, как ще успее да заснеме това?“ Всеки път, когато имах възможност го наблюдавах или надничах през рамото му в записките. Беше много яко. От друга страна Роланд е страхотен сътрудник с актьорите – той дава възможност да изразят своето мнение и идеи, и след това той ги оформя по най-подходящия начина за филма. Ако отидеш твърде далеч, той е там, за да те дръпне назад с няколко сантиметра.“

Изключително находчивата и непоколебима Карол Финерти (Маги Гиленхал) е специален агент, който помага на Джон Кейл и президента Сойер да отблъснат безмилостни наемници, който искат да заграбят властта в Белия дом.

В началото на филма именно Финерти отхвърля заявлението на Кейл да се присъедини към тайните служби – но нещата не са толкова прости. „Преди години двамата са имали връзка и любовта им е била луда и изгаряща – разкрива Гиленхал. – Това е било много, много отдавна, но сега той се връща, провеждат интервюто и тя вижда, че е невероятно привлекателен и все още й спира дъха, но просто не е квалифициран да бъде агент на Тайните служби.“

Гиленхал казва, че силната черта на героинята й, е че знае кога да играе по правилата и кога да ги пренебрегва. „Тя е много добра в работата си, а за да си отличен служител трябва да се следват протокола – но не за сметка на това, което считаш за правилно и разумно, – казва актрисата. – Карол силно вярва в системата, затова и отхвърля документите на Кейл. Но когато вижда, че се вземат очевидно погрешни решения, тя поема командването. А това означава, че е склонна да прави някои нестандартни неща.“

Джейсън Кларк се присъединява към актьорския състав като бившия войник, който е лидерът, начело на военната терористична инвазия, Емил Стенц. „Той е бивш служител на специалните сили, правил е някои незаконни неща на различни места и се е превърнал в наемник, – казва Кларк. – Сега е нает, за да се опита да завземе Белия дом, да отвлече президента и да изкара пари от това.“

„Трябва да призная, че най-впечатляващото нещо в този филм е Роланд, – казва Кларк. – Той иска да направи интересен и забавен филм, но същото време разкрива личната драма на героите и помага на публиката да ги почуства близки и пълнокръвни. Той винаги ще ти пази гърба, той винаги ще ти разкаже историята и той наистина знае как да снима.“

Джоу Кинг се присъединява към актьорския състав като дъщерята на Кейл – Емили. Техните хладни отношения са подложени на изпитание, когато са разделени по време на взимането на заложници в Белия дом. „Нейните родители са разведени и тя не си пада много по баща си, – обяснява Кинг. – Ето защо той я взима на интервюто си за работа към Тайните служби и купува билети за тур из Белия дом, защото знае, че е обсебена от всичко, свързано с политиката. Кейл смята,  че това ще я впечатли и го прави – тя е изключително развълнувана. Но тогава атентаторите ги разделят и се случват редица луди неща. Всъщност целият филм  е за връзката им – той се опитва да си я върне и да докаже любовта си, а тя си дава сметка колко много се обичат.“

Кинг изпитва голямо удоволствие от възможността да работи заедно с Чанинг Тейтъм (а кое момиче не би?). Естествено след като играят баща и дъщеря, двамата прекарват дълго време заедно на снимачната площадка. „Имахме си ръкостискане, наречено шейк-чан. Беше много яко – това е най-дългата ръкостискане в света и ние сами си го измислихме, – казва тя. – Той е страхотен и толкова забавен … той ми е като баща, брат, и най-добър приятел.“

ПРОЕКТИРАНЕ НА БЕЛИЯ ДОМ

Резиденцията на Пенсилвания авеню 1600 е не само дом и офис на президента на Съединените щати, но и един емблематичен символ на демокрацията, лидерството и свободата, който привлича милион и половина посетители годишно.

„Когато си в Белия дом, това което най-много впечатлява е, че размерът му всъщност не е голям – това е просто една къща, заобиколена от високи сгради и парк, – казва Емерих. – От друга страна, тя разполага с всякакви модерни технологии, каквито може да си представите, а някои със сигурност не можете. Съществуват  най-различни слухове за разположени ракети в околните сгради. Когато се замислиш, това е огромен риск за сигурността – и това е част от историята на нашият филм“.

Със задачата за проектирането и изграждането на декорите се заема дизайнера на продукцията Кърк M. Петручели. „Кърк е един невъзпят герой на тази продукция, – казва продуцентът Брадли Дж. Фишър. – Той имаше пред себе си най-големите предизвикателства на филма – изграждане на снимачните площадки и декори. Ние само сме хвърляли по един поглед към стаите на Белия дом, за които знаем, че съществуват – Президентския център за спешни операции, или Кошера, където се работят Тайните служби, който се пада всъщност под Овалния кабинет. А работата на Кърк бе да дръпне завесите и да покани хората да заповядат вътре.“

„Винаги съм възприемал Белия дом като център на нашето правителство, но какво означава това? Какво е това място? – пита Петручели. – Разбира се, това е най-емблематичният музей на нашето време на американската история.“

Продуцентът и сценарист Джеймс Вандербилт казва: „Най-хубавото на Белия дом е историята за него, и слуховете, които се носят също. Има история на Зелената стая, където е било изложено за поклонение тялото на младия Уили Линкълн, 11-годишния син на президента Линкълн, а майка му Мери Тод Линкълн никога повече не стъпила там. „

„Много неща са се случвали там, много неща, които никой не знае със сигурност дали наистина съществуват – тунели под Белия дом, например, – казва Петручели. – Мерилин Монро може да е била там, а ние вярваме, че това е възможно. И мисля, че между историята и тайните, и всички тези други неща, които витаят в атмосферата, това е страхотно място, където да бъде разказана една история.“

Когато Петручели се среща с Емерих, за да обсъдят целите си за естетиката на филма, и двамата се съгласяват, че снимачните площадки на филма трябва да бъдат максимално достоверни. „Основната цел на Роланд беше да се направи забавен екшън, базиран на драма, който да е възможно най-близко до реалността, – казва Шетручели. – Това е изключително важно и е голямо предизвикателство, защото Белият дом е добре известен, че ние трябваше да го изградим наново, както трябва. Това е една от най-сниманите къщи в света и най-разпознаваемите. От една страна това ни улесни, но от друга бе невероятно сложно да се съобразяваме с толкова подробности и тайнственост около него.“

Процесът на изграждане започва с обиколка на Белия дом. „За Роланд и мен беше много важно да отидем на място, – спомня си Петручели. – От посещението в Белия дом можете да научите много, а също може голяма част от  предположенията ви да бъдат опровергани. Това, което остана в съзнанието ми най-силно е, че сградата има две лица – работна среда  и социален облик. Бизнесът се намира в Западното крило. Представяте си разкошен, но по същество това много малък бизнес-ориентиран комплекс, и то не е много добре замислен като дизайн. В действителност мястото е много обособено, уплътнено и бюрократично. „

„Има и друга страна, – продължава Петручели. – Един славен исторически музей, както ви повежда през Голямата зала право към Зелената, Синята и Червената стаи, следва Източната стаята, трапезарията и приземния етаж. Има Тайни служби, полицията на конгреса, стотици, ако не и хиляди туристите, преминаващи оттам. И въпреки всичко атмосферата е много спокойна и респектираща „.

Когато изследването е приключва, Петручели събира армия от 300 дърводелци, 45 мазачи, 32 сценографи и 16 художествени директори за изграждане на сложните декори. Техен дом става Mel’s Cite du Cinema в Монреал, където продукцията се заема всички етапи, за да пресъздаде Белия дом. „Ние трябваше да възпроизведем духа на Белия дом колкото е възможно най-близо и най-точно, – обяснява Петручели. – Сградата има класическа архитектурна структура, която отразява различни времеви рамки: първоначалната структура през 1792 г. Джеферсън са колонадите, Овалния кабинет, и така нататък. През 1952 г. Труман прави пълно преразпределение, но оставя външните стени непокътнати. Искахме да сме сигурни, че сме се съобразили с всички характерни части на сградата, защото тя е на много години и тези пропуски лесно биха се забелязали.“

Освен всичко останало, каскадите и хореографията на продукцията допълнително затрудняват с изискванията си изграждането на декорите. „Тъй като има толкова много каскади, Овалния кабинет трябваше да бъде пресъздаван два пъти, – отбелязва Петручели. – Заливаха го с вода, имаше огън и експлозии в и около него. Работихме в тясно сътрудничество с екипа за ефектите – те знаеха къде ще рикошират куршумите, а ние знаехме къде да слагаме кабелите в стените, които щяхме да се взривят. Пресцентърът, Овалният кабинет, централната зала, голямото стълбище – всички бяха напълно под водата. Синята стая бе разбита от перка на хеликоптер. Зелената стая и спалнята на Линкълн бяха опожарени.“

След като работата по изграждането на снимачните площадки и декорите е приключва, дори ветераните са изумени от постигнатите резултати. „По време на работата ми с Роланд съм виждал доста декори – дори огромни снимачни площадки – но това е забележително, – казва продуцентът Харалд Колер. – В един момент се разхождах из стаите и попитах една от асистентките къде е банята. Първоначално очаквах да ми посочи по коридора някоя врата, и бях изненадан, когато тя ми напомни, че нашите бани са отвън. Бях загубил представя къде се намирам, всичко беше толкова истинско.“

„Всяко едно решение минава определен процес – първо през Роланд, след това през мен, след това момчета от визуалните ефекти си казват мнението и след това отново се връща при мен, защото има различни неща, които се случват по различно време, – продължава Петручели. – В този филм сме планирали визуалните ефекти да бъдат „невидими“ – които публиката гледа филма, тя не си дава сметка, че гледате визуални ефекти и че това не е реално. За мен това е най-големият комплимент за работата на целия ни екип.“