Ценната книга „Христо Ботйов. Опит за биография” (ИК „Сиела”) от Захарий Стоянов излезе в ново луксозно издание с твърди корици в навечерието на националния празник на България 3 март!

Ценната книга е един от най-важните източници както за живота и делото на великия български поет, така и за духа и атмосферата в България и сред българската емиграция в навечерието на Априлското въстание. Със своето характерно чувство за хумор, което познаваме и от „Записки по българските въстания”, авторът създава една детайлна и достоверна снимка на епохата и то не само в България, а и в цяла Европа.

Захарий Стоянов не издига Христо Ботев на пиедестал, не го описва като светец, а го представя като човек с неговите силни и слаби страни и – въпреки симпатиите си към него – не скрива от читателите някои доста противоречиви черти от характера на своя герой, както и някои доста спорни негови действия.

Авторът базира своя труд на разкази на очевидци и на близки приятели на Ботев, а също и на написаното от самия поет, което публикува дословно. В „Христо Ботйов. Опит за биография” ще откриете немалка част от личната кореспонденция на Ботев, някои от неговите ключови публицистични творби, някои от стиховете му, както и документи, свързани с организацията на революцията.

Авторът отделя специално внимание на личността на бащата на Ботев, на неговата учителска и просветителска дейност и на сложните им отношения. Захарий Стоянов разказва и за характера и живота на Ботевата майка, включително и за живота ѝ след смъртта на поета.

Подробно е изследван също и пътят на Ботевата чета, както и въпросът за смъртта на Христо Ботев. Отделено е внимание и на отношенията на Ботев с Васил Левски и с Любен Каравелов, както и на подготовката му за Априлското въстание.  Трудът на Захарий Стоянов завършва с пълен списък на Ботевите четници.

Книгата е написана увлекателно, подобно на роман, а новото й луксозно издание е с корица от художника Дамян Дамянов.

*

Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.

Христо Ботев

Откъс от „Христо Ботйов. Опит за биография, Захарий Стоянов

„Радецки”

Дошла година 1876, тая страшна, велика и историческа го­дина, тая забележителна епоха от нашето робско минало. Тя беше крилата, вълшебна, обаятелна и идеална. Пукванието на нейната пролет, цъфванието на минзухара плениха с някаква си невидима сила покорния и мирния рая. Той си въобрази като никога, че е в състояние да си премери силите със старата им­перия, че може да дели с нея мегдан на живот и на смърт, че няколкото кремъклии пушки, които се падаха на 30-40 души по една, сърповете, косите, кръклигите78 и брадвите ще да на­правят чудеса! Защо не? Нали са разказвали стари хора, че шопите превзели Цариград със сопи? Че те щели да турят на престолнината царска и свой цар, но хитри гърци ги излъгали, пресушили им водата, пуснали вместо нея вино – и победата рухнала! А само това ли беше? Ами черешовите топове, за ко­ито така също се знае, че Кара Георги освободил с тях Сърбия? Малки ли работи бяха тия?

Сестра Сърбия се моли на нож и на пушка, храбър черно­горец наднича като сокол, хвърковатият Тотю чака на Дунава с 500 души, Панайот е отдавна по Балкана, Търново ще да пусне огнена конница, от която ще да избяга всичко, щото не вярва в кръста; от Враца пишат вече писма с кръв: сливенци отдавна са прогласили своята Стара планина за независима; в Цариград се въртят 300 души черногорци, които ще да го запалят на три­ста места; Турция се объркала и не знае нито що прави, нито що мисли; пашите си дават оставката; аскерът бяга; Европа не дава вече пари – чукнал е знаменитият оня час, че всеки българин трябва да въстане, турско ще царство да пропада, което предвижда и самата 1876 година, като се преобърнат цифрите в черковна азбука! А велика Русия? О, тя чака и се преструва, че не знае нищо, но щом види, че са издигнати на­шите байраци – големите й топове сами ще да се поклатят.

Да, годината беше такава, каквато раята не беше дочаквала и не помни никога в разстояние на 500-годишното си робувание. Който българин не вярваше… не, чакайте, който си помислеше даже, че българите няма да надвият и да възтържествуват в бъде­щата борба, тоя българин се считаше за предател, за прокажен, за черна душа. Тоя въпрос беше влязъл в такава фаза, щото кри­тика го не досягаше вече. Всичко знаеха в Румъния за оня огън, който гореше във вътрешността на България, който се беше раз­духал от смелите ония проповедници, наречени апостоли. Кога­то те пишеха в Букурещ, Гюргево и пр., когато пращаха своите куриери за туй и онуй, то не говореха и не съобщаваха новини и сведения за тоя или оня окръг, но просто и определено четяха ултиматуми с такава самоувереност, като да пишеха проект за С. Стефанския договор. Един от тях пишеше, че е не в състояние вече да задържи своя окръг, своите подчинени патриоти, кои­то искат да си премерят силите с пропадналата Турска империя. Втори го надминаваше и уверяваше, че месец има вече, откакто е блокирал града издалеч-издалеч и е завзел всичките по-важни стратегически местности по Балкана, отгдето юнаците като со­коли трептят и искат да се хвърлят върху тиранина и пр., и пр. Особени пратеници с по 800, 1000 и повече лири непрестанно пристигнаха в Румъния да купуват за своя окръг оръжия. Пия­цата изведнаж почувствува тоя алъш-вериш и побърза да доста­ви из Австрия и Германия най-простите и най-евтините пушки, особено револвери, които се купуваха незабавно и прекарваха в България. Много търговци тая година, писари при търговци, так­силдари и др. обираха касите на своите ортаци или чорбаджия и преминуваха в Румъния. Един врачански търговец, М. Цветков, задигна много лой от един турчин и дойде в Гюргево да го прода­ва и сумите от него се броиха за пушки. Кризата беше страшна.

Който е бил по онова време в България, т.е. който на мястото е наблюдавал тия чудни движения, иди-дойди – не са му правили дотолкова впечатление. Но който е стоял отстрана и е бил сви­детел всеки ден на приготовлението и известията из България, той непременно е бил длъжен да дойде до такива заключения, че целият български народ, който се считаше дотогава за 7 000 000, ще да въстане като един човек. Имаше и такива някои от апо­столите и бъдещи главнокомандующи, които си бяха поръчали скъпа униформа в Букурещ. Всички истински българи и патри­оти в Румъния бяха в течението на работите, беше възвряла и тяхната кръв, разделяха и те общото настроение на своите от­самшни братя. Няма съмнение, че нашият герой от всички най-много е знаел и най-много се е вълнувал. От всички румънски градове събирал пари, оръжия, церове и други военни потреб­ности, а млади момци бързали да се записват. Тия приготовления ставали за всеки случай, че щом се приеме радостното известие от България, че народните байраци са се развили, да има с какво да отидат на помощ на своите братя и румънските българи.

Вашият коментар