Много отдавна не бях подхождал истински предубедено към филм, който се очаква да бъде стойностен. Случаят с „Блейд Ранър 2049“ е изумителен,  защото за да изгледам него, бях принуден да изгледам първо оригиналния филм от 1982г. или иначе казано от преди да се родя. Единици са случаите на филми, гледани МНОГО след премиерата им, които да се ме впечатлили. Такива бяха „Тарминатор“ , „Междузвездни войни“ 4, 5 и 6, както и поредицата Индиана Джоунс. След това НИЩО друго. „Блейд Ранър“ от 1982г. е филм, който НИКОГА не ме впечатли и провокира да го изгледам. Премиерата на продължението му ме накара да се насиля. НЕ останах впечатлен. Митологията му е третирана толкова много през годините СЛЕД него, че в моето съзнание това вече е клише. Общо впечатление- гледаем филм, но бавен, скучен, тягостен. Поне се подготвих за продължението. Изгледал късометражните филмчета, свързващи двата филма, снижил очакванията за продължението до земята. Така подходих към новия филм.

За какво всъщност иде реч в „Блейд Ранър 2049“?

Тридесет години след събитията в първия филм, един нов „ловец” от полицейското управление на Лос Анджелис К (Райън Гослинг) разкрива отдавна погребана тайна, която може да предизвика тотален хаос във вече разрушеното човешко общество. След откритието си, К вече има мисия – да открие Рик Декард (Харисън Форд), бивш „ловец”, изчезнал от света в последните тридесет години.

Историята звучи мистериозно, любопитно, интригуващо. Визията хваща окото още от първите трейлъри. Райън Гослинг е достатъчно популярен и привлекателен за да прикове вниманието на зрителя. Филмът има всички съставки, за да се превърне в едно чудесно продължение. И той се проваля буквално по всички направления.

„Блейд Ранър 2049“ е един от най-бавно случващите се филми, излизали от много време насам. Някак си се уморих да си затварям очите, пред филми, които се очаква да са по-арт, по-за разбирачи, по-различни. Това е филм, насочен за масовата публика, който отегчава от първия кадър. Филмът е изключително дълъг, много по-дълъг от колкото сте способни да понесете. Сцените се случват бавно, тягостно. Има много дълги кадри в които не се случва нищо. Класически пример е как в тишина, героят на Райън Гослинг сяда и след това ляга на едни заснежени стълби и гледа напред. Това нещо се случва в продължение на няколко минути. И НИЩО друго. Той просто сяда, ляга и гледа напред в тишината.

Blade Runner 2049 (2017)
L-R: Ryan Gosling as K and Harrison Ford as Rick Deckard

Райън Гослинг тотално губи зрителя с категорично безизразното си изпълнение. Знаейки голямата тайна, за която става въпрос в резюмето на филма, може би ще оправдаете тази му игра, но от един филм се очаква да бъдеш впечатлен от главния герой и по някакъв начин да му симпатизираш. Героя да ти влияе. Да го харесваш или не. Да си на негова страна или не. Райън Гослинг и това негово изпълнение ме оставиха АБСОЛЮТНО безчувствен към него, случващото му се и всички съдби, преплетени в историята.

Появяването на Харисън Форд, е като чакането на новото хилядолетие. В момента, в който той най-накрая се появява, чакането моментално губи смисъл. Актьорът е толкова остарял, толкова грохнал, че асоциациите ми моментално заплуваха посока Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер и последните им филмови катастрофи. Харисън Форд НЕ Е актьор, който през 2017г. може да се появява в подобен род филми и да демонстрира това, което той опитва тук. Бойните му сцени са бутафорни и реакциите на ръцете и лицето му, когато бъде бит, са… някак ми напомнят на световната федерация по Кеч и достоверните удари там.

Blade Runner 2049 (2017)
Ryan Gosling as K

Връзката между двата филма се е получила. Появяванията и на Декард и Рейчъл водят много мили и далечни спомени за някои (или спомени от предходния ден, като в моя случай). Сценографията и музиката са достатъчно тягостни и категорично връщат сивия и мъчителен тон от първия филм. Усещането за умиращия свят, мръсотия, сивота и безнадеждност плуват във всеки кадър.

ТАЙНАТА!

Внимание, СПОЙЛЕРИ

Няма по-голяма глупост от великата тайна. Ако трябва да я резюмирам, тя изглежда така- Човек и Машина имат дете. Машината зачева и го ражда. То не е създадено, а е родено. То е чудо. Това дете е Райън Гослинг. До момента до който… не е той. Филма свършва. 

НЯМА по-безумна история. Няма по НЕОБОСНОВАНО, НЕДОКАЗАНО, НЕОБЯСНЕНО и недомислено нещо, което можеха да вмъкнат, от това.

Да- майката е Рейчъл- триста пъти се спомена във филма! (или може би аз съм пропуснал момента, в който става ясно, че има друга майка?)

ДА- бащата е Декард – триста пъти се спомена във филма! (или може би аз съм пропуснал момента, в който става ясно, че има друг баща?)

А някой обясни ли как става зачеването на реплика между човек и реплика?!

Край на Спойлерите

„Блейд Ранър 2049“ е един изключително прехвален филм, насочен към мейнстрийм аудиторията, промотиран и появил се в кината, по този начин. Този филм ще прилъже фенове на научната фантастика, фенове на екшъните, фенове на стария филм. Но всъщност този филм е един огромен балон, раздуван в продължение на повече от 2 часа с една КАТЕГОРИЧНО безумна история и фабула която води до една от най-смехотворните битки, която съм гледал от много време насам. Сблъсъка на Джо и „злодейката“ близо до колата, насред проливния дъжд МОМЕНТАЛНО извика в съзнанието ми сблъсъка между Арнолд Шварценегер и терминатрицата от „Тарминатор 3: Бунтът на машините“. Само дето ветровете и дъждът тук се изливаха далеч по-неестествено от размазаната баня/тоалетна в Терминатора.

„Блейд Ранър 2049“ е филм, за когото ужасно съжалявам, че му подарих тези повече от 2 часа от живота ми. А имайки предвид, че той ме е накарал да подаря още 2 часа на първия филм, с визия, игра и фабула на 35г., нещата наистина граничат с огромно съжаление и упрек към самия мен, че съм се подвел по всеобщото мнение и HIPE, че това е филм, който трябва да гледам, за да „не съм по-назад“ от актуалните тенденции.

Blade Runner 2049 (2017)
L-R: Ana de Armas and Ryan Gosling

Родните „КРИТИЦИ“ и световната критика се счупиха да хвалят филма, колко прекрасен и неповторим бил, но отлива на зрители и катастрофалното представяне на филма, на границата на нищожните очаквания в американския, светояния, че и родния боксофис, сочат само едно. Истината е далеч от това, което медиите и „критиците“ ви казват за този филм.

„Блейд Ранър 2049“ е вече в кино салоните в цялата страна. Разпространява Александра Филмс.