„Приятно филмче, става за разтуха“. „Леле, много як филм, изкефих се на макс, тоя Дедпул-а и черния са големи шемети“. „Изключително дебилен филм, направо не мога да повярвам как легендарни актьори като Сам Джексън и Гари Олдман са се навили да участват в тая помия“. Предполагам доста хора това са си казали след като са изгледали „Бодигард на убиеца“. А дали има истина в тези твърдения. Малко и от трите. Просто това е един от филмите, който не може предизвиква еднозначно мнение у зрителите.

Райън Рейнълдс, в ролята на специален агент Майкъл Брус. Той поема новата си задача да охранява живота на свой смъртен враг, който е един от най-видните наемни убийци в света. Това е Дариус Кинкейд (Самюъл Джаксън), като трябва да бъде отведен от Великобритания до Международния съд в Хага, Холандия, за да свидетелства срещу свирепия и властен диктатор от Източна Европа Владислав Духович (Гари Олдман).  В пpoдължeниe нa гoдини Брус и Кинкейд са били в ролите на преследвач и преследван, но сега тpябвa дa се oбeдинят и то за период от 24 часа, за да оцелеят.

Звучи ли ви познато? На мен да. Клишето, в което двама смъртни врага се обединяват, преминават през най-различни перипетии, за да надделеят над лошите, сме го гледали, а и най-вероятно ще продължим да го гледаме и в бъдещи филми. Защо? Защото този шаблон е печеливш. Особено когато налице са двама харизматични актьори, в случая Рейнолдс и Джаксън. Доказателство за това е, че вече две седмици „Бодигард на убиеца“ е на върха в боксофис класациите на САЩ.

„Бодигард на убиеца“ е схематичен филм. В първите десет минути има разкриване на основните герои, следва критичната точка, в която съдбите на персонажите ще се преплете, след това двамата главни герои (в миналото врагове) изглаждат своите отношения с бой над лошите и саморазкриване чрез лични истории, за начина по който са се влюбили, накрая достигаме до кулминацията, която е прелюдия към това как доброто ще победи злото. Филми като „Бодигард на убиеца“ има една – единствена функция – да печели пари.

Режисьор на филма е Патрик Хюс, негов трети пълнометражен филм след независимия „Red hill“ и третата част на меко казано противоречивата поредица „Непобедимите“. За разлика от екшън-ансамбъла, в „Бодигард на убиеца“ сцените с преследване, престрелки и ръкопашен бой са заснети прилично. Постарал се е да внесе малко хумор в тях, или казано по снобски – естетически издържани са, без да има кой знае каква иновативност в заснемането им.

Личи си, че и музиката във филма е правена в последния момент. Можеше вместо песни на Лайънъл Ричи, „Уайтснейк“ и „Форинър“, да видим малка доза креативност, но нека не бъдем дребнави. Просто малко ме е яд, защото в сцените, в които чухме посочените изпълнители, имаха потенциала да бъдат наистина запомнящи се и неподходящата музика е една от причината да не бъдат такива. Но хайде, нека не бъдем дребнави.

Главните роли се изпълняват от Райън Рейнолдс. Първият направи фурор в ролята си на нетипичен супергерой. Даже бе номиниран и за „Златен Глобус“. Адекватна номинация – изнесе цял филм на гърба си, без никой да го очаква. Честно казано не видях особена разлика между героя му „Дедпул“ и тук – непобедим, пускащ лафове (не толкова забавни като в „Дедпул“), загубил любовта на живота си. Но може би някои актьори просто са родени за определена роля и трудно бихме ги възприели в друго амплоа.

Ами за Самюел „Mother*ucker“ Джаксън. Какво за него? Сам си е Сам. В каквато и роля да го видим, я изиграва с лекота и класа. Но все пак ролята му в  „Бодигард на убиеца“ трудно ще влезе в нашата класация за най-добри роли в кариерата му.

Аз друго се чудя. Как може, Гари Олдман, един от най-големите актьори на нашето време, да се задоволи с такава стереотипна и маргинална роля. По принцип Гари Олдман има повече поддържащи отколкото главни роли и повечето случаи открадва шоуто. Тук обаче не така. Между другото очаквах сцената между героите на  Джаксън и Олдман да е по-изобретателна. Нещо ми липсваше в нея. Както и и да е. Очакваме с нетърпение превъплъщението на Олдман в Уинстън Чърчил, където още отсега му предвиждат номинация за „Оскар“.

За патриотите ще кажем, че филма е сниман в България. Продуциран е от „Милениум филмс“. В е продуцирала нискобюджетни филми за кабелни телевизии, а сега летни блокбъстъри, заснети в България. Има хубави кадри от Софийски университет, Съдебната палата и от голямата софийска гордост – метрото. Всичко това с уговорката, че действието се развива на две места – Великобритания и Холандия.

„Бодигард на убиеца“ е конвенционален филм, с познат сюжет, стереотипни актьори, ясна развръзка. Просто такива филми се котират, най-гледаеми са. Но, както се казва, за всеки влак си има пътници.  Но все пак това е  идеалният фаст-фууд филм. Гледаш, кефиш се и забравяш за няколко часа, след като си го гледал. Подходящ е за тези, които искат да гледат нещо неангажиращо, със солидни актьори. Зрители, които обичат динамичен екшън, гарниран с доза хумор.