Cover_165x235_meka_koricaИзвестният български японист Братислав Иванов предлага задълбочен поглед върху японската история, светоусещане и изкуство в изследването Японската гравюра укийо-е (ИК „Изток-Запад“). Отличният стил, дълбоките познания на автора и богатият илюстративен материал правят четенето на тази книга истинско естетическо удоволствие.

Ценното издание Японската гравюра укийо-е на япониста Братислав Иванов може да бъде разделено условно на две части: първата дава обща представа за Япония и историческия контекст, в който се формира японската градска култура; във втората се разглеждат различни аспекти на гравюрата укийо-е. Тя е част от японската градска култура, която достига своя разцвет през втората половина на периода Едо (1603–1867). Град Едо (дн. Токио) се превръща не само в център на реалната власт, но и в културно средище. Радостите от ежедневието на градските жители – женската хубост, секса, театралните зрелища, турнирите по сумо и т.н. намират отражение в поезията и театъра, но особено ярко в изобразителния стил укийо-е, включващ рисунки и гравюри. Укийо буквално означава плаващ, ефимерен свят, но реалният смисъл, който се влага в него е светът (животът) тук и сега. Животът е ефимерен и трябва да бъде изживян пълноценно и с радост. Укийо-е може да се разглежда и като израз на хедонистичните настроения, типични за градската култура на Едо. Характерно за представителите на този стил е създаването на картини от поредиците хубавици, шюнга (еротични картини) и портрети на актьори от кабуки театъра. Най-известният представител на този стил – Кацушика Хокусай – внася в него нов елемент, като превръща укийо-е от изкуство, фокусирано основно върху портрети, в стил ориентиран към непортретната тематика – пейзажи, растения, животни.

Настоящото издание проследява не само развитието на японската гравюра, но и различните периоди от историята на Страната на изгряващото слънце, градовете, замъците, пътищата и транспорта през периода Едо, а също и светоусещането на японеца и неговите основни ценностни ориентири: истина, добро, красота. В Японската гравюра укийо-е са подробно представени и централните теми и художествени средства при укийо-е. Наред с всичко останало, част от големите достойнства на изданието са дълбоките познания на автора и богатият илюстративен материал, който дава възможност на читателите да се докоснат до това красиво изкуство.

Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология. Завършил е специалността „Японски език и литература“ в Московския държавен университет и е специализирал в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество книги и статии посветени на японския език и японската писменост, а също на поредица преводи на класическа японска поезия. Сред последните му трудове е „27 шедьовъра“ от Хокусай. Иванов е първият преподавател по класически японски език в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2009 г. е удостоен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България.

illustration_2Откъс от „Японската гравюра укийо-е“, Братислав Иванов
Самураите

Думата самурай произлиза от глагола сабурау (охранявам, служа). Остава неясно кога с този термин започват да назовават определен тип воини (Сато, 2012). През периода Нара армията се изгражда на базата на въведената през 689 г. военна повинност. Съществуват два типа военни части: гундан и ефу, дислоцирани съответно в областите и в столицата.

Областните военни части (гундан) се подчиняват на съответния областен управител, а за офицери се назначавали представители на местната аристокрация. Тези части отговарят за охраната на границата и участват във военните кампании против емиши (източните варвари) и хаято (южните варвари). Столичните части изпълняват охранителни функции в дворцовия комлекс и в други важни обекти; от тях се набират и личните телохранители на императора. Командните длъжности при тях се наследяват.

В началото на периода Хейан военната повинност е отменена и се при­стъпва към изграждане на професионална армия. Нейно ядро стават военните командири от областните части, набирани сред местната аристокрация. Постепенно се формират воински родове, сред които водеща роля имат Тайра (Хейке) и Минамото (Генджи). Вариантите на имената са свързани с това, че йероглифите, с които се записват, могат да бъдат прочетени по различен начин. И двата рода имат императорско потекло – Минамото са потомци на император Сейва, а Тайра – на император Тенму.

Ако по време на периода Хейан в императорското семейство има много деца от мъжки пол, които могат да претендират за престола, някои от тях са изпращани в будистки манастири, стават монаси и впоследствие заемат високи постове в будистката йерархия. По този начин дворът решавал едновременно два проблема – намалява броя на претендентите за пре­стола и укрепва влиянието си в будистките среди.

От император Сага (786–842) води началото си обичаят принцовете, които са евентуални претенденти за престола, да получават фамилно име Тайра или Минамото. По този начин от членове на императорското семейство те стават васали. Постепенно възникват няколко рода Минамото и Тайра, като техни представители често заемат военни или полицейски длъжности както в столицата, така и в провинцията, ръководят военните походи против емиши на изток, и се изпращат да потушават бунтове. Именно тези воини с благороднически произход се смятат за непосредствени предшественици на самураите.

Статусът на самураите се променя радикално през втората половина на ХІІ в., като това е свързано с участието на съперничещите си родове Тайра и Минамото в придворните интриги и борбата за власт в императорския двор. През 1160 г. Тайра но Кийомори е назначен за съветник (санги) на императора. Този факт има историческо значение, тъй като за първи път представител на воинското съсловие е допуснат до висшите сфери на властта. Така се слага край на статута на самураите като наемни войници на придворната аристокрация.

През 1185 г. съперничеството между Тайра и Минамото завършва със съкрушителната победа на Минамото в битката при Данноура. През 1192 г. Минамото получава от императора титлата шьогун и скоро след това обявява първото военно правителство (бакуфу) в историята на Япония. От този момент до реставрацията Мейджи през 1868 г. реалната власт е в ръцете на самураите, а за императора остават дейности, свързани с държавните ритуали и церемонии, а също и правото да удостоява с придворни звания. Самото звание шьогун също се присъжда от императора. Властовата доминация на самураите е нарушена само по време на реставрацията Кенму (1333–1336).

Вашият коментар