BSPОm ТОНИ МИХАЙЛОВ

Да си пенсионер не е лесна работа, особено когато си трън в очите на властващите. Протест? Не, няма никакъв смисъл! Саморазправа? Е, дойдохме си на думата. Вече говорим за Франк Моузес и компания. Без да губя нито секунда повече, ще се потопя в недалечната 2010-та година. Тогава старците започнаха борбата си за оцеляване (на големият екран) и мирно пенсиониране, омаяни от аромата на спокойствие и сигурност. В първата част на хитовата продукция, главният герой Франк се оттегля от активна служба и прави първа копка за построяването на нов път, който води към нормален живот. Но пъстроцветната мечта губи следите на суровата реалност. Отряд наемни убийци прониква в дома на бившия агент от ЦРУ. С лекота, Моузес изгражда мост от добре екипирани трупове. Не е ли рано за отпуска с неограничен (доживотен) срок? Отговорът е пределно ясен. Ръката на Франк трепери при липса на оръжие, умът му се бунтува при мисълта за бездействие. Пенсионерът отново е в играта, напук на натрупаните години и безкомпромисните врагове, които нямат край. Причина? Тайни, способни да организират най-мащабния „терористичен акт” в историята. Разкриването им ще предизвика „ефекта на доминото”, елиминирайки един по един замесените честни и нечестни играчи. Стартът е даден с изстрел. Поради знанията си, Франк и компания се превръщат във враг номер едно за новото ръководство на Управлението. Майсторски капан усложнява създалата се ситуация. Старците са обвинени за убийство, за което нямат и минимална заслуга. Разнася се мирис на голяма конспирация, който е засечен от мощния радар на пенсионерското обоняние. Нужно е да се преодолеят разногласията, изхвърлени от дълбоките води на миналото, за да се събере екип от звезди – Франк, Марвин, Виктория и Джо. За да избегна опасността от пропуск, ще спомена, че гологлавият Моузес открива неустоима мишена, към която да насочи със завидна точност силните си чувства и неудържимо желание да споделя любов – Сара. Сигурно се чудите дали първоначално едностранната връзка го разсейва? Никак даже! Бесен и страшен, корпусът за бързо реагиране, съставен от пенсионери, се отправя на мисия, чиято главна цел е проникване в сградата на ЦРУ. Какво ги очаква там? Вие вече знаете. Историята на САЩ ще размести написаните по тялото й редове. Правописните грешки остават проблем на старците. Завладяваща история от сценаристите Джон Хобър и Ерик Хобър. Екшън и качествен хумор се борят за надмощие под зоркия поглед на режисьора Робърт Швентке. Продукцията бе един от фаворитите ми през 2010-та година, доказвайки, че все още е възможна направата на комедия в пълния и задоволителен за всеки киноман смисъл на думата.

RED_2_15След тази задължителна, поне според мен, ретроспекция, мога да продължа напред. Какво се е променило и какво не през 2013-та година? Забележителен напредък, равенство на силите или развитие в застой? Заслужава ли си втората част на екшън-комедията или е просто бледо копие на оригинала, страдащо от проклятието на продълженията. Отговорът на тези въпроси ще потърся след обичайната за рецензиите ми част, в която резюмирам историята. А от къде започва тя? Супермаркет. Огромно количество стока. Скърцащи колела на количка за пазаруване. Животът на Франк Моузес (Брус Уилис) се скри зад ъгъла, но промяната го откри. Сега бившият агент на ЦРУ е в плен на спокойствието и на любовта си към Сара (Мери-Луис Паркър). Голямата количка е на околосветско пътешествие из континентите от разнородни хранителни продукти. А това какво е? Сигурно пускат нова марка на пазара! Грешиш, Франк! Изненадващо, Марвин (Джон Малкович) мига развълнувано с очи. Има нещо странно в погледа му. Не…само не и това! Очите му крещят: „Проблем!”. Реакция? Да, Моузес вече не е част от играта. Знаете ли откога не е убивал? Месеци въздържание потвърждават пенсионирането му. Въпросът е дали Франк и действителността говорят на един и същ език. Струва ли си завръщането в епицентъра на неприятностите? А има ли избор? Старците са набедени за участие в операция, наречена „Найтшейд”. Чували ли сте за нея? В разгара на Студената война, мегатонна бомба е изнесена на парчета и сглобена в Москва от учения Едуард Бейли (Антъни Хопкинс).

RED_2_14А в наши дни, в интернет-пространството изтича документ, съдържащ имената на бесните страшни пенсионери. Какво следва? Въпреки първоначалното му нежелание, Моузес отново е в играта. Екипът се отправя на път към осъществяване на своя план. Дестинация – Москва. В строго охраняван затвор се намира психично болният Бейли. Вече тридесет и две години умопомраченият учен запълва с формули зелените дъски в уютната си килия и слуша класическа музика. Но само той знае точното местоположение на бомбата, включваща в изкусителните си съставки и червен живак. Животът на единадесет милиона души е в опасност. Предстоят изключително важни и безсънни часове. Помните ли Виктория (Хелън Мирън)? МИ-6 й възлага мисия – убийството на Франк Моузес. Неприятните моменти не свършват дотук. Бившият агент на ЦРУ е първи в списъка на издирвани от Интерпол. По следите му тръгва и стар познайник – Хан Чо Бай (Буюнг-Хун Лий). Предателство, извършено преди години, се е оказало гилотина за съществуващи приятелски отношения. Хан е известен като най-добрия наемен убиец на света, а Франк като способен пенсионер и магнит за огромни проблеми. В Москва, екипът ФСМ (Франк, Сара и Марвин) се сблъсква и с Катя (Катрин Зита-Джоунс). Става горещо! Рускинята е имала приятни мигове в прегръдките на гологлавия пенсионер. Но сега те търсят едно и също нещо. Кой ще достигне пръв до целта и ще развее знамето на победата? Краят на връзката им не е от често срещаните (опит за взаимно изтребване), а сега ще получат шанса си за реванш и жадувано възмездие.

RED_2_20Всички замесени са тръгнали по следите на всеизвестните пенсионери, но те няма да се спрат преди да задоволят жаждата си за отговорите на редица въпроси. Кой, как и защо е превърнал главните герои в издирвани престъпници? Къде, по дяволите, е мегатонната бомба? Кой ще изненада в гръб сърдитите старчета? Светът се нуждае от спасение за пореден път. Дали късметът на „червените” няма да им изневери? Уорън Елис и Къли Хемнър дават началото на поредица от щастливи събития. Създателите на комикса, чиито усилия с молив в ръка са (пре)възнаградени, вдъхват живот на неповторими образи. (До)украсяването от сценаристите Джон Хобър и Ерик Хобър води до окончателен, изпипан, перфектен вариант. Различието е внесено съвсем легално от страна на режисурата. Робърт Швентке абдикира, а на негово място, на все още топлия стол, сяда Дийн Парисо. Думата „различие” употребявам с положителни нотки. В случая, свежестта в екипа допринася за по-изненадващ резултат. Свидетел съм и на лека, но осезаема, промяна в редиците на актьорският състав. Присъствието на Морган Фриймън е заменено от това на Антъни Хопкинс, Катрин Зита-Джоунс и Буюнг-Хун Лий. Трансфер – успешен! Какво не се е променило през 2013-та година? Стилен хумор, на първо място. Потопен в оригиналност, той кара зрителя да се забавлява истински и от сърце. Наситени екшън-сцени, направени със завидна и професионална прецизност. Изключителна операторска техника, на трето място. Четвърта позиция е резервирана за качествените визуални ефекти. Пленяваща динамика. Героите също не претърпяват забележима промяна, което запазва вкуса на реколтата от 2010-та година.

RED_2_22Марвин е един от многопластовите персонажи и, няма да крия, моя любим сред присъстващите в продукцията на Парисо (и Швентке). Затваряме кръга, връщайки се на режисьорите. Две мнения, различен стил на работа, отдалечени един от друг правилно преценяващи погледи, две продукции, високи резултати. Не мога да говоря за напредък, но с чиста съвест отсъждам „равенство на силите”. 2010-та и 2013-та представиха кандидати за слава и спечелиха надпреварата. За щастие, филмът на Парисо не страда от проклятието на продълженията и по нищо не отстъпва на предшественика си. Няколко изречения за актьорската игра и присъствие. Вече споменах за доволството ми от Джон Малкович в горните редове и от Брус Уилис (имплицитно). Но внимание определено заслужават Антъни Хопкинс и Хелън Мирън. Звездата от „Мълчанието на агнетата” и „Да срещнеш Джо Блек” влиза в кожата на възрастна откачалка, учен и затворник. Впечатляващо изпълнение! Същото важи с пълна сила и за Хелън Мирън, разбираща се безпроблемно с образа на застаряваща жена, влюбена в неизкоренимия си навик да убива. Стъпка по стъпка, стигаме до крайна оценка. Качествената екшън-комедия получава 8,5/10 напълно заслужено. Удивителен и неподражаем почерк. Вече може да насочим погледа си към бъдещето и да се надяваме за следваща част. БСП – БЕСНИ СТРАШНИ ПЕНСИИ” 2 е един от малкото филми, които сякаш отправят благодарствена молитва и оставят частица надежда за продължение. Някой крещи: „Бягай, старците пристигат! (отново) Е…до свидания!

Предишна рецензия:

„ВЪРКОЛАКЪТ” – Безсмъртие: мечта, дар или проклятие?

Очаквайте:

РПУ „Оня свят“ / R.I.P.D.

  • toni po dobre

    nai setne sprq s razkazchetata

  • Красимир

    „Но пъстроцветната мечта губи следите на суровата реалност.“ – всяка учителка по литература би потреперила в лек възторг от подобно изречение. :)

  • Анти-тони

    Започвам стачка!
    Всички да свалим парламента и Тони! :)