Потопете се в история за вино, любов и дълго пазени семейни тайни с новата книга на ЕРА„Бургундските дневници“ от Ан Ма!

Виното спи в бутилката, но и се променя – казваше Жан-Люк. – Махаш тапата и то започва да диша и да оживява. Като вълшебна приказка – un conte de fée.

Мерсо, Бургундия, Септември, 2015 г. Кейт мечтае да стане майстор на виното. Тази висока титла притежават едва няколстотин души в целия свят, а за да я получат се явяват на изключително сложен изпит. Ако иска да постигне мечтата си обаче, тя трябва да се изправи пред собствените си страхове – да се върне в семейното имение в Бургундия, където е той… Единственият мъж, който Кейт някога е обичала. Единственият, който е разбил сърцето й. Докато изучава качествата на местните вина, Кейт намира скрита изба, съхранила много повече от ценни бутилки. Постепенно семейната история, изпълнена с драматични тайни и омайни вина, се разкрива пред нея.

Мерсо, Бургундия, Септември, 1939 г. Елен мечтае да опази семейството и дома си, без да пристъпва моралните си принципи. Във време, в което е опасно да отстояваш себе си, тя е готова да се бори за свободата. Нейната история е старателно заличена от семейните архиви и потъва в забрава до появата на Кейт…

Сред лозовите насаждения и приказната природа на Франция, един дневник преплита историите на две силни жени от различни времена. Семейното имение Шарпен разкрива богатата си история в този вълнуващ разказ за ценностите, любовта и семейството.

Ан Ма е писател, журналист и страстен почитател на добрата храна и хубавото вино. Нарича свой дом няколко места по света, сред които Париж и Ню Йорк. 

Откъс:

Леката мъгла се понесе над лозята – беше като фин спрей, който размиваше очертанията на селото в далечината и лъскаше листата на гроздето, които блестяха в ослепително зелено на фона на сивото небе. Беше третата сутрин на гроздобера. Ръкавите ми бяха подгизнали от росата, дланите  ми бяха студени и хлъзгави, а гърбът ми туптеше от болка, когато се навеждах. И въпреки това красотата не спираше да ме омайва – въздухът беше копринен и чист, ножиците потракваха напевно, стъпките отекваха по чакълестите пътеки между подредените на заоблените хълмове лозя. В ранния час, преди слънцето да се вдигне с цялата си мощ, всичко наоколо тънеше в багри: тежките гроздове на пино ноар бяха пастелно лилави, шардонето беше със светлоселадонов цвят, широките листа потрепваха като смарагди, а безценната почва се ронеше в ръждиво червеникав нюанс.

 

Вашият коментар