Седмици наред ме връхлита тази тема от няколко посоки. Ще изложа тезата и гледните точки на трима души. Няма да посоча градове или имена. Просто ще ги изложа, за да си дадете сметка Вие, КОЯ страна на монетата е…. правилната. Накрая, ще ви кажа кой е третия човек….

Тя е семейна. Българка е. Родом от малък град. Мирогледа и възможностите и далеч го надхвърлят. Над 20г. от живота и минават в България, в лутане между градове, училища и търсене на себе си. В първите години след 2000-та успява да намери път, който МОЖЕ БИ е правилния. Печели зелена карта и заминава за САЩ. Установява се.

Гледна точка на приятелите и, както и околните в родния и град: Тя си оправи живота. Измъкна се. Ние оставащите тук да го мислим и да го умуваме. Тя ще има възможности, изкарва пари, няма да е нелегална- има си и документи. Ех и там е друго… в Америка. Там и стандарта е друг. Не се краде. Взимаш нормална заплата. И като чистачка да почнеш пак можеш да си позволяваш. А тук? Тук нищо не става. Системата те смачква. Ех какъв късмет. Дано и на нас да ни се случи някой ден. (и НЕ кандидатстваме за Зелена Карта… просто си пожелаваме да ни се случи. Как? Не е ясно… Ясно е , че НЕ кандидатствайки винаги ще имаме причина да мрънкаме, че ние НЕ печелим и късметът и птичката на парите и добрия живот НЕ Е кацнала на рамото ни). Родителите и усещат отношението на околните „Глей ги тея, оправиха си живота, успяха да си изпратят детето си в САЩ, сега си свиркат…..“

Нейната гледна точка: Аз изгубих корените си. В началото бе трудно- първото идване в „Новия свят“ бе катастрофално. Прибрах се в България, но намерих начин. Върнах се тук отново. Имах близък човек тук. Но той се върна в България. И аз трябваше да продължа. Да намеря сили. Долна, мизерна, долнопробна работа, но такава, че да мога да си плащам сметките и да НЕ умра от глад. Преместих се в големия американски град и започнах по-сносна работа. Къде на късмет, къде на НЕ късмет, но се случи. Там се роди началото. Там се появи любовта и там се създаде семейството. Съпруг. Дете. Семейство и едно решение. ЩЕ СЕ ПРИБЕРЕМ в България. Тук НИЩО не става. Не се живее. Няма бъдеще. Не след дълго обаче осъзнаваш- и в България не се живее. Системата те смачква. Готовите пари летят, като вестници. Каквото и да започнеш, както и да се опиташ да стартираш бизнес или друго- системата те смачква и НЕ СЕ получава. Ново решение- обратно в САЩ. Там все пак можехме да се издържаме. Второ дете в чуждата земя. Съпруг постоянно отсъстващ, за да може да ни издържа. Аз- постоянно у дома за да се грижа за децата. Без възможност за работа. Започна ли- трябва детегледачка, а заплатата от работата дори за нея няма да стига. Омагьосаният кръг е затворен. Там в Новия Свят, далеч от роднини, близки, семейство, приятели от начина на живот с който съм закърмена, от това което обичам и това за което милея. С възможности, но и с НИКАКВИ възможности. Със семейство но затворена зад 4 стени. Когато децата пораснат, дано тогава нещо да се промени. До тогава явно, ще трябва да стискам зъби….

КОЯ Е ПРАВИЛНАТА ГЛЕДНА ТОЧКА?

Work and Travel USA 1Той е момче от малък, български град. Столицата не е далеч, но малкия град и манталитетът на околните са точно от онзи тип- всеки да знае всичко за всеки и всеки да клюкари. Той е различен. Той наближава 30г., но продължава да търси себе си. Своето място. Своето призвание. Системата го е принудила да продължава да НЕ успява да се отдели от родителите. Той продължава да живее там с тях. В малкия град. Няколко пъти напуска страната. Пътува до САЩ, пътува до Великобритания. Живее там. Работи там. Пак се връща в малкия, български град….

Гледна точка на приятелите му, както и околните в родния и град: Ето и той успява. Гледай го, колко пъти ходи навън и се връща. Имат възможности техните. И той вече има. Понатрупал е пари. Ето от последното ходене и с кола се прибра. А бе друго си е. Кой излезе от блатото си оправя живота. Ние тука сме затънали до шия. Оправия няма. Ах само да можеше и ние да излезем за малко, да изкараме некой лев от гурбет. Ама нейсе…. Как имат късмет някои хора значи. Как успяват само….А за какво се връща? Да го пита човек…. вместо да си остане там, да си оправи живото. И тука какво прави- седи и си харчи парите. А там да вземе да се устрой, да направи едно хубаво семейство….Улаво момче… как си губи времето само. А има и потенциал и възможности да се устрои, да се откъсне и да забрави тая тиня и чернилка дето ни залива тука….

Неговата гледна точка: Изгубен. Точно така се чувствам. Незнам кое е правилно за мен. Не съм сигурен какво искам. Незнам как да го постигна. Или знам? Да ако отида и заживея в САЩ…. там може. Там ще се впиша. Ще имам пари. Ще имам сносна работа, такава, каквато на мен ми харесва. Но как да стане? С Англия се провалих. Там не искам повече. Там гледат на мен и хората като мен (Българи, Румънци…), като роби. Аз не съм роб. Поне не се чувствам така. Или пък съм? А САЩ? Там зависи от това в кой щат отида де. В някои е пълно с българи и отношението е същото, като в Англия. Но в по-малките щати, с тип „сеслките’ общности, хората са много по friendly. Там е моето място. Там се чувствам в свои води. Там ще се случат нещата. А дали? Така мисля…. Тук не става. България не е за мен. Опитах. Системата те смачква. Тук трябва да работя нещо за да се издържам, а това, което ОБИЧАМ да правя, го правя като хоби и то не носи приходи. Или носи някакви мизерни….А какво в същност искам? Тук не мога. В Англия не мога. В САЩ май мога, но там няма как да отида за сега…. Освен пак да ходя и да се връщам…. но и това вече не е вариант…. Ще поседя при наще, ще го измисля. Има перспективи. Просто още не съм ги видял. Или пък съм ги и съм ги пропуснал?

ИМА ЛИ ПРАВИЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА?!

london-wallpaper-11Той е родом от малко, провинциално градче. Не далеч от София. Той e Българин. Тук е роден. Тук ще умре. Не е родолюбец. Но не мрази България. Тя е красива. Тя е родина. Системата е скапана. Но трябва да се адаптира към нея. Бил е навън. Видял е много. Бил е в Европа, САЩ, Мексико, Хавайските острови…  Да красиви са. Да впечатляващи са. Но са сурови. Сухи. Не са му родни, не са му мили. Чужди са му. Наложи му се да порасне много бързо, след като чу от баща си, че НЕ МОЖЕ да го издържа повече и е време сам да почне да се оправя. Категоричен, преломен момент, довел до МНОГО след него. Но не му се сърди. Обича го. Така човек пораства, става самостоятелен, разбира значението на парите и отговорностите, които носи. От малкия град, той се мести да учи в по-голям, не далеч. Успява да намери сам първата си работа, на която се задържа с години. Близък приятел го подтиква към следващата, която се оказва поприще, в което го бива и е добър. Днес той живее в столицата. Открил е любовта на живота си е създал своето семейство. При всяка отдала се възможност се прибира при родителите в малкия град. Обича ги. Липсват му…

Гледната точка на околните и приятелите му: Той успя. Беше навънка, поживя, видя, прибра се. Ето направиха ремонт на къщата, баща му си купи кола (а от къде в същност дойдоха парите е друга тема). Ама па си дойде момчето, не остана навънка. Нищо. И тука е добре. Ето справя се, има си хубава работа, сам се оправя….

Не се знае много, защото бе прекалено малък, когато се откъсна от родния малък град и хората просто помнят, че там е имало едно момче, което.

Неговата гледна точка: Никога няма да порасна. Винаги ще остана детето с розовите очила. Аз съм успял. Аз съм постигнал много. Аз не избрах лесния начин. НЕ избягах навън и НЕ станах мияч на чинии. Останах тук. Борих се сам. Мачкаха ме. Ядоха ме. Почти ме бяха унищожили и физически и емоционално. Но аз успях. Сам намерих любовта и заедно обръщахме планини, проблеми, спънки и всичко, което ни се изпречи на пътя. Европа е хубава. САЩ е прекрасна страна с много възможности. Хавай са красиви острови, добра туристическа дестинация и едно ОТВРАТИТЕЛНО затворено общество. Хората там са самотни. Живеят с 1000 те души на острова и ТОВА Е. Да поживееш там за няколко месеца е ок. За постоянно е абсурд. САЩ е една голяма сбирщина от чужденци. Държавата се крепи на техните ръце и техния труд. Там никога няма да бъда местен. Там ВИНАГИ ще бъда емигрантът. НИКОГА няма да се почувствам в свои води, у дома си. Имай документи, имай къща, имай семейство имай хубава работа… Ти си ЕМИГРАНТ! Говориш с акцент, имаш различно поведение и обноски. От вътре гориш по друг начин. България НЕ Е чак толкова лоша. Ако намериш своята ниша тук, тук можеш да имаш добър живот. До близките си. До семейството си. До приятелите си. До земите които познаваш. Тук винаги ще се чувстваш У ДОМА. Там където принадлежиш. Можеш да излезеш на кръчма и да се качиш на масата. Да отидеш в Рила, да се разходиш пред НДК, да се качиш на Царевец, да поплуваш на централния плаж във Варна…. Там не можеш. Казват ми, че съм нахлузил розовите очила и гледам през тях. Може би. Но аз успях да намеря себе си. Излязох от малкия град, минах през потенциалния голям и акостирах в столицата. Постигнах къща, постигнах добра работа, постигнах способност да си плащам сметките и да имам приличен стандарт на живот. Постигнах хоби, енергия, тонус  и едно положително мислене. Страня от новини и от чернилката изливаща се от телевизионния екран за да не ме потиска. Всеки ден се будя до половинката си, всеки ден слънцето грее, всеки ден домашните любимци щъкат на около, всеки ден тревата на двора е зелена, и подухва вятър. Имам прекрасно хоби, което САМ превърнах в допълнителен, скромен източник на средства. Най-сладкото е когато си успял сам със собственото си семейство, БЕЗ чужда помощ. А твоите знание, умения и усърдие са довели до резултат, добър за вашият свят. Може да не съм постигнал много, но за мен е достатъчно. С годините за напред, ще дойде още.

1024px-NDK-front-viewВ България не е лошо. Може би не е най-добрата страна за живеене, но със сигурност НЕ Е най-лошата. Свалете черните очила, бъдете позитивни и започнете да виждате хубавото. Странете от лошото. Животът е толкова кратък. Прекарвайки го в сивота и вайкане и лутане между „тук ли принадлежа или там“…. той просто отминава.

Третата история е моята. Авторът на тази статия. Основателят на www.cineboom.eu. Димитър Кръстев.