Големият ден дойде. Ден за размисъл. Ден за гласуване. И след това 4г. ден за плюене. Хората започват да страдат от биполярно разстройство. Едни ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се гласува, други НЯМА ПЪК да гласувам.

И като се замисля, защо да гласувам? За кого да гласувам? Нали гласът е право на избор? Чакай, май беше задължително…. Нали аз мога да избера дали да го дам или да не го дам. Или не мога? Ама за да гласуваш за нещо, нали трябва да вярваш в него. Дори малко. Дори една милимунда. А когато не просто НЕ вярваш, а си отвратен от всичко и просто искаш да го оставиш да бъде такова каквото е? Тогава ще ме управляват бабите и дедовците и малцинствата? Да са живи и здрави. Нека избират. Те поне са взели нещо за гласа си. Аз и да го дам, нищо няма да взема. Нищо няма да променя. Пък и не искам. 13г. вече имам право на глас. Продължавам да НЕ упражнявам това свое право. Причината не е мълчалив протест. Аз НЕ протестирам. Аз избрах да живея в България. Такава каквато е. Имайки милиони възможности да напусна. Обикаляйки половината свят. Виждайки толкова много. Чувствайки толкова много. Сърцето ми винаги ме е връщало тук. При моите родители, хората с които съм израснал, местата по които съм живял и прекарвал детството си, приятели, познати, роднини. Аз останах тук. Не защото е БИЛО по-хубаво. Нямам спомен да е било по-хубаво. Нямам спомен и да е било по-лошо. То все си е такова. Заварих края на комунизма. Мина БСП-то. Мина СДС-то. Мина НДСВ-то. Минаха тройни коалиции, минаха няколко правителства на ГЕРБ. Положението си е такова.

Проблема не е в политиците. Те не са виновни. Ние сме виновни. Средата в която живеем ни направи такива и ние израснахме, носейки ТОВА мислене у себе си. Проблеми които до такава степен са пропили ежедневието ни, че дори не си даваме сметка за тях. Корумпираните политици- защо да ги избирам?! Ами не- ние, обикновените хора сме не по-малко корумпирани и виновни. Ние сме тези, които като ни спре полицай, бутаме по 20лв. за да не получим фиш за 100. А ако изчезне корупцията, тогава как ще е? Отидете в първия квартален магазин. Вижте как бай Гошо пише на хартията за увиване на сирене и кремвирши сметката ви, смята на ум и ви казва, колко му дължите. Касовата бележка е лукс. Има апарат- защото така трябва. Ама той се ползва в реди случаи, при подозрителни лица, които може да са проверяващи. Примери много. Корупцията е залегнала толкова дълбоко в ежедневието ни, че ние живеем с нея, не можем без нея. А когато я видим по високите етажи на властта ни наляга морала и почваме да съдим. Ние. Праведните. Ние, които хвърляме боклуците по улицата, на 5 м. от кофата за боклук. „Е какво толко, метачките на улицата ще изметат“ или „То е земя там, хартишката ще се разложи“.  Ние, които не дупчим билетче в градския транспорт „защото сме само за 2 спирки“ и като ни спипа контролата, обясняваме че сме за малко. Къде са правилата? Влезеш ли в автобуса- билета е документ. Нямаш ли го- ГЛОБА!

Самият процес и всичките условности за да гласуваш са малко глупави. Аз съм един от хората, които НЕ живеят на постоянния си адрес и не са се погрижили да имат временен такъв. Това допълнително утежнява възможността за гласуване. Факт- проблема си е мой. Да си го решавам. Може би някога, когато електронното гласуване стане факт, ще започна да се включвам, защото така няма да губя време и пари за да стигна до изборната секция и няма да гледам провесили нос лелки и чичковци, които си изкарват надниците насреща.

Но преди всичко, бих гласувал ако почувствам, че има причина. Нужда. Човек. Група. Партия. Независим кандидат. НЕЩО, което да ме накара да излаза от летаргията, в която изминалите незнам колко правителства са ме поставили. Факт- със или без моя глас правителство ще има. Най-вероятно то ще бъде по-лошото за едни и по-доброто за други. Но то ще бъде същото за мен. Не бях богат през 90-те. Не бях богат през първото десетилетие на новия век. Не съм богат и сега. Все съм се справял. Царя не ни оправи за 800 дни, Бойко не ни оправя я управлява незнам колко време вече…. Аз ще се справям и за напред. Днешния ден ще го посветя на дома си, на половинката си, на домашните любимци и на няколкото слънчеви и топли часа, които той ще предостави. Нека другите гласуват. Те имат своята причина. Те имат своята кауза. Те са намерили за кого и защо.

Аз не съм. Аз съм от другите. И ще си нося кръста.

А вие ще гласувате ли?