679853_4185827239542_679766963_o

Попаднахме на любопитна информация, според която българка открива за света вдъхновяващата история на прочутия американец. Благодарение на Лидия Динкова – журналист и бивша ученичка на Дейвид Менаше, историята му попада в обсега на общественото внимание. Впечатлена от своя любим учител, Лидия пише статия за него във вестник Маями Хералд. След тази статия големи медии като NBC, USA Today, CNN подхващат историята и тя придобива национална известност.

Скоро след това голямо издателство му предлага да напише книга за тази история и така се ражда „Списъкът с приоритети“.

Винаги съм знаел, че имам дарбата да пиша. Никога обаче не съм чувствал, че имам история, която да разкажа. Докато не осъзнах: имах не една, а много истории – всеки един от моите ученици представлява отделна история: история за предизвикателства, себеоткриване и трансформация. Именно тези истории заслужават да бъдат разказани.                                                                                     Дейвид Менаше

DavidMenascheДейвид е учител по литература в една от най-добрите гимназии в Маями. Следвайки призванието си, той изгражда специална връзка със своите ученици, предава им любовта си към книгите и им помага да открият мястото си под слънцето.

След шестгодишна битка с мозъчен тумор, който го лишава от зрение, памет и подвижност, Дейвид е принуден да напусне работа. Той не иска да изостави учениците си и измисля смел план. Решава да прекрати лечението си и подобно на своя любим герой от книгата на Джак Керуак, да тръгне по пътя. Пуска обява във Фейсбук, че ще прекоси Америка с надеждата да се срещне за последно със своите ученици. Желанието му е да узнае как се справят и дали е имал някакво влияние в живота им. В рамките на 48 часа негови бивши ученици от 50 града откликват на молбата му.

Не ме е грижа дали това ще е моят сватбен ден. Ще оставя всичко, за да го посрещна – казва Алехандра Окампо (21), бивша негова ученичка, живееща в Лос Анджелис. Тя споделя, че именно Менаше я е подтикнал да преследва мечтата си и да работи в музикалния бизнес, вместо да учи право.

Той винаги казваше: „Прави това, което най-много обичаш, защото не можеш да си сигурен, че ще имаш друг ден пред себе си“. Аз нямаше да поема в тази посока, ако не беше той. Обичам го безкрайно заради това.

Дейвид изминава хиляди километри от Маями до Ню Йорк, прекосява централната част на Щатите и стига чак до Сан Франсиско. Среща се със стотици свои ученици, за да разбере, че всички сме част от великото училище на живота. И да се увери: една истинска личност може да промени съдбата на мнозина.

Колко от нас са имали щастието да срещнат такъв учител в живота си? И ако сме между тези щастливци, дали ще го забравим? Едва ли!

Дано да има повече вдъхновяващи учители като Дейвид и повече книги като „Списъкът с приоритети“, които да ни напомнят кои са важните неща в живота. И хората, които са ни направили такива, каквито сме. Нашите учители. Истинските. Тези, които винаги ще носим в сърцата си.

Вашият коментар