Паметниците напомнят за героите, на които са посветени, но и самите те имат своя, не по-малко интересна, съдба. Някои от тях будят възхита и стават емблеми на градовете, в които се намират. Други са поругавани, премествани, разрушавани, но притежават и свойството да „възкръсват“, когато задухат нови ветрове.

Патриотичната книга „Българските паметници“ на Иван Първанов ще ви покаже под неочакван ъгъл повече от 300 български паметници, пръснати из цялата ни родина, а и по света – нови и стари, грандиозни и скромни, прочути и позабравени. Ще ви разкаже най-любопитните моменти, от техните истории. Луксозният и красив том, тиражиран от издателство „Милениум“, ще ви срещне и с биографиите и на прочутите, и на по-малко известните, но бележити личности, увековечени в камъка – от древността до наши дни: на ханове и царе, на хайдути и революционери, на граничари и партизани, на соц величия, спортисти, интелектуалци, зевцеци… Ще научите за редица по-особени паметници като тези на песента и на благодарността, на умората и на завистта. Книгата ще ви поведе на вълнуващо пътешествие назад във времето през пространството на българщината.

„Българските паметници“ е и албум – с твърди корици и много цветни снимки, който е удоволствие за окото и ще бъде привилегия за библиотеката на всеки български дом. Разказът е увлекателен и любопитен и нито за миг не остава читателя равнодушен. Например история с криминален привкус е свързана с пренасянето от Румъния у нас на костите на Г. С. Раковски, които днес се намират в Пантеона на героя в Котел. Кап. Коста Паница скроява хитър план. В него тленните останки играят функцията на прикритие, с помощта на което през границата са пренесени открадни брилянти, оцапани в кръв.

Фигурата на цар Калоян – част от паметника на Асеневци във Велико Търново е въртяна с кран десетки пъти, за да бъде обърнат конят му към Одрин, като посоката е сверявана с компас.

Монумент на българин, при това специално оцветен с блажна боя, има чак Западна Африка – в столицата на държавата Бенин – Котону. Той е на Георги Димитров и е известен като „Татко България“. Построен е в началото на 80-те години за благодарност, че България финасира асфалтирането на улиците в града.

Истинско геройство е построяването на Паметника Шипка, на който преди дни многохилядно множество посрещна, както всяка година, 3-ти март. Граден е осем години през които не един майстор се отказва от работата заради суровите природни условия на върха. Заслугата за издигането му е на бригадата на Пеньо Атанасов-Бомбето, който единствен не се огъва пред вятъра и бурите. Въпреки това той не бива почетен на откриването от партийните велможи, които застават на преден план. Самият паметник всъщност се намира не на връх Шипка, а на връх Св. Никола.

„Не можем да представим всички български паметници, това практически е невъзможно. Разказваме за монументите на най-известните и на някои незаслужено забравени герои. Надяваме се това да събуди интереса и на подрастващите, които са бъдещето на нашата родина. Защото ако човек не познава и не се прекланя пред националните си светини, няма как да обича отечеството си и да се вълнува от настоящето на народа си.“, споделя авторът – писателят документалист Иван Първанов.

„Българските паметници“ излиза с подкрепата на ЗАД „Армеец“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here