Годината е 1948. На бял свят се появява един от знаковите романи на XX век – „1984“. Джордж Оруел, комунист по душа, разочарован от диктатурата на Сталин в СССР (който е приел по свойски начин комунистическата идея) и от бездействието на Запада, създава текст, плашещ със своята актуалност. Точно така – става дума за Големият брат, който управлява своята държава, като непрекъснато наблюдава поданиците си чрез техните телевизионни екрани и им напомня това с фразата „Големият брат те наблюдава!“. Английският писател едва ли си е давал сметка, че темите в романа му ще бъдат интерпретирани дословно (разбирай Северна Корея) и ще бъдат обект на циркове, излъчвани на живо по телевизията (разбирай „Биг Брадър“).

Малко или много най-новият български филм „Вездесъщият“ представя едно интересно тълкувание на Оруеловата идея – какво може да стане ако воайорстваш другите, без те да го знаят и без воайорството да се използва като диктатура, а като наркотик, към който е достатъчно само веднъж да се пристрастиш, за да може човек морално да деградира.

Действието във филма се развива в старинен и аристократичен апартамент в центъра на София. В него живее главният герой (Велислав Попов), който решава, че ще се превърне в Биг Брадър и ще следи всяка стъпка на семейството си и колегите си посредством скрити камери. Воайорът обаче открива, че най-близките му всъщност крият най-големите тайни от него. Без другите да разбират за неговата мания, той започва да направлява живота им.

„Вездесъщият“ спечели пет награди от българските награди „Оскар“- фестивала „Златна роза“ във Варна. По принцип тези награди не са със състезателен характер. Прожектират се 5-6 пълнометражни филма (без да броя късометражните), участващи в конкурсната програма. Нормално – все пак това е броя на заснетите български филми през годината. В последния ден от фестивала биват наградени всички от тях на принципа „никой да не се сърди“. На тазгодишното издание имаше интересен прецедент – „Вездесъщият“ получи пет награди „Златна роза“  – най-добър филм, най-добра мъжка роля (в лицето на Велислав Попов), най-добра женска роля (Теодора Духовникова), награда на критиката и на публиката. Журито обоснова избора си с това, че „през окото на вездесъщата камера филмът оголва самотната човешка душа в студения свят на съвременните технологии.“

Режисьор на „Вездесъщият“ е Илиян Джевелеков. Това е вторият му пълнометражен проект като режисьор след Love.net, където се разглеждат човешките отношения под окото на един друг Голям брат – интернет. В новия си филм Джевелеков отдава внимание на едно друго средство, което улеснява ежедневието ни –  камерите. Това технологично средство, което буквализира идеята на Оруел, все пак камери вече дебнат на всеки ъгъл. Така че режисьорът определено е в крак с „техниките на деня“. Друга специфична черта от филмите на Джевелеков – бяга от рустикалното, не показва мръсната част от крайните квартали в София. Действието на филма се развива в супер центъра на столицата, героите водят висок стандарт на живот. Специално във „Вездесъщият“, Джевелеков се опитва да ни разкрие по-скоро мръсната част от човешката същност – изкушението, целеустременността, прекомерното любопитство, покварата.

Режисурата на Илиян Джевелеков е сполучлива. Прибягва до едри планове, съсредоточаващи се върху лицата на героите, имаше и смели решения – някои сцени, дълги около две-три минути, са заснети в един кадър. Има доста смели сцени. Например лесбийската секс сцена. Трябва да се отбележи, че Теодора Духовникова и Ирмена Чичикова се справят наистина професионално. Вече всеки втори български филм има сцени със сексуално съдържание (за това си трябва отделна статия), от които много малко стават. Тази във „Вездесъщият“ бихме я сложили в графа „добри“.

Това, което може би беше излишно е задкадровият глас. С нищо не помагаше нито за историята, нито за персонажа. Доказва единствено това, че Велислав Попов е актьора с най-добра дикция в България. Нищо друго!

Съвсем в реда на нещата е един творец да бъде повлиян от друг. Джевелеков може би се е повлиял от Микеланджело Антониони и Франсис Форд Копола. В шедьовъра на Антонионо „Фотоувеличение“ се тества зрителната сетивна система на гледащия, докато в „Разговорът“  слуховата сетивност е изведена на преден план. Във „Вездесъщият“ има леки взаимствания и от двата филма, но анализирани по съвсем друг начин. Това става разбира се и с помощта на оператора Емил Христов, който е на ниво за пореден път. Трябва да си го пазим като писано яйце – един от малкото добри оператори ни е. Жалко, че е признат единствено в България.

Да си призная, че не познавам достатъчно добре работата на Велислав Павлов в киното. Засичал съм го кратко в холивудските продукции, снимани в България, но там играе толкова малко, че не може човек да прецени актьорските му заложби. В сериала  „Отплата“ остави добри впечатления. Във „Вездесъщият“ ги затвърди. Чудесно се превъплъщава в ролята вездесъщ и наградата му „Златна роза“ е заслужена. Героят му е писател и шеф на рекламна агенция, има си свое собствено студио, което е превърнал в място, откъдето наблюдава всичко – сложил е камера в дома на баща си, във всяка една стая (включително тоалетната) на дома си, в офиса си, общо взето навсякъде, където ходи и където може да се намеси. Оттам идва и името на филма.

Героят на Велислав Попов е пристрастен, неосъзнава последствията, които може да последват. Всяко едно гледане на клип от скритата камара е прието като наркотик, иска още и още, чувства се недосегаем, чувства се силен, когато знае слабите места на най-близките си хора. Превръща се в главен герой на следващия си роман, където той самия е Големия Брат.

Със стабилно присъствие в поддържащите роли се изявяват Теодора Духовникова, Михаил Мутафов, Весела Бабинова и Тони Минасян. Работата на Джевелеков с актьорите е добра. Не можем да кажем на бялото черно – за пръв път от доста време насам не може да се каже, че български актьори са изглеждали като дървета.

Чувал съм всякакви мнения за български филми – от „въпреки, че не правим качествени филми, трябва да подкрепяме българското кино“ до  „повръща се ми се от българско кино, нашите така и не се научиха да правят модерно кино“. Е, всъщност „Вездесъщият“ е модерно заснет, с добра актьорска игра. Историята е общочовешка, с взети мотиви от „1984“, които са осъвременени и един зрител лесно би се идентифицирал с характерите на героите от филма. „Вездесъщият“ е свеж полъх за българското кино и при едно правилно разпространение би имал успех не само в България, но и в чужбина.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here