COVER_VenetianНовата книга на Марина Фиорато „Венецианският договор” е завладяваща история за срещата на Изтока и Запада, за любовта и честта, медицината и архитектурата

Във „Венецианският договор” великолепната Марина Фиорато отново ще ни отведе в ренесансова Италия, но за първи път тя вплита сюжети и герои от екзотичния и непознат за нея Ориент.  Както във всички предходни романи: „Стъкларят от Мурано”, „Тайната на Ботичели”, „Мадоната на бадемите” и „Дъщерята на Сиена”, така и в новата си книга Марина Фиорато улавя ароматите, страстта и духа на епохата.

Но всяка история има своето начало. Идеята за  написването на „Венецианският договор” се ражда през 2008 г. на закуска – не в „Тифани“, а в „Клариджис“. Там авторката се среща с филмовия продуцент Айлийн Мейзъл, която споменава името на великия архитект Паладио. Именно през тази година се чества петстотингодишнината от смъртта му, а на същия този ден Кралската академия прави изложба на творбите му. „След закуската завих зад ъгъла и отидох право на тази изложба и после прекарах цялата сутрин в оглеждане на всеки план, картина и модел, разказва Марина Фиорато. Те ме завладяха. Купих си най-голямата книга, която успях да открия в магазина на музея, и се прибрах у дома, за да се заема с нея. Този изчерпателен труд („Паладио“, 2008 г.) за живота и работата на архитекта, се оказа безценен за мен при писането на тази книга. Паладио е живял в интересни времена: във Венеция, както впрочем и в Лондон, чумата и пожарите са били обичайни и редовни посетители, затова възможността да пиша за този период и за  изграждането на църквата като гръбнак на историята, ми се стори твърде примамлива, за да я пропусна”.

В своето проучване Марина Фиорато включва и множество книги, които я запознават с развитието на медицината в Османската империя. Някои от тях й дават детайлизирана картина на по-архаичните лекарства против чумата, използвани по време на първите големи епидемии.

Познанията на Фиорато за Венеция и за историята на града личат ярко на всяка страница от книгата. Някои от местата, които тя описва във „Венецианският договор”, например великолепната църква „Ил Реденторе“ на остров Джудека, могат да бъдат лесно посетени и днес. Но най-интересното пътуване, което авторката предприема в името на писателските си проучвания, е до самия Лазарето Нуово – мистериозния чумен остров, разположен далече навътре във Венецианската лагуна.

Резултатът от усилията и въображението на Марина Фиорато е роман, изпълнен с романтика, мистика и политически интриги. На фона на чумата и приближаващата османска заплаха любовта и честта, медицината и архитектурата са истинските герои в тази завладяваща история, която среща Изтока и Запада.

Венеция, 1577

Кораб със смъртоносен товар на борда се промъква незабелязано във Венецианската лагуна. Мъж, по-скоро мъртъв, отколкото жив, е стоварен на брега и се отправя, клатушкайки се, към пиаца „Сан Марко”. Той носи „подарък” за Венеция от Константинопол – отмъщението на султана за поражението му при Лепанто. След няколко дни градът вече е заразен от бубонна чума.

Дожът поръчва на архитекта Андреа Паладио да построи най-величествената църква в неговата кариера, за да измоли милост от Бог –  спасението на Венеция. Но животът на самия Паладио също е изложен на опасност и за да бъде опазен жив, са необходими уменията на най-добрия лекар в града – доторе Анибале Казон.

От кораба слиза и още един пътник – младата и красива лекарка Фейра – довереничката на валиде султан. Тя напуска  тайно Константинопол, за да предаде на дожа на Венеция  информация, която може да спаси града и да промени хода на историята. Нейният кураж и познанията й по медицина ще я опазят жива, докато чумата опустошава Венеция, но дали ще успее да предаде посланието, което носи.

Съдбата среща Анибале и Фейра, която Паладио е взел под своя закрила. Независимо от своите различия, те обединяват знания и опит, за да лекуват хората… А може би и своите сърца.

Марина Фиорато остава вярна на стила си! Пластичен разказ за реални събития и хора. Чумата във Венеция е класически сюжет, поднесен с много изненади, една от които е историята на гениалния архитект Паладио. Lira.bg

3.Marina Fiorato credit Ian PickardМарина Фиорато: Четенето на приказки – най-важното, което можем да дадем на нашите деца

Марина Фиорато е родена в Манчестър и е наполовина венецианка, наполовина англичанка. Има степени по история от Оксфорд Юнивърсити и от университета във Венеция. Работила е като илюстратор, актриса и филмов критик. Правила е дизайна на турнетата на рок групи като U2 и Rolling Stones. Живее в Северен Лондон със съпруга, сина и дъщеря си. Досега на български език са издадени четири нейни книги: „Стъкларят от Мурано”, „Тайната на Ботичели”, „Мадоната на бадемите” и „Дъщерята на Сиена”, а на 29 ноември излиза най-новият й роман – „Венецианският договор”.

В. Разкажете ни малко за себе си и за своето семейство.

О. Пиша исторически романи, чието действие се развива в Италия. Самата аз съм наполовина венецианка, наполовина англичанка. Мъжът ми Саша Бенет е кинорежисьор. Оженихме се на Канале Гранде във Венеция. Синът ни Конрад е на десет години, дъщеря ни Руми е на осем. Живеем в Хампстед, Лондон.

В. Как започнахте да се занимавате с литература? Кога осъзнахте, че искате и можете да пишете книги?

О. Като малка много обичах да чета, не можеха да ме откъснат от книгите. Винаги съм писала разкази, стихотворения, пиеси за училищния театър и даже един кратък роман. Когато се роди синът ми и си взех отпуск по майчинство, се замислих за венецианските си корени, за града, от който е семейството ми. Хрумна ми идея и я записах като разказ за венецианските стъклари. Впоследствие този разказ се разрасна и след шест месеца се превърна в романа ми „Стъкларят от Мурано”. Така и не тръгнах отново на работа, а станах писател.

В. Наскоро излезе последният ви роман „Венецианският договор”. Разкажете ни за него.

О. Това е история за най-тежките времена за Венеция – когато в една и съща година в града вилнеят и чума, и пожар. В същата година Венеция е заплашена и от нападение от Османската империя. Но това е история и за любовта и надеждата, когато двама лекари – единият от Изтока, а другият от Запада – се борят заедно срещу чумата. Фейра, лекарка от султанския харем в Константинопол, работи с Анибале – венециански лекар. Двамата споделят познания, независимо че страните им воюват. Великият архитект Андреа Паладио става техен приятел и се опитва да се пребори с чумата, като строи великолепна църква, за да умилостиви разгневения Бог. Така че това е книга за медицината, любовта, религията и архитектурата.

В. Какво обичате да четете? Коя е любимата ви книга от детството ви?

О. И сега много обичам да чета. Всяка вечер продължавам да чета на децата си приказки. Мисля, че това е най-важното, което можем да дадем на децата си. Като малка най-любимите ми книги бяха „Хрониките на Нарния”. Омагьосваше ме мисълта, че е възможно да намериш врата към друг свят. Сега знам, че всяка книга е такава врата. Отваряйки първите страници, вече сте встъпили в него.

В. Какво обичате да четете?

О. Чета най-различни книги. Старая се да не избирам книги от същия жанр и за същия период, за който пиша в момента, за да не се повлияя от чуждия текст, дори подсъзнателно. Чета обаче такива книги, които ми помагат да усетя периода. Например във „Венецианският договор” се описват дълги морски пътешествия от миналото, затова четох „Господар и командир” на Патрик О’Брайън.  Този роман ми даде чудесна представа за това какъв може да е животът на борда на древните кораби.

В. Четете ли електронни книги?

О. Да, чета електронни книги. През ваканциите даже предпочитам електронните четци, защото в куфарите няма много свободно място за книги. У дома обаче чета печатни книги, защото те притежават една особена красота. Когато издателите се постараят и направят едно чудесно издание – корицата, с цветовете, с илюстрациите, такава книга просто не може да бъде в електронен вид! Тя трябва да краси библиотеката ви. Ако дете или младеж вземе в ръка тази книга, тя ще го подтикне да се запознае с историческите събития от онзи период, с взаимоотношенията на хората и със силата на техните чувства.

Интервюто е по материали на сайта Novostiliteratury.ru