„Всенародният любимец Георги Парцалев” (от издателство „Труд”) хвърля светлина върху това защо актьорът няма нито една награда в театъра и киното за 32 сезона в Сатиричния театър и над 20 филма. Автор е Пенчо Ковачев – журналист и автор на редица книги. „Всенародният любимец” е пълна с информация и рядко показвани снимки на актьора, а част от фактите за него мнозина ще прочетат за пръв път.

На 16 юни 1925 г. в семейството на Веска и Иван Парцалеви в село Левски проплаква първороден син. Кръщават го Георги, на дядо му по бащина линия. Още от малък, Георги се отличава със своята артистичност, а интересното му лице и фигурата му го отричават от останалите деца в селото. Често събира приятелчетка от махалата и организира театрални представления в плевника. Особено вдъхновен е, когато в Левски гостува театрална трупа – от по-голям град, или дори от София. Мечтата му обаче е да изпълнява силно драматични роли и да гледа как зрителите плачат заради съдбата на героите му и заради неговата игра. Така при едно от гостуванията на Плевенския театър за постановката трябва дете и избират Георги. На него му е толкова интересно на сцената, че заживява с надеждата един ден да стане актьор и да играе в театър.

Георги Парцалев кандидатства за три специалности – право, медицина и стоматология. Приет е и в трите факултета и по заръка на родителите си избира медицината. Парцалев учи в Медицинска академия четири години и си взима всичките изпити. Но намира време и да участва в художествената самодейност. Играе в читалищата „Бачо Киро” и „Славянска беседа”, в работнически театър и драмсъстава на фабрика „Пролетарий”. В началото на петата година обаче актьорът в него надделява над лекаря и той решава да се посвети само на сцената. Когато идва време да отслужи военната си служба, Парцалев вади късмет отново заради медицината: „Смятаха ме за военен лекар и ми викаха Доктора. Освен това вземах най-активно участие в компанията по ограмотяване на населението. Научих на четмо и писмо повече от двеста човека, та някои ми викаха и Даскала. Аз пък все си живеех с мечтата един ден хората да ме познават само като известен артист…

Мечтата му сбъдва Енчо Багаров – един незаслужено забравен театрален творец и деятел. На Багаров му представят „интересната личност” със смешната фамилия Парцалев. Не след дълго войникът е отзован от поделението и зачислен към Ансамбъла на трудовата повинност. Багаров открива и привлича за театъра и Саркиз Мухибян. После води и двамата в Сатиричния театър.

Оттук започва и богата му на роли кариера. В книгата има много истории, свързани с работата в театъра и с негови колеги и приятели като Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова. Забавните и комични случки изобилстват в театралното и кино поприще на Парцалев, но в личния си  живот той остава самотен. Причина за това е и по-различната сексуална ориентация на актьора. По това време крилатата фраза „За хомосексуализма и комунизма лек няма!” е приписвана на Парцалев, но преки доказателства за това няма.

Все пак единственото признание за българския актьор идва от Чехословакия, където на XXV фестивал на трудещите се му дават награда за мъжка роля във филма „Сиромашко лято”.

Още много интересни случки, свързани с Георги Парцалев, ще прочетете във „Всенародният любимец”. Книгата е вече по книжарниците, а за най-сигурно може да се поръча на www.trud.cc.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here