Vasil_Levski_II_coverИзлезе вторият том на книгата Васил Левски (ИК „Изток-Запад“) със съставител видният български писател и общественик Димитър Т. Страшимиров. Ценното издание включва писма, писани до Левски в периода 18711872 г., кореспонденция между Апостола и негови съвременници, мемоари и бележки, както и сведения, събирани от автора след Освобождението.

Сборникът на Димитър Т. Страшимиров Васил Левски (с подзаглавие „Живот, дела, извори“) излиза за първи път през 1929 г. Авторът иска да представи живота и делото на великия български революционер въз основа на стриктен анализ на исторически документи. Първият том на новото издание на книгата (2014) представя най-интересните писма на Левски, писани до негови съмишленици и членове на революционни комитети след 1866 г. В настоящия втори том са включени писма, писани през периода 1871–1872 г. до Апостола от негови съратници като Филип Тотю, Любен Каравелов, Димитър Общи и др. Изданието съдържа и писма между различни личности от епохата, които дават по-пълна представа на читателите за духа и събитията от този период, като например писмото от Филип Тотю до Панайот Хитов, писмата на Ангел Кънчев до Никола Обретенов и др. Предлаганото издание включва мемоари и бележки от съвременници: на Панайот Хитов за Левски, дописка на поп Кръстю и др. Димитър Страшимиров е публикувал и събрана от него след Освобождението информация, свързана с личността на Апостола. В края на книгата са включени азбучник на личните собствени имена, азбучник на географските имена и азбучник на псевдонимите (за да може да се разбере от четящия кои исторически личности се крият зад псевдонимите, кодираните имена и инициалите в писмата). За да улесни читателя в разбирането на текстовете, издателството ги е предало чрез съвременния правопис. В отделни случаи [в квадратни скоби] е довършено казаното. Книгата представя достоверен, автентичен поглед върху живота на една от най-светлите личности в българската история.

Димитър Т. Страшимиров (1868–1939) e български историк, писател и обществен деец, роден в гр. Варна. Завършва гимназия във Велико Търново. Следва литература и история в Берн, където защитава докторска степен по литературни науки. Страшимиров е един от активните дейци на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация. Бил е редактор на списание „Съвременник“ (1889–1890), директор на Народния театър (1927–1929), заместник-директор на Народната библиотека (1930–1935). Димитър Страшимиров е автор на множество статии публикувани в периодичния печат. Освен за Левски, той има исторически трудове посветени и на Априлското въстание, на Любен Каравелов, на Христо Ботев.

Първият и вторият том на „Васил Левски“ на Страшимиров са част от поредицата „Забравените българи“, в която са още обединените в общо издание трудове на Симеон Радев „Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“, „Потомците на Баба Тонка и Народният съд“ със съставител Веселина Антонова, „Спомени за бунтовното време 1876 година“ на петима видни участници в Априлското въстание (в съставителство на Стоянка и Христо Йонкови), „На кол вода пиехме“ на Благой Шклифов и др.

faximile_tom_I

Откъс от „Васил Левски“ (том II), Димитър Т. Страшимиров

Филип Тотю до Панайот Хитов

През лятото идвал и се разговаряли в Белград. Върнал се във Влашко и го арестували, та не можал да изпълни, каквото бил обещал. Сега го пуснали: изтекло времето за запиране според съответната политика. Фиксират да живее в Александрия. Няма препитание. Обещанието на сръбския консул. Поръка на последния да се обърне към П. Хитов. Как го запрели в Букурещ. Обещание и безсилие на сръбския консул да го освободи. Покана от гръцкия и от други консули. Опасност да не се омотае в нечии интриги. Иска бърз отговор.

Александрия, 16 януари 1869 г.

Господн Панайот Хитов в Белград

Днес ида с настоящето да ви поздравя и да ви явя, че аз, като дохождах лятото при вас и разговаряхме за много работи, като се върнах тук, уловиха ме и ме арестуваха спред (според б. р.) както ви е познато; и заради това не можах да изпълня онова, което ви бях обещал.

Днес, като се изпълни определеното време на ареста ми, според тяхната политика ме освободиха и ми казаха да живея тука и да не се отхвърлям никога от тях. Аз на това не можах да им отговоря нищо, но само им казах, че ще ви дам отговор след един месец. Само и само ми беше намерението да се споразумея с вас! След това отидох при сръбския консул и му казах: господине, аз стоях 5 месеца затворен; според че ви е познато, аз сега нямам препитание, какво трябва да правя? А той ми отговори така: че аз ще пиша на правителството в Белград и вие [ще] пишете на Панайот, и вижте какво ще ви отговори. После за вашето препитание е лесно. Затуй ще те моля, колкото е възможно по-скоро, да ми отговориш.

Аз, като се върнах от града ви, щом пристигнах в Букурещ, отидох право при консула и му обадих, че ме търсят строго да ме уловят. После той ми каза да не се боя – и да ме уловят, [то ще е само] за 2–3 дни [и] той ще ме освободи. Но според политиката, както отиваше по онова време, не можа да ме освободи и тъй аз си търпях до определеното време.

Откакто са ме освободили, стана 2–3 пъти да ме викат от гръцкото консулато и от други още, но аз не съм до днес отишъл, ни отговорил някому. Затова моля ви – отговорете ми, колко[то се може] по-скоро да се споразумеем двамата, за да знаем какво [ще] правим. Да не се омотаем в нещо, че после не [се] знае краят му какъв ще излезе. Друго като нямам по-ново, оставам завинаги ваш приятел.

Филип Тоте

Поздравете, моля ви, господин Йордан Н. Попов от страната ми и му кажете да проща(ва) за писмото, дето не съм му писал.

Същия

За господин Панайот Хитов в Белград[1]

Н.Б.II.А., п. 63. №8597

[1]       Адрес.

Вашият коментар