2018 година. Киното се пренасити. След умората от бозите на Холивуд през изминалите години, големите продукции, големите филми и актьори се пренесоха в телевизията. Новото кино е телевизията. Новите блокбастъри са сериалите. През годините минахме през много. Някога започнахме с първия удар (подел ренесанса на ТВ сериалите) наречен „Изгубени“ на Джей Джей Ейбрамс. Това бе преди повече от десетилетие. Минахме през Бягство от затвора, Досиетата Х, Сексът и градът и много, много други хитови продукции. Нещата се обърнаха и се появи КАТЕГОРИЧНИЯ топ в зрителските (а и не само) класации. През 2017г. или точно 32г. след издаването на романа на Маргарет Артуд, стрийминг платформата Hulu показа премиерния сезон на „Историята на прислужницата“. За родна България, това бе HBOвъздействащия сериал

Един проблем въздействащия сериалвъздействащия сериал

Към днешна дата поредицата има един основен проблем- хората, които все още не са я започнали, се колебаят. Въпреки изчетеното. Въпреки хвалебствията, наградите и положителните реакции и оценки. „Историята на прислужницата“- звучи някак, като латиноамериканска новела. Женски филм. Евтина многология. A поредицата е абсолютно различна от това! Това е най-въздействащия сериал на нашето време. И сравненията с другите два блокбастъра (колкото и несериозно да звучат) „Западен свят“ и „Игра на тронове“, винаги завършват еднозначно. „Историята на прислужницата“ е най-въздействащия сериал. въздействащия сериал

Историята взима един проблем. Това е способността на преобладаващата част от жените да раждат. Онези, който могат са ужасно малко и са превърнати в прислужници. Те участват в „церемонии“. Веднъж месечно господарят на къщата, в която живеят, прави опит те да заченат (с други думи казано, биват изнасилвани законно и по задължение). По време на церемонията, присъства бездетната му съпруга, която държи ръцете на прислужницата. Докато се случва самият акт господарят гледа съпругата си и… Мдам…въздействащия сериал

Гилеад и жените

въздействащия сериалДържавата в която се развива действието е бившата САЩ. Сега се казва Гилеад. Жените нямат права. Те са или съпруга, или Марта или прислужница. Друг вид няма. Всичко останало са мъжете. Прислужницата може да излиза от дома за да ходи до магазина. Това се случва задължително с друга прислужница, отредена и за целта. По пътя те си говорят. За времето, за Бог, за всичко, което не ги интересува.

Жените в Гилеад НЕ могат да бъдат образовани. Нямат право да четат. Направят ли го, първото наказание е рязане на пръст. Второто е малко по-различно… Книги, вестници, списание, интернет… няма такива неща в Гилеад. Въпреки, че действието не се развива в миналото и всичко това е вече налично. Дори продуктите в магазините (например консерва боб) нямат описание на съдържанието или имена. Имат картинки. Музиката е забранена. Изкуството под всякаква форма е забранено. То развива въображението и прави жените свободолюбиви, непокорни.

Истина е, че докато има и един човек, който е живял в другото време, онова преди войната и режима, винаги ще има непокорство. Винаги ще има опозиция. Винаги ще има някой, теглещ към свободата такава, каквато е била.въздействащия сериал

Точно този репродуктивен проблем е причината да съществува поредицата. Всичко се базира на него. А се оказва, че от него произлиза толкова много. Възможен ли е един подобен сценарий в реалния свят? О възможен е. Вижте един много далечен пример- Тръмп е на власт и руши всичко, което е създавано преди него. Гради стена по границата с Мексико, вади САЩ от много споразумения, заплашва европейците в НАТО, американците се бунтуват за всичко непрекъснато, а той си прави каквото си иска! Човекът бавно но сигурно гради един съвременен Гилеад.

Изкуството

въздействащия сериалДа се върнем в истинския Гилеад. В поредицата почти няма музика. Тя отсъства. Тишина. Глас. Обичайни звуци- подрънкване на тиган, рязане на зеленчуци, шум на река, разговор на хора. Да, има мигове, когато тръгва бекграунд музика, за насаждане на напрежение и тежест на случващото се, но тя е изключително деликатна и е отзад. Никога не е изнесена на преден план.

Тонът е изключително мрачен. Цветовете са убити, картината е отмита до кафяво, сиво и черно. Може би и точно това е причината червените униформи на прислужниците и зелените на съпругите да изпъкват така.

Всеки епизод е истинско мъчение. Всеки епизод ни показва, колко много имаме и не си даваме сметка за него. Това, че можем да излезем от вкъщи. Това че можем да четем (представи си факта, че в момента ти четеш това е свобода, която може да ти бъде отнета!). Това, че можем да отидем на кино, на театър, на дискотека. Да слушаме музика. Да разгледаме изложба. Да имаме избор. Да взимаме решения. Тези общочовешки свободи, сме ги приели за даденост. А ако някой ни ги отнеме? Ако от утре всичко това изчезне?въздействащия сериал

Нека се върнем на финалния 13 епизод на втори сезон.

ВНИМАНИЕ, СЛЕДВАТ СПОЙЛЕРИ ЗА ФИНАЛНИЯТ ЕПИЗОД НА ВТОРИ СЕЗОН ДО КРАЯ НА ПУБЛИКАЦИЯТА!!!

въздействащия сериалДано да съм успял да предпазя онези от вас, които все още не са го гледали.

Епизодът бе добър. Не бе отличен. Не бе уау. Но бе добър. Той страдаше от синдрома на брутално силната предхождаща го част от сезона. Преди едва 2 серии станахме свидетели на епизод 10 и срещата на Джун и Хана, който остава ненадминатия връх в поредицата до момента.

Изпитах затруднения с финала на сезона. Решението на Рита да спаси Джун ми дойде някак странно. Да, може би тя си остана най-неразгадаемия герой. Никога не успя да наклони везните в посока- от добрите/от лошите съм. И най-вероятно това нейно решение е възможно, когато си такъв герой. Но до 13-ти епизод тя не даде сигнал, че е възможно да рискува толкова много. В началото на епизода посяха зрънцето (в разговора и с Джун, за съпругата на Ник). В края на епизода организацията бе пълна и Рита драсна клечката. Да, най-вероятно нещата са далеч по-дълбоки, Ник също участва, но при все това действието бе на мартите.

Решението на Серена бе единственото логично нещо в епизода. До него имаше път. Събитията и емоциите водеха до това. Скандалът с Офред и книгата бе катализаторът. Рискът и решението и бяха логичното продължение. А резултатът и наказанието- логичното следствие. Дали това не обърна всичко? Дали един от създателите на Гилеад вече не е негов враг? Дали Серена вече окончателно не съжалява за творението си? Колко вярващ може да е един човек, показал толкова колебание и несигурност, както нея?въздействащия сериал

Убийството на леля Лидия

въздействащия сериалРешението на Емили и „убийството“ на леля Лидия бяха нелогични. Кое провокира Емили да предприеме това? Нямаше какво да губи? Офред също, но при многото и възможности, тя не уби никой. Въпреки негативното ми отношение към тази случка и първоначалното усещане за липса на мотивация, разговор с приятел след финала на сезона ме насочи да мисля в друга посока. Никой никога не е дал на Емили надежда. Тя никога не получи сигнал и възможност за надежда, докато Офред- да!

Тя има Ник. Фред на няколко пъти и даде надежда и дори среща с Хана. Емили никога не е получавала това- точно обратното. Тя получи колониите. Не е виждала синът си. Нека добавим и факта, че тя е в първата къща, в която правилата не важат и всъщност въпросния нож е напълно възможно да бъде оставен на достъпно място. При цялата налудничвост и нелогичност на ситуацията, тя всъщност има основание.въздействащия сериал

И в последващата сцена, в която тя трябваше да покаже преходът на емоциите от облекчение, че е убила, до разкаяние и даване на сметка, какво всъщност е направила… Емили се провали. Елизабет Мос (Джун) е имала десетки такива сцени, в които е трябвало с емоции да демонстрира преход от състояния към състояние. И нейната способност е брутална и въздействаща. Емили напъна всичките си актьорски способности и изигра сцената някак. Но тя не бе и наполовина въздействаща, само като се обърнем към някои от сцените на Джун. Раждането, шамарът на Фред… да продължавам ли?

Финалното решение на Джунвъздействащия сериал

И разбира се голямото решение в края. Оказа се, че неговата неочакваност за мен, всъщност е изглеждала по напълно различен начин за останалите. Може би причината е, че НЕ СЪМ бил майка. Всички жени, с които разговарях след финала ми казаха едно и също- аз БИХ се върнала, бих спасила Хана, бих свалила Гилеад. Въпреки всичкия ад, въпреки всичката мерзост, безнадеждност и смахнатост на всичко, което и се случи след залавянето и в първи епизод на миналия сезон, Джун всъщност е взела за пореден път най-логичното, най-човешкото и най-истинското решение. Да се върне. Тя никога не пусна надеждата за Хана. И този проблясък със снимката в ръка и Холи в другата (пееща на малката Хана и съпругът и до тях) бе сигналът, че майчината обич е там. Нито шамарът на Фред, нито съвместното изнасилване и от двама им… нищо не може да надмогне обичта на една майка към нейното дете.

Емили се спаси. Холи се спаси. Джун остава.

Гилеад пази се! Тя идва…

„Историята на прислужницата“ сезон 3 се завръща по HBO България през 2019г.

Вашият коментар