wolv3d  Оm ТОНИ МИХАЙЛОВ

Студът е сковал малкото градче. Небето отново е отворило щедро шепите си и сипе снежинка след снежинка. А те се състезават коя ще достигне земята преди останалите. Чуват се забързани стъпки, дивашки викове и ругатни по адрес на неприятното време. Мъже се отправят към най-тъмната и непозната част на гората, размахвайки нервно ръце. Ускорен пулс, страх – жертвата подсказва точното си местоположение и настоящо състояние. Звук на презареждащо се оръжие нарушава досегашната тишина. Къде се скри, по дяволите? Ето там! Изстрел. Куршумът напуска уютното си убежище с въртеливи грациозни движения. До достигането на целта остават броени секунди. Стоп кадър! Нека подарим още един миг на жертвата и да се отдадем изцяло на кратко пътуване, представяйки си света на безсмъртието. „Събуди се, друже! Няма време за губене! Днес ставаш на 124 години. Желая ти здраве, дълголетие…”. Стоп кадър! Пожеланието е насочено към смъртен, а не е удачно, нито правилно. Да оправим нещата! „Дано скоро да имаш късмет и да се сдобиеш с голямо щастливо семейство!”. Развълнува ме! Поглежда се в огледалото – младостта си има заложник. Лице без следи от острия нож на живота, тяло без рани от отровния език на камшика на съдбата. Сърце – неуязвимо, но очернено. Как е възможно? Безсмъртие не е синоним на безчувственост. Болката надживява смъртните и кара безсмъртните да мечтаят за край. Умират хора, които обича – той е жив. Умират невинни, които не може да спаси – той още е жив. Взривява се вътрешната му вселена – той все още е жив. Мечта? Дар от Бога? Или просто проклятие? Три въпроса, три положителни отговора.

The WolverineЗабил остри нокти във вратата с надпис „Смъртност”, той се нуждае от ключ. Самурайският меч на безсмъртието отсича неоправданите му желания. Присъдата е вече ясна. Да затворим дупката във времето и да се върнем на стартова позиция. Колега, пусни отначало последната сцена. Изстрел. Куршумът напуска уютното си убежище с въртеливи грациозни движения. До достигането на целта остават броени секунди. Жертвата вижда лицето си в огледалната повърхност на острия куршум. Светът спира да се върти. Болката атакува всяка една част от тялото и я превзема. Кръвта се стича и чертае зловещия образ на наближаваща смърт, рисува път, по който душата да тръгне и да изтърпи наказанието си. Куршумът дълбае и забавя сладкия финал. Последен спомен. Голяма къща. Детски смях. Щастливо семейство. Диапозитивите се сменят. Безжизнени тела. Закъсняла реакция. Вина. Самосъжаление. Куршумът напуска тялото, а то спира да се движи. Стоп кадър! Върни на момента, в който куршумът се сблъсква с крехкото човешко тяло. А ако то е безсмъртно и непобедимо? Светът продължава да се върти. Кръв не се стича. Куршумът дълбае, но без успех. Смъртта ще почака. Само болката завоюва територии и не се предава. Той знае, че войната ще продължи вечно. Безсмъртие! Ръката му посяга, за да грабне бялото знаме. Забрави ли, че не съществува? Стоп кадър!

THE WOLVERINEРазкъсваща, с добре известен край, със страстта си към споменатите дълбоки рани е и битката, която води главният герой във филма на Джеймс Манголд ВЪРКОЛАКЪТ”. За да „изследваме” обстойно възникналия кървав конфликт, ние трябва да се върнем десетилетия назад. Намираме се в Нагасаки – една от 47-те префектури на Япония. 9 август 1945-та година, 11:02 – B29 (американски бомбардировач) хвърля атомна бомба над Нагасаки. След секунди на място загиват над четиридесет хиляди души. Стоп! Нека се върнем малко назад! Чуват се наближаващи самолети. Войници освобождават пленници, за да спасят живота им. Лоугън (Хю Джакмън) е един от тях, но не смята да напуска тясната тъмница. Младият патриот на име Яшида (Кен Ямамура) пада на колене до останалите воюващи. Всеки собственоръчно ще сложи край на живота си и ще отнеме под носа поне това удоволствие на американците. Страхът у Яшида надделява. Атомната бомба е хвърлена и чака сблъсък със земята. Тътен, изпепеляваща вълна. Лоугън спасява Яшида, попивайки смъртоносни пламъци с огромното си тяло. Запазена е надеждата за бъдеще на една душа. Прехвърляме се в настоящет. Неуязвимият мутант се е оттеглил далеч от хорското внимание. Желанието му е да остави тъмната част от съществуването си в миналото, но спомените не позволяват, разкъсвайки на парчета вътрешния му свят. Какво може да направи? Да даде свобода на звяра, който се крие зад маска на човек? Да се примири с болката? Може би има и друго решение. Момиче на име Юкио (Рила Фукушима) нарушава ритъма на ежедневие на Върколака.

THE WOLVERINEПричината за тази смела постъпка е господарят й Яшида (възрастният – Харухико Яманучи). Атакуван от безпощадна старост, той се чувства длъжен да изрази благодарността си лично, преди да отпътува към страната на реещите се души. Въпреки първоначалното си несъгласие, Лоугън се озовава в Япония. Огромна къща, многоброен персонал, животоподдържащи системи. Яшида е съвсем близо до края на пътя и бърза да отправи предложение към спасителя си. Не ти ли е писнало да живееш с болката си, знаейки, че мъчението ще продължи вечно? Не ти ли е писнало да гледаш как другите умират, да усещаш чувствата им, но да не ги приемаш за свои, тъй като природата ти го изисква? „Мога да те направя смъртен!”. Лоугън е заинтригуван. Предложението за размяна е съвсем реално. Смъртност vs. безсмъртие? Следва категоричен отказ. Часове по-късно, Яшида вече не е сред живите. Ръководството на доходоносния бизнес е завещано на внучката му Марико (Тао Окамото). Неочаквано решение, което е посрещнато с нужното уважение. Поне така изглежда. По време на погребението на Яшида, група мъже откриват огън. Мисията им се състои от една дума – Марико. Якудза? Осъзнавайки, че живота на красивото момиче е застрашен, Лоугън се намесва. В дъждът от куршуми, мутантът е прострелян. Стоп! Колега, върни до момента, в който главния герой се е оттеглил далеч от хорското внимание. Демоните в противоречивата му вътрешна вселена дават началото на оспорвана битка за надмощие. Сега вече може да продължим напред. В дъждът от куршуми, мутантът е прострелян. Но какво е това? Кръв? Не е възможно! Марико все още е в опасност, а Лоугън усеща неприятния стипчив вкус на наближаваща смърт. Познатата картина сменя цветовете си. Освен останалите невинни, сега той трябва да брани и себе си. Кръвта продължава да се стича.

THE WOLVERINE

Роденият през 1963-та режисьор Джеймс Манголд се захваща с направата на филм, посветен на безсмъртен комиксов герой. Как се справя? Ще избързам, нарушавайки добре позната формула, и ще дам оценката си сега. ВЪРКОЛАКЪТполучава  8,0/10,0. Време е да потърсим причините за високия резултат. На първо място, отлична режисура, впечатляващ начин на виждане през обектива на натрупания опит и професионализъм. На втора позиция застава вълнуващият и пълен с изненади сюжет. Разбира се, вина за запомнящия се филмов вкус има и Франк Милър – творецът, от чиито молив се роди безсмъртния образ на Лоугън/Върколака. На трето място ще спомена и ще похваля операторската техника, на която не й липсва нито усет, нито, необходим в случая, неповторим стил. Следващи в кратката класация са бойните сцени. Доста на брой, те остават в границите на реалността и дори за миг не подхвърлят съмнение в краката на многобройните зрители. На пето място се класират специалните ефекти, които са на нужното, ненатрапчиво, ниво. Няколко думи за 3D-то, обгърнало хитовата продукция. Ненужно, неефективно и, по-скоро, негативно отразяващо се. Да, звучи сякаш съм върл противник на триизмерното кино. Не! Просто подкрепям идеята то да се използва, когато е необходимо, за да донесе допълнителни емоции и по-висока степен на реалистичност. В случая с ВЪРКОЛАКЪТ”, изброеното липсва. The_Wolverine_3Следващата позиция се заема от актьорската игра. Предполагам, че никой не се съмнява в качествата на Хю Джакмън. Блестящо изпълнение (дори и без да пее) за пореден път. Компания в майсторската надпревара му правят деботантките Тао Окамото и Рила Фукушима. Добре свършена работа и от младите попълнения в огромния актьорски състав на световната киноиндустрия. На последно място, но не и по значение, се нареждат коментираните проблемни ядра. Успешно осъществено е разпадането им на протони и неутрони. Безсмъртието е разгледано през всичките му възможни лица. Категоричен отговор на въпроса „Дарба или проклятие?” не е даден, а и не е необходимо. Вариантът „безсмъртност в смъртността” е изведен на преден план. Трудно постижим, но напълно възможен. Споменатият проблем преплита пръсти с този за обхвата на споделената, но несъвместима със съставките в живота на героя любов. Тя е безсмъртна, тя би те направила безсмъртен, тя ще те рани като смъртен. В позицията си на постоянно преминаващ през границите на двата свята, главният герой търси опорната си точка. Коя е тя? Мисля, че всеки зрител ще намери свой собствен отговор на поставения въпрос. Но безспорен факт, поне за мен, е постигнатия завиден успех. Манголд използва момента, за да сложи върху главата си златна режисьорска корона и то съвсем заслужено. Качествен и напрегнат екшън, произведение на изкуството, съхраняващо силни моменти в наситените си тонове. Стоп кадър! Финални надписи.

Предишна рецензия:

„БЕЛИЯТ ДОМ: ПОД ЗАПЛАХА” – невинен до доказване на противното

Очаквайте:

БСП – Бесни страшни пенсии 2 / Red 2

  • Димитър

    Попаднах вече на няколко рецензии написани в подобен стил на сайта. И веднага идва въпроса, това да не е конкурс по литературно писане? Прекалено много описателни детайли, присъщи за роман от около 200+ страници, когато от четящия не се иска нищо повече от това да попучи кратка рецензия на дадения филм: +/- и това е. Съвет: ако искате някой наистина да чете статиите за филмите, правете ги по-кратки, с повече същинска информация за филма, а не литературни съчинения и анализи. Дори при опит да накарам някого да прочете цялото това творчество, той се отказва и дори не помни за кой филм става въпрос. И още нещо: не преразказвайте целия филм, нали трябва все пак хората да дойдат да го гледат.

  • Ivan

    Абсолютно съм съгласен с мнението на Димитър. Прекалено дълги рецензии в стил учителка по литература. Често, ако ги няма картинките трудно ще разрем за кой филм става въпрос!?

  • toni spri da pishesh

    toni stiga s rezi razkazi…tova e recenziq na film a ne systezanie po literatura ;))

  • Даниел Петров

    Тони отиди в някой кръжок по литература да ти се радват там! Не тормози повърхносната кино публика с твоите тежки излеяния!