wolv3d

ОТ АНЕЛИЯ КРЪСТЕВА

Ще гледам „Върколакът”. Пътувам. Опитвам се да си спомня някакви части от X-МЕН. Единственото, което ми е останало обаче, са металните му нокти и погледът. В главата ми изникват образите на Хълк, Супермен, Спайдърмен и Батман. Замислям се за мутацията и стигам до Хитлер и неговото желание за чиста раса. Тогава осъзнавам, че всичките тези филмови супергерои са измислени издънки на човешката раса. Издънки към чиято сила се стремим и изпитваме възхищение от малки.

„Върколакът” е филм за деца, казва 14-годишният ми син, който вече се е разграничил от децата. Дали е вярно? – питам се аз. Дали всички супергерои са идеал само на децата. Ами ние, възрастните? Не се ли стремим към тяхната сила и непоколебимост всеки божи ден? Не ни ли се иска доста често да изпраскаме по мутрата някой явен гадняр, носител на несправедливост? А какво ще кажете за възможността да сте безсмъртни като тях?

Филмът започва с военен кошмар. Виждам японци, които си правят сепуко, бомбардировачи и..  героят на Хю Джакман, военнопленник затворен в кладенец. През процеп се показват само очите му. Погледът е убийствен. Давам си сметка, че той е основното му и най-ярко качество в създаването на толкова силен образ, олицетворяващ представата за Върколака. Тогава се сещам за Джак Никълсън и неговите очи във „Вълк”. Пронизващи и в същото време някак архаични. Събрали в себе си спомени от дълъг и тайнствено дълбок живот.

THE WOLVERINE

Ставам свидетел на мрачните терзания и съновидения на Логан, който се опитва да се изолира от света. Усещам умората му от живота. И както става често и в реалния свят– идва някой, който го събужда за живот. В случая е червенокоса японка, Лолита, майстор в употребата на самурайския меч. Качва ни на самолета и сме в Япония. А там е светло и чисто и има чернокоса японка. Тя е обградена от зли хора и се нуждае от герой, който да я спаси. Героят е налице и якият екшън може да стартира с пълна сила. Както винаги в подобни филми аз съм под напрежение. Столът ми става неудобен и ми се иска да хвана меча с две ръце – както правят самураите.

Оказва се, че на Върколака му се живее точно, когато му се предоставя възможност да приключи с живота си. Битката е яростна и много нечестна, защото един от враговете му има двоен език. Сещам се за Отровната Айви от „Батман и Робин” и това не ми харесва. Тази е със змийски, а не с растителни заложби, ама пак ми се доближават много като образ. Чудя се, дали създателите на филма си дават сметка за това. Стана ми тъпо и от факта, че предположението ми какво ще стане в края на филма, преди той да е дошъл, се оказа вярно. Не ми се иска. Искам да се изненадам, а не да знам.

The Wolverine

Останах с мислите си за смъртта и готовността на всеки от нас за нея.

Имах един приятел, който беше много възрастен преди да умре. Той все повтаряше, че не го е яд, че ще умре. Яд го е, че няма да успее да свърши всички хубави неща, които си е намислил. Сигурна съм, че ако познаваше очарователната чернокоса японка на Върколака, щеше да се ядосва още повече.