Любовна история, ситуирана в Балчик и Каварна, разказва романът „Йоана“ на големия румънски класик Антон Холбан. Заедно с другия му значим роман – „Една напразна смърт“, те излизат в един том, издание на „Изида“.

„Една напразна смърт“ е задълбочен психологически анализ на взаимоотношенията между двама млади влюбени – Санду (алтер его на самия автор) и Ирина. Действието се развива в Румъния и Париж през първата половина на XX век. Санду чувства, че не е напълно задоволен от връзката си с Ирина, че я превъзхожда както морално, така и интелектуално. Въпреки че се опитва непрекъснато да я превъзпита и да облагороди характера ѝ, нещо му подсказва, че двамата не са създадени един за друг и че не би могъл да се обвърже сериозно с нея. Същевременно обаче самолюбието на Санду не му позволява да я остави да бъде щастлива с друг и да започне нов живот. След заминаването си за Париж младият мъж се опитва да анализира тези свои сложни и противоречиви чувства, както и да изгради един цялостен и реалистичен образ на Ирина, с положителните и отрицателните ѝ черти, базирайки се на собствените си наблюдения, на различни писма и дори на личен дневник. Като резултат пред нас се разкрива една своеобразна студия на отношенията между мъжкия и женския пол, на самозаблудите, които контролират живота ни, и на неведомите пътища на любовта и човешката памет.

„Йоана“ е своеобразен роман-изповед, „личен роман“, насочен към изразяването на автентичността на живота и към овладяването на стихийната буря на чувствата, за да бъдат те анализирани и разтълкувани. Отново главният герой е Санду и отново пред нас се разкрива дневникът на неговата любов, като този път размишленията, спомените и страстите му са насочени към образа на любимата му Йоана. Действието се развива в Балчик и Каварна в периода между двете световни войни – след тригодишно отсъствие Санду най-накрая се събира с Йоана и двамата започват едно постепенно преоткриване на чувствата си един към друг и мечтите за бъдещето. Редуват се ретроспективни препратки към любовните им взаимоотношения в Букурещ и най-вече към момента на раздялата им, повдигат се много въпроси и се търсят отговори, като героите се опитват да надникнат във всички кътчета на паметта си, за да достигнат до истинската си същност и да се разкрият напълно – само по този начин те биха могли да се сближат един с друг без преструвки и тайни и да се превърнат в единно и хармонично цяло.

Антон Холбан е роден на 10 февруари 1902 г. в Букурещ, Румъния. Умира на 15 януари 1937 г. Той е писател, есеист и литературен критик. Син е на Георге Холбан, офицер, и на Антоанета Ловинеску, племенница на литературния критик Еуджен Ловинеску. След раздялата на родителите си продължава образованието си във Фокшани и Букурещ, където завършва гимназия. Записва се във Филологическия факултет на Букурещкия университет със специалност „Френски език и литература“. Започва да пише докторат по литература във Франция, който продължава в Румъния, но не успява да го завърши. Между 1928 г. и 1932 г. е преподавател по френски език в гимназия в Галац. Умира в резултат от неуспешна операция на апандисит.

Вашият коментар