chernite_flagove_coverВ „Черните флагове“ (ИК „Изток-Запад“) Джоби Уорик прави обстоен и обективен анализ на генезиса на една от най-опасните терористични организации на нашето време, концентрирайки се върху историята на нейния „баща“ – Абу Мусаб аз Заркауи.

„Черните флагове“ се появява на българския пазар в момент, когато Европа и светът са раздирани от атентати и несигурност. За българските читатели ще е интересно да проследят пътя, по който е създадена организацията, стояща зад поредица от жестоки обезглавявания и самоубийствени атентати.

Трудът на Джоби Уорик е основополагащ за разбирането на случващото се през последните години. Американският журналист смята че ИДИЛ е една от най-опасните заплахи, с които са се сблъсквали американските служби за сигурност. Читателите, благодарение на ясния и добър стил на Уорик, ще могат да получат поглед отвътре в радикалната ислямска организация и да разберат причините за много от събитията, потресли света в днешни дни. В изследването си Уорик ползва йордански източници и доклади на ЦРУ, както и гледните точки на дипломати, военни и шпиони , виждащи в ИДИЛ заплаха, много по-страшна от „Ал Кайда“.

Уорик посвещава голяма част от своя труд на личността на Абу Мусаб аз Заркауи, един от основателите и идеолозите на ИДИЛ. Всичко започва с поредица от атентати в Йордания, които Заркауи контролира от база в Северен Ирак. Американското настъпление в Ирак през 2003 г. е събитието, което прави Заркауи известен. Йорданецът създава обширна организация, като среща подкрепа в радикалните ислямистки кръгове, а името му е спрягано като герой от съпротивата срещу неверниците окупатори. Така ислямистът успява да обедини все повече хора около своите идеи. Аз Заркауи е убит при въздушен удар през 2006 г., но създадената от него организация продължава да съществува и се разраства въпреки загубата на водача си. С избухването на гражданската война в Сирия ИДИЛ вижда шанса си да създаде ислямски халифат. Така се стига до юли 2014 г., когато Ислямска държава се обявява за халифат. Журналистът отделя внимание върху грешките в американската политика на президентите Буш и Обама, които спомагат влиянието на ИДИЛ да се разпростре върху обширни площи от Ирак и Сирия. Обективно е разгледана инвазията на САЩ в Ирак и негативните последици от нея, както и опитите на някои американски служители да влияят дори на ЦРУ, за да им предоставят мотиви и оправдания за техните действия.

Джоби Уорик е американски журналист, пишещ по проблемите на националната сигурност във „Уошингтън Поуст“ близо двадесет години. Журналистът е носител на редица награди, като за изследването си, посветено на генезиса на ИДИЛ, печели тазгодишния „Пулицър“ за документалистика.

Преводът на книгата е дело на Жана Тотева. Автор на корицата е Румен Хараламбиев.

Откъс от книга втора Ирак/129

глава 16 „Твоят край е близо“

През пролетта на 2006 г. американски разузнавателен самолет поддържа необичайно близко наблюдение над иракското селце Юсуфия, група едноетажни къщурки и малки ферми, разположени покрай напоителните канали на река Ефрат, на около 30 километра южно от Багдад. Този регион отдавна се смята за плацдарм на бунтовническите атаки срещу столицата. Но в началото на април един информатор посочва града като място за спорадични срещи на високо ниво на АКИ. И разбира се, веднага, на 8 април един дрон, причислен към Специалния отряд 6-26 на генерал майор Стенли Маккристъл, улавя движение на необичаен конвой автомобили, влизащ в града. В рамките на два часа щурмови екип от елитната армия на бойците на Делта Форс е на път.

Няколко хеликоптера се спускат в Юсуфия в 1.56 ч. през нощта и няколко минути по-късно командосите разбиват вратата на къщата, за която се предполага, че е нелегална квартира. Канонада от огнестрелни оръжия избухва отвътре. Единият защитник носи пояс-бомба и се втурва срещу американците, следван от втори, но и двамата са застреляни, преди да успеят да се взривят. Третият самоубиец се взривява по-рано и по вътрешната стена полепват части от тялото му, но не наранява никого. След като стрелбата спира, войниците намират шест трупа и арестуват петима оцелели, един от които е ранен. Изземат и голямо количество пушки, автомати, патрони и гранати, а в една от стаите откриват любителски видеозапис.

Разчистването продължава, когато наблюдаващите камери прихващат още автомобили, приближаващи към друга ферма, на няколко мили нагоре по пътя. Роторите на хеликоптерите отново се завъртат и отново екипът Делта се струпва около заключената врата със заредени оръжия. Но този път дванайсетте иракчани се предават без съпротива. Сложени са им белезници и са качени на хеликоптерите, за да ги откарат в Багдад.

В оперативния център на Маккристъл анализаторите преглеждат находките от деня и се чувстват объркани. Експертите по контратероризма на Специален отряд 6-26 остават с празни ръце в опитите да открият нещо за самоличността и миналото на дванайсетте арестувани мъже във фермата. И все пак всичко в срещата в Юсуфия сочи, че тази група е важна. Няколко от арестантите са по-възрастни и другите се отнасят към тях с очевидно уважение. Странно, но от дванайсетте иракчани само един арестант носи телефон, което означава, че другите са били достатъчно хитри, за да се отърват от тях при първия знак за приближаването на командосите.

Задържаните в Юсуфия бързо са прехвърлени във военновъздушната база Балад на Маккристъл, където генералът възлага на най-добрите анализатори и следователи да разкрият кои и какви са те. Американците вече са убедени, че някои от задържаните са офицери от мрежата на Заркауи с висок статут и се фокусират специално върху тях. Най-интересен от всички е един набит бивш борец в средата на трийсетте, когото Маккристъл нарича с прякора Мубасир.[1] Мъжът говори изненадващо добър английски и изглежда му прави удоволствие да прави остроумни забележки и да поучава американците на техния език. По време на първия разпит той говори на превзет елегантен британски акцент и изразява фалшиво нетърпение от факта, че трябва да седи с часове, докато му задава въпроси..

– Колко мислите, че ще продължи това? Защото аз трябва да се върна при семейството си – казва Мубасир, според писмения отчет на Маккристъл. Мъжът твърди, че е видео консултант, който е бил нает от другите задържани за еднодневна задача и не знае нищо за тероризма. Както и с другите в групата, неговият първи разпит не довежда до нищо полезно.

Отделен екип преглежда материалните улики, иззети при рейда в Юсуфия. И тук попадат на забележително откритие: на един от записите, иззети в първата къща, следователите откриват дълго нередактирано видео на мъж в черен нинджа костюм и бели маратонки, който стреля от картечница, опряна на хълбока му. Значимостта на находката е ясна: мъжете в къщата в Юсуфия, които и да са те, определено са с достатъчно висш ранг в йерархията, за да разполагат със суровия материал от пропагандната лента на Заркауи.

Хората на Маккристъл се приближават все повече до истината, но така и нямат представа къде е базата на Заркауи. Някои от сцените са направо комични, показващи как Заркауи се бори с всички сили, за да разбере как да борави с картечницата. След като накрая изпразва пълнителя ѝ, той подава оръжието на един от хората си, който я хваща за дулото и веднага я пуска с болезнен вой. Мъжът явно няма и представа, че металът след стрелба ще пари и ще го изгори. Тези „гафове“ по-късно ще бъдат пуснати публично от американците в опит да подронят пропагандния имидж на Заркауи като кален опитен уличен боец. Като допълнителен шамар, Маккристъл убеждава служителите в Белия дом да намалят наградата за залавянето на Заркауи от двайсет и пет на пет милиона. Той смята, че това символично понижение ще нанесе неизмерим ущърб на огромното му его.

Но американците все още бягат подир вятъра. В следващите седмици те продължават претърсването на региона около Юсуфия и добавят и няколко други нови зони в северен и западен Ирак към приоритетния списък, базиран на анализи на терена, които биха могли да служат за фон на пропагандното видео. Разпитите на Мубасир и другите задържани в Юсуфия се влачат с дни, но не довеждат до нищо. В приблизително тригодишния лов на Заркауи явно отново са стигнали до задънена улица.

[1]     От арабски: Дрънкалото.