С логото на ИК Изток-Запад излезе новата книга на Сидхарт Мукхърджи – „Генът“.

Историята на гена започва през втората половина на XIX век с Грегор Мендел – не толкова добър свещеник, колкото способен градинар – в малко августинско абатство в Моравия. Обсебен от граха, който отглежда, той грижливо отбелязва как определени особености като текстура, цвят и височина се предават и се повтарят в следващите реколти. Това е първият сблъсък с идеята за „единица наследственост”. Почти по същото време Чарлс Дарвин развива теорията за еволюцията на видовете. През 1905 г. Уилям Бейтсън,  английски биолог, сякаш провижда бъдещето и пише: „Едно нещо е сигурно. Науката за наследствеността скоро ще придобие огромна сила, а в някои страни тази сила ще бъде приложена за контролиране на състава на нацията.“

Скоро думите му ще бъдат потвърдени. Първият Международен конгрес по евгеника се провежда през 1912 г. Евгениката е набор от концепции и практики, целящи подобрението на генетичните качества на групи хора. Именно тогава, преди 115 години, е родено дете на име арогантност, захранено с оскъдни и крайно недостатъчни знания. То пораства и създава къщите за привилигировани в Америка и концлагерите в Европа. За съжаление нашите интелектуални предшественици не са били на прав път – не е генетичната чистота, която нашето ДНК е предназначена да запази, а генетичното разнообразие – единствената застраховка срещу непредсказуемото бъдеще.

Днес, 100 години по-късно, идеята за ген не е само теоретична абстракция, а работеща молекулярна машина с огромен потенциал. Генетични модификации на човешки ембриони вече се случват. Новите технологии са в състояние да променят реакциите на организма ни към стотици наследствени заболявания, могат да влияят върху съдбата и идентичността на децата ни. В този смисъл най-интересното събитие в областта на генетиката е пред нас – може би много по-близо, отколкото си мислим.               С новата си книга „Генът” Сидхарт Мукхърджи (автор на „Императорът на всички болести”) е направил за нас нещо много важно: превърнал е една от най-важните научни саги в най-новата история на човечеството в достъпно за всеки четиво. В нея е преплел и историята на собственото си семейство, белязано от психични заболявания поколения наред. Дал е отговори на въпросите какво ще се случи с човечеството, ако се научим да разчитаме и да манипулираме собствената си генетична информация и какви възможности и опасности крие разгадаването на Кода на кодовете – човешкия геном.

Човешките същества в крайна сметка не са нищо

друго освен преносители – пътища – за гените. Те

ни яздят до грохване като състезателни коне от

поколение на поколение. Гените не се замислят що е

добро или зло. Тях не ги е грижа дали сме щастливи,

или нещастни. За тях ние сме само средство за цел-

та. Те мислят единствено кое е от най-голяма полза

за тях. 

Харуки Мураками, „1Q84“2