Премиера в България: 14.09.2012г.
Световна премиера: 24.08.2012г.
Жанр: Екшън, Комедия, Романтичен
Продължителност: 100 минути
Формат: 2D
Сценарист: Дакс Шепърд, Дейвид Палмер
Режисьор: Дакс Шепърд, Дейвид Палмер
В ролите: Бо Бриджис, Дакс Шепърд, Дейвид Кохнър, Брадли Купър, Кристен Бел, Майкъл Росенбаум, Джой Бриант, Том Арнолд
Разпространител: Тандем филм / Open Road Films

От продуцентите на ЛОВЦИ НА ШАФЕРКИ, ГЕПИ И БЕГАЙ е историята на Чарли Бронсън (Дакс Шепард) – добро момче със съмнително минало, което рискува всичко, когато излиза от Програмата за защита на свидетели, за да откара годеницата си (Кристен Бел) до Лос Анжелис, тъй като не иска тя да изпусне шанса на живота си. Тяхното пътуване е както изключително сложно, защото по петите им са федералните агенти (водени от Том Арнолд), така и извънредно опасно, защото бившата гангстерска банда на Чарли (водена от Брадли Купър) също се включва в преследването.

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Дакс Шепард обича две неща – своята кола и Кристен Бел. Добре де, три неща – и своята друга кола. И когато идва време да създаде следващия си филм, звездата от Parenthood си казва: Защо да не направя филм и за трите неща?

Шепард влиза в света на киното през 2006 г. когато заедно с приятеля си от Groundlings Нейт Тък правят късометражната комедия Reunited. „Влязохме в Groundlings на първо ниво преди 15 години, и се разсмивахме взаимно през цялото време,“ спомня си Тък. „Това бе любов от пръв поглед. Оттогава сме най-добри приятели.“

Късометражния филм, на който Шепард е сценарист и режисьор, е за двама агенти по недвижими имоти (той и Тък), които тормозят клиент с всякакви шеги. Четири години по-късно, филмът стига до комедийни фестивали, но още през 2006 г. комикът вече мисли какъв следващ филм да направи. „Бяхме една тройка – Дакс, Нейт и аз. Месец след завършването на Reunited, вече мислехме какво още да направим заедно,“ припомня си Дейвид Палмър, който заснема късометражния филм и е съ-режисьор с Шепард в следващите му два проекта. „Седнахме на Сънсет Плаза и той ми вика: „Искам да направя един филм. Ще го правим без пари, но искам да направя документална пародия.“ Резултатът е Brother’s Justice, заснет в следващите шест месеца и бавно завършен в продължение на три години, който прави премиерата си на Холивудския филмов фестивал през октомври 2010 г. Главните герои (Шепард и Тък) се опитват да навият за участие в зле замислен филм с източни бойни изкуства актьори като Брадли Купър, Аштън Кътчър, Джон Фавро, Том Арнолд и други, като естествено всички им казват да се разкарат. „В общи линии следвах с камерата Дакс и Нейт, докато те се опитваха да убедят актьорите да участват, но никой не искаше да има нищо общо,“ обяснява Палмър. Присъствието на звездите във филма не е случайно. „Ние набрахме всичките си приятели. Ние сме като актьорска трупа в някои отношения.“

Един от членовете на тази трупа е продуцентът Андрю Панай (Ловци на шаферки), който има малка роля във филма, след като Шепард наскоро е участвал в неговия филм Служител на месеца. Панай е впечатлен от филма на Шепард. „Видях завършения филм и си помислих, че е гениален,“ отбелязва Паней. „Тримата бяха просто страхотни. Дакс е толкова талантлив.“

Идеята за ГЕПИ И БЕГАЙ се ражда по време на пресконференция за Brother’s Justice. „Вечно ни питаха какво ще направим след това, и изведнъж казахме, че ще направим филм с преследване с автомобили,“ спомня си Шепард. „Нямахме нито сценарий, нито сюжет – но знаехме, че обичаме филмите с автомобилни гонки. И понеже го бяхме обявили, трябваше да го изпълним.“

Израснал в Детройт, Шепард непрекъснато е заобиколен от автомобили. „Баща ми продаваше коли, майка ми работеше за „Дженеръл Моторс“, а вторият ми баща беше инженер по шаситата на „Корвет“,“ споделя той. „Така че като хлапе, непрекъснато бях край много впечатляващи коли. Това е голямата ми страст.“

В гимназията, той вече участва в състезания с бъгита и работи за „Дженеръл Моторс“, където прекарва доста време на пистата – нещо уникално за 17-годишно хлапе. Шепард дори се появява няколко пъти на кориците на Motor Trend и Car & Driver. „Това бяха снимки как се качвам странично в коли като „Камаро“. Не се виждаше, че съм аз, но това си бе участие във фотосесия.“

Друго нещо, което оставя траен спомен в съзнанието на Шепард е филмът, който гледа на крехката петгодишна възраст – Смоуки и бандита на Хал Нидъм, който е огромен хит от пускането си преди три години. Бърт Рейнолдс, в ролята на каращия „Камаро“ Бандит, придружаван от гаджето си (Сали Фийлд), вечно надбягва устатия южняшки шериф Бюфърд Ти Джъстис (Джаки Глийсън), който вечно е по петите им, докато Бандита бяга пред закона в опит да спечели един бас. „В началото ми харесваше, защото бе с коли,“ припомня си актьорът. „Но после, след няколко гледания, започнах да оценявам комичния гений на Джаки Глийсън. С моя брат карахме нашите коли, и вечно се карахме кой да бъде шериф Бюфърд Ти Джъстис – бяхме запомнили всичките му реплики. Това бе огромна част от детството ми,“ каквато са други филми с автомобили като Рали „Кенънбол“ на Нидъм и, разбира се, Булит със Стив Макуин.

В един момент Шепард осъзнал, че иска да направи свой Смоуки – „Само че с малко повече комедия и за по-възрастни,“ добавя той. Тък казва „Мисля, че той тръгна да прави нещо, вдъхновено от Смоуки и бандита и старите филми с преследвания с коли, където имаме забавни преследвания, а не опасни преследвания. А по начина, по който пише Дакс, резултатът неизбежно е смешен.“

Филмите предлагат на зрителите изпълнение на желанията, както посочва Шепард. „Ние преживяваме това, което виждаме на екрана. В Смоуки Бърт Рейнолдс почти има свободата на супергерой, където изобщо не се страхува от закона, и шофира както си иска. Ако сте уважаван американец, щом вземете книжка, първата ви мисъл е „Мога да карам както си искам. И ако видя светещ „буркан“ зад себе си, просто ще им избягам.“ Това е фантазия, която всички млади момчета имат, когато са зад волана. Така че филмите с автомобилни гонки предлагат една импонираща фантазия – да караш както си искаш и накъдето си искаш.“

След Brother’s Justice, Шепард се връща да работи по Parenthood, който по това време е истински хит за NBC. Но идеята за автомобилни гонки не е забравена, особено от Андрю Панай. „Дакс ме зариби по идеята за филм с автомобилни преследвания, и аз много силно исках да го направя с него,“ спомня си продуцентът. Панай предлага да говорят с филмови студиа за идеята, като в крайна сметка кара Шепард да развие сюжета и – само три седмици по-късно, в средата на март – напълно завършен сценарий.

„Показахме идеята на няколко студиа, и Дакс най-накрая написа сценария, който беше страхотен от първия си вариант,“ казва Дейвид Палмър. „Дакс структурира историята си по гениален начин. Той пръска различни линии из филма – например за пистолета на Ранди (Том Арнолд) и историята за колата му – които ще се съберат в страхотен завършек.“

Шепард има изпитан процес, който винаги носи резултати. Той обяснява „Изолирам се, и отивам да пиша в хотел в Палм Спрингс. Отивам сам и стоя няколко седмици, като единствено пиша.“ Любимата му дейност е, докато яде да разглежда брошури на местни фирми за недвижими имоти, и да търси интересни имена за героите си. „Агентите по недвижими имоти имат много забавни имена – направо като на анимационни герои,“ смее се той.

Името на собствения му герой Чарли Бронсън не идва от света на недвижимите имоти – нито от света на киното, както би предположил човек. „Изпитвам интерес към престъпниците, и има един човек в Англия – Майкъл Питърсън – който си сменил името на Чарлз Бронсън, изигран от Том Харди във филма Бронсън през 2008 г. Помислих си, че е много смешно, че човек би се кръстил на Чарлз Бронсън. А после реших, че ще бъде още по-смешно, ако някой се кръсти на престъпника, който се е кръстил на Чарлз Бронсън.“

Необичайното истинско име на Чарли от ерата на банковите обири се разкрива в средата на филма. Но Юл Пъркинс също няма нищо общо нито с Юл Бринър, нито с който и да е друг Юл от киното. „Когато бях дете, в Детройт имаше новинар на име Юл Пъркинс. Той бе местна звезда,“ признава Шепард.

Създаването на останалите герои не е трудно за Шепард – в по-голямата си част, те са базирани на собствените му приятели, които играят във филма. „Една от най-уникалните черти на Дакс е неговата лоялност към приятелите, но най-вече към приятелите, които той смята за талантливи,“ казва Панай. „Дакс се обгражда с много умни хора и искрено вярва в тях. Смятам, че точно затова, всеки дава най-доброто от себе си.“ Тък добавя „Това е силата на Дакс. Той има страхотни приятели, които са много талантливи, забавни и лоялни. У него има приятелство и доверие, които сплотяват хората.“ Шепард отбелязва „Това бе може би най-лошата работна среда, която тези актьори са имали от години. Беше пълен хаос, но всички се забавляваха.“

Що се отнася до писането, той споделя „Познавам отлично тези хора, затова се опитах да направя героите им възможно най-близки до истинския им живот – с изключение на Купър, който изобщо не е лош човек.“ Панай добавя „Филмът е невероятно смешен, защото всички герои са искрени. Никой от тях не се мъчи да бъде различен. Те искрено вярват в репликите, които изричат. Това е чарът на филма.“

КАСТИНГЪТ НА ГЕРОИТЕ

Шепард играе Чарли Бронсън – бивш шофьор за банков обир, който се обърква. Той е принуден да влезе в Програмата за защита на свидетели, след като свидетелства срещу най-добрия си приятел и съучастник. Чарли живее мирен живот в малко калифорнийско градче с приятелката си Ани Бийн. Но когато Ани получава предложението на живота си да оглави университетска катедра в Лос Анжелис, Чарли не иска Ани да изгуби този шанс, като продължи да се крие с него, и решава да напусне Програмата и да я откара лично до Ел Ей.

„Чарли е готов да се пожертва за нея,“ казва Шепард. „Това е най-безкористната жертва от негова страна. Това го прави много симпатичен герой. Само фактът колко препятствия трябва да преодолее, за да направи щастлив един друг човек, го прави много симпатичен.“

Чарли е също така решително честен. „Дакси пише това, което хората си мислят, но вероятно не искат да изрекат,“ казва Панай. „И той умее да го каже по такъв начин сякаш е длъжен да го каже, макар че вероятно не трябва. Той знае как да говори откровено за истински ситуации, но ги изпълва с голяма доза комедия.“

„Това е едно от любимите ми болни места,“ отбелязва актьорът. „Не съм против конфронтацията. Тя не ме плаши. Ако не харесвам нещо, нямам нищо против да си го кажа и да проведа неудобния разговор. Това не ме притеснява, но то е много трудно за много хора.“

Той получава доста възможности да го прави с Ани, изиграна от Кристен Бел, годеница в истинския живот на Шепард. „Ани е пацифист. Тя вярва във вродената доброта на човешките същества. Тя вярва на всеки,“ обяснява Шепард. „Тя никога не очаква най-лошото и никога не е фаталист. Докато Чарли е израснал сред вълци и смята, че всеки играе някаква игра, тя е пълна негова противоположност. Мисля, че тази комбинация създава динамична двойка.“

Бел се съгласява „Ани е израснала в малко градче и се чувства сигурна във вярванията си за живота. Тя е пацифист до голяма степен, и иска да окаже влияние върху другата. Тя се влюбва в прекрасен човек, с когото излиза от една година, но когато получава предложение за мечтана работа, тя ще трябва да избере между мъжа, с когото иска да има бъдеще, и между своята кариера.“

„Дакс описва добре жените,“ отбелязва Тък. „Жените, които са гледали филма, харесват нейния образ, защото тя е многопластова. Тя е много умна, и Чарли научава много неща от нея. Което е страхотно, защото самият Чарли знае кой е той, но пак успява да намери какво да научи от нея.“

Героинята притежава и друго уникално качество. „Ани е много миролюбива и красива – което е страшно обезоръжаващо и прекрасно,“ казва Палмър. Например, героят на Том Арнолд, объркан след като е бил изблъскан от пътя, все пак спира и поздравява Ани за новата й работа.

Да пише за своята любима е напълно лесно – не само защото Шепард я познава добре, но и заради актьорските умения на Бел. „Няма друг човек, за когото да се пише по-лесно, защото тя няма ограничения като актриса. Каквото и да напишеш, тя може да го изпълни.“

Естествено, Шепард не само пише за Бел, но и я режисира – което е рисковано при връзките във филмовия бизнес. „Да режисирам Кристин можеше да свърши по два начина – единият е ужасен, а другият е перфектен – и всичко се получи абсолютно перфектно,“ признава Шепард.

Макар на повърхността ГЕПИ И БЕГАЙ да е филм с автомобилни гонки, в сърцевината му е връзката между Чарли и Ани – нещо, което омагьосва публиката от първата сцена до последната. Трудно е да не им желаеш успеха – те са просто страхотни заедно.

„Тази връзка играе сериозна роля във филма,“ казва Дейвид Палмър. „Помня, че като прочетох сценария, му се обадих и му казах, че това е страхотна любовна история. Казах му, че не е написал просто комедия с автомобилни гонки, а романтична комедия с автомобилни гонки.“

„Това бе голямата изненада,“ признава Шепард. „Мислех, че съм направил филм само за мъжете – с много преследвания с коли, с юмручен бой, с много кръв, с нецензурни смешки. Но след прожекцията, жени идваха да ми кажат, че филмът ги е докоснал.“ Не може да се отрече сантименталността във филма, прозираща през екшъна на висока скорост.“

Чарли има друга ключова връзка във филма – но с по-странен оттенък – в лицето на Том Арнолд, щатски шериф, който поне на думи пази Чарли в Програмата – макар да не е ясно кой кого пази.

Шепард и Арнолд са добри приятели от участието на Арнолд в Punk’d през 2003 г. „Играх съсед на Аштън Кътчър, а Дакс интервюираше хора за поста асистент на Аштън. Беше шантав ден, и веднага се сприятелихме,“ спомня си актьорът.

Миналата година той получава обаждане от своя приятел. „Той ми се обади откъдето пишеше сценария и ми каза „Написах страхотна сцена за теб.“ и ми я описа. Не я разбрах напълно, но той се смееше, затова знаех, че ще бъде забавна.“

Неговият герой Ранди се появява на екрана с комедиен взрив, докато кара колата си към къщата на Чарли, разлива кафе отгоре си, а после хуква да гони колата си, когато тя тръгва без него (ключовата фраза е „ръчна спирачка“, Ранди) и накрая стреля гневно по нея в опит да я спре.

Да дадеш на човек като Ранди значка и пистолет е много опасно – и много смешно. „Той е последният, на когото бихте дали пистолет,“ казва Шепард. „Плюс това, имаме филм с преследвания с коли, а той е ужасяващ шофьор. Има нещо много смешно у човек, който не може да направи и две крачки, без да обърка нещо.“

В изпълнението на задълженията му, често е неясно дали Ранди се грижи за Чарли или обратното. „Ранди очевидно пресича границата между служебните задължения и приятелството,“ обяснява Шепард. „Аз проучих Програмата за защита на свидетели, и помня, че шерифите също трябва да живеят в малките, скапани градчета. Все едно и те са в Програмата, заедно с хората, които трябва да пазят. А те си имат свой живот. Така че Ранди е доста самотен. Важно е да имаш реалистичен герой, а не просто някой, който да използваш за майтапите.“

Проклятието на Чарли в ГЕПИ И БЕГАЙ е Алекс Димитри – готин, но агресивен бивш банков обирджия, който използва обаждане от Гил, бившето гадже на Ани, за да тръгне по петите на бившия си съучастник. Освен че иска своя дял от парите – които Чарли е скрил някъде в ранчото на баща си – Димитри иска отмъщение, задето Чарли го е предал срещу влизане в Програмата. А той е бил принуден да го направи, за да спаси годеницата си Нев от затвора. Освен това, има някои други неща, за които Димитри смята да потърси сметка на Чарли…

В ролята на отмъстителния хулиган е не кой да е, а Брадли Купър – друг от близките приятели на Шепард. „Аз написах всичко, на базата на техните характери – с изключение на Брадли. Той е пълна противоположност на героя си.“ Режисьорът е искал да избегне стереотипа на лошия, и е знаел, че Купър ще се справи с написаното в сценария. „Не харесвам архетипа на лошия – скучен ми е. Затова реших, че ще бъде готино, ако най-голямата звезда във филма е лошия. А Купър е просто очарователен на екрана – той е невероятен актьор.“ Купър представя героя си по начин, който първоначално изглежда сякаш той е мило котенце, но бързо става ясно, че той е водачът на глутницата. „Брадли бе единственият човек, с когото имах връзка, за който знаех, че ще може да се справи,“ заявява Шепард.

Актьорът сам измисля необичайния външен вид на Димитри – който въпреки руския си произход, е с прическа на плитки. „Каквото поиска голямото куче, ще го получи. Ако Брадли Купър дойде в твоя филм, той може да носи перука на клоун, ако пожелае. Дадох му картбланш.“

За Шепард е важно, че двамата очевидно имат общо минало. „Най-важната част от героя на Брадли е колко близък е бил той с Чарли,“ обяснява той. „Най-динамичното във филма е как двамата са се обичали като приятели, но са се отчуждили заради непростимата случка. Това се вижда и у двамата, но най-вече по лицето на Брадли.“

Най-голямата причина за гнева на Димитри е разкрита в един момент – че той е бил насилен от по-голямо животно, докато е бил в ареста – да, по онзи начин. След като Димитри си признава какво го тормози, следва незабравим разговор между двамата, който става все по-заплетен и заплетен – както и по-смешен. „Забавното е, че Чарли очевидно се опитва да намали болката на Алекс от преживяното,“ обяснява Шепард. „Но каквото и да каже, той само влошава ситуацията. А той просто се опитва да помогне.“

Друг приятел на Шепард е актьора Джес Роуланд, който играе местния полицай Тери. Двамата също се познават от 12 години от Groundlings, като Роуланд аплодира нетипичното представяне на гейовете във филма. „Дакс пише откровено и с уважение за хомосексуалността, затова нещата се получават.“ В една от сцените, Тери и колежката му (изиграна от Карли Хатър, сестра на Шепард в истинския живот) обсъждат дали Ранди може да е гей. „Тя отхвърля възможността, защото Ранди изглежда 50-годишен – тоест, твърде стар, за да е гей. А Тери й отвръща, че това не е нещо, което се променя с възрастта. Наистина искрен и реалистичен диалог.“

Във филма, Тери е брат на бившето гадже на Ани – Гил (изигран от друг близък приятел и актьор от Brother’s Justice Майкъл Розенбаум). „Дакс ми се обади, че ще снима филм със състезателни коли и ще бъде забавно,“ спомня си актьорът. „Казах му, че това е супер и ще участвам.“ Гил очевидно не е преживял раздялата с Ани, и изпитва ревност спрямо Чарли, търсейки начини да си я върне. Но той използва гадни слухове, което неизменно провокира суров отговор от страна на Ани. При поредния си опит, той научава истинското име на Чарли, и се свързва с Алекс Димитри, за да освободи Ани от „престъпното й гадже“ – като естествено само влошава нещата.

„Той е дълбоко влюбен в това момиче, и искрено вярва, че има шанс да си я върне,“ обяснява Розенбаум. „В заблудения си мозък, той чака Чарли да се провали, като винаги е наблизо, в случай, че това всъщност се случи.“

„Исках Гил да бъде сериозен източник на забава,“ казва Шепард, „а Розенбаум е много забавен и умее да представя всякакви измислици по достоверен начин. Никой не би искал да покаже пълен скапаняк, та публиката да се зачуди защо изобщо Ани е била с такъв човек. Границата е много тънка, и само Майкъл може да изиграе ролята по начин, който е едновременно достоверен и нелеп.“

В ГЕПИ И БЕГАЙ има страшно много възможности за малки роли – основно подбрани от визитниците на Дакс и Кристен. „Звъннахме на различни приятели, които много уважаваме и ги попитахме дали искат да си поиграят няколко дни в нашия филм,“ спомня си Бел. „Всички казаха „да“, което е напълно поразително.“

Една от най-близките приятелки на Бел, актрисата и певица Кристин Ченоует, играе шефката на Ани в местния колеж, която я информира за възможността в Лос Анжелис – и я уволнява, за да е сигурна, че тя ще приеме новата работа. „Искахме героиня, която да е пълна противоположност на Ани, за да й покаже чрез примера си какво ще се случи, ако тя не се вземе в ръце и не напусне малкото градче,“ обяснява Бел.

Дейвид Кохнер играе един селяндур, който след като разпитва Чарли за двигателя на колата му, по-късно се връща и открадва мощния мотор, оставяйки Чарли и Ани без най-силния им съюзник – поне за кратко. „Обадих му се и му казах, че имам роля за него, която вероятно ще хареса, защото трябва да изиграе селяндур,“ спомня си Шепард. „Той е толкова мил човек, че би дошъл да изиграе всичко. И е адски смешен.“

Джейсън Бейтмън прави изненадваща поява като шериф към края на филма. „Двамата с Кристен работеха заедно в Couples Retreat и станаха приятели. Попитах го дали ще участва в нашия филм, а той отвърна само „Казвай кога и къде.“ Това беше огромен подарък за нас. Усещането е страхотно, когато публиката чуе гласа му и осъзнае кой е той.“

В ролята на Клинт Пъркинс, бащата на Чарли, е ветеранът Бо Бриджис. „Той е единственият сред актьорите, когото не познавах,“ споделя Шепард. „Беше си страшничко да го режисирам – аз изпитвам огромно уважение към него.“

Клинт не е виждал сина си, откакто е влязъл в Програмата, и посреща Чарли с юмрук в лицето, след като вижда него, Димитри и цялата банда пред вратата си, когато те идват за откраднатите пари. „Той трябва да постигне много за кратко време – удря героя на филма, а ние искаме да разберем защо е ядосан, но все пак го харесваме. Малко актьори могат да изиграят подобно нещо. Той беше с нас един ден, и беше невероятно да сме на снимачната площадка с него.“

СЪЗДАВАНЕТО НА ГЕПИ И БЕГАЙ

ГЕПИ И БЕГАЙ вижда бял свят доста бързо – от средата на февруари, когато Андрю Панай подтиква Дакс Шепард да измисли сюжет за хубав филм с преследване с коли, до началото на юни, когато сценарият е в окончателен вариант и актьорите застават пред камерата. „Имах много малък промеждутък между втория и третия сезон на Parenthood,“ отбелязва Шепард. „Затова с Нейт и Андрю просто си казахме, че трябва да го направим.“

Тък добавя „Всичко просто се подреди както трябва. Имахме страхотен сценарий, Дакс имаше пауза в своето телевизионно си шоу, Кристен Бел – в нейното(House of Lies). Знаехме, че Том Арнолд е свободен през юни, знаехме, че Брадли Купър е свободен за седмица и половина през юни. Ситуацията беше „сега или никога“.“

Снимките на сценария от 150 страници протичат за шестседмичен период. „Достатъчно трудно е да заснемеш 120 страници за толкова време, а да заснемеш 150 си е сериозна задача,“ казва Палмър. Шепард отбелязва „Имахме много кратък срок, и голямата част от него бе заета от преследванията с колите.“ Екипът заснема филм с преследвания за половината от времето, което обикновено е нужно за една нормална комедия. „Когато приключихме не бяхме изостанали нито с ден.“ Бел се връща към House of Lies на следващия ден след приключването на снимките, а Шепард се завръща на снимачната площадка на Parenthood само три дни по-късно. „Ако бяхме закъснели дори само с един ден, щяхме да бъдем прецакани.“

Докато в Brother’s Justice Дейвид Палмър изпълнява много задачи, сред които е съ-режисьор и оператор, този път той решава да се съсредоточи само върху режисурата с Шепард. „Прецених, че е по-добре да повикаме оператор, и то Брадли.“

Брадли Стоунсайфър е работил с Палмър и Тък по няколко музикални видеоклипа и реклами. „Те говореха за своя проект, и знаеха, че съм снимал няколко игрални филма,“ казва той. „Когато настъпи момента да се осъществи ГЕПИ И БЕГАЙ, те ме поканиха на среща с Дакс, с когото моментално си паснахме.“ Палмър добавя „Заснехме целия филм с две камери, така че все пак снимах през половината от времето. Но бе хубаво да оставя тежката работа на някой друг, особено човек с уменията на Брадли. Той свърши страхотна работа.“

Визията на филма, според Стоунсайфър, се е развила доста след първоначалните обсъждания. „Първо смятахме да направим просто забавен независим филм. Това бързо се промени на суров екшън с много енергия. Знаехме, че няма да заблудим никого, ако се опитаме да направим копие на Бързи и яростни.“

Вместо това, операторът и режисьорите улавят героите по органичен начин, който им се отплаща, защото това доближава публиката до света на героите – и в комедийните, и в екшън сцените – много от които се случват едновременно в ГЕПИ И БЕГАЙ, което придава уникалния стил на филма. „Нашите най-големи спорове във връзката ни понякога се случват точно насред някоя голяма екшън сцена,“ отбелязва актьорът.

Също така, филмът е заснет широкоекранно в съотношение 2,35:1, което му придава мащабен изглед, вместо да се използва по-типичното за комедиите 1,85:1. Всички знаехме, че правим комедия с много екшън, но няма нищо по-грандиозно да видиш огромни открити пространства, изпълнени с екшън.“ В това отношение, операторът и Шепард са на едно мнение.

Макар Шепард и Палмър да са съ-режисьори на филма, това не означава, че си поделят задълженията. „С Дейвид работим по различен начин,“ отбелязва Шепард. „Ние сме екип в истинския смисъл на думата.“ Панай потвърждава „Мисля, че те се допълват. Палмър е страхотен с камерата, и внася нещо специално във филма. Балансът между двамата е това, което кара всичко да работи добре. Те имат пълно споразумение за всичко. Вярват си взаимно, и имат невероятна връзка.“

Да режисираш сцена, докато участваш в нея, винаги е било предизвикателство за всеки актьор, но за Шепард това е преимущество. „Можеш да усетиш коя сцена не работи, докато си от вътрешната страна. Не е нужно да я гледаш на монитор, за да го разбереш – дори това понякога може да е затруднение. Сцената може да изглежда автентична, но когато си актьорът в нея, усещаш отвътре, че не е нито автентична, нито реалистична. Аз мога да усетя кога не съм се справил добре. Също мога да видя когато другите актьори заковават определени части, а се нуждаят от помощ за други. По този начин е от полза да режисираш от вътре.“

Шепард е изправен пред уникалното предизвикателство да режисира приятелите си – нещо, което го притеснява до известна степен. „Беше си коварно, защото режисирах не само моята годеница, а всеки един от най-добрите ми приятели, които познавам от 10 години.“ Но както бързо открива, нямало е от какво да се притеснява. „Той е един от най-добрите ми приятели на света,“ казва Розенбаум. „И когато работиш с най-добрия си приятел, си казваш „Той е режисьорът. Това е неговата идея. Аз съм просто негова марионетка.“ Затова му казах да иска каквото трябва, и аз ще го правя.“

За актьорите е много благодатно, че сценаристът на филма ги режисира. „Написаното бе толкова добро, че нямаше какво да пипаме по сценария,“ спомня си Розенбаум. „Дакс искаше думите да бъдат изречени, но след като му осигурявахме написаното от него, той ни позволяваше да импровизираме мъничко след няколко дубъла.“ Бел се съгласява „Той ни оставяше да си поиграем малко, но понеже го беше написал за приятелите си, той вече знаеше как говори всеки от нас. И това, което човек обикновено променя у своя герой в някоя сцена, той вече го бе подготвил за нас.“

ГЕПИ И БЕГАЙ е заснет изцяло в Южна Калифорния, като градчетата Пайру и Филмор осигуряват дома на Чарли и Ани, къщата на Гил и колежа, където Ани работи в началото на филма. Откритите площи край Уестлейк пък са декорите за ранчото на Клинт Пъркинс.

„Аз съм израснал около Сан Франциско,“ казва Нейт Тък. „Когато караш към Тахое, винаги минаваш край малки градчета като Обърн и Розвил. Пайру, Филмор и Нюхол Ранч имат същия изглед с невисоки планини около тях.“

Оказва се, че голямата звезда във филма е колата „Линкълн Континентал“ от 1967-а година. „Аз я наричам Лейди Линкълн,“ казва с гордост Кристен Бел. „Тя е истинската звезда, а аз съм в поддържаща роля.“ Шепард казва „Кристен има към 600 конски сили, а „Линкълн“-а е със 700.“ „Какво да се прави?“ усмихва се Бел.

Шепард има колата от 10-12 години, но в един момент решава, че тя се нуждае от подобрения. „Това бе просто стар „Линкълн“ на 80 000 километра, който карах от време на време. Но той беше бавен и се държеше ужасно. Това е любимият ми седан, но аз исках да върви като чисто ново БМВ.“

Затова той наема Тони Логуцо и сина му Тайлър да вкарат колата в час – за година и половина те слагат състезателен двигател на „Форд“, горивен инжекцион, дискови спирачки, нови амортисьори и още доста неща. Координаторът на каскадите Стив Декастро в ГЕПИ И БЕГАЙ отбелязва „Той искаше най-злият „Линкълн“ в района – и точно това се получи.“

Когато е завършена, гордият Шепард извежда годеницата си да я повози и да обядват някъде. „Бях изключително въодушевен, и я питах какво ще каже. Тя отвърна, че съм похарчил сума ти пари, за да накарам колата да звучи сякаш ще се развали!“ Както си спомня Бел „Тя звучеше, сякаш всеки момент ще гръмне. Цялата кола се тресеше докато се возехме“ – поради огромния разпределителен вал, избран от Шепард. „Нямах представа, че това е хубаво,“ завършва Бел.

Нейното мнение за колата, както и други разговори от реалния живот между нея и Шепард, могат да бъдат чути във филма, когато Ани се качва за първи път в този звяр.

Другият „звяр на четири колела“ на Шепард също прави своя филмов дебют – това е бъгито „Тейтъм Клас 1“.

„Това е моята състезателна кола от истинския живот. Истинско чудовище е – състезателна кола „Баха 1000″ със 700 конски сили. Летял съм 5 метра във въздуха с нея, и приземяването е като върху канапе.“ Да, всички онези ключове и превключватели по таблото й, които озадачават Чарли, когато се опитва да запали мотора, наистина правят нещо – включват фарове, охладителни вентилатори, кислородна смес и какво ли още не.

Колата прави описаният от Шепард скок малко по-късно в история, докато Чарли и Ани бягат от преследвачите си. Всъщност, точно Шепард – придружаван от Бел – във всяка една сцена, в която Чарли шофира – прави собствените си каскади. „Винаги съм обичал Булит,“ признава той. „И като станах малко по-възрастен, научих, че Стив Маккуин сам е карал във филма – това издигна Булит в очите ми, и филмът стана нещо повече от развлечение. Той се превърна в един от основните камъни за моя филм – затова реших сам да шофирам.“

Макар Шепард да има сериозен опит по състезателните писти, сцените, в които кара край професионални шофьори, са друга тема. „Имахме четири коли, каращи бясно, и във всяка от тях имаше страхотни шофьори. Дакс е отличен шофьор, но когато караш по пистата е различно от шофирането пред камера. Но той се справи като професионалист от първата секунда,“ казва Декастро, който се е притеснявал, естествено, когато за първи път е чул идеята. „Той е сценаристът, режисьорът, главната звезда – той е всичко. Ако се нарани, това ще бъде нещо сериозно – цялата продукция спира.“

Съучастничката на Шепард – Бел – няма проблеми с каскадите. „Кристен се забавляваше невероятно,“ обяснява той. „Тя вярва на 125 процента на Дакс. Те са страхотни заедно – но и понякога са леко дразнещи,“ смее се той. „Налагаше се да им казвам да спрат да се смеят, защото снимаме напрегната сцена с преследване.“

Шепард не е единственият от актьорския състав, който шофира лично – Купър и Розенбаум правят същото. С други думи, актьорите са се забавлявали неимоверно. „Не съм от големите шофьори,“ признава Майкъл Розенбаум. „Аз играя хокей, свиря на китара, играя настолни игри. Дакс се опитваше да ме научи как се сменя маслото, но колите и състезанията са светът на Шепард, а не моят. И все пак, къде другаде ще имаш възможност да изпълниш собствени каскади?“

Палмър забелязва същото и за Брадли Купър. „Той направи собствените си каскади, а никой друг не му го позволява. Снимах филм с коли, и в последната сцена с преследване просто спирахме и се заливахме от смях. Той си прекарваше страхотно. Все питаше дали не искаме да направи още един дубъл.“

Планирането на преследванията обикновено започват с описанията на сценариста, но както отбелязва Нейт Тък, екипът не е можел да си позволи този лукс в този проект. „Странното е, че Дакс беше описал всяка сцена в детайли в сценария. Но когато ставаше дума за сцените с преследванията, пишеше просто: „Колата тръгва. Следва преследване с коли.“

Планирането на тези сцени обикновено включвало събирането на Шепард, Палмър, Стоунсайфър и Декастро на масата, и разиграването на ходовете с колички „Мачбокс“, които Декастро донесъл точно за тази цел. „Разменяхме си идеи,“ казва Декастро. „Аз обяснявах как си представям преследването, а Дакс описваше неговата визия. Всичко бе отлично изчислено, но когато се стигнеше до заснемането, всичко се променяше.“

Точно такъв е случаят с най-голямото преследване във филма. Шепард е фен на професионалния състезател Кен Блок и неговите интернет видеозаписи. „Страшно ми харесват тези записи,“ признава той. „Те са изключителни. Няма по-добри от тях.“ Те показват Блок, който кара по състезателни писти и други места, като изпълнява почти невъзможни трикове, от които на ентусиастите им потичат лигите. „Исках да докажа, че и аз мога да направя триковете на Кен Блок.“

Сцената се оказала почти невъзможна за предварително планиране. „Палмър и аз нямаме никакъв опит със снимането на такива неща,“ казва Шепард. Двамата отишли на мястото, качили се в колата, и оставили идеите да си дойдат сами. „Отидохме да огледаме мястото,“ спомня си Палмър. „С Дакс просто си карахме, когато той каза да си включа камерата. Той просто искаше да направи триковото изпълнение на живо, което да замени планирането.“

Има една друга сцена в ГЕПИ И БЕГАЙ, която несъмнено притежава собствено предизвикателство – може би по-голямо от сцените с преследвания – старческият купон. „Не бях чувал досега този израз, но щом го видях, веднага ми стана ясно какво е това,“ обяснява Шепард.

Шепард и Бел веднъж били в Мауи, и отсъствали един ден от хотелската си стая, като при връщането си заварили ново семейство там. „Навсякъде бяха разхвърляли бебешки кукли, а дрехите им бяха прибрани, макар че нашите дрехи бяха още там,“ спомня си Шепард. „Помислих си, че това е лудост. Как се случило това? Как не са забелязали нашия багаж? И ако бяха дошли, докато бяхме там, един Бог знае какво щяха да видят!“

Този инцидент се запечатва в паметта на Шепард – докато той написва ГЕПИ И БЕГАЙ. Какво ще стане, ако Брадли Купър влезе в стая, пълна със сбръчкани голи старци – на старчески купон? „Споменах идеята на Нейт Тък, като му казах, че много ми харесва, но сигурно ще бъде прекалено. А той отвърна, че и на него много му харесва.“

Продуцентите тихичко отговорили на обяви в интернет, и след преглед на нудистки групи, те открили подходящата четворка възрастни хора, и били готови да изненадат Купър. Във филма, героят на Купър научава, че Чарли и Ани се крият някъде в мотел, и нахлува в стаята, която смята, че е тяхната – но открива група възрастни старци да купонясват. „Не казахме на Куп, че ще бъдат голи – той го научи, когато влезе вътре. Исках изненадата да е истинска.“

Възрастните хора се забавлявали по време на снимките. „Мисля, че повече им харесваше да бъдат без дрехи, отколкото със,“ спомня си Стоунсайфър. Един от старците – мъж на име Греъм – след пристигането си бил описан от Нейт Тък на режисьора като „готов за снимки… МНОГО готов за снимки.“

Но всичко е в името на забавата. „Дакс и Кристен просто искаха да прекарат няколко месеца със своите приятели, и да заснемат забавен филм,“ отбелязва Стоунсайфър.

„Този филм бе като голям купон за рожден ден за мен,“ казва Шепард. „Жената, която обичам, участва заедно с мен. Аз карам бързи коли. Всичките ми най-добри приятели са събрани заедно за шест седмици, което не бих могъл да уредя по друг повод. Това бе всичко, което обичам, на едно място.“

ЗА АКТЬОРИТЕ И ЕКИПА

ДАКС ШЕПАРД – сценарист, режисьор, Чарли Бронсън/Юл Пъркинс

Родом от малко градче край Детройт, Дакс Шепард тренира уменията си на актьор и комик в прочутата трупа Groundlings, докато учи антропология в Университета на Калифорния. Скоро след това, той се озовава под прожекторите, когато получава роля в първия сезон на популярния сериал на MTV „Punk’d“. Там той създава множество герои, за да се дегизира пред публиката и нарастващия брой звездни мишени.

През 2006 г. Шепард участва в Idiocracy с Люк Уилсън и Мая Рудолф, както и в комедията на Lionsgate Служител на месеца. През 2008 г. Шепард се появява в комедията на Universal Майка под наем като Карл, гаджето на Ейми Пьолер. Сред другите филми на Шепард са комедията на Боб Оденкърк Хайде в пандиза (2006), Zathura: A Space Adventure (2005) на Джон Фавро, и Without a Paddle (2004) на Paramount със Сет Грийн и Матю Лилард. Той е звездата и в отлично приетата комедия The Freebie (2010) на Кейти Аселтън, която дебютира на филмовия фестивал Сънданс.

В момента Шепард е в ролята на Кросби Брейвърман в сериала „Parenthood“ на NBC, който наскоро завърши третия си сезон.

Шепард се насочва към писането на собствени сценарии и режисирането на собствени филми, сред които е Brothers Justice, който дебютира на филмовия фестивал в Остин и печели наградата на публиката.

Понастоящем Шепард живее в Лос Анжелис.

КРИСТЕН БЕЛ – Ани Бийн

Кристен Бел понастоящем е звездата в сериала на Showtime “House of Lies” с Дон Чийдъл. Наскоро Бел завърши участието си в комедията Movie 43, който предстои да тръгне по екраните на 25 януари 2013 г. Сега й предстои участие в Some Girls, базиран на едноименната пиеса на Нийл Лабют. Освен това тя предоставя и гласа си за анимацията Frozen на Disney.

Другите й роли включват филмите Чудо сред ледовете (2012), Пак ли ти? (2010), Бурлеска (2010), Когато си в Рим (2010), С жени на море (2009), Прелъстен и изоставен (2008), Пулс (2006), и Спартанец (2004) на Дейвид Мамет.

Сред телевизионните й участия са сериалите „Вероника Марс“, „Герои“, „Deadwood“ и „Party Down“.

БРАДЛИ КУПЪР – Алекс Димитри

С огромен опит в театъра, телевизията и киното, Брадли Купър е един от най-търсените съвременни актьори. Наскоро Купър подписа двугодишен договор с Warner Bros от името на своята продукционна компания 22 & Indiana Pictures.

В момента Купър работи по независимата драма Serena (2013), базирана на романа на Рон Раш.

Купър ще може да бъде видян в романтичния филм The Words и черната комедия The Silver Linings Playbook. The Words бе големият хит на Сънданс, и бе първият филм, продаден там тази година. Купър играе с Оливия Уайлд, Зоуи Салдана, Джеръми Айрънс и Денис Куейд, като ролята му е на писател, който е на върха на литературната си кариера, когато открива, че трябва да плати страшно висока цена задето е откраднал чужда творба.

През май 2011 г. Купър участва с Ед Хелмс, Зак Галифианакис и Джъстин Барта в продължението на комедията на Warner Bros Поредният ергенски запой на режисьора Тод Филипс. Първият уикенд в кината поставя рекорд за дебютен уикенд по целия свят, а през юни 2011 г. филмът надминава приходите на първата част, и става най-успешната комедия, забранена до 16 години. Скоро Купър, Галифианакис и Хелмс ще потретят ролите си в последната част от поредицата.

През 2010 г. Купър участва в А отборът, римейк на телевизионния сериал. Там той изигра ролята на лейтенант Темпълтън Пек, с Лиъм Нийсън, Джесика Бийл и Шарлто Копли.

През 2009 г. Купър игра в New York I Love You, американската версия на нашумелия филм Париж, обичам те, и в хитовата комедия Hes Just Not That Into You с Дженифър Конъли и Скарлет Йохансен по бестселъра на Грег Беренд и Лиз Тучило. Другите участия на Купър включват роли в боксофисния хит Навитакът (2008) с Джим Кери, Луда по Стийв (2009), Ловци на шаферки (2005) с Винс Вон и Оуен Уилсън, и култовият Wet Hot American Summer (2001) с Джанин Гарофало, Моли Шанън и Пол Ръд.

През 2009 г. Купър изиграва отново ролята си на Ейдън Стоун в отлично приетата драма „Клъцни-срежи“. През 2005 г. той участва в комедията на Fox „Kitchen Confidential“, базирана на изпитанията на известния готвач Антъни Бурден. Другите му телевизионни участия включват номинирания за Златен глобус сериал „Наричана още“, „Jack & Bobby“, „Touching Evil“, и „Закон и ред“.

Понастоящем Купър живее в Лос Анжелис.

ТОМ АРНОЛД – Ранди Андерсън

Като сценарист, продуцент и актьор, Том Арнолд е изявена фигура пред кино и телевизионните зрители по целия свят, като е носител на такива награди като Пийбоди и Златен глобус. Арнолд си заплюва мястото на професионален комик с участия във филми като Девет месеца с Хю Грант, Джулиън Мур и Робин Уилямс, Истински лъжи с Арнолд Шварценегер, Герой с Дъстин Хофман и Остин Пауърс с Майк Майерс. Скоро Арнолд ще може да бъде видян в своя 72-ри филм политическата комедия на Стивън Гиленхаал Grassroots, Madea’s Witness Protection на Тайлър Пери, и естествено ГЕПИ И БЕГАЙ с Дакс Шепард, Кристен Бел и Брадли Купър.

Арнолд успешно разчупва комедийните стереотипи с по-зрели и драматични роли. Наскоро той получи похвали за ролите си в Gardens of the Night с Джон Малкович, Великият Бък Хауърд с Джон Малкович и Том Ханкс, Good Dick с Джейсън Ритър, The Year of Getting to Know Us с Шарън Стаун и Луси Лиу. През 2005 г. той получава похвала от критиката за ролята си на Дон Рус в Екстаз на Lions Gate. Сред другите му роли са участия във филмите Pride с Терънс Хауърд, Animal Factory на Стив Бушеми, Купон на борда, От люлка до гроб, Открити рани и The Kid & I.

Арнолд започва кариерата си на комик в Университета на Айова, преди да се премести в Минеаполис, където печели Комедийната надпревара на Минеаполис през 1988 г. След това той се мести в Лос Анжелис, където е сценарист на изключително успешния телевизионен сериал „Roseanne“, преди да стане изпълнителен продуцент на ситкома. После става звезда в продукцията на HBO „Tom Arnold: The Naked Truth“, а след това е сценарист, продуцент и главен актьор на собствените си телевизионни сериали „The Jackie Thomas Show“, „Tom“ и „The Tom Show“.

Понастоящем Арнолд живее в Лос Анжелис.

ДЕЙВИД ПАЛМЪР – съ-режисьор

След успешна кариера в рекламните и музикалните видеоклипове, Дейвид Палмър се впуска в режисирането на игрални филми през март 2010 г. с отлично приетия документален филм „STRIPPED: Greg Friedler’s Naked Las Vegas“. Заснет за две години лично от Палмър, той става петият най-гледан документален филм в историята на Showtime и полага основите на уникалния стил на режисиране и заснемане на Палмър.

През 2010 г. Палмър и Дакс Шепард си сътрудничат като съ-режисьори на филма Brother’s Justice – комедийна пародия за Шепард, който решава да изостави комедията и да преследва на всяка цена мечтата си да стане международна звезда на източните бойни изкуства. Визуалното представяне на сценария на Шепард като фалшив документален филм демонстрира експлозивните импровизационни умения на Шепард, Том Арнолд, Нейт Тък и останалите таланти в малките роли – Брадли Купър, Аштън Кътчър, Джон Фавро и други.

През 2011 г. Палмър и Шепард отново обединяват сили за втория си игрален филм, който режисират заедно – романтичната екшън-комедия ГЕПИ И БЕГАЙ с участието на Шепард, Кристен Бел, Брадли Купър и Том Арнолд.

Неговата филмова компания Palmer Productions се намира във Венис, Калифорния.

АНДРЮ ПАНАЙ – продуцент

Кариерата на Панай в развлекателния бизнес обхваща 20 години, а филмите му са донесли над 750 милиона долара от световния боксофис. Той си е създал репутацията на креативен продуцент, който има усет за оригинални идеи.

Панай е авторът на идеята, и продуцира огромния хит Ловци на шаферки (2005), в който участват Винс Вон, Оуен Уилсън, Рейчъл Макадамс, Кристофър Уокън и звездата от ГЕПИ И БЕГАЙ Брадли Купър. Режисиран от Дейвид Добкин, филмът е най-печелившата комедия, забранена до 16 години, за времето си.

Панай е копродуцент и на романтичната комедия Знак на съдбата (2001) с Джон Кюсак, Кейт Бекинсейл и Бриджит Мойнахан. Освен това, Панай създава и продуцира успешната колежанска комедия Ван Уилдър (2002) с Райън Рейнолдс и Тара Рийд.

Преди да продуцира ГЕПИ И БЕГАЙ, Панай е продуцент на Когато си в Рим (2010) с партньорите Кристен Бел и Дакс Шепард, и Джош Дюамел, Уил Арнет и Анджелика Хюстън.

Сред другите филми на Панай са успешната семейна комедия Стари кучета (2009) с Джон Траволта и Робин Уилямс за Walt Disney, и забавната работна комедия Служител на месеца (2006) с Дакс Шепард и Дейн Кук. Панай започва кариерата си като мениджър, който разработва изключително успешната романтична комедия She’s All That (1999) с Рейчъл Лий Кук и Фреди Принц Джуниър, и вдъхновяващата драма Предай нататък (2000) с Кевин Спейси и Хелън Хънт по бестселъра на Катрин Райън Хайд.

Панай е основател на Panay Films – динамична медийна компания, която е специализирана в продукции за киното, телевизията, рекламата и дигиталните медии.

НЕЙТ ТЪК – продуцент

След 10 години като продуцент на филми и видеоклипове, Нейт Тък си е извоювал свое място в независимото кино. През 2010 г. неговият филм Brother’s Justice печели наградата Comedy Vanguard на фестивала в Остин. През 2011 г. продуцираният от него The Dynamiter е номиниран за две награди Независим дух. А през тази година, ГЕПИ И БЕГАЙ е закупен от Open Road Films и ще бъде разпространен в киносалоните на САЩ.

Роден и израснал в Северна Калифорния, Тък е съсценарист, съпродуцент и продава първия си филм Hairshirt с Нев Кембъл на Lionsgate през 2001 г. След това Тък се занимава основно с музикални видеоклипове на такива попзвезди като Джесика Симпсън, Ник Лачи, Райън Кабрера и много други.

През 2005 г. с помощта на Куентин Тарантино, Тък е съпродуцент на японския филм Sakura. Това е първият опит на Тък като продуцент на чуждестранни филми, последван от продуциране на филми и реклами в Афганистан, Мароко, Китай и Виетнам.

Понастоящем Тък живее в Лос Анжелис.

БРАДЛИ СТОУНСАЙФЪР – оператор

Брадли Стоунсайфър е израснал в малко аграрно градче в Мериленд, като от там идва неговата любов към откритите пространства. Завършвайки с отличие Brooks Institute of Photography, неговият неуморен подход към камерата и осветлението поставя основите на неговата работна етика, тъй като той не искал да кара някой да прави нещо, което самият той не би направил.

Той получава първите си похвали за нискобюджетния независим филм The Vicious Kind, който дебютира на филмовия фестивал Сънданс. След две номинации за наградата Независим дух, филмът печели и номинация за най-добър оператор на международния филмов фестивал в Страсбург.

Неговият любим тип проекти е този, който е представен като свят на невъобразими предизвикателства, но винаги се открива красотата в процеса на създаване.

Избрал да създава свои възможности в един понякога суров град, Брадли изпитва удоволствие всеки път, когато има възможност да прекара деня с камера в ръце.

Вашият коментар