ybiecut_i_prorokut_coverЗнакови убийства, смразяващи дъха пророчества, тъмни сили, римски легиони, садукеи, фарисеи и древни философи,Йерусалим през 6-та година сл.Хр. градят тъканта на историческия криминален роман Убиецът и пророкът (ИК „Изток-Запад“) на нашумелия френски писател Гийом Прево.

След Леонардо и седемте престъпления в Рим, роденият в Тананарив, Мадагаскар, френски писател на исторически криминални романи Гийом Прево се завръща на книжната сцена с новия си роман Убиецът и пророкът. Подобно на първата книга, и тази е част от поредицата „Магика“.

През 6-та година сл.Хр. в Йерусалим са се настанили трайно римските легиони – немислимото за евреите е налице. Младият философ Филон, току-що пристигнал от Александрия да се наслади на позлатените врати на Храма, е въвлечен против волята си в опасно и сензационно разследване: докато вярващите се противопоставят на безмилостните окупатори, водачът на фарисеите Йефтай бива убит в дома си седем дена след Великден. В устата му намират свитък с ужасяващо пророчество, което тегне над Израел и предупреждава юдеите за страшно божие наказание. Дъщерята на Йефтай – красивата парализирана Вирсавия – моли Филон да открие виновника, който според нея е сред садукеите. Свързани тясно с Храма и с римските власти, те биха имали причини да елиминират един от враговете си, да не говорим, че от близо век садукеи и фарисеи се борят за властта. Само няколко часа по-късно и водачът на садукеите и първосвещеник на Храма Гад също среща злощастния си край, а между зъбите му се подава продължението на смразяващото пророчество, което довършва предсказанието, че или Спасителят, или хаосът ще се възцари над цял Израел: няма друг изход!

Guillaume_PrevostФилон Александрийски се впуска по следите на тайнствения убиец, преминавайки през редица приключения: преследвайки истината, в убежището на есеите философът се натъква на трета ужасна смърт – на граматик, който може би е знаел отговора на загадката; става свидетел на ритуални церемонии в Храма; попада в затвор на римските легиони в сърцето на Палестина и др…

Младият еврейски философ има само седем дни да предотврати немислимото: серията от престъпления да продължи, променяйки хода на историята…

Роденият през 1964 г. Гийом Прево е професор по история. Завършва L’école normale supérieure de Saint-Cloud и понастоящем преподава история в престижния Lycée Hoche във Версай. Освен на историческите романи Леонардо и седемте престъпления в Рим, Убиецът и пророкът и „Le Mystère de la chambre obscure“, Прево е автор и на поредиците „Le Quadrille des Maudits“, „La Berceuse de Staline“ и др., както и на юношеските „Le livre du temps : La Pierre sculptée“, „Le livre du temps : Les Sept Pièces“, „Le livre du temps : Le Cercle d’or“.

Откъс от „Убиецът и пророкът“, Гийом Прево

Военният трибун Юлий крачеше напред-назад, щураше се покрай прозореца, който гледаше към големия площад пред Храма. От стаята, която му служеше за главна квартира, нищо не пречеше на гледката към свещената сграда и като присвие очи, човек можеше да различи вярващите, които се събираха за церемониите. Филон се питаше защо стои прав, докато бяха поканили Езекия да седне, и едно странно лице, облечено в черно, го наблюдаваше изпитателно от отсрещната пейка.

– Филон, така се наричаш, нали?

Тонът на Юлий не вещаеше нищо добро.

– Филон от Александрия!… Филон от Египет! Странно! Кажи ми, египтянино, знаеш ли какво се случи тук преди десет години?

Легионерът посочи с пръст Храма, а младежът повдигна рамене в знак на неведение.

– Имаше голям бунт в Йерусалим. При не знам кой от вашите царе. Известно ми е обаче, че бунтовниците се скриха в това пространство и издържаха няколко дни срещу войниците, които ги бяха обградили. Няколко дни! Благодарение на дебелината на стените и на кулите, които защитават този… Дори не разбирам защо го наричате храм. Празен дом, построен за Бог без лице и без статуя. Бог, за когото твърдите, че е навред и никъде, но чието име си забранявате да произнасяте! Въпреки това десетки, стотици хиляди хора пристигат тук, за да го издигат в култ! Признайте, че вас, евреите, човек трудно може да ви разбере…

– Нищо не задължава римляните да окупират…

Юлий изригна:

– Знам! Знам какво си мислиш! Никой не задължава Рим да бъде най-великата империя в света! Никой не задължава Рим да окупира Палестина! Само тези думи са ви в устите на всички вас. Но не мислите, че ако ни нямаше нас, вие все още щяхте да водите войни – с всичките си царе, с племенните вождове, с религиозните партии и с какво ли още не… Не мислите, че Рим ви предлага мир, търговия, просперитет. Ред! Да, ред!

– Редът не е свобода.

За секунда на Филон му се стори, че трибунът ще го зашлеви. Но той успя да се овладее и продължи с по-спокоен тон:

– Във всеки случай не свободата да се бунтувате, не. И в това отношение не очаквайте от мен да ви оставя Йерусалим. Получих подкрепление от три хиляди души, те ще бъдът тук до два дни. Дори ако трябва да съборя стените на Храма, ще удържа в ръцете си този град.

Той погледна Филон право в очите:

– Можеш да кажеш това на приятелите си.

– Моите приятели ли?

– Не се прави на невинен. Надяваше се да ме излъжеш с празни приказки ли? Този бунтовник, който те нападна отзад и за когото не знаеш нищо? Но той избяга именно с твоя кон. И по странна случайност два часа по-късно ти се озоваваш при убития фарисей.

Езекия рипна от мястото си:

– Аз съм виновен, трибуне Юлий. Нямаше да отведа този младеж със себе си, признавам. Но вестта за престъплението ме обърка…

– Не се старайте толкова, Езекия. Не вярвам особено в случайностите. Това убийство е според мен дело на бунтовниците, които смятат да го използват, за да настроят срещу нас народа. Разбира се, необходима им е помощ. И този младеж се появява навреме.

Той обвинително насочи към Филон пръста си:

– Е, египтянино, има ли в семейството ти някой Давид или Иаков?

Филон се смути:

– Не разбирам…

– Давид или Иаков. Баща, чичо, братовчед? Говори!

– Не… сред близките ми няма.

– Простете ми отново – намеси се пак Езекия. – този разпит… Вие разговаряте с наследника на едно от най-благородните семейства в Александрия и въпросите ви са доста странни.

– Странни, да, това е точната дума. Емилий, обяснете ни какво открихте.

Мъжът в черно, който до този момент беше мълчал, стана от пейката, за да вземе думата:

– Казвам се Емилий, аз съм лекарят, зачислен към този гарнизон. Военният трибун ми нареди да отида този следобед при някой си Йефтай, за да огледам тленните му останки. Като начало трябва да ви кажа, че съм участвал в много войни и в кървави битки. Мислех си, че знам всичко за жестокостта на хората и за удоволствието, което някои изпитват като убиват себеподобните си. Обаче случай като този никога не бях виждал. Впечатлението ми… впечатлението ми е, че жертвата е убита не просто за да изчезне от света. Искам да кажа, че са искали не тя да склопи очи, но кончината ѝ да стане… нещо като пример. Или по-скоро в предупреждение. Какъв вид предупреждение, за кого и за какво, ето това не мога да кажа…

Той направи кратка пауза, за да избърше слепоочието си, сякаш споменът за трупа още го преследваше.

– Престъпникът първо го е удушил, като му е счупил врата, за да не може да вика и да се съпротивлява. Това не е било особено трудно, тъй като мъжът е бил слаб и на възраст. След това… след това може да се каже, че го е убил за втори път, като му е раздрал гърдите с нож. Възможно е това да е било акт на отмъщение, гневен изблик или лудост Но начинът, по който убиецът е действал, говори, че е постъпил напълно разумно. Вероятно забелязахте лентата, която покриваше двете устни на Йефтай? Когато я махнах, за да отворя устата му, открих ето това на езика…

Той извади от джоба си малка кожена кутийка с дебелината на пръст, която показа на Езекия.

– Това е тефлин – отбеляза той. – Най-религиозните измежду нас привързват тези кутийки към лявата си ръка, колкото е възможно по-близо до сърцето. Обикновено те съдържат откъси от Библията. От Изход или от Второзаконие най-вече. Това е начин да носиш в себе си мъдростта Божия, понеже свещените книги казват: „И тъй, вложете тия Негови думи в сърцето си и в душата си, завържете ги на ръката си за знак.“[1] Но…

Той внимателно отвори кутийката:

– Този тефлин несъмнено е празен.

– Когато го извадих, вътре имаше парче от пергамент, завито няколко пъти и завързано с косъм.

– Косъм… Наистина такава е традицията. Къде се намира сега този папирус?

Трибунът Юлий се приближи. Той държеше жълт на цвят лист, голям колкото дланта му и доста смачкан.

– Ето го. Ние с Емилий трудно разчетохме буквите и се нуждаем от помощ. Затова ви повиках: сборът от думите за нас няма никакъв смисъл.

Той предостави листа на Езекия, който, след като го прегледа мимоходом, започна да чете на глас[2]:

Но в деня на Назорей,

последно роден от Давид, дошъл от страната Египет,

ако кръвта на Иаков пролее собствената си кръв,

ако той отново съгреши пред лицето на своя Господ,

тогава ще извадя Велиал от бездната,

и с него войските на Ашур в лоното на Израил!

Настана смайване, а Филон се възползва от него, за да дешифрира текста на свой ред:

– Това наистина е иврит – потвърди той, – но изписването на буквите е архаично. Няма съмнение, че е староеврейски, може би дори преди Изгнанието[3].

– Познаваш ли историята на езиците, египтянино?

– Противно на това, което си мислите, трибуне, аз съвсем не съм войник. По-голямата част от времето си посвещавам на науките.

[1]        Вж. Второзаконие 11:18.

[2]        Някога иврит се е пишел само със съгласни. Единствено четенето на глас дава възможност за възстановяване на гласните. – Б.а.

[3]        През 587 г.пр.Хр. Навуходоносор завладява Йерусалим и депортира част от населението му във Вавилон: това е Изгнанието. – Б.а.