Премиера в България: 30.03.2012г.
Световна премиера: 30.03.2012г.
Жанр: Екшън, Приключенски, Фантастика
Продължителност: 99 минути
Формат: 3D
Сценарист: Грег Берланти, Дейвид Лесли Джонсън
Режисьор: Джонатан Лийбесман
В ролите: Бил Най, Сам Уортингтън, Ралф Файнс, Тоби Кебел, Дани Хюстън, Лиам Нийсън, Розамунд Пайк, Джема Артъртън, Едгар Рамирес
Разпространител: Александра филмс / Legendary Pictures

Сам Уортингтън, Ралф Файнс и Лиъм Нийсън се завръщат за още една битка между боговете в „Гневът на титаните“, режисиран от Джонатан Лийбсман.
Десетилетие след героичната си победа над чудовищния Кракен, Персей (Уортингтън) – полубожествения син на Зевс (Нийсън) – се опитва да води спокоен живот като рибар и самотен родител на десетгодишния си син, Хелий.
Междувременно се води битка за надмощие между боговете и титаните. Опасно отслабени от намалялата човешка вяра в тях, боговете започват да губят контрол над затворените титани и техния свиреп предводител Кронос – баща на братята Зевс, Хадес (Файнс) и Посейдон (Дани Хюстън). Тримата братя са свалили могъщия си баща от престола преди дълги години, оставяйки го да изгние в мрачната бездна на Тартар – затвор, разположен дълбоко в земните недра.
Персей не може да скрие истинското си призвание, когато Хадес и божествения син на Зевс – Арес (Едгар Рамирес) – заемат страната на врага и сключват сделка с Кронос за залавянето на Зевс. Силата на титаните постепенно нараства, докато могъществото на Зевс се изцежда от тялото му и в резултат на Земята настъпва истински Ад.
С помощта на кралицата-войн Андромеда (Розамунд Пайк), полубожествения син на Посейдон, Агенор (Тоби Кибъл), и изпадналия бог Хефест (Бил Най), Персей се отправя на опасно приключение в подземния свят, за да спаси Зевс, да надвие титаните и да спаси човечеството.


ЗА ПРОДУКЦИЯТА

ПОЧУВСТВАЙТЕ ГНЕВА

„Гневът на титаните“ ни връща за една още по-мащабна и епична битка в митичния свят на богове и чудовища.

„Това е удивително приключение, което отвежда Персей до невиждани от никой смъртен места и сблъсък с врагове, които никой обикновен мъж не би могъл да победи,“ споделя режисьорът Джонатан Лийбсман, който прегръща идеята да работи над филм за неизбежния сблъсък със съдбата. „На всеки от нас е отреден такъв сблъсък, макар и може би не толкова героичен. Причината за непреходността на гръцката митология е нейната наситеност с класически първообрази, както и присъствието на елементи от трагедия, комедия, предателство и отмъщение. Този античен свят притежава всичко и е част от нашето общо културно съзнание. Всеки е чувал за Зевс и Хадес; всеки познава подземния свят от древните митове.“

След като оцелява при сблъсъка си с Медуза преди десетилетие, сега Персей се опитва да забрави ужасите на миналото и да води спокоен рибарски живот заедно със сина си. Съдбата обаче не му оставя място за избор, когато войната чука на вратата му и разкрива истинската му идентичност на полубожествен герой, който се справя най-добре на бойното поле.

„В първото си голямо приключение Персей бе загубил всички свои близки и търсеше отмъщение, без да се замисля за собственото си оцеляване,“ обяснява Сам Уортингтън. „В началото на втория филм го намираме по-зрял, с дете, което обича безкрайно и доволен от живота, който води. Не иска да променя това си битие.“

Промяната обаче е неизбежна, отчасти защото Персей има дълг към своя баща – могъщия Зевс. Лиъм Нийсън се завръща към образа на прочутия бог, нетърпелив да отдели повече внимание на връзката между бащи и синове, а също и на отношенията между кръвните братя. „Допадна ми, че Джонатан и сценаристите са готови да представят едни пълнокръвни, чисто човешки взаимоотношения, които се развиват на фона на епичната фентъзи история,“ споделя Нийсън.

Ралф Файнс, завръщащ се в образа на Хадес, допълва, „Винаги съм си представял гръцките божества като проекции на човешките стремежи и желания, особено, когато се замислите за желанието да бъдем безсмъртни, да имаме неизчерпаема сила, вечна красота и власт. И понеже реално не може да имаме нито едно от изброените неща, ние си създаваме тези митични образи и фантастични истории.“

Продуцентът Базил Иваник също се завръща за работата по втория филм и двамата с Джонатан Лийбсман споделят общ ентусиазъм да тичат из Тенерифе, Уелс и Великобритания, за да снимат грандиозни битки със страховити чудовища.

            На първо място обаче идва отговорната задача на сценаристите Дан Мазо, Дейвид Лесли Джонсън и Грег Берланти, които трябва да измислят ново смъртоносно приключение за Персей, което да надмине видяното в първата част от поредицата.

            „Бе наистина забавен и задружен процес, защото и тримата сме фенове именно на такива сюжети,“ споделя Мазо.

            „В съществуващата митология най-голямото приключение на Персей приключва със спасяването на Андромеда. Ние трябваше да си представим какво се случва с нашия герой след това и да създадем свой собствен мит, който да звучи достоверно в контекста на познатите митове и легенди,“ обяснява Джонсън.                             „Ние намираме нещо познато в древните митове и това е причината те да оцелеят през вековете,“ обяснява продуцентът Поли Джонсън. „Сценаристите успяха да създадат именно история, с която всеки може да се асоциира; история, която изследва вечните теми за любов и омраза между бащи и синове, както и за съперничеството между децата в едно семейство. Джонатан привнесе своя суров, реалистичен визуален маниер, което в комбинация с мащабните фантастични елементи е причината да предложим на публиката един наистина интересен и завладяващ филм.“

            „Опитахме се да направим един епичен филм във всеки смисъл на тази дума – вдъхновяваща история със силни теми, гигантски чудовища, ударни екшън сцени, спиращи дъха декори и иконични герои, изиграни от наистина талантливи актьори,“ обобщава Лийбсман.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГЕРОЯ

            „Гневът на титаните“ бележи не само повторното събиране на екрана на познатото трио от първия филм, – Персей, Зевс и Хадес – но и събиране на снимачната площадка на актьорите от оригиналния филм: Сам Уортингтън, Лиъм Нийсън и Ралф Файнс.

            Уортингтън признава, че е бил заинтригуван да изследва промените в героя си близо десетилетие след предишното приключение. „Сега той няма желание да влиза в битка. Решението не е лесно и той се колебае кое е правилно: да изостави ли сина си, за да помогне на своя баща, или да остане със сина си и да остави баща си да се оправя сам с проблемите си?“

            „В гръцката митология боговете винаги пренебрегват своите човешки семейства,“ пояснява Лийбсман. „Те са много егоистични. Макар, че самият той е отчасти с божествен произход, Персей се опитва да води нормален човешки живот като смъртен, отдаден напълно на грижи за своето дете.“

            В началото Персей смята, че решението е лесно и нищо не може да го отдели от сина му. Скоро обаче войната се стоварва в собственото му село под формата на триглава Химера. Битката на Персей с чудовището показва ясно на всички, включително сина му, че той не е обикновен рибар.

Колкото и да му се иска на Персей всичко да си остане както е, той трябва да признае правотата на Зевс и настъпващата промяна. Богът на мълниите и светкавиците безуспешно се е опитал да предаде новите идеи за света и на своя брат Хадес, който не иска и да чуе за промяна на статуквото.

            „Джонатан бе твърдо решен да пренапише взаимоотношенията между боговете, най-вече между Хадес и Зевс,“ казва Ралф Файнс. „Двамата винаги са имали разногласия, но този път всичко е много по-сериозно. Силата на боговете намалява, защото човечеството започва да осъзнава собственото си значение. Хадес е решен да запази своята власт и безсмъртие като освободи унищожителната мощ на техния баща, Кронос. Зевс знае, че подобно действие ще предизвика хаос и разруха, поради което се противопоставя на брат си и дава началото на нов яростен сблъсък за надмощие.“

            „Зевс осъзнава, че боговете отслабват, защото е време хората да извоюват независимостта си и да поемат съдбата си в ръце,“ обяснява Нийсън. „За него това е напълно справедливо и новият световен ред не го кара да се страхува за собствената си позиция. За съжаление, той няма как да убеди и Хадес в своята гледна точка, а благосклонноста му към смъртните го оставя подвластен на номерата на своя коварен брат.“

            Извън рамките на филма Нийсън и Файнс са големи приятели и искрено се радват, че могат да работят отново заедно. „Ралф е мой скъп приятел и бе чудесно, че този път имахме значително повече общи сцени.“

            От време на време професионализма им се пропуква и двамата избухват в неудържим смях. „Трудно е да не се разсмееш при вида на твой скъп приятел с дълга перука и брада, с бойната си броня и митично оръжие в ръка,“ продължава Нийсън.

            Няколко нови актьори се присъединяват към продукцията в ключови роли. Венецуелският актьор Едгар Рамирес поема ролята на Арес – озлобения син на Зевс. Богът на войната негодува срещу вниманието, което баща му отделя на Персей, и е готов да пролива кръв, за да възстанови нараненото си самочувствие.

            Рамирес напълно се наслаждава на ролята. „Израстнах с фентъзи филми и винаги съм искал да участвам в такъв,“ обяснява той. „Възможността да се превъплатя в Арес, най-великият боец на всички времена, бе като сбъдната детска мечта. Арес обича битките, защото именно те го зареждат с енергия и го карат да се чувства жив. Той е агресивен и със силно изразено его, но въпреки това лесно се пропуква, когато гордостта му е наранена от предпочитанието на Зевс към Персей – синът му от простосмъртна жена, който дори никога не е обичал божествения си баща. Арес се чувства ненужен и отхвърлен, което дава шанс на Хадес да се възползва от желанието му за мъст.“

            „Едгар вложи изключително много страст в образа на Арес. Той наистина се потопи в ревността и гнева, които са се натрупвали дълго време в душата на бога на войната и сега е време да изскочат на повърхността,“ споделя Лийбсман.

            Друг потомък на боговете е Агенор, отдавна изгубения син на Посейдон, който се е превърнал в изпечен престъпник. Нуждаейки се от опита му в морската навигация, Персей го открива да гние в затвора на кралица Андромеда.

            Ролята на Агенор, който се оказва не само силен съюзник, но и човекът, който да разведрява атмосферата по време на опасното приключение, е поверена на Тоби Кибъл. „Тоби бе фантастичен,“ заявява уверено неговият режисьор. „Той притежава чудесно чувство за хумор и е истински духовит, което се пренесе и в образа на Агенор, а двамата със Сам си паснаха перфектно. Въпреки, че Персей и Агенор не са се виждали никога преди, семейната връзка е налице още от първия миг, защото в крайна сметка двамата са братовчеди.“

            „Моят герой не се интересува от боговете или своя полубожествен произход,“ обяснява Кибъл. „Той е бил изоставен от баща си и поради това не иска да има нищо общо със света на боговете. Персей е този, който го вразумява и му дава да разбере, че тяхното поколение е призвано да сложи нещата в ред със силите, които са получили по рождение. И въпреки, че Агенор е равнодушен към това призвание, той няма как да отрече, че притежава познания за моретата, които са му предадени от Посейдон, неговия баща, и че Персей се нуждае от помощта му, за да спечели битката. Тайно той се радва на уважението, което Персей му засвидетелства, защото никой преди това не се е отнасял така с него. Всички преди са го считали просто за крадец, което си е истина само по себе си.“

            Английската актриса Розамунд Пайк влиза в образа на кралица Андромеда. Принцесата на Аргос от предишния филм наследява короната след смъртта на родителите си. От този момент нататък тя се превръща в истински войн, готов на всичко за отбраната на града си, дори когато светът е изправен пред заплахата от сигурна гибел.

            Продуцентът Иваник намира физическото излъчване на Пайк за перфектната комбинация – едновременно сурово и излъчващо сила, но в същото време и много царствено. Актрисата се показва като истински лидер в образа на Андромеда, но без да губи своята женственост.

            „Харесва ми Андромеда, защото тя е истинската героиня, на която момичетата да се възхищават,“ споделя Пайк. „Момчетата имат много екшън герои за подражание, но не се срещат често подобни женски образи. Андромеда е значително променена от предишния филм и вече няма нужда да бъде спасявана. Сега тя е кралица и войн, начело на собствена армия и със сигурност няма да се покаже беззащитна отново.“

            Веднъж избрал спътниците си, сред които Агенор, Андромеда и неколцина войници, Персей се отправя по море към далечния островен дом на Хефест. Ковачът, създал мълнията на Зевс, вилата на Хадес и тризъбеца на Посейдон (общо познати като Копието на Триам), както и архитект на затвора на Титаните, Хефест има ценни познания, които са необходими на Персей, за да спаси баща си и света от гнева на Кронос. Някога женен за красивата богиня Афродита, изпадналият в немилост бог живее сам в компанията на няколко гигантски циклопа и механичния бухал Бъбо, който се завръща за още една кратка, но паметна поява.

            Образа на Хефест  е предаден с определена доза отнесена наслада от Бил Най, който се гмурва в миналото на героя си, за да даде тласък на ироничната му ярост. „Дори да вземете предвид само факта, че Хефест е бил роден недъгав и в резултат отхвърлен от родителите си, които го изхвърлят от Олимп и след 7-дневно падане той се озовава насред земната пустош, то това си е доста екстремно начало на нечий живот, което мен лично ми допада,“ обяснява Най. „Хареса ми да изиграя един толкова пренебрегван мъж. Все пак, той се жени за богинята на любовта, но впоследствие тя решава да преспи с всичките му познати, така че и по тази линия не му е никак лесно. Като актьор, обаче, ако получите възможност да изиграете брадат полубог с дълга коса, който накуцва и сам си майстори приятели, то явно сте в доста добра форма, нали?“

            „Бил привнесе много свежест в образа на Хефест, както и чувство на забавление и игривост на снимачната площадка,“ казва Поли Джонсън, продуцент на филма. „Бил бе просто чудесен и направи толкова много за героя, за да подчертае смешното дори и в сериозните сцени.“

            С помощта на Хефест, Персей се отправя на най-опасната си мисия, от която може и да не се завърне. Както винаги, на първо място е сигурността и бъдещето на сина му – Хелий.

            Още от самото начало на продуцентите е ясно, че трябва да намерят млад актьор, който да се сработи на 100% със Сам Уортингтън, за да може да бъде достоверно предадена връзката между баща и син, които цял живот са разчитали само един на друг. „Подобна връзка трябва да се усети максимално реалистично,“ обяснява Иваник. „така че Сам участва активно в подбора. Щом го запознахме с Джон връзката между двамата се появи на момента. И въпреки, че Сам досега не е играл баща на екрана, той наистина възприе ролята на защитник на момчето и двамата прекарваха много време заедно забавлявайки се, което даде възможност на Джон да се почувства удобно на снимачната площадка.“

            „Обичам Джон Бел„“ допълва Уортингтън. „Той е страхотно хлапе. А и ролята си е сложна, защото е сърцето на филма, което трябваше да бъде показано на публиката максимално бързо. Той обаче бе готов и се справи отлично.“

            Младият актьор се забавлява изключително на снимачната площадка, особено по време на битката между Персей и Химерата. „Навсякъде имаше експлозии, а аз трябваше да скачам, крещя и да се оставя да ме бутат насам-натам,“ с радост обяснява момчето. „Дори успях да обера голяма част от мръсотията по земята, докато лично изпълнявах отделните движения по време на битката. Това е най-жестоката част от снимките на един филм!“

            Дани Хюстън се завръща като Посейдон, който в началото е единствения съюзник на Зевс; Лили Джеймс играе Корина – прислужница на кралица Андромеда, която се присъединява към приключението; Шинейд Кюсак е в образа на Клеа, лечителката, на която Персей поверява грижите за Хелий, докато той е далеч и се бори за спасението на човечеството.

АД НА ЗЕМЯТА

            Както подсказва самото заглавие, „Гневът на титаните“ е филм, който изобилства от гигантски и митични чудовища: от многоглавата Химера, еднооките Циклопи, през армия от войните Макаи с две тела, до един могъщ и страшен Минотавър. Най-големият опонент на Персей, разбира се, е Кронос – огромният Титан, баща на Зевс, Хадес и Посейдон, който е на път да избяга от оковите на затвора си и да превърне живота на хората в истински Ад.

            „Количеството екшън сцени в този филм е просто неописуемо,“ обяснява отговорникът по визуални ефекти и режисьор на втория екип Ник Дейвис, който е работил и по първия филм.

            Първият враг по пътя на Персей е огнедишащата Химера, която има една глава на лъв и една на коза, драконови криле и свирепа змийска глава на края на опашката си.

            „Двете основни глави работят в комбина, като едната плюе запалима течност, а другата подава искрата, която да доведе до експлозия,“ разяснява Лийбсман.

            Съществото е създадено по компютърен път, но разрухата, която нанася на селото, е комбинация от визуални и практически специални ефекти. „Лично за мен подобна комбинация води до по-реалистично изглеждащ краен резултат на екрана,“ обяснява Нийл Корбълд, отговорник по специални ефекти. „Така създадената реална обстановка чрез носещи се във въздуха пепел и други останки от пожар дава и на самите актьори по-реално усещане за ситуацията, в която се предполага, че се намират героите им. Разрушението, нанесено от Химерата, бе създадено на снимачната площадка и впоследствие подсилено от екипа по визуални ефекти.“

            „Химерата се спуска над селото като метеор и веднага почва да го унищожава,“ казва Дейвис. „Има голяма пиротехническа експлозия и след това земята започва да се разцепва, като пукнатината преминава през цялото поселище преди да срути цяла сграда и от останките да изскочи чудовището. Тогава започва истинския екшън.“

            След сблъсъка с Химерата, Персей се вижда принуден да помогне на Зевс и цялото човечество срещу надвисналата заплаха от страна на Кронос.

            След като печели Андромеда и Агенор на своя страна, тримата заедно отплават към отдалечения остров на Хефест, който се охранява от огромни Циклопи, които са сред любимите създания на Лийбсман във филма. Дизайнерът на протези Конър О‘Съливан предлага на режисьора 15 различни варианта за главата на Циклопите и работи заедно с Дейвис по цялостния дизайн на чудовищата преди да бъде одобрена финалната им визия.

            „Най-голямото предизвикателство бе да ги накараме да изглеждат колкото е възможно по-фотореалистични, доколкото това може да бъде постигнато с огромно митологично чудовище,“ усмихвайки се обяснява Дейвис.

            Екипът на филма се сблъсква със същото предизвикателство при оформянето на Минотавъра, който е още по-ужасяващ, защото може да мени формата си и да приема тази на други хора или предмети, но в истинския си вид е едновременно чудовищен и човекоподобен звяр.

            „Нашата версия на Минотавъра наподобява по-скоро мъж, който е деформиран, така че да наподобява бик,“ споделя Лийбсман. „Той е пазач на лабиринта, в който сам е затворник. Стотици години е чакал в тъмното този, който ще дръзне да премине през това препятствие. Той е изключително свиреп, а огромните му размери карат хората да го оприличават на същински бик, гледайки силуета му. Излезе ли на светло обаче той е още по-страшен, отколкото някой може да си представи.“

            О‘Съливан обяснява, че дизайнът на Минотавъра е минал през няколко етапа. „Ник бе свършил началната работа още в САЩ, а аз бях ангажирал няколко скулптура да работят по макети. Впоследствие взехме предвид средата, в която живее чудовището. Неговата среда е мрачно подземие, в което всичко е загнило и се руши. Следователно Минотавъра е мръсен и отблъскващ. Той е истински кошмар, материализиран наяве.“

            Най-голямото предизвикателство за О‘Съливан е да намери как да закрепи рогата на Минотавъра, така че те да могат да бъдат използвани в битките, без да падат постоянно.

            Каскадьорът Спенсър Уилдинг, който влиза в образа на Минотавъра, е покрит от главата до петите. „Мисля, че нямаше и милиметър от тялото му, който да е на показ,“ продължава О‘Съливан. „Спенсър се справя чудесно в костюми на различни същества. Обзаведохме го с крака, торс, глава, рога, ръце, зъби и дори контактни лещи, така че да бъде напълно преобразен. Костюмът бе от две части с един гръб, изработен от моделиращ се латекс по традиционния начин, така че всичко да си пасва идеално.“

            Възвестявайки появата на Кронос, легиони Макаи с две тела заливат бойното поле и стават причина за масова смърт и разруха. Тези войни са плод на въображението на сценаристите и са оформени от самия Кронос, който решил да направи изпратените в Тартар бойци по-силни като ги обедини по двойки в едно същество.

            „Избухва вулкан и множество огнени топки политат към човешката армия. От удара им в земята се появяват Макаите, които нападат Персей и другарите му,“ обяснява Корбълд.

            „Те са високи над 2 метра, с две глави и шест ръце, войни, които могат да тичат, скачат и се сражават със сила, която надхвърля тази на всеки мъж,“ казва Дейвис. „Но от друга страна те са само прелюдия към финалния ужас на битката.“

            Времето за решителен сблъсък настъпва, когато Кронос успява да се освоводи от оковите си и преминава в атака.

            „Кронос е създал света от хаос и иска отново да го върне към това начално състояние,“ отбелязва Лийбсман. „Изключително ми допада, че появата му на екрана наподобява избухването на атомна бомба – огромна експлозия с тонове вулканични отломки, които летят на всички посоки и подпалват всичко по пътя си.“

            Според Дейвис кралят на Титаните „има човешки пропорции, но той е съставен от потоци твърда и течна лава, които постоянно се изливат от него. Обвит е във вулканични облаци, а с придвижването си започва да обстрелва хората с бомби от лава.“

            Кронос е постигнат изцяло с помощта на компютърни ефекти, но това не е пречка за Сам Уортингтън, който вече е майстор в битките с въображаеми чудовища пред зеления екран. За актьорът всичко се свежда до ежедневна рутина. „Много е просто: трябва да повярвате в този измислен свят. Ако аз успея да се посветя напълно на историята и да повярвам, значи и публиката няма да има проблем да стори същото. Всички знаем, че чудовищата не са реални, но ако аз се потопя на 100% в действието, то има голяма надежда, че зрителите ще ме последват в този вълшебен свят.“

ЗАВРЪЩАНЕ В ЕДНА ДРЕВНА СТРАНА

            За да пресъздаде Древна Гърция, екипът на „Гневът на титаните“ отново се завръща към уникалния и изящен пейзаж на остров Тенерифе, както и използва отделни локации в и около студио Шепъртън в Англия, а също и мрачните кариери на Уелс.

            „Канарските острови ни предоставиха страхотни контрасти, включително красивото, синьо море, прашни пейзажи, широки пространства, които дават възможност за провеждане на мащабни битки точно в епицентъра на истински вулкан… Няма какво повече да се желае от една локация,“ казва Лийбсман.

Сценографът Чарлс Ууд открива, че районът на снимки си пасва идеално с визията на режисьора. „Джонатан е доста графичен режисьор, което за мен е супер, защото успя да ми придаде усещане за това, което иска да постигнем. Можахме подробно да обсъдим  цветове, материи и да набележим широк спектър, от който да избираме. Той оценява силни и ясно изразени образи, нещо, което Тенерифе предлага напълно,“ казва Ууд.

Крайбрежният курорт Абадес е избран за най-големият декор във филма: оживеното рибарско поселище, което е дом на Персей и сцена на битката с Химера.

„Избрахме точно това място, защото има разчупен релеф и чиста гледка към океана,“ продължава Ууд. „Почерпихме опит от села в Афганистан, Северна Африка и Близкият изток – все места, в които още могат да бъдат намерени следи от древни култури.“

По дизайн на Ууд воденият от Нийл Корбълд екип по специални ефекти произвежда от бисквитена пяна набор от камъни и скали, които впоследствие да бъдат взривени чрез въздух под високо налягане или пиротехнически заряди.

Лийбсман е изключително доволен от трансформацията, която Ууд извършва със селото. „Персей живее в покрайнините на гръцката цивилизация, в бедно село. Вниманието към детайла на Чарли и помощниците му ме принуди да заснема всичко от всеки възможен ъгъл преди да го унищожим за нуждите на историята.“

Лос Дерискадерос, близо до Абадес, служи да представи външната страна на сложния лабиринт, който води към Тартар. Допълнително са заснети и няколко сцени във вулканичния национален парк около връх Тейде, а лагерът на кралица Андромеда е построен в мините на Сан Хосе.

Природния парк Тено, вулканична планина, където ерозията е оформила настоящия пейзаж на големи, крайбрежни скали, изпълнява двойна роля във филма: в началото на филма е място на крайбрежния гроб на Йо, а впоследствие –  мястото, от което Персей, Агенор, Андромеда и войниците й се качват на величествения кораб Номос.

„Номос присъства и в първия филм,“ казва Ууд, „но за новите приключения бе подложен на основни козметични промени. Добавихме нова палуба, преправихме носа и изградихме още две мачти. Корабът бе конструиран в Корнуол и впоследствие докаран до Тенерифе по суша и вода.“

За сцена, която се развива насред океана, екипът на филма и актьорите се качват на няколко корабчета и пускат котва пред прочутите скали Лос Гигантес, които предлагат величествен фон. „Лос Гигантес притежават уникален мащаб и мистериозност, защото са оформени от големи потоци лава,“ споделя Ууд. „Не мисля, че съм виждал нещо по-впечатляващо.“

Преди да напуснат Тенерифе, вторият екип на филма се отделя от основната група и прави серия въздушни панорамни снимки, които впоследствие се използват и при създаването на компютърно генерирани фонове за битките, които актьорите разиграват в Уелс.

            Остатъкът от филма е заснет във Великобритания. В Съри, Англия, горите Редландс са използвани за дървесния дом на Хефест на остров Каил. Основната база на продукцията е ситуирана в студията Шепъртън, където се намират художествения департамент, а също и отделите по костюми, визуални ефекти и монтаж. Пак в Шепъртън са използвани няколко снимачни площадки, за да се построят декори като лабиринта на Минотавъра, ковачницата на Хефест, вътрешността в Храма на идолите и колибата на Персей, а също килията на Агенор и затворът Тартар.

            Вероятно никой друг декор не изисква по голяма комбинативност между дизайн и функционалност, отколкото лабиринтът. „Работата по лабиринта беше много забавна,“ спомня си Ууд. „Беше си сложничко заради всички движещи се части и факта, че трябва да изглежда като безкрайно пространство. Екипът по специални ефекти свърши невероятна работа в разработването на механизмите по декора, така че във филма да се създадат моменти, в които около главните герои се местят масивни каменни блокове.“

            „Ако във филма ни има намек за хорър елементи, то това са именно сцените в лабиринта,“ разсъждава продуцентът Иваник. „Това е домът на Минотавъра, който се възползва от страховете ви.“

            Друга страховита локация във филма е Тартар, където Кронос постепенно се освобождава от оковите, докато бавно поглъща силите на Зевс, който стои окован и безпомощен вследствие на предателския съюз между Хадес и Арес. Лийбсман има ясни идеи за визията на Тартар, които са вдъхновени от работата на художника Джон Мартин.

            „За мен подземният свят е огромен, с кръгли очертания по горната част, които всъщност са дъното на океани и планини – почти като свят, който е скрит в друг свят, а Тартар е в самото сърце на този свят. Погледнато по този начин, това ни даде свобода да си поиграем с дизайна.“

            „Ние построихме едва малка част от този подземен свят, а екипът по специални ефекти свърши останалото, за да му придаде търсения грандиозен мащаб,“ обяснява Ууд.

            През последните две седмици от снимачния процес продукцията се мести в Уелс, за да заснеме експлозивната битка между хората и армията от чудовища, която идва от подземния свят.

            „Имахме стотици войни и коне, катапулти и стрели, които летят навсякъде,“ отбелязва Иваник. „Това е финалната и решаваща битка, която може да бъде оприличена на битката при Термопилите или тази за Сталинград. Загубата за човешката армия би се равнявала на край на хората като вид.“

ЕКШЪН И ОРЪЖИЯ

                        „Гневът на титаните“ съдържа многобройни епични екшън сцени, в които участват стотици герои с най-разнообразни оръжия. Координаторът по каскади Пол Дженингс и оръжейника на продукцията Ник Коморники вече са работили по първия филм и нямат търпение да се завърнат към познатата си вселена, за да постигнат нещо още по-впечатляващо.

            „Изключително забавно и вълнуващо е, че получаваш шанс да си поиграеш с големи чудовища, да структурираш мащабни битки и да се правиш на бог,“ казва Дженингс. „Сам Уортингтън обожава действието в подобни филми и обича да прави собствени каскади, като допринася със свои идеи, което ни помага да създадем по-впечатляващи сцени.“

            След цяло десетилетие без битки, Персей не е същия безупречен войн, когото познаваме от предишната серия. Сега той е леко ръждясал и му е нужно време да си върне предишната форма. „Допадна ми, че моят герой има да наваксва, защото това предполага съвсем друго поведение пред камера и е по-забавно за изпълнение. Всеки удар е видимо усилие,“ споделя Уортингтън.

            „Сам е изключително добре физически подготвен актьор, който е готов да се хвърля срещу стената колкото дубъла е необходимо, без да се оплаква,“ смеейки се признава Лийбсман.

            „Сам иска да е максимално в центъра на екшъна,“ съгласява се Иваник. „Колкото по-трудна е дадена сцена, толкова по-мотивиран е той, и това се усеща от всички. Той е навит на всичко и това мотивира и всички около него, като им вдъхва допълнителна увереност.“

            „Мисля, че публиката в днешно време изисква подобно себеотдаване, а аз искам тя да остане с мен до края на филма и до финала на приключението, така че се опитвам да постигна максимално много сам, без да се наранявам,“ казва Уортингтън.

            Персей, разбира се, може да разчита на верния си меч от предното приключение и дървената кама, изработена лично от сина му за талисман. Коморники и екипът му снабдяват войниците и боговете с около 1500 допълнителни оръжия, изработени от алуминий, гума или друга имитация на метал, а също създават и големи, наистина работещи, катапулти за финалната битка.

            Специален меч е създаден за Арес, бог на войната. „Острието му е традиционно за гръцките земи от времето на бронзовата ера,“ обяснява Коморники. „На дръжката присъстват символите на Арес: орел и кълвач. Като цяло изглежда доста семпло, но в същото време и като оръжие, което е видяло много битки.“ Богът на войната носи и друго заплашително оръжие, което има масивен каменен връх, бронзова дръжка и заострен долен край.

            Най-важното оръжие във филма е легендарното Копие на Триам. То е съвкупност от три отделни оръжия, изковани от Хефест за боговете: мълнията на Зевс, тризъбеца на Посейдон и вилата на Хадес. Това е единственото оръжие, с което Кронос може да бъде победен, и Персей трябва да намери начин да събере и трите части, за да има някакви шансове срещу разгневения титан.

            „И трите оръжия могат да приемат по-малка форма, за да могат боговете да ги носят по-лесно, когато не са в непосредствена опасност,“ обяснява Коморники. Всяко от оръжията има и своя собствена индивидуалност. „Вилата на Хадес трябва да изглежда мръсна и стара. Тризъбецът на Посейдон също трябва да изглежда стар и като предмет, който е прекарал значително време под вода. Мълнията на Зевс е най-трудна за изработка, защото едновременно трябва недвусмислено да предава познатия вид на светкавица, но в същото време да бъде и по-практична за употреба.“

            За да подсилят преживяването за зрителите и да ги потопят напълно в битките, създателите на филма решават да използват модерните 3D технологии.

            „Филмът бе замислен в 3D, така че всички кадри са напасвани за формата, а директно на снимачната площадка постоянно се консултирахме със специалист, за да сме сигурни, че технологията ще бъде приложена по възможно най-добрия начин,“ заявява Лийбсман.

            „На всяка крачка внимавахме да снимаме по-дълги сцени, да направим движението на камерата по динамично и да избегнем бързата смяна на ракурса,“ обяснява операторът Бен Дейвис. „Имайки предвид, че конвертираме в 3D в етапа на постпродукция, вниманието към всеки детайл беше необходимо, но въпреки това можахме да запазим специфичния стил на Джонатан, който включва интензивно движение на камерата и снимки с ръчна камера – все неща, които няма как да постигнеш с 3D камери.“

            Дейвис също така е доволен да снима на лента, а не директно с дигитални камери. „Ако историята ни беше съвременна, то и употребата на HD камери нямаше да е неоправдана. Но нашата историята е епично приключение в Древна Гърция. Исках това да се почувства от зрителите дори и чрез структурата на картината.“

            „Всяко наше решение при написването на сценария и етапите на предварителна подготовка бе взето с идеята, че филмът трябва да изглежда възможно най-добре в своята 3D опаковка, за да може да предоставим на зрителите едно вълнуващо преживяване, което ще ги накара да се върнат за още от същото в киносалоните,“ обяснява Поли Джонсън.

            „Хората ходят на кино, защото искат да бъдат пренесени в светове, за които само са си мечтали,“ казва Базил Иваник. „Мисля, че с всички митични същества, интензивността на действието и мащаба на екшън сцените, „Гневът на титаните“ ще е едно наелектризиращо и напълно поглъщащо вниманието на зрителите приключение. Чудовищата, огънят, прахта и всички останали елементи буквално ще се изсипят върху публиката. Ще бъде щур купон.“

            „Когато Кронос излезе от екрана с всичките отломки от лава, които изстрелва, наистина ще си помислите, че всеки момент ще ви пипне,“ добавя шеговито Лийбсман.

            „В същото време във филма ни има много силни и емоционални теми, които се надявам хората ще възприемат като свои, а войната между богове и смъртни е просто впечатляващия фон на нашата история,“ обобщава Лийбсман.

СКОРО