Книгата за живота на Дюма най-после излиза на български. „Голям кулинарен речник“, тиражиран от издателство „Милениум“, идва у нас 144 години след появата му в родината на автора.

Александър Дюма не е само „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“. Той е бащата на легендарната френска кухня. За първи път на български излиза венецът на неговия живот – готварската библия „Голям кулинарен речник“. Обемистият труд е плод на няколко десетилетия събирачество, както и на безброй трапези с изобилие от кулинарни изкушения и куриозни случки с най-известните личности на XIX век.

Между книгите и пътешествията си Дюма събира и съставя несравними рецепти за крале и плебеи, за мускетари и техните слуги. Неговият вкусен шедьовър е наръчникът на всички знаменити шеф-говачи от новото време.

„Мнозина от великите умове на човечеството в мигове на почивка от творческата или научната си дейност са писали и за изкуството на храненето. Александър Дюма като известен бонвиван и прахосник също има по-особено отношение към храната. Неговите практични и деликатни възгледи струят от всеки ред в епохалния му труд „Голям готварски речник“ – книга, с която той има амбицията да събере всичко, свързано с храненето, на едно място. Замисълът на автора ясно личи в предговора на речника, но резултатът – както ще установят читателите – е малко по-различен. Защото Дюма не просто умее да се храни добре, не само изпитва нежни чувства към кулинарията, но е ненадминат разказвач. Затова и книгата му не е суховат сборник с рецепти или данни за различните съставки, а истинско обяснение в любов към готварското изкуство – живо и пленително както при най-изкусните разказвачи.“

Това пише през 1873 г. към първото издание на изключителната книга френският издател.

Често се цитира едно изказване на Дюма: „Искам да завърша своето литературно творчество от петстотин тома с една готварска книга“. И през 1869 г. тя е факт. Ръкописът е предаден на неговия приятел и издател Алфонс Льомер през март 1870 г. и вече е в печатницата, когато настъпват тежки и тъжни събития, от които Александър Дюма си отива от този свят. Това отлага отпечатването на книгата, но след години се пристъпва към него благодарение на приятелите на прочутия автор.

От страниците на последната му творба се усещат не просто любовта към живота, дарбата да харесваме, потребността да разказваме, хубавото настроение, чистотата на мисълта, съвършеният смисъл и детинското възхищение от всички прекрасни неща в живота, но и очарованието на истинското словесно изкуство, което превръща храненето в поезия за тялото, а поезията – в храна за духа.

Книгата е написана под формата на речник, а по обем и обхват може да бъде наречена с пълно право енциклопедия. В нея ще намерите всичко за всяко ястие или съставка, но и много повече извън рамките на кулинарията. Това е история, литература, социология и психология в едно – книга, която ще ви потопи в епохата на Дюма на всички нива и еднакво силно ще ангажира както фантазията ви за вкусови усещания, така и любопитството ви за онази романтична епоха.

В 640-те страници ще откриете безброй рецепти, менюта и описания на пищни пиршества. Ще научите за невероятни специалитети като чорба от 17 вида риба или ястие от десет пълнени една в друга птици. Ще бъдете зашеметени от многообразни идеи за приготвяне на какво ли не, например – хранителна боя от паразити от кокошка. А как да си направиш масло, докато яздиш? Просто окачваш стъклен съд с тясно гърло, пълен с мляко, на врата на коня! Когато спреш за почивка, го счупваш и имаш готовия продукт.

Ще научите за кулинарни изживявания, довели до появата на герои от известни романи на автора. Те са кръстени на знайни и незнайни майстори на черпака. Така Дюма е искал да им се отблагодари за гастрономичните пиршества, на които е присъствал като съучастник и главен консуматор.

Ще разберете как абсолютно всеки продукт може да влезе в употреба до последния грам – от еленовите рога до корубата на костенурката.

Книгата ще ви потопи в невероятни приказни кралски пиршества с точните менюта и ястия, същите, за които в приказките се казва „три дни яли, пили и се веселили“. И най-развинтената фантазия не може да си представи за колко видове храни и начини на приготвянето им става думи – сред най-особените са мечешки лапи и слонски хобот и крака. Освен шедьоври на френската кухня като пържоли по мускетарски и хусарски, са описани и руски и немски ястия, придружени с хвалебствени или критични коментари.

За всяка храна в кулинарния речник на Дюма има прелюбопитна история, а зад всяка история – интересни личности и връзки с множество реалии. Не точните грамажи са водещите, а емоцията и страстта, с които се приготвя и поднася храната и изживяванията и спомените, свързани с всяко едно блюдо. Описани са и изключителни табиети за гарниране и сервиране, превръщащи трапезата в кралска.

Ще ви направи впечатление, че Дюма недолюбва вегетарианските ястия – нарича „постно“ ядене това, което е сготвено с месо без тлъстини. Неговите постни супи са с пилешко, телешко или с дивеч. По същата причина авторът не обича много и салатите. За сметка на това предлага многообразни разядки, изпъстрящи менюто между основните ястия, които служат за оправяне на вкуса и подготовка на небцето за новите наслади.

Думата, която може да опише най-добре тази книга е изобилие. Аристократичните маси се огъват от трюфели, стриди, скариди, изкусителни сладоледи. Други предложения – като говежди очи и паниран свински мозък в шкембе – може да звучат странно днес, но също привнасят своя куриозен нюанс към любопитната книга.

„Голям кулинарен речник“ е не само за гастрономите, не само за заклетите почитатели на Александър Дюма, а за всички любопитни читатели, които вярват в максимата „Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си“. Бащата на „Тримата мускетари“ прави точен, подробен, проникновен и пищен портрет на своето време, нарисуван чрез… храната.

В „Голям кулинарен речник“ Дюма публикува и рецепти в стихотворна форма. За българското издание те са преведени изящно от Недялко Йорданов:

Птицата патица плува в реката,

после в калта си навира крилата,

и каканиже от сутрин до мрак

с този досаден патешки грак.

Но като стане дебела и сочна –

имам рецепта за патешко – точна:

първо – прерязвам й шията с ножа,

после оскубвам й тлъстата кожа

и я нарязвам на осем парчета,

и ги опичам на осем филета,

или да кажем – на осем кебапа –

и овкусявам ги със сос от ряпа,

после прибавям сос от маслини…

Това е рецепта от стари години!

Тлъста ми патицо, на тебе поклон!

Ще те излапам със сок от лимон!