Режисьорът Рон Хауърд си спомня вечерта, която става генезис на филма „Да кажа или да не кажа“. „Бяхме на вечеря в Рим след премиерата на „Ангели и демони“ и Брайън /Грейзър/ взе да развива разни откачени ситуации. Една от тях беше „Какво би направил ако има някой, на когото много държиш, да кажем, най-добрия ти приятел, и видиш, че жена му му изневерява?“ Каза, че тази идея случайно му влязла в главата. „Ами ако видя някъде съпругата на Рон да се целува с мъж? Какво бих направил и как ще протекат размислите ми кога и как да му кажа?“

Думите му не само предизвикват смях на масата, а дават начало на оживен разговор сред присъстващите. След вечерята Грейзър казва на Хауърд, че този прост въпрос всъщност е идея за филм, която той обмисля. Хауърд съветва дългогодишния си приятел да развие идеята, защото има хляб в нея.

След завръщането им Грейзър поставя същия въпрос по време на среща с Винс Вон. Актьорът-продуцент веднага проявява интерес и дава своя трактовка на тази популярна за разговор тема. „При разговора с Брайън ме заинтригува идеята как да предадеш информацията на приятеля си, без да го съсипеш и да го изгубиш като приятел – обяснява Вон. – За мен въпросът не стоеше дали да му кажа или не. Интересното бе да наблюдаваш човек, обременен със знанието за това, което става и колебанията му как и кога да съобщи.“

В много от филмите си Вон открива комичното в проблеми, присъщи на човешките отношения. От „Суинг“ до „Раздялата“ и „С жени на море“, той се забавлява със смешното, произтичащо от ситуации, в каквито всички сме се озовавали. Вон казва: „Забавно е да наблюдаваш как героят преживява всичко това, защото знаеш, че трябва да го съобщи на най-близкия си приятел, само че как се съобщава такова нещо? По-лесно е да се каже, отколкото да се направи и дилемата е как точно да стане, за да причини възможно най-малко щети.“

Макар Грейзър да не е работил преди това с Вон, той отдавна се възхищава на умението на актьора да представя пред зрителите мъчни и с широк отзвук теми със своя специфичен хумор. „Винс притежава непосредственост, която жените харесват и към каквато мъжете се стремят – казва Грейзър. – Дали някой от героите му ви казва, че смята да скъса с дългогодишната си приятелка или друг се мъчи да намери баланса в това да е и баща, и съпруг, той ни дава възможност да погледнем с хумор на по-грапавите моменти в живота си. Посредством Винс виждаме в по-комична светлина собствения си живот. Познавам малцина актьори, които притежават тази способност.“

Докато Грейзър и Вон избистрят идеите за сюжета, Алан Лоуб е привлечен към проекта, за да напише сценария на бъдещия филм „Да кажа или да не кажа“. Екипът преценява, че Лоуб, в чиято скорошна творческа биография фигурират сценарии за филмите „Уолстрийт: парите никога не спят“, „21“ и „Пълно за празно“, най-добре ще пренесе на хартия идеята на Грейзър.

Вече завършен, синопсисът се връща при Рон Хауърд, който да го прецени като режисьор. Хауърд е заинтригуван от него, както и от перспективата да си сътрудничи с Вон. „Знаех, че Брайън и Винс са привлекли Алан Лоуб, който е чудесен сценарист, така че не ми беше трудно да взема решение“, казва Хауърд.

Сценарият оправдава потенциала, доловен от Хауърд на вечерята в Рим, когато присъстващите се запалват от идеята. „Въпросът за изневярата естествено участва в историята, но тя разглежда доверието, истината и колко можем да кажем на приятелите и онези, които обичаме – обяснява режисьорът. – Кара те да се замислиш доколко можем да се доверим на най-близките си хора.“

„Да кажа или да не кажа“ бележи завръщането на Хауърд към комедията след повече от десетилетие успешни трилъри и драми. Въпреки, че е режисирал много комедии през 80-те и 90-те Хауърд не подбира проектите си по жанр, а по истории и ситуации, които го интригуват. „Отдавна се отказах да управлявам кариерата си съобразно с конкретен жанр – смее се той. – Обичам всякакви видове филми: големи, малки, комедии, драми, трилъри, фантастика. Комедиите са сред любимите ми, а целта ми е да избягвам филми, в които може безпогрешно да отгатнеш накъде отива сюжетът.“

Той признава, че е бил доволен да открие комедиен проект, който е забавен и значим на дълбоко човешко ниво. Хауърд продължава: „От гледна точка на разказвача това е нтересна смесица – свежа и приятна за разработване. Минаха 12 години, откакто не съм правил комедия и за мен беше ласкателно и окуражаващо, че комедийни актьори от класата на Винс Вон и Кевин Джеймс проявиха интерес към моите идеи.“

За Вон от първостепенна важност е, че е открил режисьор, който да му поставя предизвикателства. „Когато разработвахме сценария, хората казваха: „Звучи като комедия на Рон Хауърд“ – спомня си Вон. – Достави ми удоволствие да съм част от проект, който го върна към началните му стъпки с комедии. „Нощна смяна“, „Плясък“, „Какавида“ и „Parenthood” са все класики и са много забавни. Филмите на Рон Хауърд са белязани от изискана начетеност без следа от грандомания. Той е способен да разбира в дълбочина човешкото поведение и има елегантен стил на повествование, който е много достъпен и лишен от елитарност.“

След като Вон е определен за ролята на Рони, Хауърд е готов да открие и останалите от актьорския състав. Във връзка с този проект той е изцяло на мнението на Грейзър относно способностите на Вон. „Историята във филма се разказва почти изцяло от гледната точка на Рони. Той е своеобразен модерен мъж от Средния запад, който минава през истинска центрофуга от емоции. Едва ли има друг актьор в съвременното комедийно кино, когото публиката би предпочела пред Винс да види като героя, притиснат между чука и наковалнята.“

 

 

Картите са на масата: Подбиране на актьорския състав

 


При първата ни среща с Рони Валънтайн и Ник Бранън и двамата вярват, че са на чудесен етап в живота си. Съсобственици са на „B&V Engine Design“ – малка фирма, която е пред сключване на голяма сделка. Изисква се обаче много работа и то главно от Ник, който се занимава с конструкцията на двигателите. И тук се намесва комичният стрес.

За ролята на Ник създателите на филма се обръщат към актьора Кевин Джеймс, който със скорошното си участие в хитовите филми „Дърти хлапета“, „Ченгето на мола“ и „Обявявам ви за законни Чък и Лари“ се е издигнал до първия ешелон на комедийните киноактьори.

За Джеймс да се включи в „Да кажа или да не кажа“ е лесно решение. „Сценарият беше чудесен, веднага го харесах – споделя актьорът. – Алан Лоуб беше свършил отлична работа и като разбрах, че Винс ще играе, а Рон е режисьорът, нямах никакви колебания. Винаги съм изпитвал удоволствие от филмите на Рон, а Винс е актьор от когото се възхищавах и с когото мечтаех да работя, защото постоянно ме разсмиваше. Лесно беше да станем първи приятели като героите си. Съпругите ни също се сприятелиха и постоянно бяхме заедно.“

Актьорът обяснява ролята си на инженер работохолик: „Ник е сложен образ. Той се подлага на голямо напрежение в работата си, което се отразява на всичките му взаимоотношения. Погледнато отстрани има идеален брак, но когато се отстранят пластовете се вижда, че не всичко е каквото изглежда.“

Рони разчита изцяло на Ник що се отнася до сърдечните работи. Закоравял ерген, постоянно менящ гаджетата си, Рони най-сетне е убеден от Ник, че е открил половинката си в лицето на Бет, преуспяваща като майстор-готвач, която през годините се е задържала до него. След продължителната им връзка Рони вярва, че е дошло време да преминат към следващото ниво. В края на краищата при Ник и Женева е проработило чудесно, нали?

Вон признава, че е бил нетърпелив да си партнира с Джеймс. „Винаги съм бил почитател на Кевин като актьор. Той не само те разсмива до сълзи, с него е лесно да се сприятелиш – коментира Вон. – Много е естествен и във всичките му изпълнения има топлота и искреност. От този проект си спечелих истински приятел, с когото ще останем близки и след филма.“

Режисьорът мигом е впечатлен от химията между двете му звезди. Макар че актьорите никога преди не са работили заедно, те са в синхрон от самото начало. „Сюжетът е изграден около приятелството на двама мъже, което е поставено на изпитание от всички поврати на повествованието – казва Хауърд. – „Още от първата си среща Винс и Кевин създадоха чудесно екранно партньорство. Зрителите обичат да ги гледат, дори когато героите им не са в най-добра форма, но продължават да са симпатични и запазват добротата си. Кевин е непосредствен, а Винс е много красноречив и аналитичен, това е чудесна комбинация.“

За ролята на безкрайно търпеливата Бет създателите на филма избират разностранно талантливата Дженифър Конъли, която печели Оскар за ролята си в „Красив ум“ с режисьор Рон Хауърд и продуцент Брайън Грейзър.

Хауърд обяснява избора си: „Макар Дженифър да не е типично комедийна актриса, когато анализирахме сюжета и образа на Бет, стигнахме до извода, че не е нейна отговорност да предизвиква смях. Нейният образ всъщност внушава какъв е залогът и какво може да се изгуби. Въпреки това, филмът все пак е в игрива тоналност и е чудесна възможност за Дженифър да покаже друга своя страна. Тя е умна, сдържана и забавна и бях много доволен от приноса й към ролята.“

Актрисата приема с ентусиазъм шанса да работи отново с Хауърд и Грейзър. „Рон е обсебен от работата си – казва тя. – Върху какъвто и проект да работи, той е щателен, професионалист и взискателен към актьорите. Също така е отличен разказвач. Рон е същият и като комедиен режисьор. Не забелязах различен подход между работата при драма и при комедия.“

Когато играе Алиша Наш във филма от 2001 година „Красив ум“, зрителите са развълнувани от нюансите в изпълнението й. В ролята на Бет тя е почтената страна във връзката си с Рони, изпълняван от Вон. „Бет е много разумна – обяснява Конъли. – Успяла е в професията, която си е избрала, у нея няма нищо невротично. Тя е добре приспособена личност с приятен характер, обича приятеля си и има ясни приоритети.“

Дилемата на Рони в комедията започва, когато вижда Женева, съпругата на Ник, да се целува с друг мъж. Той е поразен, че жената, която познава дори по-отдавна от най-близкия си приятел, изневерява на Ник. За ключовата роля създателите на филма избират два пъти номинираната за Оскар Уинона Райдър.

Опитната актриса първоначално е предвидена за друга роля в комедията. „Винаги съм бил почитател на работата на Уинона Райдър – казва Хауърд. – Първо мислех за Уинона като кандидатка за Бет, но когато й споменах възможността да играе Женева – героиня, която кипи от сексуално напрежение и съмнения, – тя ни заслепи и спечели ролята. Беше неочакван обрат за нея, който я развълнува и постави пред нея желано предизвикателство.“

Хауърд, Грейзър и Вон са впечатлени от многопластовата сложност, която тя въвежда в образ, смятан за еднопланов. Вместо да я разчете като еднопосочна фатална жена, Райдър еволюира героинята си в сложен образ, който зрителят започва да разбира на няколко нива и на който може да съчувства.

Райдър обяснява решението си да участва в проекта: „Сценарият ме накара да се смея на глас, което е рядкост за мен. Беше забавен, но имаше и истинска дълбочина в него, както и разбити сърца, което създава добър баланс. – Тя добавя: „Рон е пълният комплект, що се отнася до режисиране. Той е много състрадателен и честен, има чудесен маниер да дава насоки и те кара да се чувстваш защитен. Мотивира те да дадеш всичко от себе си.“

Някои от най-комичните моменти във филма произтичат от взаимоотношенията между Женева и Рони, като зрителите си чудят кой над кого има надмощие. Рони й е бесен заради поведението й, а тя го предупреждава да не се бърка в брака й и го заплашва, че ще извади наяве доста неприятни тайни.

„Моят герой започва да играе на шах с Женева, тя обаче играе на дама – обяснява Вон, – тоест една много по-бърза и динамична игра. Публиката ще е радостна да види Уинона отново на екрана, в подобен многопластов образ. Ролята е интересна и трудна, а тя се справя чудесно с нея.“

За Райдър и Вон особено интересни са многобройните схватки между Рони и Женева. Хауърд обяснява: „Наричаме тези сцени „картите са на масата“. В тях героите изясняват позициите си, като и двамата се опитват да се принудят един друг към едно или друго поведение. Те поначало бяха централните образи в сценария, но когато започнахме репетициите, станаха още по-конкретни и осезаеми.“

Рони и Ник са на път да сключат най-голямата сделка на фирмата си. За тази цел трябва да впечатлят Сюзън Уорнър, консултантката по проекта, която често сварва двамата неподготвени с нейните необичайни комуникационни умения. Целият екип е единодушен, че идеалната Сюзън би била Куийн Латифа.

Номинираната за Оскар актриса споделя мислите си относно ролята: „Сюзън Уорнър е консултант за автомобилна компания и се опитва да помогне на Рони и Ник. – Латифа се смее: – Тя оприличава всичко на коли и в думите й вечно има сексуален подтекст, дори когато тя не го влага. Тя е чудачка и човек с фантазия като Рони и Ник, оттам идва и духовната им близост. Сюзан е тайният им източник на информация и съвети.“

Продуцентът Грейзър е щастлив, че актрисата е приела да участва във филма. Той отбелязва: „Когато узнахме, че Куийн Латифа проявява интерес към ролята, разбрахме, че не бихме се задоволили някой друг да превъплъти на екрана тази ярка личност. Сюзън е природна стихия. Тя е влиятелен играч в автомобилната индустрия и не се церемони в приказките. Рони и Ник са едновременно очаровани и стъписани от нейната откровеност. Куийн Латифа има способността само с един поглед по комичен начин да обезоръжи всеки, който участва в сцена с нея. Това е вродено умение, което не се учи и е чисто злато в комедията.“

Докато Ник се е заровил в конструирането на двигател за електромобил, в свободното си време Рони действа като любител детектив и разследва Женева. Първата му работа е да я спипа със Зип, татуиран мускулест музикант, който е обектът на желание на съпругата на най-добрия му приятел. „Предполагаше се, че Зип е около 30-годишен и си говорихме за много различни актьори – припомня си Хауърд. – Агентът на Чанинг Татум ни каза, че той е заинтересуван да се пробва в комедия и харесва образа. В момента снимаше друг филм и трябваше да говорим по Скайп, за да му направим проба за ролята.“

Съгласието да приеме роля, която Вон описва като „бясно куче в кучкарник“, се оказва правилно решение за Татум, известен най-вече с екшън и драматични роли. Харесва му това, че Зип е леко смахнат и ексцентричен във вкусовете си. „Снимах се в един мрачен филм на независима компания, когато ми съобщиха, че Рон Хауърд иска среща с мен – казва Татум. – Той ми се обади по Скайп и докато си говорехме на компютъра, разбрах, че във филма участва Винс Вон. Това закова решението ми, тъй като го намирам фантастичен. Рон ми обясняваше защо иска да направи тази комедия, а аз само си мислех как в момента гледам Рон Хауърд на компютъра си. Беше страхотен, невероятен момент.“

 

 

Наваксвай в крачка: Импровизации на снимачната площадка

 


Основните снимки на „Да кажа или да не кажа“ започват в „Смит и Воленски“ – един от най-прочутите ресторанти в Чикаго. Вон, Джеймс, Райдър и Конъли седят на маса до прозореца и неочаквано започват фойерверки само на стотина метра разстояние край река Чикаго. Макар те да забавят снимките с 30 минути, актьорите и снимачният екип стават свидетели на грандиозно пиротехническо шоу, съперничещо си с тези на 4 юли.

Създателите на филма със задоволство установяват, че химията между Вон и Джеймс е налице от първия ден. Докато Вон и Джеймс постоянно разсмиват актьорите и снимачния екип, много от хумора във филма произтича от драматични моменти и ситуации. „Комедиите могат да бъдат истински катарзис, тъй като винаги описват неловки ситуации за някого от героите – казва Хауърд. – Или им се смееш, или се молиш някак да преодолеят смехотворно неловкото положение, в което са изпаднали. Някои казват, че смехът лекува и ни освобождава да мислим за това, което преживяваме, без да имаме чувството, че ни се проповядва.“

За комедийния актьор Джеймс откриването на тези драматични моменти е преживяване, носещо удовлетворение. „Има много моменти във филма, при които седиш в напрежение на ръба на седалката и нямаш търпение да разбереш какво ще стане с героите – обяснява той. – В много случаи колкото по-сериозен е моментът, толкова по-широко се разгръща комедията.“

Джеймс установява също така, че Хауърд е много отворен към процеса на импровизация. Той споделя: „Рон извлича най-доброто изпълнение от теб, защото обича да поставя под въпрос мотивацията на героя ти и как би постъпил ти, но ти дава и свобода да пробваш с други идеи.“

Способността на Вон да импровизира умело възхищава останалите актьори и екипа. Той пуска комични реплики, докато героят му Рони гони Зип из апартамента му, стъписва присъстващите на празненството по случай 40-та годишнина от брака на родителите на Бет, като подхвърля, че майката на Бет май е сгазила лука с чистача на басейна. Всичко това кара публиката на Вон по време на снимките да се залива от смях.

Актрисите, изпълняващи главните женски роли, също са любопитни да се пробват с импровизация. „Вълнуващо беше да правя толкова много сцени с Винс, защото никога не съм работила с такъв чудесен импровизатор – казва Уинона Райдър. – Накара ме да се чувствам толкова комфортно, че и аз можех да го правя. Винс владее до майсторство това умение и изважда наяве най-доброто от актьорите, с които работи.“

За ветеранката в комедиите Куийн Латифа снимките на сцените й с Вон и Джеймс към края на работния график изискват актрисата да се втурне бегом в действието. „Беше предизвикателство да се появя в по-късна фаза на снимачния процес, когато всички бяха установили ритъм – казва Латифа.- Трябваше бързо да вляза в крачка, защото Винс е извънредно бърз и духовит в импровизациите. Двамата с Кевин имаха чудесна динамика и аз исках да се впиша в картината и да вкарам моето чувство за хумор в общата ни работа.“

 

Вашият коментар