Премиера в България: 04.10.2013г.
Световна премиера: 04.10.2013г.
Жанр: Фантастика, Трилър
Продължителност: 90 минути
Формат: 3D/IMAX 3D/4DX
Сценарист: Алфонсо Куарон, Джонас Куарон
Режисьор: Алфонсо Куарон
В ролите: Сандра Бълок, Джордж Клуни, Ед Харис, Орто Игнатиусен, Ейми Уорън
Разпространител: Александра филмс / Warner Bros. Pictures

Д-р Райън Стоун (Бълок) е брилянтен медицински инженер на първата си мисия с под командването на ветерана астронавт Мат Ковалски (Клуни). Въпреки че мисията е рутинна, се случва злополука. Совалката е унищожена, а Стоун и Ковалски остават съвсем сами да се носят из космическия мрак. Оглушителната тишина им подсказва, че са загубили всякаква връзка със Земята, както и шансовете за спасение. Страхът прераства в паника с всяка глътка въздух, която изяжда малкото им останал кислород. Може би ще намерят начин да се върнат у дома след като продължат още по-далеч в космоса.

Носителката на Оскар® Сандра Бълок и Джордж Клуни са звездите в „Гравитация”, спиращ дъха трилър, който ще ви запрати в безкрайните и безпощадни пространства на далечния космос. Режисьор на филма е номинираният с Оскар® Алфонсо Куарон.

Др. Райън Стоун (Бълок) е брилянтен медицински инженер на първата си мисия с под командването на ветерана астронавт Мат Ковалски (Клуни). Въпреки че мисията е рутинна, се случва злополука. Совалката е унищожена, а Стоун и Ковалски остават съвсем сами да се носят из космическия мрак. Оглушителната тишина им подсказва, че са загубили всякаква връзка със Земята, както и шансовете за спасение. Страхът прераства в паника с всяка глъдка въздух, която изяжда малкото им останал кислород. Може би ще намерят начин да се върнат у дома след като продължат още по-далеч в космоса.

Сценарият на „Гравитация” е написан от Алфонсо Куарон и Джонас Куарон, продуценти на филма са Алфонсо Куарон и Дейвид Хейман. Крис Де Фариа, Ники Пени и Стивън Джоунс са изпълнителни продуценти.

Екипът зад кулисите се състои от оператора Емануел Лубезки, дизайнера на продукцията Анди Никълсън, филмовите редактори Алфонсо Куарон и Марк Сангър и дизайнера на костюмите Джани Темайм. Визуалните ефекти са поверени на номинирания с Оскар Тим Уебър. Музиката е композирана от Стивън Прайс.

Warner Bros. Pictures представя продуцирания от Esperanto Filmoj/Heyday Films Production филм на Алфонсо Куарон „Гравитация”. Филмът ще се излъчва на 3D and 2D and IMAX® и ще се разпространява от Warner Bros. Pictures.

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

600 километра над Земята, температурата

варира между +258 до -148 градуса по Фаренхайт.

Няма какво да пренася звука.

Няма налягане. Няма кислород.

Животът е невъзможен

„Винаги съм се увличал по космоса и космическите изследвания.”, споделя режисьорът Алфонсо Куарон. „От една страна има известна романтика в това да се отделиш от Майка Земя. В много отношения обаче това няма смисъл, защото животът е тук долу.”

В момента, около земната орбита, стотици мили над повърхността, има хора, които работят на място, където границата между живота и смъртта е много тънка. Опасностите, на които е изложен всеки космически полет са се увеличили през изминалите десетилетия след осъществяването на първото пътуване извън земната атмосфера в резултат изцяло на човешката дейност. Останките от предходни мисии и излезли от употреба сателити са образували поле от отломки, което може да причини мигновена авария. В НАСА наричат тази възможност: синдромът на Кеслер.

Продуцентът на „Гравитация”, Дейвид Хейман обяснява: „Това е истински проблем. Всеки болт или отпадък, изпуснати или просто изоставени, гравитират в орбита с невероятна скорост, а сблъсъците помежду им създават допълнителни отломки. Това застрашава живота на астронавтите, космическите летателни апарати и дори този на хората на Земята.”

Този феномен е и причината за мъчителната борба за оцеляване в „Гравитация”.

Филмът започва в тихата бездна над земната атмосфера, където совалката Експлорър се намира в орбита. Специалистът на мисията, Райън Стоун, с помощта на роботизирана ръка се опитва да инсталира нова сканираща система на телескопа Хъбъл. Д-р Стоун очевидно се чувства дискомфортно при нулева гравитация за разлика от ръководителя на мисията, Мат Ковалски. На това свое последно пътуване в космоса, Ковалски си прекарва добре тествайки нова ракетна раница, която му позволява да се носи в пространството, неограничаван от обичайните въжета.

От другата страна на планетата, разрушаването на остарял сателит, запраща остри фрагменти в космоса, които прерастват в бързо увеличаваща се маса от отломки в курса на Експлорър. Неизбежният сблъсък е катастрофален. Совалката е разрушена и единствените оцелели са Стоун и Ковалски. Връзката със земния контрол е изгубена, заедно с възможностите за спасение. Носейки се из космическата бездна, двойката трябва да премине отвъд ограниченията на възможностите си и да излязат от инерцията, ако искат да се завърнат на Земята.

Сценарият на „Гравитация” е написан съвместно от Алфонсо Куарон и сина му Джонас. Това е и първото им сътрудничество. „Бях вдъхновен от идеите на Джонас за филма”, споделя режисьорът. „Космосът представляваше интерес и за двама ни. Това е пространство, в което трудно се оцелява, отдалечено на хиляди мили от дома. Това го прави идеален декор за филм, в действието на който трябва да се преодолеят различия и да се намери обратния път към дома. Искахме същевременно да бъде реалистична история, което изискваше да направим задълбочено проучване за да се запознаем с изследването на космоса и да създадем правдоподобен сценарий.”, добавя Джонас Куарон.

Създателите на филма скоро установяват, че ще трябва да прехвърлят границите на кинематографията за да пресъздадат история, която се развива изцяло при нулева гравитация. „Трябва да призная, че бях малко наивен. Мислех, че заснемането на филма ще бъде доста по-лесно.”, споделя Куарон. „В момента, в който опитахме с конвенционалните техники, осъзнах, че за да направя филма така, както исках, ще трябва да създадем нещо напълно ново.”

За да постигне това, Куарон се свързва с кинематографа Емануел „Чибо” Лубезки и специалиста по специални ефекти Тим Уебър. „Още на подготвителния етап, Чибо, Тим и аз решихме, че всичко трябва да изглежда сякаш сме взели камерата с нас в космоса.”

Уебър внушава на режисьора, че единствения начин да направят това е да създадат изцяло виртуални декори. „Първоначално бях скептично настроен. Но след като опитахме с различни техники стана ясно, че Тим беше прав.”, спомня си Куарон. В резултат „Гравитация” се превръща в смесица от живи сцени, компютърна анимация и компютърно генерирани образи.

Най-важният елемент при създаването на илюзията за пребиваване в космоса е илюзията за нулева гравитация. Предвид желанието на Куарон за дълги плавни кадри, изпитаният традиционен метод с използване на въжета не би свършил работа, нито пък симулирането на безтегловност в самолет, летящ по параболична траектория. „При използването на въжета, притеглянето ще е видимо върху актьора, гравитацията притиска всичко надолу. А снимките в самолет, летящ по параболична траектория биха свършили работа само за кадри от няколко секунди.”, обяснява режисьора. В крайна сметка са използвани въжета. Ветеранът в специалните ефекти, Нийл Корбълд и екипът му създават единствено по рода си въжено съоръжение, което с помощта на екип от кукловоди успяват да направят така, че Сандра Бълок да се „носи из пространството” в определени сцени. Куарон и Лубезки се възползват от предимствата на ъглите, които могат да постигнат с камерите монтирани на гигантски роботизирани ръце, управлявани от компютър, подобни на тези, използвани в автомобилостроенето.

Може би най-гениалното изобретение, използвано при снимките е „Светещата кутия”, измислена от Лубезки и Уебър. Тя представлява кух куб, чиито вътрешни стени са направени от големи плоски панели, на които са монтирани хиляди миниатюрни LED крушки. Както предполага името й, целта „Светещата кутия” е да освети подходящо актьора, като например в сцената, когато Райан се върти неконтролируемо в космоса. С конвенционалното осветление това не би било възможно.

Осветлението, роботизираните камери и въжените съоръжения са синхронизирани с помощта на компютри, които позволяват на Куарон и колегите му да движат вселената около актьорите.

„Гравитация” е замислен от самото начало като 3D преживяване”. „Идеята винаги е била да направим този филм в 3D формат, защото искахме хората да се потопят наистина в образите, така както и в самата история.”

…..

„Искахме филмът да бъде 3D не само за да прелитат някакви неща пред лицата на зрителите. Опитахме се да бъдем по изтънчени и да ги потопим в приключението.”

Въпреки всички технологични постижения при заснемането на „Гравитация”, в сърцето на историята е личното преживяване и в частност това на Райан, която е сама през по-голямата част от филма.

„Според мен, филмът е за това, което ни кара да опитваме отново, когато няма светлина в края на тунела. Кое те кара да направиш поредната крачка, само за всеки случай, ако се окаже, че си е заслужавало да опиташ?”, отбелязва Бълок.

„До голяма степен това е пътят на една жена от състояние на емоционално вцепенение заради преживяна загуба до преоткриването на смисъла на живота и борбата за него.”, добавя Хеймън.

„За нас значението на „Гравитация” не е просто силата която те държи на земната повърхност. Това е силата, която постоянно те тегли към дома.

„През целия филм има визуални препратки към Земята като красиво успокоително място. Над него се носи жена, откъсната от самата себе си. Искахме да използваме потенциала на алегорията за героя реещ се в космоса, жертва на собствената си инерция и отдалечаващ се от Земята, където остава живота и всичко човешко, в бездната. При всичките ефекти, винаги сме били наясно, че борбата на Райан е метафора, отнасяща се до всеки, който трябва да преодолее житейските нещастия и да премине отвъд. Това е пътуване към прераждане.”

За ролята на Райан, Куарон е убеден, че му е необходима актриса, която да се справи едновременно с физическите и психологически изисквания на персонажа. Той я открива в лицето на Сандра Бълок.

Когато се срещаме със специалиста на мисията, Райан Стоун, тя е отдадена единствено на работата и не отвръща на закачливите подмятания между останалите астронавти и наземния контрол. Дори неизчерпаемите истории на Ковалски, всички до болка познати на екипа в Хюстън, не отклоняват вниманието на Райан от задачата да инсталира новата сканираща система на телескопа Хъбъл. Съсредоточеността й се дължи на преживяна лична трагедия.

„Райан преживява ужасяваща загуба. Когато започнах да изучавам героинята си, се запитах какво бих направила на нейно място, а аз бих направила същото като нея. Тя се е затваря в себе си. Когато с Алфонсо обсъждахме образа й, стана ясно че споделяме едно виждане и си задаваме едни и същи въпроси. Защо се затваряме, когато ни сполети трагедия, при положение, че да бъдем с околните би ни спасило? Колко често не търсим помощ когато животът ни смазва? В известен смисъл преживяното от Райан е алегория на максимата „Внимавай какво си пожелаваш.” Тя иска да остане сама и точно това й се случва.”, разказва Бълок.

„Една от основните теми във филма е тази за изолацията. Със Сандра дълго обсъждахме постигането на баланса между това което ще казва и неизреченото или с какви действия ще изрази чувствата на Райан. Според мен Сандра се потопи много надълбоко за да вложи всичко това в представянето си. Бях повече от разтърсен и истински благодарен.”, споделя Куарон.

Сценаристите са отредили Райан да бъде астронавт без опит, който е в мисията заради научния си опит. „Тя естествено е преминала през известно обучение, но не е пилот, така че, когато совалката е унищожена, тя е напълно неподготвена да се справи с подобна извънредна ситуация.”, отбелязва Джонас Куарон. „Изпитанията ни изваждат от зоната на комфорт. За да постигнем това с Райан, тя трябваше да няма опит в космическите полети. Но за да се върже със всичко останало, тя трябваше да има ментор, някой, който да я напътства и да й помогне да се справи.”

В „Гравтация” този ментор е Ковалски, чиято роля изпълнява Джордж Клуни. Куарон описва героя на Клуни като пълна противоположност на Райан. Мат се чувства добре в средата. Той толкова открит, колкото Райан е затворена. Ако летиш в космоса, Мат е човека, който би ти се искало да е до теб.”

Като се изключи актьорската игра, почти всичко в „Гравитация” е постигнато с компютърно генерирани образи и анимация.

Продукцията започва с процес на предвизуализация, в който всичко е точно планирано и заложено в компютър.

„Предвизуализацията може да бъде само насочваща, но в „Гравитация” трябваше да доста да се задълбочим. Необходимо бе да подготвим всеки кадър в най-големи подробности, защото значителна част от него щеше да е компютърна анимация като компютърните образи трябваше да изглеждат фотореалистични. Това не е анимационен филм, нито фантастика, всичко трябваше да е като в действителността, така че трябваше да имаме точна представа как ще изглежда и ще се движи всичко заедно. Основно използвахме ключов кадър за героите и камерата. Също така, дадохме на Алфонсо камера за да може да гледа виртуалната снимка на екрана. Като се движеше наоколо, той можеше да прави „фреймове” на кадрите и да планира всички действия във филма.”, обяснява отговорникът за специалните ефекти, Тим Уебър.

„В открития космос няма горе и долу. Аниматорите трябваше доста да научат за да разберат напълно, че обичайните закони за причина и ефект не важат. Беше образователно за всички ни.”, обяснява Куарон.

Един от опознавателните инструменти е симулация с кукла. „Това е на практика компютърен образ, който можехме да запратим във виртуално космическо пространство и чрез него да симулираме телесни движения. Помогна ни доста да си представим как героите биха летели. Хората обаче не са кукли. Те имат крака и ръце които се движат по определен начин.”, обяснява Соломон.

„От самото начало Алфонсо искаше дълги продължителни кадри, което бяхме правили успешно в други филми, но „Гравитация” е първият филм, в който правя виртуална фотография. Установихме, че със значително количество компютърно генерирани образи можем да експлоатираме този подход в максимална степен. Така успяхме да направим това което нарекохме „еластични кадри”. При тях фокусът на камерата преминава през широк изглед на определен обект към много близък план на лицето на Сандра, след това към шлема й, след това показва нейната гледна точка и след това обратно. Това предава на зрителите чувството за клаустрофобия и какво преживява героинята в момента.”

„Алфонсо се възползва от възможностите на камерата да се носи, извива и върти във виртуалното пространство. Героите можеха да се въртят през глава и камерата да се движи над, под и около тях. При тези удължени кадри можеш да направиш така, че всичко да се движи много плавно. Също така имаше доста възможности за необичайни движения с камерата.”

На подготвителния етап, установяват наличието на множество други препятствия, които трябва да отстранят. В някои случаи технологията трябва да догонва амбициите на създателите на филма за начина, по който искат да разкажат историята. Едно от новаторските изобретения, дело на Лубезки и Уебър е Светлинната Кутия.

„Трябваше да разрешим сложен проблем с осветлението, който се появи на подготвителния етап. След като зададохме в компютъра как ще бъдат осветени лицата на героите, трябваше да направим така, че да има съответствие между заснетите на живо кадри и компютърната анимация. Трябваха ми светлини, които да се движат бързо и да могат да сменят цвета си мигновено.”, обяснява Лубезки. Както често се случва вдъхновението го осенява, когато най-малко очаква. „Бях на концерт и забелязах, че осветителят много хитро е използва LED лампи за да постигне красиви ефекти и отражения. Много се развълнувах защото разбрах, че това по всяка вероятност ще реши и нашия проблем.”

Завършената Светлинна кутия е издигната върху платформа в студио „R” в Шеоъртън Студиос в Лондон и е 20 фута висока и 10 широка. От едната й страна има стълби, които водят към плъзгаща се врата и вътрешността на кутията, а от другата мостик, свързващ конструкцията с нейния „наземен контрол” – техници, специалисти по визуални ефекти, разположени пред банка с компютри. Светлината от мониторите е единствената позволена светлина в студиото, освен тази на самата Светлинна кутия. Вътрешността на кутията е направена от 196 панела с размери 2х2 фута, на всеки от които са монтирани 4096 LED крушки, които могат да излъчват светлина с цвят и яркост според нуждите и да ги сменят с необходимата скорост. „Те, като цяло, изпълняваха ролята на пикселите на телевизионните или компютърните монитори.”, пояснява Уебър. На стените на кутията могат да се прожектират всякакви образи – Земята, Международната космическа станция или отдалечени звезди – „предлагайки на актьорите изглед от гледната точка на техните герои”.

За щастие, както обяснява Уебър, те получават материал от най-добрия възможен източник. „Имахме късмет НАСА да ни предостави значителна част от събраната от тях информация под формата на снимки и филмови ленти. Астронавтите стават за фотографи. Получихме някои удивителни снимки.”

Макар и Светлинната кутия да разрешава някои технически проблеми, тя също така поставя въпроса как да се заснемат актьорите в нея без да се наруши функционалността й. Екипът трябва да намери камера, която да е достатъчно малка и гъвкава за да се побере в двуфутовото пространство вътре и да се движи в необходимата посока.

За пореден път нуждата задейства изобретателските способности на Куарон и екипа му. За целта те приспособяват роботи, използвани в автомобилостроенето на фирмата Bot & Dolly.

Върху дългата роботизирана ръка е монтирана моушън контрол камера за да бъде възможно заснемането вътре в кутията с различна скорост. Ръката дава възможност за настройка на позициите pan, tilt и roll на камерата чрез компютър.

Подвижността на светлините и камерата не означава, че актьорите остават неподвижни, докато всичко се върти около тях. На пода на Светлинната кутия екипът по специалните ефекти монтира обръщаща се плоскост, върху която да разполагат различни въжени съоръжения за повдигане, завъртане и обръщане на актьорите в зависимост от нуждите на дадена сцена.

„Бяха разнообразни. Имахме едно, което нарекохме „сърце до сърце”. То държеше Сандра и Джордж лице в лице докато се преобръщаха в космоса. Друго подобно беше съоръжението „тилт плюс”, което създаваше ефекта на жироскоп.”

„Тилт плюс” наподобява конус от концентрични метални пръстени, опасващи тялото от кръста надолу. След като актьорът е осигурен, съоръжението се задейства и както предполага името му, започва да ги накланя и обръща под необичайни ъгли и с различна скорост.

Пресъздаването на безтегловността е ключово за филма. „Едно от най-големите предизвикателства при заснемането на филма бе гравитацията или с други думи създаването на илюзията за нейното отсъствие.”, потвърждава изпълнителния продуцент на филма Ники Пени.

Използвани са различни техники за симулиране на безтегловността в различни кадри, в това число разнообразие от въжени съоръжения, както и някои традиционни методи. В някои сцени, обаче, включително в тази, в която Райан се придвижва из космическата станция, изискват много за да изглежда така, сякаш тя се носи бе з усилие.

Конвенционалните въжени системи не предлагат приемливо решение за създателите на филма. За да постигнат задоволителна илюзия за безтегловност, те създават иновативна система с 12 въжета, която може да се управлява както ръчно, така и от разстояние чрез компютъризирано копие на механизма. Механизмът се състои от дванадесет въжета, които се спускат през сложна система от скрибци. Всяко от въжетата има собствен мотор и кабестан. Въжетата се спускат надолу и са закачени за сбруя от ултра тънки карбонови нишки, която Бълок носи незабелязано дори когато е по потник и шорти. По този начин раменете и хълбоците й се поддържат от по три въжета за да може тя да се носи из пространството. Създаването на системата отнема десет месеца. Тя разполага със сервомотор и може да придвижва Бълок във всяка посока и под всякакъв ъгъл със скорост от 75 метра в секунда. Съоръжението наподобява марионетка, макар и доста хай-тек, и за управлението му са наети най-добрите кукловоди в бранша – Робин Гуивър, Ави Левин и Мики Брет.

Огромна част от декорите в „Гравитация”, включително проходите и въздушния шлюз в Орбиталната станция са виртуални. „Свикнал съм да работя с визуални ефекти по отношение на продължаването на веществени декори, създаване на фон и т.н. Сега нещата бяха доста по-различни за мен, защото цели декори бяха изработени изцяло с компютър, но бе необходимо да се постигне фото реалистична детайлност.”

При положение, че задачата на дизайнерския екип е основно да пресъздаде добре документирани съоръжения, Никълсън и отделът му провеждат задълбочено проучване. „Ако не разполагахме с огромното количество обществено достъпни снимки и технически данни на НАСА, нямаше как да пресъздадем нещата в такива детайли. Искахме в максимална степен да стъпим върху действителността и след това да адаптираме колкото е необходимо.”, разкрива Никълсън.

Всеки от стотиците реквизити, от големите ръчни инструменти до най-малките болтове е щателно проучен, компютърно моделиран и след това включен в архив, с чиято помощ сцените да бъдат дигитално „облечени”.

ЗА АКТЬОРСКИЯ СЪСТАВ

Сандра Бълок (Райан Стоун) е носител на Оскар® и една от най-търсените актриси в Холивуд. Една от последните й роли е заедно с Мелиса Макарти в комедията „Нежна полиция“. През 2010 тя печели Оскар® за представянето си в The Blind Side. Тя прави пробив в кариерата със „Скорост”. Следващите филми, в които участва „Докато ти спеше” и „Мрежата” също се радват на значителен успех. Сред множеството филми, в които се е снимала се нареждат продукции като: „Мис Таен агент”, „Къщата край езерото”, „Срок за влюбване”, „Приложна магия”, „Предложението” и др.

Джордж Клуни (Мат Ковалски) е носител на множество отличия, включително две награди Оскар® за постиженията си като актьор, сценарист, режисьор и продуцент. Той е номиниран в повече категории за награда Оскар®, отколкото който и да е друг историята на киното. Освен в „Гравитация”, той участва в още редица предстоящи проекти през 2013. Той е продуцент на August: Osage County на Джон Уелс. Също така режисира и игра в The Monuments Men.

През 2012 Клуни печели Оскар като продуцент на режисирания от Бен Афлек „Арго”. Предходната година е номиниран с два Оскар-а за ролята си в „Потомците” и за сценария на „Маската на властта”. През 2006, Клуни е награден за пръв път с Оскар® за ролята си в „Сириана”.

ЗА СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ФИЛМА

Алфонсо Куарон (режисьор/сценарист/продуцент) е номиниран три пъти с награда Оскар®. Той прави дебют като режисьор през 1991 с филма Sólo Con Tu Pareja. През 1995 той прави „Малка принцеса” (A Little Princess), който е номиниран с две награди Оскар®. През 1998 следва филмовата адаптация на „Големите надежди” с участието на Гуинет Полтроу, Робърт Де Ниро и Итън Хоук. По-късно Куарон се завръща в Мексико за да режисира „И твоята майка също”, за който е номиниран с Оскар® за сценарий. През 2003 той е режисьор на третия и най-успешен филм от поредицата за Хари Потър – „Хари Потър и затворникът от Азкабан”. Следващият му филм „Децата на хората” (Children of Men) е удостоен с две номинации Оскар®. След като през 2006 продуцира „Лабиринта на Фавна” на Гийермо Дел Торо, Куарон и Торо основават независимата продуцентска компания Cha Cha Cha.

Дейвид Хейман (Продуцент) Стои зад всичките филмови адаптации на романите на Дж. К. Роулинг за Хари Потър. Сред някои от последните продукции на Хейман, се нареждат филми като: „Навитакът” (“Yes Man”), „Аз съм легенда” (“I Am Legend”).

Крис Де Фариа (Изпълнителен продуцент) е Президент дигитална продукция, анимация и визуални ефекти в Warner Bros. Pictures. Последните му проекти са блокбъстъра на Зак Шнайдер „Човек от стомана” (Man of Steel), „Шерлок Холмс: Игра на сенки” на Гай Ричи и заключителния филм от поредицата за Хари Потър – „Хари Потър и даровете на смъртта 2”.

Емануел Лубезки (Оператор) е удостояван шест пъти с номинация за Оскар® като две от тях са следствие от работата му с Алфонсо Куарон в „Малка принцеса” и „Децата на хората”. Сътрудничеството му с Куарон датира още от 1991 с филмите – lo Con Tu Pareja и Y Tu Mama Tambien. Дългият му списък от заснети филми съдържа заглавия като „Дървото на живота”, „Али”, „Да срещнеш Джо Блек”, „Клетка за птици” и др.

Анди Никълсън (Дизайнер продукция) наскоро приключва работата по предстоящия Divergent с Кейт Уинслет и Шайлийн Удли на режисьора Нийл Бъргър. През 1999 е удостоен с наградата на Гилдията на художествените директори (ADG) за „Слийпи Холоу”. Той работи с Тим Бъртън и в продукциите „Чарли и шоколадовата фабрика” и „Алиса в страната на чудесата”. Преди това Никълсън е награден с отличието на Гилдията на художествените директори за „Златния компас”.

Тим Уебър (Визуални ефекти) е номиниран с Оскар® и четирикратен носител на награда Еми. Той е номиниран от Академията като член на екипа по визуалните ефекти на „Черния рицар”. Освен това споделя БАФТА номинациите за ефектите в „Хари Потър и огнения бокал” и „Децата на хората” на Куарон.

Джани Темайм (Дизайнер костюми) Участва в продукцията на четвъртия по ред филм за Хари Потър, след „Хари Потър и затворникът от Азкабан”, „Хари Потър и огнения бокал” и „Хари Потър и Орденът на феникса”, за който е наградена от Гилдията на дизайнерите на костюми. Тя работи по костюмите за филма на Брайън Епстейн „Петият Бийтълс” (“The Fifth Beatle”).

  • VV

    Да видим дали ще получи номинация!