gradska_gotika_coverИмаме удоволствието да ви представим романа Градска готика – книгата се гордее с първото по рода си виртуално оформление, а публикуването й на български език съвпада с наближаващия празник Хелоуин.

Зловещи подземия, страшни тайни и смъртоносни капани изпълват страниците на напрегнатата Градска готика (ИК „Изток-Запад“) на американския автор Брайън Кийн – книгата се гордее с първото по рода си виртуално оформление, а публикуването й на български език съвпада с наближаващия празник Хелоуин.

Когато колата им се поврежда в опасен квартал във вътрешността на града, на Кери и приятелите й им хрумва да потърсят убежище в стара, мрачна и наглед изоставена къща. Мислят си, че е необитаема. Вярват, че там ще са в безопасност, докато помощта пристигне… ала грешат жестоко. Обитателите на мазето и тунелите под града са много по-опасни от улиците отгоре, а и си имат особен начин да се разправят с неканените гости. В капана на свят, изтъкан от тъмнина и населен със страховити създания, героите ще трябва да се борят с все сили, ако искат отново да видят дневната светлина. Те ще узнаят защо всеки град си има тайни и градски легенди, но нищо няма да ги подготви за мига, когато ще открият най-зловещата истина…

Градска готика е страховит, но неустоимо написан роман, с който писателят Брайън Кийн отдава почит на литературната икона Едуард Лий. Сюжетът черпи вдъхновение от класическите истории на ужасите, а стилът съвършено улавя натуралистичните прийоми на скандалния жанр сплатерпънк, в който досега са творили такива фигури като Джак Кечъм, Робърт МакКамън, Ричард Леймън, Джо Р. Лансдейл и Клайв Баркър. Сплатерпънкът не е просто течение в мрачната литература, но и явление извън нея, заразявайки със зловещото си очарование цялата поп култура от 80-те години на миналия век насам и сдобивайки се с култов статус. Терминът е заченат от писателя Дейвид Шоу и се характеризира с натурализъм, насилие и секс, които стряскат със своята прямота и цинизъм, но и впечатляват с преплитането на интригуващ сюжет и увлекателен стил.

Самият Кийн е американец, роден в Пенсилвания през 1967 г. Отговорен е за написването на над 30 книги – всяка една от тях е достойно допълнение към страховитите жанрове на трилъра, фантастиката и хоръра. Превеждан е на немски, испански, полски, италиански, френски и тайвански, а правата на няколко от произведенията му са откупени за филмиране. Творчеството на Кийн получава международно признание, дори легендарното списание „Фангория“ заслужено определя автора като „виртуозен талант и истински жанров майстор”, а престижният приз „Брам Стокър” му е присъждан два пъти – веднъж за художествено произведение и веднъж за публицистика.

Любопитна подробност около българското издание на Градска готика е графичното оформление на книгата. При сканиране на корицата с безплатното мобилно приложение AR-Code изображението „оживява” и ни предлага да надзърнем в специално интерактивно меню, което разкрива допълнителна информация за Кийн, за произведенията и попрището му, а също и за подобни други заглавия от утвърдената вече поредица „Magica“.

illustration_01

ОТКЪС ОТ РОМАНА «ГРАДСКА ГОТИКА» НА БРАЙЪН КИЙН

В пещерата имаше мебели. Голяма част бяха стари и в твърде ужасно състояние. До едната стена, ръб до ръб, бяха подредени четири метални легла. Върху всяко имаше проснати гниещи одеала, мухлясали дрехи и парчета вестник, покриващи ги като гнезда. Платът изглеждаше стар като мебелите и по-голямата част представляваше просто парцали. Срещу отсрещната стена бе облегната криво ниска масичка. Тя беше покрита с пожълтели листове хартия и няколко тумбести, деформирани гърнета с вид на изработени от ученик в началното училище.

Хедър присви очи срещу яркия блясък – светлината идваше от стар керосинов фенер, окачен над масата. Пламъкът бе намален, но дори и така от него се вдигаше гъст, мазен дим. Това обясняваше мириса на сол и странни химикали, който й бе направил впечатление по-рано.

Листовете по масата бяха затиснати с грънците, явно за да не отлетят при някой полъх. Макар че почти не се долавяше движение на въздуха, димът на лампата се къдреше към далечната стена, където потъваше в пукнатината.

Хедър нямаше представа колко време стаята ще остане празна или дали преследвачите още са подир нея. Бързо огледа листовете, просто колкото да види дали може да намери някаква информация, която да й помогне в случая. Хартията се набръчкваше от допира й. Тя се намръщи. Листовете изглеждаха странно. Вместо с мастило, изглежда бяха изписани с помощта на кал – или кръв. Краснописът бе груб и труден за разчитане. Тя ги изблъска встрани в търсене на нещо, което би могла да използва като оръжие. Наръч стари снимки падна на земята. Наведе се и ги разгледа. Бяха омачкани и избелели, но лицата на хората и къщите в далечината се различаваха доста добре. Съдейки по дрехите, които носеха моделите на снимките, Хедър предположи, че датират някъде от трийсетте години. Всички къщи бяха като тази в края на улицата, само че нови. Всъщност на поне няколко снимки май бе изобразена именно тази къща.

illustration_03Хедър постави фотосите обратно на масата. След това поклати глава и затвори очи за момент. Нищо от видяното нямаше смисъл. Снимките. Стаята. Пълното с капани обиталище. Пещерите. Убийците. Във филмите винаги в крайна сметка се намираше обяснение, но това бе реалният живот и поне за момента не се очертаваше ситуацията да й се изясни. Бе видяла как избиват приятелите й и все още не знаеше кой го бе сторил – или защо.

На Хедър й хрумна, че след като е в пещера, може би вече не се намира под къщата. Не знаеше колко далеч под земята се намира, но може би имаше някакъв минимален шанс да хване сигнал на телефона. Решила, че е достатъчно безопасно да рискува да светне екрана му отново, тя го извади от джинсите си и го отвори. Виждаше се, че сигнал няма. Все пак се опита да набере 911. Телефонът избибипка веднъж и по екрана се плъзна надписът „ВРЪЗКАТА НЕВЪЗМОЖНА“. Хедър с въздишка снима листовете хартия, фотографиите и помещението – помнеше смътно, че Ксавиър имаше желание да документира колкото се може повече, за да покажат всичко това на властите, щом успеят да избягат.

Той щеше да се гордее, че се е сетила – ако и като се съберяха отново. Прехапала устна, Хедър спря да снима с камерата и след това прибра отново телефона. Нямаше смисъл да хаби батерията, докато разполага с друг източник на светлина.

Порови още малко из листовете и намери стар нож за масло, наточен като бръснач. Не беше кой знае какво, но я накара да се почувства по-добре. До ножа имаше някакви странни рисунки – диаграми на фигури-клечици, описващи човешката анатомия и сцени на мъчения и извращения. Всички бяха нарисувани по същия грубоват начин като почерка на изписаните листове… Изглеждаха като дело на зло, малоумно дете.

 

Вашият коментар