Издателство ИБИС представя „Греховно предложение“ от Сара Маклейн

ОЧАКВАЙТЕ НА 22.01.2019

КНИГАТА Е ОТЛИЧЕНА С НАГРАДАТА „РИТА“ В КАТЕГОРИЯ „НАЙ-ДОБЪР ИСТОРИЧЕСКИ ЛЮБОВЕН РОМАН“ ЗА 2014 ГОДИНА

Един погубен джентълмен…

Той е херцогът, обвинен в убийството на Мара Лоу в навечерието на сватбата ѝ. Без никакъв спомен от онази съдбовна нощ, в продължение на дванайсет години Темпъл е некоронованият крал на най-потайните лондонски кътчета, богат и могъщ, но опозорен и отритнат от аристокрацията, на която принадлежи по рождение. Докато една нощ не се появява Мара, предлагайки му единственото, за което някога е мечтал – оневинение.

Завърналата се дама…

Мара Лоу никога не е възнамерявала да се завърне в света, от който е избягала. Но когато брат ѝ проиграва всичките им пари в най-престижното лондонско казино, младата жена няма друг избор, освен да предложи на Темпъл, един от собствениците на казиното, сделка, съгласно която тя ще се завърне в обществото и ще докаже онова, което единствено тя знае – че Темпъл не е убиец.

Избухналият скандал…

Сделката е съвсем честна, докато Темпъл не осъзнава, че дамата и нейното минало крият много повече, отколкото изглежда. Ще се нуждае от цялата си воля, за да устои на привличането на тази мистериозна жена, която е готова да рискува всичко в името на честта… и твърдото си намерение да не попадне в капана на любовта.

„Ако искате да се насладите на остроумен, забавен и страстен исторически любовен роман, препоръчвам ви която и да е от книгите на Сара Маклейн.“ – ЛАЙЗА КЛЕЙПАС

„Сара Маклейн отново създава завладяващи и интригуващи характери, които поемат по пътя на любовта и помирението. Това, което започва като привидно невъзможна любов, завършва с очарователен финал.“ – КЪРКЪС РИВЮС

ОТКЪС

    ТЕМПЪЛ

     Уайтфон Аби, Девъншър
     Ноември 1819 г.

Той се събуди възбуден и с цепеща се от болка глава.
Ситуацията не беше необичайна. В крайна сметка повече от пет години се събуждаше в поне едно от въпросните състояния, а в някои утрини, на които отдавна им бе изгубил бройката, и в двете.
Уилям Хароу, маркиз Чейпин и наследник на херцогство Ламонт, беше богат, знатен, привилегирован и красив, а на един млад благородник, благословен с всички тези достойнства, рядко му липсваха вино или жени.
Така че това беше една от тези сутрини и той не се притесняваше. Знаейки (както всички опитни пияници), че болката към обяд ще изчезне, той реши да се погрижи за второто неудобство и без да отваря очи, посегна към жената, несъмнено лежаща до него.
Само че леглото се оказа празно.
Вместо топла, откликваща плът, Уилям напипа само студена възглавница.
Отвори очи и ярката слънчева светлина на девъншърското слънце плисна върху сетивата му, усилвайки нетърпимата болка в главата му.
Маркизът изруга, примижа и побърза да закрие очите си с ръка. Под клепачите му пулсираше червена пелена и той пое дълбоко дъх.
Дневната светлина беше най-бързият начин да съсипеш едно утро.
Може би беше по-добре, че жената от снощи бе изчезнала, реши той, макар че при спомена за прелестната пищна гръд, гривата от златистокестеняви къдрици и устата, създадена за грях, го заля вълна на съжаление.
Тя беше прекрасна.
А в леглото…
В леглото тя беше…
Той застина.
Не можеше да си спомни.
Със сигурност не беше пил чак толкова много. Или пък беше? Тя беше висока, цялата в чувствени извивки, от типа, който харесваше, пасваща напълно на ръста и телосложението му, неговото вечно проклятие, когато ставаше дума за жените. Никак не му се нравеше усещането, че може да размаже някое момиче.
А и имаше усмивка, предизвикваща едновременно мисли за невинност и грях. Отказа да му каже името си… не пожела да узнае неговото…
Абсолютно съвършенство.
А очите ѝ… Никога не беше виждал такива очи – едното синьо като лятно море, а другото зеленикаво. Той прекалено дълго се бе взирал в тези огромни и подканващи очи, запленен от тях.
Двамата се бяха прокраднали през кухнята и се изкачиха по стълбата за слугите, после тя му бе наляла чаша уиски…
И това беше всичко, което помнеше.
Мили боже! Трябва да спре да пие.
Веднага след като отмине днешният ден. Налагаше се здравата да се натряска, за да преживее сватбения ден на баща си – деня, в който Уилям щеше да се сдобие с четвърта мащеха. По-млада от всички останали. По-млада от самия него.
И много, много богата.
Всъщност все още не беше срещал това въплъщение на идеалната младоженка. Щеше да я види по време на церемонията и нито миг преди това, както и трите предишни. И тогава, след като семейните ковчежета отново бъдат пълни догоре, той ще замине. Ще се върне в Оксфорд, изпълнил своя дълг и изиграл ролята на предан син. Ще се върне към възхитителния живот, който водят наследниците на херцогства, изпълнен с алкохол, хазарт и жени, непомрачен от нито една житейска тревога.
Обратно към живота, който младият маркиз обожаваше.
Но тази вечер ще почете баща си, ще приветства новата си мащеха и благоприлично ще се престори, че не му е все едно. И може би, след като изиграе ролята на наследник, ще потърси младата лудетина в градината и ще се постарае да си спомни събитията от предишната нощ.
Слава на небесата за това, че ги има провинциалните имения и сватбите с множество гости. На света не съществуваше нито една жена, която би могла да устои пред съблазънта на сватбата, и заради това Уилям изпитваше огромно влечение към свещените окови на брака.
Имаше късмет, че баща му притежаваше такъв талант за това.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here