Премиера в България: 08.03.2013г.
Световна премиера: 08.02.2013г.
Жанр: Комедия, Романтика
Продължителност: 97 минути
Формат: 2D
Сценарист: Дан Мейзър
Режисьор: Дан Мейзър
В ролите: Роуз Бърн, Рейф Спол, Саймън Бейкър, Ана Фарис, Мини Драйвър, Джейсън Флеминг, Стивън Мърчант, Оливия Колман
Разпространител: Александра филмс / Studio Canal

Откакто се запознават по време на парти, амбициозната и пробивна Нат (Роуз Бърн) и начинаещият писател Джош (Рейф Спол) са изключително щастливи заедно, въпреки различията помежду си. И макар Джош да е човек на мисълта, а Нат на действието, искрата между тях е безспорна. Тяхната сватба е сбъдната мечта, но никой – семейство, приятели и дори служителят, който ги бракосъчетава – не вярва, че връзката им ще продължи дълго. А бившата приятелка на Джош – Клои (Ана Фарис) и красивият американски клиент на Нат – Гай (Саймън Бейкър) се явяват привлекателни алтернативи за двамата партньори. Със наближаване на първата годишнина от брака им, Нат и Джош не искат да се отказват един от друг, но дали ще успеят да се преборят с очевидното?

„Давам им година“ е новата комедия на сценариста на Борат и Бруно, която разкрива реалността на първата година от брака.

Откакто се запознават по време на парти, амбициозната и пробивна Нат (Роуз Бърн) и начинаещият писател Джош (Рейф Спол) са изключително щастливи заедно, въпреки различията помежду си. И макар Джош да е човек на мисълта, а Нат на действието, искрата между тях е безспорна. Тяхната сватба е сбъдната мечта, но никой – семейство, приятели и дори служителят, който ги бракосъчетава – не вярва, че връзката им ще продължи дълго. А бившата приятелка на Джош – Клои (Ана Фарис) и красивият американски клиент на Нат – Гай (Саймън Бейкър) се явяват привлекателни алтернативи за двамата партньори. Със наближаване на първата годишнина от брака им, Нат и Джош не искат да се отказват един от друг, но дали ще успеят да се преборят с очевидното?

Сценарист и режисьор на „Давам им година“ е Дан Мейзър (Борат, Бруно) а продуценти са Тим ​Бивън, Ерик Фелнър (Наистина любов, Изкуплението), заедно с Крис Тикиър (Звезден прах).

Започвайки оттам, откъдето другите романтични комедии завършват, филмът е с участието на Роуз Бърн (Шаферки), Рейф Спол (Един ден), Ана Фарис (Диктаторът) и Саймън Бейкър (Менталист: Крадецът на мисли). Във филмът също така участват Стивън Мърчант, Мини Драйвър (Добрият Уил Хънтинг), Джейсън Флеминг и Оливия Колман.

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Кинотворецът Дан Мейзър има точно определена идея за дебюта си като режисьор на игралния филм „Давам им година“. В началото на кариерата си той е работил със Саша Барон Коен като сценарист и продуцент на Али Джи в парламента, Борат и Бруно, а също така продуцент и изпълнителен продуцент на The 11 O’Clock Show, Dog Bites Man и Диктатора.

„Исках да направя нещо, което е насочено малко повече към масовия вкус, и все пак да запазя възможността да изнервям и шокирам, – казва той. – Остарявам, лудостта не може да продължи вечно и идва момент, когато не искаш да си провокативен просто заради самата провокация. Но което си е забавно, е забавно.“

„В крайна сметка цялата ми работа е свързана с идеята, че за мен комедията се основава на героите – добавя Мейзър. – Там започва и свършва всичко, и ако имате завладяващи образи, които са реални и пълнокръвни, то и хуморът произтича от това, независимо дали топките са върху нечие лице или се държи прочувствена романтична реч. Ако е истинско, значи ще е смешно „.

С богата кариера в областта на комедията, Мейзър решава, че чувството му за хумор ще работи и в романтичните филми, макар да няма интерес да пише или режисира традиционни романтични филми. Той с удоволствие се съгласява да работи заедно с Working Title и казва, че се възхищава на широкия им творчески размах – от Бартън Финк до Изгори след прочитане, Shaun of the Dead до Сена, но ще се стреми да събори комедийния жанр, с който се асоциират.

„Смятам, че би било добре леко да променя стила, с който са традиционно са известни Working title и да дам нов заряд на романтичната комедия – казва Мейзър. – Затова си помислих, че би било смешно да напиша сценарий, в който вместо за събирането на една двойка и всички стереотипни неща, да разруша правилата и да разкажа подобно нещо за двойка, която иска да се раздели.“

Всички сме виждали как героите търчат към гарата, където нетърпеливата половинка с копнеж очаква предложение за брак. „Гледали сме такива кадри милион пъти, така че реших, ако представя нещо съвсем наопаки би било много забавна и изпълнима идея. Замислих се как бих могъл да обърна всички тези клиширани сцени с главата надолу и объркам очакванията на зрителите?“

Продуцентът Тим Бевън коментира: „Дан е работил няколко пъти с нас в Working title като сценарист, след като се срещнахме в Али Джи в парламента. Той винаги е показвал желанието си да се изяви като режисьор и за мен „Давам им година“ се оказа правилния проект. Истината е, че има много малко добри комедийни режисьори, а Дан е събрал много творчески опит с участието си в редица успешни филми.“

Мейзър твърди, че може да се добие много повече хумор от разпадането а една връзка, отколкото от събирането на двама души. „Мисля, че като цяло няма нищо смешно в щастието на хората, които започват любовна връзка. Когато седите с вашите приятели в кръчмата, техните истории как са се разделили със приятелката си, как са скъсали, аргументите как нещата са тръгнали все по-зле са пъти по-смешни от до болка познатото „Когато я срещнах тя беше невероятна, не е ли очарователно.“

Мейзър е твърдо решен, че „Давам им година“ ще остане „добронамерена комедия, защото разказва за хора, открили любовта на правилното място след катастрофален брак. Не ми се иска филмът да остава горчив послевкус, но в същото време нещастията, ожесточението, гнева и споровете са много по-смешни от любов, пеперуди, шампанско и всичко останало.“

Ключът към филма, казва Мейзър, е да помните, че „Давам им година“ е „комедия с романтика“ и добавя: „Става въпрос за отношения и определено е комедия, но не е една от тези романтични комедии, които има четири шеги на кръст, девойките са с хубави рокли и са много щастливи, а всички забавни моменти са събрани в трейлъра.“

„На първо място филмът е комедия, а после е романтична. Надяваме се всички да бъдат щастливи. Очевидно е, че моята история по отношение на филмите, които съм направил е доста различно от стандартното и се надявам, чувствителността на този филм да го омекоти и да го направи малко по-мил и приятен за вкуса на зрителите.“

Продуцентът Крис Тикиър казва, че „Давам им година“ разказва продължението на всички романтични комедии. „Какво се случва, когато приказната романтика избледнее, каква е реалността? – пита той. – Тази история се основава на действителните взаимоотношения, на това което се случва след финалните надписи на романтичната комедия. Действието започва оттам, където свършват всички останали, и все пак е комедия.“

„Ние всички знаем какво става, когато двама души се съберат в неподходящ момент – продължава той. – Всеки е имал отношения с някой, който не е лош човек, но не е правилният. Този филм разказва за двама души, които се впускат именно в такава връзка.“

Тикиър смята, че хората около 30-ия  си рожден ден чувстват натиск да започнат една успешна връзка „и да се оженят“. Той добавя, че „обществените очаквания са, че ако дотогава не си успял изградиш връзка и да преминеш към следващото ниво, вероятно нещо не ти е наред.“

Актьорът в главната роля Рейф Спол, който играе Джош, е съгласен с това определение. „За моето поколение бракът отново стана модерен, – казва той. – За поколението на родителите ми тази церемония не бе непременно задължителна, но в днешни дни хората я харесват. Те обичат да правят сватби. И когато нещо подобно излиза на мода, в крайна сметка се събират много хора, които не трябва да бъдат заедно. Хората се женят по погрешни причини“.

За да изгради напълно историята, Мейзър се обръща към собствения си живот и живота на приятелите си. „Моят брак и браковете на моите приятели бяха ограбени с  безразсъдна невъздържаност, – смее се режисьорът. – Трябва да кажа, че плячкосвах и крадях наред всичко, което можеше да ми влезе в употреба.“

„Аз съм щастливо женен и страшно много обичам съпругата си. И макар и ние да сме имали трудни моменти, очевидно не се вписваме в представите на хората. Първоначално бях включил реплики в сценария, които с жена ми сме си разменяли дословно, но щом продуцентите го прочетоха, казаха: „Е, това не е правдоподобно, човек никога не би казал това. Това не е истинско.“ Така че се наложи да разредя реалните моменти на живота ми в сценария!“

Мейзър добавя: „Бракът ми и браковете на моите приятели определено послужиха за вдъхновение на този филм, но трябва да кажа, че жена ми държи дебело да подчертае пред целия свят, че някои случки и някои сексуални пристрастия във филма не са нейни!“

 

Младоженци: Джош + Нат

 

Добра комедия се прави с добри персонажи, отбелязва Мейзър, и това са героите на Джош и Нат, които са в центъра на филма. Според неговия създател, Джош е „късметлия, леко безпомощен и тромав млад мъж“, който печели от своята съобразителност и чар.

Той е автор, който е постигнал известен успех с първата си книга, но сега трябва да предаде втората си творба. Много от неговите качества отразяват черти на сценариста и режисьора на филма. „Джош изобщо не се притеснява за вещи и неща от този род, – казва Мейзър. – Той е талантлив писател, за разлика от автора, на които се базира, и се движи по инерцията на таланта си от дълго време.“

„Мисля, че затова Нат го намира за очарователен, защото той наистина е остроумен и ерудиран, макар да не взема живота на сериозно. А това може да бъде малко досадно за партньорите и съпругата – изпитал съм на собствен гръб. Чарът и блясъкът в очите са достатъчни да ви отведат пред олтара, но след това… „

Да ролята на Джош, Мейзър се спира на английския актьор Рейф Спол. „Той влезе на прослушването втори подред, но веднага щом го видях казах: „Да. Вие сте Джош “ – спомня си режисьорът. – Той просто притежава енергията на персонажа, остроумен и рязък е. Аз исках да намеря актьор, който може да реагира бързо на снимачната площадка и да импровизира. И Рафи притежава всичко това. „

„На кастинга той бе много забавен, – продължава Мейзър. –  Той не просто играе смешно, той е смешен. Мисля, че има голяма разлика. Има редица актьори, които могат да си казват забавно репликите и толкоз. Докато Рафи се прояви веднага, инстинктивно като Джош – смешен, рязък и очарователен. Освен всичко останало, той е привлекателен по един много приятен и естествен начин.“

Междувременно Спол казва: „Джош много прилича на мен – има същата коса, лице и останалото. Той е писател, чийто първи роман е жъне успех, и се влюбва в красиво момиче, Нат (Роуз Бърн). Те се женят и тогава започва филмът – оттам, където обикновените романтични комедии свършват – когато двойката току-що се е събрала заедно. В типичната романтична комедия на зрителят му се иска героите да останат заедно, но тук желаете да се разделят, защото започвате да виждате, че те не са един за друг.“

Още когато се запознават в началото на филма, бързо става ясно, че Джош и бъдещата му съпруга не си подхождат. Австралийската актриса Роуз Бърн, която е в ролята на Нат, казва, че нейната героиня и Джош отначало са много влюбени и сключват брак с най-добри намерения. „Филмът започва с монтаж на кадри от запознанството им и следва сватбата – разкрива Бърн. – По това време Нат наистина е силно влюбена с Джош, макар да е много по-различна от него.“

„Нат си е поставила високи цели, – продължава актрисата. – Тя има много високи стандарти за себе си и за останалите. Имала поредица неуспешни връзки и вижда Джош като антитеза на човека, с когото обикновено би излязла. Мисля, че се тя се впуска в брака, знаейки тези различия, но смята, че това, което имат, ще им помогне да ги превъзмогнат.“

Според Бърн, Джош предлага безопасност и сигурност. „Най-силната му страна е сигурността и усещането, че няма да я изостави, – отбелязва тя. – Всички други са я изоставяли, така че тя си мисли, че ще е добре да остане с него, защото той ще бъде верен и може да му се има доверие. Но все пак си мисля, че тя чувства, че иска някой, който повече да прилича на нея по отношение на амбицията и високите цели. Нат иска този вид химия, а Джош е различен и смятам, че това започва да й тежи все повече с течение на филма.“

Мейзър казва, че избора на Бърн е от ключово значение за филма. „За голям плюс на Роуз, тя внася топлина и съчувствие в образа, докато на страниците на сценария изглеждаше малко студена. – отбелязва той. – Нат се е концентрирала върху кариерата си и се отнася много сериозно и отговорно както към работата си, така и към връзката си. Някой биха казали, че леко е чалната на тема притежание и подреденост. Тя е перфекционист и е всичко това, което Джош не е. Отначало намира Джош за очарователен и приятен, но постепенно други аспекти на характера му започват да я дразнят и тя трябва да се справи с тях“.

Създателите на филма се нуждаят от искра между Джош и Нат – в края на краищата те са младоженци. Мейзър казва, че от време на време химията между актьорите е твърде силна. „Отначало бяхме много запалени, че съществува такава химия между тях, но после си дадох сметка, че не е нужно да бъде толкова силна. В определен момент трябваше да я разредим, защото нещата между Рафи и Роуз се получаваха невероятно добре, те се обичаха и заедно бяха истинско забавление на снимачната площадка. Но едно от предизвикателствата на филма бе, че не искаме искрата да е твърде силна, защото тази двойка всъщност не са един за друг.“

Алтернативи: Kлои + Гай

С течение на филма Джош и Нат се срещат с хора, които биха били са по-подходящи за тях, в случай че се разделят. За Джош животът се усложнява, когато стара негова любов, Клои, отново се появява в живота му. Също като Джош, и Клои има привидно безгрижен дух и между тях има истинско приятелство. „Тя е женски вариант на Джош, което на моменти е много забавно. У нея има жажда за живот, но не е отдадена на кариера и за нея не е важно как я приемат околните.“ – обяснява Мейзър. – С Джош двамата са в синхрон. Вероятно тя е малко повърхностна и не дотам съвършена като Нат, но е прекрасна по свой начин.“

В образа на Клои създателите на филма се обръщат към американската актриса Ана Фарис, с когото Мейзър е работил в Диктатора. „Имах невероятен късмет да се съберем отново с нея, – отбелязва режисьорът. – Смятам, че тя е свикнала да играе доста широко скроени героини, но аз видях в нея потенциал да играе и съвсем реални, правдоподобни и достоверни персонажи. Освен това тя е свикнала да бъде в главната роля, но тук Роуз е водеща, а Нат е на втора позиция. Този филм й дава шанс да покаже, че е блестяща актриса, както и брилянтна комедиантка, и тя се справи фантастично.“

Фарис казва, че е поласкана, че Мейзър я кани да се присъедини към актьорския състав. „Познавам го от Диктатора, – разказва тя, – и много се зарадвах, че е написал този сценарий, който е встрани от работата му със Саша Барон Коен. Винаги е хубава изненада, когато някой си те представи като напълно различен персонаж от това, с което си известен. Много се зарадвах, че той ме покани в тази земна и остроумна комедия „.

„Клои е американка и Мейзър харесва представата за нея да е комбинация от „малко хаос, свободен дух и не особено подреден живота.“ Ако ме познавате добре, ще видите колко много подхожда това определение за моята личност!“

„Тя лесно може да се превърне в отвратителна героиня, която идва и поставя на изпитание този брак, затова за мен беше важно да я изиграя с голяма доза несигурност и без капка от самонадеяността на Нат“.

„Клое е момиче, което живее в преход, – продължава да обрисува героинята си Фарис. – Тя не разполага с много материални придобивки. Идва от Америка да живее във Великобритания, после се мести в Африка за няколко години. Не е много решителна, но е приключенски настроена и за мен е героиня, която се стреми и търси своя път в живота“.

Фарис признава, че се идентифицира с Клои. „Тя е въплъщение на цяло едно поколение – много от приятелите ми, и аз самата приличаме на Клои. Според мен тя е неуверена в това как изглежда, не се чувства много атрактивна и винаги е облечена без особен вкус. Тя мрази пазаруването и не е типичната жена. Но като персонаж е мечта за всяка актриса“

Да е играе със Спол също е сбъдната мечта, признава Фарис. „Той е невероятно естествен, също като Джош, е много активен по време на снимачния процес. Мисля, че има невероятно бъдеще пред себе си. Той е страхотен и изключително забавен мъж, а тази комбинация е много трудно постижима.“

Докато Клои се очертава като потенциално по-добра партньорка за Джош, отколкото съпругата му, Гай е човекът, който се появява, за да измъчва Нат. „Джош е като момче в тялото на възрастен, а Гай определено е възрастен във всяко отношение, – разкрива Мейзър. – Може да му се довериш да ти смени гумата на колата или да разбере защо не работи интернетът, докато Джош просто ще си седи там в продължение на четири месеца, надявайки се по някакъв начин всичко да се оправи само.“

„Гай е събрано на едно място всичко, което Джош не е – перфекционист, интелигентен, амбициозен, очарователен, красив, кариерист. Идеята е когато Гай влезе в стаята да си помисля: „Боже мой, въпреки че съм хетеросексуален мъж, мисля, че той е повече от страхотен.“

Роуз Бърн казва, че Нат и Гай имат очевидна връзка. „Гай е впечатляващ, елегантен, интелигентен и амбициозен, – казва тя. – Нат по странен начин е лишена от чувство за хумор, но се забавлява с неща нетипични за Джош, такива, които повече прилягат на Гай.“

Гай обаче не е идеалът за мъж, уточнява Мейзър: „Той е склонен на прави много грешки. Исках да играя срещу стереотипа, защото  се очаква той да бъде много учтив и изтънчен, а аз исках да го направя по-човешки. Например когато се се опитва да съблазни Нат, нещата изобщо не му се получават.“

Създателите на филма се спират на австралийския актьор Саймън Бейкър за ролята на Гай. „Саймън очевидно е невероятно красив и спокоен, – хвали го Мейзър, – но също така той у него има неизползвани ресурси като комедиен актьор. Мисля, че през ​​цялото време му изпращат сценарии, в които му предлагат ролята на мъжът-мечта, но разберете, че в случая исках да подроня този му авторитет по някакъв начин. Саймън категорично разбра от какво има нужда героя му и го направи перфектно, като в същото време изглеждаше невероятен, както само той може.“

 

Приятели + семейството

Докато Джош и Нат се в центъра на действието и към тях се присъединяват Клои и Гай, има редица поддържащи персонажи, които вдигат комедийния заряд на филма, изиграни от  Мини Драйвър, Оливия Колман, Джейсън Флеминг и Стивън Мърчант.

„Идеята ни беше, – споделя продуцентът Крис Тикиър – зрителят да се озове в една стая с Мини Драйвър, Стивън Мърчант, Джейсън Флеминг, Рейф, Роза, Саймън и Анна и иска да бъде част от тази група, да пожелае да бъде в тяхната компания за час и половина. Това мисля, че е тайна съставка, а не дали този човек ще остане с онзи, което е основният въпрос на повечето романтични комедии“.

Най-запомнящият се член на групата вероятно е Дани, кумът на Джош и най-добър приятел, изигран от Стивън Мърчант. „Стивън в ролята на Дани, един от най-лошите най-добри приятели  на света. Той преминава всякакви граници и може да стигне там, където Джош, Нат и другите герои не могат. Затова е и толкова забавен.“ – казва Тикиър.

Мейзър добавя: „Аз наистина написах нещо много специфично за Стивън Мърчант. Поисках да го направи, защото знам че е брилянтен в нестандартни роли на личности, които те карат да се почувстваш неудобно заради него и той се справи блестящо. Опитах се да създам героят му в негов стил и той бе така любезен да го приеме, без да го променя твърде много. Очевидно добави разни неща, но щях да съм идиот ако не му бях позволил. Изключително съм щастлив, че работихме заедно.“

Фарис отбелязва, че някои от любимите й сцени са заедно с Мърчант. „Беше толкова забавно да го гледам как играе, – казва тя. – Имаме прекрасна сцена заедно на дивана по време на вечеря, героите ни се познават от години и той ме сваля. Стивън е много добър актьор и нещата, които излизат от устата му са едновременно находчиви и абсурдни. Работила съм с много комици и понякога просто не се получава синхрон и тайминг по време на снимките, но Стивън е просто велик. Да се работи с него е истинска радост.“

Романтична комедия

По време на работата си върху „Давам им година“, Мейзър казва, че е важно да отделят колкото е възможно повече комедийни елемента. „Ако разгледаме всички велики комедии, които сте обикнали през годините, всички те са изградени от поредица брилянтни моменти. И когато си излезеш от киното започваш да възклицаваш: „О, видяхте ли тази сцена?“. Независимо дали става дума за боричкането в хотел в „Борат“ или повръщането в „Шаферки“ или тигъра в „Последният ергенски запой“, тези сцени са от жизненоважно значение за мен, и бях твърдо решен да ги имам в „Давам им година“. Мисля, че се получи.“

Тим Бевън добавя: „Героите в тези елелементи са строго определени: Нат е непоколебима бизнесдама, Джош – съпруга лентяй, Клои е прекрасната бившата приятелка и Гай – красивият бизнесмен. В комедията е добре да имаш ясна отправна точка за всички забавни удари, така публиката ще разбере героите с лекота.“

„Отгоре на всичко – продължава Мейзър, – имаме комедия, която се ражда изцяло от характера на личностите и сблъсъците по между им. Има страхотни сцени със семействата, когато се получават ужасно неудобно сцени между различните двойки. Това просто е комедия на сблъсъците между нравите и културата.“

„Филмът работи с цялата гама от различни видове комедия, а това бе важно за мен. Има и някои чисто физически комедийни елементи, разбира се, например сцената с тройката.“ – смее се Мейзър. Става дума за сцената с Клои.

Фарис разказва: „Това, което според мен е най-смешно в сцената с тройката е, че Клои наистина се опитва нещата да станат. Тя никога досега не е правила тройка и макар тази идеята да й е неприятна, решава – по дяволите, ще бъда такъв човек и ще опитам. Мисля, че усилията, които полага са най-забавното в сцената. Другите двама герои са много секси и чувствени, а моята героиня наистина се старае, докато накрая не осъзнава, че това е катастрофа. Тя е изблъскана встрани дори по време на тройка! Снимахме сцената сутринта и после цял ден се смяхме.“

Тикиър споделя впечатленията си за режисьорския дебют на Мейзър: „Дан е много забавен и опитен писател, кинотоврец и продуцент, но въпросът бе дали ще бъде в състояние да впрегне тези свои умения като режисьор. Това е различна отговорност, но в крайна сметка той е просто се справи отлично и нещата бяха изцяло под негов контрол. Дан е малко сноб по отношение на комедията и иска публиката да се смее. Той изпитва еднакво уважение както към общоприетите вицове, така и към каламбурите с думи, и най-важното е, че винаги действа открито и честно към героите „.

По време на снимките на Диктатора Мейзър е „един от малкото продуценти, които бяха там на 100 процента, – разказва Фарис – затова бях много развълнувана да работя с него отново. Той е страхотен професионалист и никога няма да предположите, че за първи път сяда на режисьорския стол. Той е невероятно убедителен и това ти внушава голяма доза увереност  като изпълнител. След края на всяка сцена ти си сигурен, че се е получила както трябва. „

„Освен това Мейзър позволява на актьорите да импровизират, – продължава актрисата – макар че имаше ситуации, в които казваше: „Можеш ли просто да кажеш репликата точно както съм я написал, защото наистина я харесвам по този начин?!“ Той ни даде едновременно свобода и ни водеше с твърда ръка през всичко това.“

Спол е съгласен със своята колежка. „Имаше много импровизация на снимачната площадка, защото това е мястото, където се раждат истинските бисери, – казва той. – Но трябва да се внимава с дозата, защото може  да се отнесете твърде надалеч. Трябва да се има предвид, че понякога оригиналната реплика може да е по-добра.“

Междувременно Саймън Бейкър, смята, че „Давам им година“ постига идеален баланс в своя жанр. „Мисля, че идеята на Дан е много умна и в много отношения това е пост-модерна романтична комедия, в която идеално са комбинирани и двете съставки. Зрителите искат хем да е забавна, хем да има елемент на романтика, но голяма част от хумора идва от реални ситуации. Защото хората реагират най-естествено на истината.“

Тикиър споделя: „Давам им година“ е наистина не е като другите романтични комедии. Дан свърши чудесна работа за преоткриване на този жанр. Сигурен съм, че това е по-скоро комедия за романтиката, отколкото класическа романтична комедия.“