Cover-Bitki newПитали ли сте се какъв щеше да е светът днес, ако някои от най-важните и съдбоносни исторически събития имаха друго развитие и различен край?

От издателство „Труд” изглежда си задават този въпрос, защото пускат на пазара книга за най-славните битки, без които обликът на света, който познаваме днес, би бил съвсем различен. „Двайсетте битки, които промениха света” от Уилямсън Мъри и Джеймс Лейси със сигурност ще намери място сред най-търсените заглавия с логото на „Труд”.

Не пропускайте този увличащ тур през вековете, който поставя акцент върху моменти от световната история, в които перспективите за развитие на цивилизацията висят на косъм. Авторите – двама от най-известните историци – представят двайсетте най-важни битки на всички времена. Така книгата се превръща в задължително четиво не само за любителите на военната история, а и за всички, пристрастени към историческата проза.

Въпреки постоянното присъствие на войните и конфликтите в живота на човечеството, само малка част от тези сблъсъци наистина променят света. Макар големите войни често да предизвикват отзвук в продължение на векове, те обикновено остават в рамките на предсказуем модел. Но понякога една война оказва дълбоко въздействие не само върху своето време, но и определено размества хода на историята. Тези войни са кръстопът на исторически епохи, когато нищо вече няма да е такова, каквото е било преди. Много от тези войни, които са придобили решаващо значение за развитието на съвременния свят, притежават общ елемент – в някакъв момент конфликтът стига до критична точка – битка или няколко минути в рамките на битка, в които бъдещето се променя безвъзвратно.

Именно тези моменти Уилямсън Мъри и Джеймс Лейси са разгледали в „Двайсетте битки, които промениха света”.

„Двайсетте битки, които промениха света”, 428 с., цена: 35.00 лв.

ВЪВЕДЕНИЕ

Лев Троцки, един от най-компетентните практици на изкуството на войната, е прочут с изказването си, че “ти може и да не се интересуваш от войната, но войната се интересува от теб”. При все това през последните няколко десетилетия преобладаващата тенденция в американската академична история, изглежда, се движи в обратната посока. Нейната основна мантра сякаш е, че войните и тяхната история и историята на стратегията са без значение за проучването на миналото, което вместо тях трябва да включва изучаването на големите радикални социални движения и факторите, различни от военната сила. Привържениците на този подход имат известно право, тъй като проучването на “чисто” военната история и битките, отделено от политическия и социалния им контекст, може би ще изглежда не само неясно, но и откъснато от събитията, които ги предизвикват и ускоряват и им придават смисъл. Освен това днешните учени твърдят също, че така наречените велики личности в историята всъщност са играли незначителна роля в потока на основните събития. С други думи битки, войни, генерали и държавници са наистина колоритни, но в същността си незначителни щрихи върху радарния екран на всеки сериозен анализ на историческите промени. Авторите на тази книга, които са виждали войната твърде отблизо, твърдят, че войните и битките имат пряко и огромно въздействие върху хода на историята и то е от съществено значение за разбирането на света, в който живеем. Надяваме се, че читателят ще се съгласи с нас.

От всяко интригуващо прозрение в по-широкия академичен анализ на дълбоките и сложни течения, които преминават през историята, следва, че някои войни и битки са обърнали хода на събитията във фундаментално нова посока. Всъщност военните фактори променят хода на историята не само в краткосрочен план, но и в дългосрочен. Опасно е да се изваждат войните и битките от културния контекст, в който се водят. Битката при Кана, големият сблъсък между Ханибал от Картаген и Римската република, е особено добър пример за това. Малко битки в историята са привличали толкова голям интерес сред такъв широк спектър от военни историци и стратези. В края на този страшен ден през 216 г. пр.н.е. близо 50 000 римляни лежат мъртви в напоената с кръв равнина в Южна Италия. И все пак какво е постигнала победата на Ханибал? Рим не се е сринал. Въпреки че сериозно е пострадала, Републиката продължава да набира легиони след легиони и да предизвиква картагенците по Западното Средиземноморие и в Италия, а накрая и на тяхната собствена територия.

Единственият значим резултат от битката при Кана е, че Ханибал и неговата армия остават в Италия още едно десетилетие – твърде обезпокоително обстоятелство за римляните, но не дотолкова, че да разклати тяхната решимост. Накрая легионите на Сципион нахлуват в Северна Африка и принуждават Картаген да призове обратно Ханибал да отбранява своя град. Последвалата битка при Зама води до поражението му и установяването на римска хегемония в Средиземноморието, която продължава повече от половин хилядолетие.

При вземането на решение кои битки да бъдат включени в този том авторите следваха посоката, определена от Едуард Крийси в неговото класическо изследване Fifteen Decisive Battles of the World (“Петнадесетте решаващи битки на света”): “Има някои битки… които привличат нашето внимание… поради трайното им значение и поради практическото им влияние върху нашето социално и политическо положение, което можем да проследим до резултатите от тези сражения. За нас те имат трайно и реално значение… защото са помогнали да станем това, което сме, а също така влияят и на разсъжденията ни за това, което може би сме щели да бъдем, ако някоя от тях би имала друг изход”. С други думи също като Крийси и ние сме избрали нашите битки въз основа на тяхното дългосрочно въздействие върху хода на историята, а не въз основа на тяхното значение за военното изкуство. Затова най-решителните победи на Наполеон при Аустерлиц, Йена и Ауерщад нямат място в нашето изследване, тъй като те не са успели напълно да осъществят целта му за създаване на френска хегемония в европейския континент. Затова нито битката при Креси, нито при Аженкур, въпреки впечатляващата убийствена мощ на дългия лък, успяват да постигнат нещо друго освен кратки периоди на английско господство във Франция.

Битките, които предизвикаха нашия интерес, са именно тези, които все още отекват през вековете. А това от своя страна ни принуди да задълбаем в рискованата игра на хипотетичната история. С други думи, ако резултатът беше различен, щеше ли той да обърне хода на развитието в драстично различна посока? Битката при Хейстингс е пример в това отношение, защото победата на Вилхелм Завоевателя тясно обвързва Англия с латинския запад. Освен това сливането на саксонската и норманската култура довежда до създаването на английския език. По ирония на съдбата в строго военно отношение победата при Стамфорд Бридж няколко седмици преди битката при Хейстингс е далеч по-решителна и голяма. Но Стамфорд Бридж остава само бележка под линия в историята, а дългосрочното въздействие на Хейстингс продължава да отеква и днес. Това, разбира се, не е попречило на британската Лейбъристка партия през 1933 г. да приеме резолюция, че “войната никога не е променяла нищо в човешката история”, въпреки факта, че нейната годишна конференция се е състояла в близост до мястото на битката.

Както често става с историята, когато се прави опит да се зададат по-фундаментални въпроси, нашият подбор на битките, които смятаме за решаващи, е субективен. Все пак ще дадем пример с първите пет в нашия списък, които дават ясна представа какво имаме предвид под решаващи:

  1. Маратон – прави възможно по-нататъшното съществуване на забележителната гръцка цивилизация и култура, олицетворявана от Перикъловата Атина през следващите десетилетия.
  2. Гавгамела – довежда до създаването на елинистичния свят, което на свой ред се оказва от решаващо значение за разпространението на християнството.
  3. Зама – разбива окончателно икономическата и политическата сила на Картаген и превръща Рим в доминираща сила в Средиземноморието за следващите пет века.
  4. Тевтобургската гора – ограничава римската експанзия и поражда латинско-германското разделение, което разтърсва европейския мир в течение на последните две хилядолетия.
  5. Адрианопол – бележи началото на рухването на Западната Римска империя и завършва 500-годишния период на военното и стратегическото господство на римската армия.

Ще има и такива, които ще оспорят нашата селекция решаващи битки – неизбежна реалност за всички, които пишат военна история. Всъщност авторите са готови да признаят, че има още редица важни битки, които заслужават внимание. Лепанто определено беше сериозен претендент, но в крайна сметка се отказахме от него. Макар турците наистина да са представлявали ужасна заплаха за християнските земи на Западното Средиземноморие в края на ХVI в., историята вече ги оставя на заден план. В действителност поради рязкото и бързо изкачване на европейците на световната сцена през този век, средиземноморският свят губи позицията си на доминиращ фокус на европейските държави както в политически, така и в икономически и културен план.

Нашият интерес към темата за решителните битки бе предизвикан донякъде от странните твърдения на военните анализатори във Вашингтон в края на 90-те години на ХХ в., че американската военна машина е на прага на създаването на възможности, които ще позволят на армията й да провежда бързи и решителни операции срещу всяка сила, която се осмели да се изправи срещу САЩ. В действителност те преследват миража на битката заради самата битка – митът за огромната, решителна битка, която да бъде спечелена с минимални разходи за победителя. Това, което пропускат, е фактът, че твърде много битки не са решаващи в дългосрочен план, че победата в деня на битката твърде често е последвана от мрачни дни на поражение, смърт и огромни жертви.

В крайна сметка битките, които ние разглеждаме в тази книга, са ужасни, нещастни и кървави дори и за победителите. Но ние сме убедени, че това, което ги определя като специални, е фактът, че те влияят върху хода на историята дълбоко и фундаментално по начини, които все още променят нашия свят. Фактът, че днес в Индия има 350 млн. души, които говорят свободно английски и живеят в демократична страна, функционираща на принципа на правовата държава, е пряко отражение на две битки, водени през далечната 1759 г., наречена навремето от британците Annus Mirabilis (Годината на чудесата).

На тези битки, които продължават да отекват и в настоящето, посветихме този том.

Вашият коментар