Според ЕВГЕНИЯ МИТОВА, Благоевград

 

С наближаването на 27 февруари, когато ще се проведе 83-ата церемония за връчване на наградите „Оскар“, расте броят на публикациите, опитващи се да осмислят историята на тези най-популярни в целия свят филмови отличия. Британското списание за кино „Empire“ например предлага своя класация на десетте най-несправедливи решения на Американската академия за киноизкуство през годините.

Според анализаторите, в резултат на неправилната преценка на нейните членове са били ощетени някои от най-значимите филми и режисьори на XX век.

През 1977 г. наградата за най-добър филм получава „Роки“, а не „ТЕЛЕВИЗИОННАТА МРЕЖА“. Вместо да отличат превъзходния изобличителен филм на Сидни Лъмет „академиците“ връчват „Оскар“ на мелодраматичната и захаросана история за една „Пепеляшка с боксови ръкавици“ (в изпълнението на Силвестър Сталоун). Впрочем, сред ощетените през тази година е и шедьовърът на Мартин Скорсезе „Шофьор на такси“, удостоен няколко месеца по-рано със „Златна палма“ на фестивала в Кан.

През 1981 г. с наградата за най-добър режисьор отличават Робърт Редфорд за дебютния му филм „Обикновени хора“, а не Мартин Скорсезе, представил „РАЗЯРЕНИЯ БИК“ – второто му върхово постижение в киното. Специалистите и до днес недоумяват с какво толкова се е откроявала режисурата на Редфорд, за бъде предпочетен пред гениалния филм за Джейк Ла Мота?

През 1998 г. наградата за най-добра актриса получава Хелън Хънт за изпълнението си във филма „Колкото толкова“. Пренебрегната е Джуди Денч, чиято роля в „МИСИС БРАУН“ е истинско откровение.

Четирикратната носителка на „Оскар“ Катрин Хепбърн беше казала, че „добрите актьори нерядко получават „Оскар“ за лоши роли“. Джуди Денч е номинирана 6 пъти за престижното отличие, но и го дават само веднъж – през 1999-а – за поддържащата роля във „Влюбеният Шекспир“, в който се появява на екрана само за няколко мин.

През 2006-а с „Оскар“ за най-добър филм е удостоен филмът „Сблъсъци“, а без награда остават „ПЛАНИНАТА БРОУКБЕК“ на Анг Ли, „Лека нощ, и късмет“ на Джордж Клуни, „Мюнхен“ на Стивън Спилбърг и „Капоти“ на Бенет Милър. Не минава много време и става очевидно, че филмът на Пол Хагис е бил сериозно надценен.

През 1980 г. Робърт Бентън получава режисьорският „Оскар“ за „Крамер срещу Крамер“, оставяйки с празни ръце Френсис Форд Копола и Боб Фос, претендиращи за наградата с най-силните филми в своята кариера – „АПОКАЛИПСИС СЕГА“ и „КАБАРЕ“.

През 1959 г. за най-добър режисор обявяват Винсънт Минели за „Джиджи“, а не Алфред Хичкок за шедьовъра „ШЕМЕТ“. Парадоксално е, че филмът на легендарния майстор на съспенса дори не попада сред номинираните. Може би именно този „Оскар“ е най-големият гаф в историята, просто защото режисьорското майсторство на Хичкок, проявено пренебрегнатия от Академията филм е изключително. „Шемет“ е истински шедьовър, който и днес продължава да е сочен за пример на младите режисьори. Едва ли е случайно, че с годините той трайно се настани на челно място в класациите на най-добрите филми на всички времена. Но през 1959-а явно е нямало кой да го оцени. Затова пък стандартният мюзикъл на Винсън Минели побеждава и в деветте категории, в които е номиниран. А Хичкок така и не получава наградата „Оскар“ за режисура, независимо от това, че го номинират за нея 5 пъти през неговата дълга кариера.

През 1982 г. връчват „Оскар“ за най-добър режисьор на актьора Уорън Бийти за втория му режисьорски филм „Червените“ (Reds), вместо на Стивън Спилбърг за „ИНДИАНА ДЖОУНС И ПОХИТИТЕЛИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ КИВОТ“ или на Хю Хъдзън за „ОГНЕНИ КОЛЕСНИЦИ“. Тези пренебрегнати заглавия още не са забравени, но едва ли някой си спомня за филма на Бийти.

През 1995 г. всички очакват наградата за режисура да получи Куентин Тарантино за шедьовъра си „КРИМИНАЛЕ“, спечелил няколко месеца по-рано „Златна палма“ в Кан. Но в крайна сметка на Тарантино дават само приз за сценарий, а за най-добър режисьор обявяват Робърт Земекис за „Форест Гъмп“. Вероятно мнозина са убедени, че в този случай наградата е отишла у този, който най-много я заслужава, защото филмът с Том Ханкс наистина е много добър. Но пък новаторската творба на Тарантино буквално разбуни духовете в световното кино и допринесе за обновяването на киноезика през следващите години.

И през 1999-а награждаването на Роберто Бенини с „Оскар“ едва ли може да се оценява като гаф, защото италианецът действително демонстрира блестящо актьорско майсторство в „лагерната“ си трагикомедия „Животът е прекрасен“. Но не са малко и тези, които са убедени, че статуетката е трябвало да получи Едуард Нортън за превъплъщението му в жесток неонацист от „Американска история Х“.

През 1940 г. за най-добър филм обявяват „Отнесени от вихъра“, което от сегашна гледна точка изглежда пресилено. По-справедливо би било ако с наградата в най-важната категория бе отличен „МАГЬОСНИКЪТ ОТ ОЗ“. Любопитното е, че режисьор и на двата филма е Виктор Флеминг. Той получава „Оскар“ за „Отнесени от вихъра“, но в историята на киното остава с „Магьосникът от Оз“, превърнал се в еталон на детско-юношеското кино, а песента Over The Rainbow е призната в САЩ за номер 1 през ХХ век. На същата церемония Флеминг получава незаслужено и „Оскар“-а за режисура (пак за „Отнесени от вихъра“!), изпреварвайки Джон Форд („Дилижансът“) и Франк Капра („Мистър Смит отива във Вашингтон“).

Удивително е, че през 1941 г. Чарли Чаплин не успява дори да се нареди сред номинираните за „най-добър режисьор“ с „ВЕЛИКИЯТ ДИКТАТОР“, а в категорията „най-добър актьор“ побеждава Джеймс Стюарт за изпълнението си във „Филаделфийска история“, а не гениалният комик.

Още по-необяснимо е това, което се случва през следващата година, когато на Орсън Уелс не дават напълно заслужения „Оскар“ за гениално режисирания от него филм „ГРАЖДАНИНЪТ КЕЙН“. Предпочетен е „Колко зелена беше моята долина“ на Джон Форд. Но с течение на времето става очевидна недалновидността на членовете на Академията за киноизкуство, защото точно „Гражданинът Кейн“ днес е смятан за най-добрият филм на всички времена.