Премиера в България: 22.03.2013г.
Световна премиера: 01.03.2013г.
Жанр: Приключенски, Фентъзи
Продължителност: 114 минути
Формат: 3D
Сценарист: Дарън Лемке, Кристофър МакКуари, Дан Стъдни
Режисьор: Брайън Сингър
В ролите: Никълъс Холт, Елинор Томлинсън, Стенли Тучи, Бил Най, Юън Макгрегър, Иън Макшейн, Кристофър Феърбанк, Еди Марсън
Разпространител: Александра филмс / Warner Bros.

Една война от преди хиляда години е разпалена отново, когато млад ратай неблагоразумно отваря портал между нашия свят и този на страховити великани. Отприщени на свобода на земята за първи път от векове, отдавна прокудените гиганти се втурват да завладеят територията, която са загубили. Това принуждава младия Джак (Никълъс Холт) да се включи в битката на живота си, за да да ги спре. Борейки се за царството, народа си и любовта на една смела принцеса, той се изправя лице в лице с неудържими воини, които е смятал, че съществуват само в легендите … и получава шанс сам да се превърне в легенда.

Една война от преди хиляда години е разпалена отново, когато млад ратай неблагоразумно отваря портал между нашия свят и този на страховити великани. Отприщени на свобода на земята за първи път от векове, отдавна прокудените гиганти се втурват да завладеят територията, която са загубили. Това принуждава младия Джак (Никълъс Холт) да се включи в битката на живота си, за да да ги спре. Борейки се за царството, народа си и любовта на една смела принцеса, той се изправя лице в лице с неудържими воини, които е смятал, че съществуват само в легендите … и получава шанс сам да се превърне в легенда.

Талантливият кинотворец Брайън Сингър е режисьор на 3D екшън приключението „Джак: Убиецът на великани“ с участието на Никълъс Холт като Джак. Във филма участват също Елинор Томлинсън в ролята на принцеса Изабел, Стенли Тучи е измамният Родерик; Иън Макшейн е крал Брамуел и баща на Изабел, Бил Най е генерал Фалън – свирепия двуглав водач на гигантската армия, а Юън Макгрегър е верният рицар Елмонт.

Автори на сценария са Дарън Лемке, Кристофър МакКуари и Дан Стъдни, по сюжет на Дарън Лемке и Дейвид Добкин. Филмът е продуциран от Нийл Х. Мориц, Дейвид Добкин, Брайън Сингър, Патрик Маккормик и Ори Мармур. Изпълнителни продуценти са Томас Тъл, Джон Яшни, Алекс Гарсия, Тоби Емерих, Ричард Бренер, Майкъл Диско и Джон Рикард. Оператор е Нютон Томас Сигъл, художника Гавин Буке, монтажистите Джон Отман и Боб Дъксей и дизайнера на костюми Джоана Джонстън. Музиката е на композитора Джон Отман.

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Като всички хора по света, и режисьорът и продуцент Брайън Сингър е израснал с вълнуващи разкази за приключения, за борбата между добро и зло, за смели пътешественици, търсещи богатство и водещи битки за оцеляване в светове, населени със зверове и чудовища. Сред тях е и историята на младеж на име Джак, който се изправя срещу ужасяващ великан, който иска да смели костите му и да си направи хляб.

„Това, което ме привлече в историята, и тогава, и сега, е колко простичка е, и едновременно с това фантастична и изпълнена с потенциал“, -казва Сингър.

Това е приказка, която е преживявана от много поколения. Известна под безброй имена в различни култури, тя датира още през 12-ти век, а детайлите й са развити с местни предания и различни преразкази. Но силата й винаги се крие в начина, по който си играе с любовта ни към герои и най-дълбоките ни страхове. Именно от тази плодородна почва се появява на голям екран приключението „Джак: Убиецът на великани“ – познатата история в ново измерение, с представени съвсем по нов начин герои, които въвличат зрителя в по-мащабния свят на опасности, рискове и предопределеност.

„Стимулът за мен бе да вдъхна живот на легендата по един голям, физически начин. Да взема абстракцията от детството и илюстрациите от книгите и да ги направя реални в пълния им мащаб, с действие, драма и бобено стебло, което е високо пет мили,“ – казва Сингър, който използва най-напредналата филмова технология, за да изпълни задачата си да изобрази графично взаимодействието между хората и гигантите, създавайки богатия терен на историята с цялостта и въздействието, които заслужава.

„Ние разказваме наша собствена приказка, свободно базирана на истории като Джак и бобеното стебло и по-древната и мрачна Джак: убиецът на гиганти, която се е появила покрай легендите за крал Артур, – продължава той. – Тя съчетава елементи от двете легенди и представя нашата собствена история в контекст, който представя героите и техния приказен свят по един динамичен начин с подсилен реализъм“.

Продуцентът Нийл Х. Мориц отбелязва: „Ние знаехме, че има нещо по-специално в сценария, но това е само едната част. Имахме късмет да се включи Брайън, със своите умения и визия, за да отведе простичката история за деца на следващо ниво на възприятие. Когато хората видят филма, вярвам, че ще осъзнаят, че това е голямо, епично пътешествие със страховити гиганти, хумор и романтика, невероятен екшън и зрелищни визуални ефекти, на които всеки може да се наслади“.

 „По същество във филма има всичко, което си спомняте, че и отгоре, – казва Никола Холт, който за работи пръв път със Сингър в „Х-Мен: Първа вълна“, а тук е в главната роля на Джак „Ние стреляме с арбалети, криволичим през огромни пропасти, висим от гигантски ластуни и избягваме обхванати от огън дървета, които великаните изкореняват и мятат по нас. Никога не знаеш какво да очакваш.“

Версията на Сингър започва като познатата легенда за обикновения, беден ратай, който приема неизгодната на пръв поглед размяна на шепа бобени зърна срещу коня си и скоро разполага с невероятно високо бобено стебло, чака до небето – като жива вертикална магистрала, която го отвежда до земята на гигантите. Макар и неподготвен за опасностите, които го очакват там, той приема предизвикателството, позовавайки се не само на силата си, но и на своята съобразителност и смелост, за да се справи с кошмарните човекоядни чудовища.

„Бе важно Джак да е някой, с които публиката може да се идентифицира, – споделя продуцентът Дейвид Добкин, който също има своя дял в създаването на историята, заедно със сценарист Дарън Лемке. Той отдавна е фен на „приказката с елементи на Давид и Голиат“, както сам я определя. – Смятам, че повечето хора се считат за експлоатирани и потискани. Всички споделяме чувството, че в живота съществуват сили, които са по-могъщи нас и през голяма част от времето ние нямаме контрол върху съдбата си. Джак не е супер-герой, той е обикновен човек с мечти и амбиции и няма никаква представа на какво е способен, просто защото до сега никога не е бил подложена на такова изпитание. Така че хората се идентифицират с него, искат той да успее и да покаже, че всичко е възможно.“

„Преодолявайки препятствията на пътя си, Джак доказва за пореден път, че героите не се раждат, а се изграждат – също като при бобеното стебло понякога малките незначителни неща могат да се окажат много големи“, – добавя Лемке.

Но кой е Джак, откъде е дошъл и какво ще се случи с него в бъдеще, ако победи гигантите? Какво би мотивирало човек да се изкачи по несигурния мост към небето? Търсенето на отговорите на тези въпроси ни отвежда в измислено средновековно селце, където е домът на Джак. Тук пътят му се пресича съдбовно с този на огнената принцеса Изабел – един от нововъведените персонажи в историята, изиграна от Елинор Томлинсън. Двамата изграждат силна и непосредствена връзка и когато девойката е отвлечена в света на гигантите, Джак не се колебае да се присъедини към храбрия Елмонт (Юън Макгрегър), за да я спаси.

„С право определят Брайън като режисьор, който умее да извади на показ най-доброто от актьорите, – казва Мориц. – Той наистина умее да ги докосне и да покаже душата и духа на героите на екрана. Мисля, че връзката между Джак и Изабел и химията съответно между Ник Холт  и Елинор Томлинсън са от съществено значение за филма и за това голяма заслуга има Брайън.“

Централна е и връзката между Джак и неговият ментор, Елмонт, която следва своя комичен път и завършва с едно истинската приятелство, след като двамата са били заедно до ада и обратно.

Сингър пресъздава гигантите във вид, в какъвто рядко са представяни. Те не са глуповатите непохватни дръвници от книжките, а са пъргави и пресметливи същества. Предвождани от Бил Най в ролята на амбициозния генерал Фалън, те са склонни към съперничество по между си и ожесточени сблъсъци с хората. Джак трябва да ги победи, не само за да спаси собствения си живот, но и жената, която обича, всеки поданик на царството, а вероятно и в целия свят.

Това е много силен  натиск за човек, който твърди, че е прост ратай – и предизвикателство, с което Сингър се заема с наслада.

„Брайън обича да работи върху голямо платно, – казва Патрик Маккормик, който е продуцент на филма, заедно със Сингър, Мориц, Добкин и Ори Мармур. – Но той знае, че когато работи по филм като този и създава невиждан досега  свят, историята и персонажите винаги са от първостепенно значение. Не може да се надява на успех без да разполага с тези добре планирани и установени подробности.“

Потвърждавайки вечността на тези елементи, „Джак: Убиецът на великани“ съществува на свое неопределено място. Въпреки че привидно действието се развива в далечното минало в Англия, визията и усещането на филма сливат средновековните декорации с усещане за съвременност в такива детайли като отношенията между гражданите, начина по който се обличат и говорят.

И като всички добри небивалици, „Джак: Убиецът на великани“ обхваща редица универсални теми, като постоянство, доблест, саможертва за другарите си и нещата, които правим от любов. Дан Стъдни, който е сценарист заедно с Дарън Лемке и Кристофър МакКуари, отбелязва: „Това е история за порастването, и бобеното стебло е възможно най-подходящата метафора в случая. Изкачването му означава да се изправиш лице в лице пред страховете си, пред неизвестното и непознатото, и след това да се върнеш по-богат и мъдър.“

Заснет изцяло в 3D, „Джак: Убиецът на великани“ съчетава живи снимки на действителни локации и традиционните ефекти с компютърно генерирани герои, изработени с прецизна точност на движение на тялото и лицето (чрез най-новото поколение на системата Simul-Cam, използвана при заснемането на „Аватар“, която интегрира реално и виртуалното време, докато камерата снима).

 „Има много страховити неща във филма и няколко шокиращи моменти. Великаните определено не са добри момчета и очевидно похапването на хора е сред любимите им удоволствия, – признава Сингър, – но всичко е направено с мярка за забавление. Моята цел бе да направя филм, на който възрастните да могат да се забавляват, без да загърбвам факта, че се основава на история, която за първи път научих в детството си“.

ГЕРОЯТ И ДЕВОЙКАТА

 Джак и Изабел имат много общи неща, като се започне с желанието им да опознаят колкото се може повече от света. И двамата въпреки коренно различният си начин на живот са еднакво ограничени от към избор. За да илюстрира това, филмът започва с две почти идентични сцени, в които Джак е мъмрен от строгия си чичо, а Изабел търпи лекцията на баща си за едно и също нещо – че са непоправими мечтатели.

Сингър казва: „Джак е млад мъж, който би постигнал повече в живота си, ако не бе останал сираче от малък и не се налагаше да живее при чичо си като ратай. Вероятно някога си е мечтал да бъде герой, но сега просто мечтае да се измъкне от фермата.“

„Имахме нужда от силен, харизматичен главен герой, който да може да пресъздаде невинността на момче като Джак, което знае много малко за света, – продължава той. – Ник е не само талантлив актьор, но е и много забавен. С течение на историята той съумява да превърне Джак от срамежлив и уязвим момък в победител, и да го направи с голяма доза хумор.“

„Нещата никога не вървят по план за Джак, но той винаги пада на краката си, – твърди Холт. – и винаги е готов да даде най-доброто от себе си, което е важно. А когато се влюбва в принцесата и разбира, че е в беда, единствената му мисъл е да й помогне.“

Ако в началото Джак не се чувства съвсем на място, то същото се отнася и за живота на Изабел, която е ограничена от статуса си на принцеса и всички протоколи, които се налага да спазва.

„Тя не е средностатистическа принцеса, – завява Елинор Томлинсън, която е в ролята на кралската бунтарка. – защото има силна воля и е свободомислещ човек. Изабел не иска великолепие, придворни дами и живот зад каменните стени на двореца, затова използва всеки удобен случай да избяга навън. Тя с радост би живяла като нормално момиче.“

Томлинсън обяснява поведението на героинята си: „Тя обича баща си и разбира как се чувства той, след като е загубила жена си преди години. Това бе едно от нещата, които ми харесаха в сценария. Сред цялата тази лудост на екшъна, ефектите и гигантите, сюжетът разкрива взаимоотношенията между хората и има в същността си повече от една емоционална история.“

„Това са хора, на които са предопределени един за друг, – заключава Сингър. – Те са два приключенски души на прага на зрелостта, които споделят копнеж към свобода. Писано е пътищата им да се пресекат.“

ЕДНО ОТ МОМЧЕТАТА

Ако принцесата жадува за приключение, тя със сигурност го намира в нощта, когато се измъква от замъка и язди до колибата на Джак, където търси подслон от бурята. Тя пристига точно навреме, за да види едно от специалните бобени зърна на Джак да израства в огромен филиз. Неговото гигантско стебло отнася малкото жилище нагоре заедно с Изабел, което е причината за сформирането на спешна експедиция, водена от рицар Елмонт.

Юън Макгрегър, който е в ролята на Елмонт, описва персонажа си като „водач на Пазителите, елитна група от най-надеждните кралските рицари, който лично отговаря за сигурността на кралското семейство – което означава, че прекарва голяма част от времето си в грижи за Изабел. Той поема отговорностите си много сериозно, и работата му никак не е лесна, като се има предвид, че принцесата използва всеки сгоден случай да се преоблече в селски дрехи и да му се изплъзне. Тя знае всички изходи за бягство от замъка, за чието съществуване той и не подозира“.

„В цялата история има само една жена, и куп момчета, които са готови на всичко, за да я спасят, което е доста комично.“, – казва Сингър.

Режисьорът си представя Елмонт като „един вид авантюристичен  персонаж на Ерол Флин, който прави всичко с грация и чар. Без значение какво се случва, той никога не изглежда изненадан или забързан.“

Което не значи, че прави всичко добре, а точно обратното – поведението му понякога може да доведе до доста интересни ситуации. Просто той никога няма да го признае. И все пак, казва Макгрегър: „Джак гледа на Елмонт като на по-голям брат и модел за подражание, както и голямата част от гражданите на Клойстер. Пазителите са на висока почит, те са облечени в брони и се грижат за царството, което за млад човек като Джак, предполагам изглежда доста вълнуващо.“

Холт добавя: „Той е капитанът на футболния отбор, готиното момче, което всеки иска да бъде. Освен това е много близо до принцесата през цялото време – така че това е всичко, към което Джак се стреми“.

Чувствата на двамата първоначално със сигурност не могат да се нарекат взаимни. Когато Джак се явява доброволец, който да се присъедини към групата, търсеща принцесата, негово искане е посрещнато с присмех от Елмонт и останалите. Как може един прост ратай без никакво военно обучение и опит се надява да се присъедини към такава решаваща мисия? Продуцентът Патрик МакКормик отбелязва: „Макар че не е благородник по рождение, Джак може да докаже себе си като благородник по делата. И какво по-добро място да започне от спасяване на принцесата?“

Докато търсенето им ги отвежда все по-далеч в сърцевината на опасността, Джак не се прегъва пред предизвикателството. Подигравките на Елмонт замират и постепенно се превръщат в истинско уважение, последвано в крайна сметка от взаимно сътрудничество.

Двамата са свързани и от взаимното им отвращение към коварния Родерик – безсрамен опортюнист, чието участие в тази мисия има тайна цел,и тя дори не включва спасяването на принцеса.

Макар да официален годеник на Изабел – въпреки яростните й простести – единственият интерес на Родерик е собственият му напредък. Истината е, че той е силно развълнуван от появилата се възможност, за която мечтае от години – да открие легендарната раса от гиганти и да стане техен лидер. За да постигне този преврат, той се нуждае само от две неща: омагьосан артефакт, който може да подчини гигантите на волята му, и мост между нашия и техния свят. Първото вече го има… а второто Джак несъзнателно му предоставя.

„Ако не сте намразили Родерик, то тогава не съм си свършил работата, – шегува се Стенли Тучи, който се радва на тази благодатна роля. – Неговият хумор и перчене в сценария бяха основната причина да се съглася да участвам. Родерик е ужасно зъл, но наистина е смешен, и аз вярвам, че той също се оценява като забавен, да не говорим за умен и вероятно красив. Той се преструва, че подкрепя царя и ухажва Изабел, без изобщо да се интересува от нея – просто иска да я контролира. Той ще направи всичко за да вземе властта. И когато има шанс да разполага с още по-голяма мощ, по-силна дори от на краля, той захвърля принцесата и протяга ръцете си към властта.“

„Знаех, че това е нещо, с което Стенли може да се забавлява, – казва Сингър. – Добавихме му страховити зъби, дълга коса и черен костюм и му позволих да бъде толкова зловещ подмазвач, колкото поиска“.

Нийл Мориц добавя: „Той е театрално-драматичен и комичен в образа на Родерик, точно каквото този персонаж трябва да бъде. Играта на Стенли е истинска наслада.“

Докато в небесното царство на гигантите се разиграва тази драма, добрият цар Брамуел очаква на земята новини за единственото си дете. Иън Макшейн, който е в ролята на любящ баща, разкрива: „Беше ми приятно този път да играя добър човек и истински джентълмен. Той е доброжелателен цар, който се грижи за народа си и иска да хората му да бъдат щастливи и в безопасност. Самият аз имам дъщеря, така че оценявам това, което героят ми преживява. Той вече е загубил любовта на живота си – царицата, и сега Изабел е всичко, което му е останало.“

ГИГАНТИТЕ

Великаните обитават страната Гантуа не по техен избор, а защото са изпратени в изгнание от земята, която някога свободно са опустошавали и единственият път, който свързвал двата свята, е бил разрушен. Минали са хиляда години и те все още изпадат в ярост от този факт. Но възможността да си уредят старите сметки наближава.

Въпреки че компютърно-генерираните образи са от съществено значение за представянето на гигантите, продуцентът  Мориц твърди: „За нас беше много важно не просто да имаме огромни компютърно-генерирани великани. Нуждаехме се те да са личности, да изобразяват емоции и мисловен процес, да бъдат реални герои в общуването си един с друг и с човешките си жертви. Затова събрахме големи актьори за тези роли, които биха могли да ни дадат този диапазон на действие.“

Начело на великаните е Бил Най, който е в ролята на двуглавия генерал Фалън, който гладува колкото за отмъщение, толкова и за любимата си храна: хората.

Да се въплъти в дигитално анимиран герой се оказа изключително вълнуващо преживяване за Най. „Изпитах чувството на реалност и автентичност, което ми позволи да бъде доста краен и могъщ, – заявява той. – Трудно ми е да го обясня напълно, но като актьор се чувствах, сякаш се отделям в друго ниво на изпълнение, което не бих могъл да постигна по друг начин. Сякаш за летях за малко.“

Най допринася също и за специалния говор на гигантите. „Брайън искаше те да се отличават не само физически от всички останали, но вербално да са обединени по такъв начин, като отделна раса. Предложих им един северноирландски диалект, който им допадна.“ – разказва актьорът.

След това той трябва да положи допълнителни усилия за гробовния тон на Фалън. Сингър си припомня: „За да се постигне това, всяка сутрин преди снимки, в продължение на 20 минути той затваряше прозорците на колата си и да крещеше и за да му падне гласа. Чак тогава идваше на снимачната площадка с този дрезгав звук, който се превърна в гласа на Фалън. Първият път, когато го чух, си помислих, че е болен. Той каза: „Не, просто крещях в колата и бих искал да опитам с този глас, кажи какво мислиш.“ И аз казах: „Уау, а това здравословно ли е?“

Като цяло Сингър си представя тази извънземна раса с доста земен външен вид. „На пръв поглед повърхността на кожата им и изглежда жива и когато се появи в близък план започвате да се чудите – това циреи ли са или или камъчета? А това коса ли е или плевели? Великаните са били в изолация хиляда години и трябваше да покажем признаци на липса на грижи.“

Да представи достоверно пропорциите, големината и походката на високите 25 фута същества, се заема хореографът Питър Елиът, който участва и в поддържаща роля като гигант-часовой. Създателите на филма искат да избегнат клишираните тромавите великани от миналото и предпочитат да ги представят като бързи и енергични противници. Но размерът и дължина на крайниците изисква калибриране на движенията, необходимо е понижаване на центъра на тежестта за обръщането на масивните им глави. Освен това Елиът се стреми да направи всеки персонаж с отделен маниер, за да се възприемат като отделни субекти, а не като една цяла армия от клонинги.

Холт заявява: „След като Джак и Елмонт преодоляват първоначалния шок от срещата си с великаните, първото нещо, което разбират, е че тези момчета са бързи.“

БОБЕНОТО СТЕБЛО

Едновременно част от сценичния декор и символ, бобеното стебло е същността на историята и една от гордостите на творческия екип на филма. То е художествено постижение, изградено от шперплат, пяна, гипс, гума и визуални ефекти. „Направихме два клона от него, по един от двете страни на сцената, макар и не толкова много, колкото се появяват на екрана, – казва Сингър, – така че, когато Джак и Елмонт преминават от единия край до другия, те физически изминават известно разстояние. Актьорите бяха захванати с осигурителни въжета и само направиха тази каскада.“

За да се подготвят за изкачването си, актьорите се практикували катерене по специално построена за тях стена. Стенли Тучи разкрива подробности: „Работихме овързани с колани и ни показваха какво е необходимо да се заснеме сцената. Не беше мъчително, с изключение на това, че си свободно висящ за продължителен период от време, без видима надеждата да слезеш долу.“

Физическата част на стеблото трябва да изглежда красиво и естествено, и в същото време да е достатъчно здраво, за да се изкачат и застанат по него актьорите. Но дори привидно незначителни детайли като отделните листа, се оказват предизвикателство. Декораторът Ричард Робъртс споделя: „Листата бяха направени във всички размери от нашите майстори – от различни материали, боядисани и лакирани. Някои бяха изработени стари и износени, защото се появяваха в самостоятелно в някои сцени. Те трябваше да падат естествено, но ако са твърде деликатни и увиснали, те не могат да поддържат теглото си или не изглеждат добре пред камерата. Разполагахме с листа герои и листа за фон, с ластуни, филизи и допълнително добавени или подобрени компютърно-генерирани техни събратя.“

****

„Този филм е бягство от реалността, – заявява Холт. – Той е семейно забавление, на което зрителите ще се смеят и ще преживеят изключително зрелищно приключение, изпълнено с много фантазия и романтика.“

А режисьорът Барйън Сингър обобщава: „Това не е просто голямо приключение за пътуването на Джак. Исках да отдам почит не само на тази история, която мнозина от нас знаят толкова добре, но на самата концепция за легендите и митовете, как се създават и разгръщат приказките… променят се, израстват и остават живи за всяко следващо поколение.“