Премиера в България: 18.01.2013г.
Световна премиера: 25.12.2012г.
Жанр: Уестърн
Продължителност: 165 минути
Формат: 2D
Сценарист: Куентин Тарантино
Режисьор: Куентин Тарантино
В ролите: Джейми Фокс, Кристоф Валц, Кери Уошингтън, Леонардо Ди Каприо, Самюел Л. Джаксън
Разпространител: Александра филмс / Columbia Pictures

Историята в ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ ни отвежда в северноамериканския юг две години преди Гражданската война и ни запознава с роб (в изпълнение на носителя на Оскар Джейми Фокс), когото съдбата среща с немския ловец на глави д-р Кинг Шулц (отличения с Оскар Кристоф Валц). Шулц е по следите на братята Бритъл и само Джанго може да го отведе до тях. Шулц придобива Джанго с обещанието да го освободи след залавянето на братята – живи или мъртви.
Успехът на тази задача кара Шулц да даде свободата на Джанго, но двамата решават да останат заедно. Шулц започва да издирва най-закоравелите престъпници с помощта на Джанго. Докато придобива все повече смъртоносни умения, Джанго остава верен на една цел: да намери и спаси Брумхилда (Кери Уошингтън) – съпругата, която е попаднала в ръцете на робовладелци преди дълго време.
В крайна сметка Джанго и Шулц стигат до Калвин Канди (номинирания за Оскар Леонардо ди Каприо), който е собственик на печално известната плантация Кандиленд. Джанго и Шулц се вмъкват под фалшив претекст, но събуждат подозрението на Стивън (номинирания за Оскар Самюел Л. Джаксън), който е верния домашен роб на Канди. Около двойката ловци на глави започва да се затяга смъртоносен обръч. Цената на бягството е избор между независимост и солидарност, между саможертва и оцеляване…

 Пътуването на ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ към големия екран започва преди десет години, когато Куентин Тарантино за пръв път се замисля за главния герой на историята. „В началото идеята ми се завъртя около роб, който става ловец на глави и започва да преследва надзирателите от робовладелските плантации,“ спомня си Тарантино. „Започнах да пиша и постепенно се оформи образа на Джанго. В началото той е просто една незначителна брънка от верига оковани един за друг роби. Постепенно героят ми се разкри в цялата му светлина.“

Въпреки че действието в ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ се развива в Юга отпреди Гражданската война, Тарантино решава, че историята на Джанго е най-добре да бъде представена като уестърн. „Винаги съм искал да снимам уестърн. Спагети уестърните винаги са ми били любими и реших да отдам почит на творчеството на Серджо Корбучи,“ споделя Тарантино.

За Тарантино уестърните винаги са били величествени описания на битката между добро и зло. Той намира, че мащаба и структурата на жанра са подходящи да се разкаже историята на един мъж, който е решен на всичко, за да проникне в прословута плантация и да спаси жена си. „Няма как филмът да бъде по-кошмарен от събитията в истинския живот на хората от онова време. Филмът не може да бъде по-сюреалистичен и по-брутален от истински събития,“ обяснява Тарантино. „Трудно може да си представим в пълната им цялост болката и страданията, които са съпътствали тази страна дълги години. Тематиката е подходящо да бъде интерпретирана чрез един спагети уестърн.“

Продуцентът Реджиналд Хъдлин се съгласява, че жанрът е неконвенционален и в същото време напълно удачен избор. „Менящият се морален тон и тъмните краски присъщи на спагети уестърните оказват огромно влияние върху разказваческия талант на Куентин. Задълбоченото му изследване на жанра води до вдъхновяващата идея да се смеси историята на един роб с елементи от спагети уестърн, за да се създаде невиждано досега филмово преживяване.“

Веднага след премиерата на ГАДНИ КОПИЛЕТА Тарантино започва трескава работа по сценария за ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ. Носителят на Оскар Кристоф Валц е неизменна част от творческия процес. „Четях сценария още докато бе в процес на разработка,“ спомня си актьорът, който влиза в ролята на д-р Кинг Шулц. „Той се разгърна буквално пред очите ми. Отидох на гости на Куентин и прочетох сценария в негово присъствие. Това бе един чудесен ритуал. Бях силно развълнуван, че той ми дава достъп до неговия творчески процес.“

„Златната ера на спагети уестърните бе именно времето, когато започнах да проявявам интерес към филмите – края на 60-те и началото на 70-те години,“ споделя Валц.

Името Джанго е добре познато за феновете на спагети уестърни: Франко Неро се превъплащава в образа за пръв път през 1966 в едноименния ДЖАНГО. Неро се присъединява за малка роля и към продукцията на ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ. „За всички в Австрия Джанго бе нещо като запазена марка, но не специално в образа на Франко Неро,“ обяснява Валц. „Дори и най-незначителният уестърн  носеше името Джанго в немското си заглавие, дори и вътре в него да няма герой с такова име. Джанго се слагаше просто, защото тази дума определяше целия жанр и показваше на хората какво могат да очакват от филма. Така всички разбираха, че става въпрос за спагети уестърн.“

Оригиналният ДЖАНГО е толкова популярен, че други филми заемат името само като инструмент за допълнителна реклама. Някои от по-изобретателните заглавия включват ДЖАНГО, УБИВАЙ; ДЖАНГО ОТМЪСТИТЕЛЯТ; ДА ЖИВЕЕ ДЖАНГО и БАЛАДА ЗА ДЖАНГО.

Тарантино завършва сценария си на 26-ти април 2011 и веднага започва да го споделя с приятели и колеги. Постепенно продуцентите започват да подготвят началото на снимачния процес. „Когато Куентин пише в дома си, това означава, че си на няколко месеца от начало на снимки и трябва да събереш основните играчи. Обаждаш се на координатора по каскади Джеф Дашноу, звуковия инженер Марк Улано и отговорника за грима Хеба Торисдотир. Всички трябва да са информирани, че наближава време за снимки. Опитваш се да задържиш всички свободни от други задължения, защото сме като едно семейство, което е работило по много филми заедно и обича да работи по този начин,“ обяснява продуцентът Пилар Савоне.

Реакциите на сценария са изключително позитивни. Хъдлин се възхищава на уникалното и откровено описание на робството в годините преди Гражданската война. „Трябва да си спомняме не само доброто, но и най-лошото в нашата история,“ споделя Хъдлин. „Не бихме могли да отличим най-доброто у хората без да отдадем почит на героизма на хората, които са се сблъскали със злото и са го победили. И въпреки че боравим с измислени персонажи, то те несъмнено отразяват истинските истории на стотици, а вероятно и повече, мъже и жени, бели и черни, които са се изправили срещу злото и са казали „не“.

С вече готов сценарий, Тарантино започва да подбира актьорите за филма. Джейми Фокс, носител на Оскар за изпълнението си в РЕЙ, печели ролята на Джанго. „Видяхме се и той бе просто чудесен,“ спомня си Тарантино. „Джейми напълно разбра историята, нейния контекст и историческото значение на филма. Той е страхотен актьор и изглежда перфектно за ролята, а като бонус носи и определено каубойско излъчване. Джейми изглежда добре на кон и в съответните одежди.“

Фокс откликва на откровеното представяне на жестокостите свързани с робството. „Това е най-невероятният сценарий, който съм чел през живота си,“ казва Фокс. „Замислих се кой има куража да разкаже подобна история по такъв начин? Да участваш в толкова истински и болезнено откровен разказ е изключително вълнуващо.“

Фокс отбелязва, че взаимната отдаденост между Джанго и Брумхилда позволява да се хвърли един много по-интимен поглед към героите. „По това време е било табу да сте женени. Може да ти коства живота. Робите са били събирани по двойки насилствено, за да може най-силният мъж и най-издръжливата жена да дадат живот на следващите още по-силни роби, които да се трудят в плантациите. Робовладелците не са искали чернокожите да се женят по любов. За мен бе от съществено значение, че Джанго е женен, защото това прави от филма една любовна история и именно любовта подклажда неговото желание за справедливост. Той не се опитва да спре робството. Единственото, което го интересува, е да открие любовта на живота си, а със същия успех може да търси игла в сено.“

Кери Уошингтън (в ролята на Брумхилда) също осъзнава връзката между нейната героиня и Джанго. „Към проекта ме привлече най-вече идеята за любовта между тези две човешки същества във време, когато хората с африкански произход са били третирани по толкова ужасен начин. Те не са били признавани за хора, а са третирани като нечия собственост. Брумхилда и Джанго обаче намират сили в любовта помежду си и встъпват в брачен съюз въпреки трудностите на историческия контекст. Изключително силен и завладяващ сюжет.“

Уошингтън намира и връзка между ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ и останалите филми на Тарантино. „Той не се страхува от насилие, мрачни краски и тъмната страна на човешката душа,“ отбелязва актрисата. „Нужен е подобен човек, за да разкаже история от тази конкретна епоха. Това е основно и любовна история, така че е необходим и някой, който вярва в добрината на хората и в любовта, и в красотата да разгърнеш една любовна история на фона на цялото зло, мрак и алчност на епохата. Удивително е, че Куентин успява да съчетае всички необходими инструменти, за да ни пренесе в света на ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ.“

„Любов, спасение, трансформация: това е посоката на нашия филм. Това е приключението, което Куентин определи за героите на Джейми и Кери във филма,“ съгласява се продуцента Стейси Шер.

Самюел Л. Джаксън, вече участвал в КРИМИНАЛЕ и ДЖАКИ БРАУН на Тарантино, споделя, че интересът му към ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ е двустранен. „Това е част от историята ни, която често се представя значително по-смекчено, но този филм не следва подобна линия,“ отбелязва актьорът. „И винаги е страхотно да намериш герой в историите на Куентин, който ти пасва като ръкавица.“

Снимките започват на 28 ноември 2011 на място, което е добре познато за феновете на уестърн жанра: ранчо Мелъди в Санта Кларита, Калифорния. Своеобразният уестърн град е използван за декор в множество филми и телевизионни сериали.

Фокс и Валц тренират заедно с координатора по каскади Джеф Дашноу и инструктора по езда Ръсти Хендриксън месеци преди да се завъртят камерите. „Изключително ми допадна целия процес,“ споделя Валц за отношенията си със своята конска екранна компания. „Запознаха ме с подход, който е много повече от проста езда. Радвам се да знам, че ако направиш нужното, конят ще те разбере. А ако той не разбере какво е нужно да направи, то по-скоро грешката е в неправилната комуникация от страна на човека.“

Ясната комуникация и седмици подготовка са необходими за заснемане на сцената, в която Спенсър Бенет събира тълпа, с която да нападне каретата на Шулц. Дашноу събира най-талантливите ездачи, които може да намери. Получава се пъстра група от различни поколения, които се отличават с безспорните си качества на седлото. „Синхронът им бе безгрешен,“ спомня си Дашноу. „Имахме 19-годишни хлапета и 55-годишни мъже. Нуждите на сцената оставиха на заден план всякакви възрастови различия. Крайният резултат е изключително удовлетворяващ, защото е плод на съвместните усилия на хора от три различни поколения.“

„Мисля, че имахме около 35 коня в тази сцена,“ споделя Хендриксън. „И едно ядро от 20 коня, които използваме в целия филм. Понякога един кон е язден от различни ездачи в отделните сцени.“

Впоследствие продукцията се мести в Лоун Пайн, Калифорния, на една ръка разстояние от Долината на смъртта. Много уестърни са ползвали естествения декор на разположените там хълмове Алабама. Първата среща между Джанго и Шулц е заснета в мрачните гори на Индипендънс, северно от Лоун Пайн.

Джеймс Русо и Джеймс Ремар, участвали заедно в Котън Клъб през 1983, се радват на повторното си събиране за откриващата сцена в ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ. „Изкарахме си страхотно. Температурите бяха под нулата и се намирахме 3000 метра над морското равнище. Ветровете не преставаха да ни тормозят, а аз имах честта да си полежа на замръзналата земя след като ме застрелят,“ спомня си Ремар.

Времето в Лоун Пайн се оказва достатъчно студено, за да придаде необходимия ефект на смразяващи температури, който Тарантино иска да демонстрира. „За Куентин това е от голямо значение, защото той вярва в магията на ефекта, който е постигнат без помощта на компютри. Така че имахме специално асистент на място, който да се увери, че е достатъчно студено за снимки и достатъчно влажно, за да се вижда излизащия дъх на актьорите,“ спомня си Стейси Шер.

Поради липсата на сняг в Мамът, Калифорния, продукцията бързо се мести в Джаксън, Уайоминг, за да заснеме зимните сцени. Сценографът Майкъл Рива споделя колко съдбоносна се е оказала липсата на сняг на първоначалната локация. „Трябваше да разглобим целия построен декор, да го качим по камионите и да го закараме в Уайоминг. А там гледката е просто великолепна и спомогна да постигнем един по-голям мащаб на картината.“

Леонардо ди Каприо, Самюел Л. Джаксън, Дон Джонсън и Уолт Гогинс се присъединяват към снимките на филма, когато продукцията се мести на по-топло в Ню Орлиънс, Луизиана.

Валц се радва от възможността да снима в Ню Орлиънс, който рязко контрастира с родното му място в Алпите. „За мен всичко тук е интересно – не само блатата и прилежащата субтропическа растителност, но също и животни като костенурките, алигаторите и змиите.“

Дон Джонсън е радостно приет от останалите актьори. Фокс, изиграл ролята на Тъбс в МАЯМИ ВАЙС на Майкъл Ман, е щастлив от възможността да си партнира с човека, който играе Крокет в сериала от 80-те години. „Същото е като да видиш еднорог или нещо друго магическо. Пред теб е Дон Джонсън, който притежава страхотен глас,“ споделя възхищението си Фокс. „Изборът му бе страхотно попадение. Той закова ролята.“

„Дон е истински южняк и това бе от голямо значение за Куентин,“ казва Стейси Шер. „Двамата се познават от години. Чудесно бе да го използваме за особено значимите сцени. Винаги се вълнувахме, когато Дон се появи на снимачната площадка.“

Контрастиращи с белия костюм на Дон Джонсън са сините одежди на Джанго. „Джейми се влюби в тези дрехи,“ споделя дизайнерката на костюми Шарън Дейвис. „Още при първата проба той влезе в образ. Той директно се постави на мястото на Джанго, който е въодушевен от факта, че за пръв път в живота си има нови дрехи. Буквално не можехме да отделим Джейми от сценичната му премяна – буквално се влюби в нея.“

Бараките за робите също са част от плантация Евъргрийн. „Не може да се разхождаш из това място без да пролееш сълза или да почувстваш нещо,“ споделя Фокс за преживяването да снима на подобно място. „Доведох двете си деца (на 3 и половина и 18 години) и ги оставих да се разходят наоколо. Казах им, че произходът ни се корени в места като това. Затова и трябваше да снимаме именно на подобно място, за да бъде историята ни максимално автентична.“

Продукцията отделя значително време и на снимки във вътрешността на имението Кендиленд, което се извисява над полетата със захарна тръстика.

Интериорът на къщата е пресъздаден във филмово студио в Ню Орлиънс. „Ясно си представих Лео като Дявола, така че исках да го обградя с колкото се може повече червено,“ обяснява Рива за дизайна на плантацията. „От друга страна Джанго и Шулц са положителните герои, които трябва да се отличават с по-светли и по-топли цветове. Към края на филма всичко става по-мрачно, докато се приближаваме към решителен сблъсък между двата отделни свята.“

Майкъл Рива си отива от този свят по време на снимките за ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ. „Чувствам се истински благословена, че познавах и работих с Майкъл. Той бе един фантастичен, изобретателен и отдаден на работата си човек; един истински артист,“ отбелязва Шер.

Кендиленд е ядрото на зловещата операция, която се ръководи от Калвин Канди. „Едно от интересните неща за Юга преди Гражданската война е факта, че робството е било еквивалента на съвременните корпорации,“ казва Тарантино. „По онова време големите корпорации са били семейно начинание.“

   Леонардо ди Каприо поема първата си роля на злодей с образа на робовладелеца Калвин Канди. „Той има сериозно отношение и пълна отдаденост към работата си, което не се набива на очи, защото в същото време е много тих и много скромен. Още съвсем малък той има възможност да се учи директно от Робърт де Ниро. Той е човек, който го е грижа за хората, с които работи. Той привнася за качеството на всеки проект със своя интелект, своята отдаденост и своето желание всичко да се получи възможно най-близко до представите на режисьора,“ споделя Шер за ди Каприо.

„Той ми сподели, че се интересува от ролята,“ признава Тарантино. В сценария се опитах да не описвам прекалено детайлно героя, за да може да е отворен към интерпретации. Мислех си за по-възрастен актьор. Тогава Лео прочете сценария и му хареса, което доведе до първите ни общи разговори.“

Тарантино оказва влияние върху концепцията на Тарантино за героя. „Започнах да си представям колко по-лесно е да представя злодея като един Калигула: момче-император. Той е наследник на преуспяла фамилия, занимаваща се с доходоносен бизнес с памук. Той е четвъртия поред Канди, който поема семейната търговия, но е твърде отегчен от това си занимание. На него не му пука за памука. Той е един своеобразен крал на огромна плантация с множество бели и черни поданици, който притежава огромна власт. Това му дава правото да екзекутира хора или каквото друго си пожелае.“

„Един от най-отвратителните аспекти на характера му е липсата на каквато и да е осъзнатост за злото, което върши,“ отбелязва Ремар за разсъжденията зад постъпките на Канди. „Той е човек с много пари, много власт и много свободно време, който е способен да манипулира живота на хората. Той е Калигула. Той е луд, но пред себе си винаги има оправдание за действията си. Хората няма да харесат героя, но ще оценят работата на Леонардо. Вниманието ти е приковано към екрана, когато той е в кадър. Изключително е прецизен и обръща внимание на всеки детайл.“

Героят на Самюел Л. Джаксън, Стивън, вероятно има най-сложната връзка с Калвин Канди. „След началото на пробните четения в Лос Анджелис разбрах какво искам да постигна с образа на героя,“ обяснява Джаксън. „Отношенията между мен и Лео на екрана са особено интересни най-вече в контекста  на връзката между Джанго и д-р Шулц. Ние успяваме почти напълно да ги засенчим.“

„Героят ми е част от персонала на плантацията още докато бащата на Калвин е жив и до голяма степен се е грижил за младия господар през всичките години на съзряването му като мъж. Стивън се превръща в бащинска фигура за Калвин. Отношенията ни на четири очи са напълно различни от тези пред погледа на останалите. Превъплащенията на Лео са страхотни и в самостоятелните ни сцени той се превръща в детето, за което Стивън се е грижил дълги години. В тези моменти Стивън си позволява да бъде строг учител, който прави необходимото, за да стегне младия господар и да го накара да проумее какво се случва зад гърба му.“

Джаксън работи с гримьорите Алан Апоун и Джейк Гарбър по състарената визия на Стивън. „Трябва да благодарим на Куентин за търпението да ни изчака колкото е необходимо до мига, в който докарахме точната външност,“ отбелязва Джаксън. „Направихме поне 7-8 проби преди да стигнем до задоволителен резултат.“

Въпреки че Джаксън не е единственият актьор на снимачната площадка работил преди с Тарантино, то връзката между двамата определено е специална. „Отношенията между Куентин и Сам могат да те накарат да ревнуваш,“ шегува се Фокс. „Иска ми се и аз да изградя подобна връзка с Куентин. Те се познават много добре, подкрепят се, доизмислят неща в движение. Хрумнаха им много интересни идеи, които не присъстваха в първоначалния сценарий, но с чиято помощ всичко стана много по-добре. Самюел Джаксън е истински гигант в актьорската професия.“

ДЖАНГО БЕЗ ОКОВИ събира Джаксън и заедно с Кери Уошингтън, с която вече си е партнирал във филмите MOTHER AND CHILD и ОПАСЕН СЪСЕД. „Винаги се радвам да работя с Кери. Тя притежава едно много нежно и красиво излъчване, което изглежда съвсем крехко, но всъщност прикрива голяма вътрешна сила. Всеки път, когато работим заедно, се случва нещо специално,“ споделя Джаксън.

„Всички бяхме загрижени за Кери,“ допълва Фокс. „Всички искахме да се уверим, че се чувства комфортно, защото изискванията на ролята и без това са достатъчно трудни.“

Вторият език на Брумхилда служи като приятно разнообразие за Уошингтън. „Изучаването на немски се оказа много полезно,“ спомня си актрисата. „Бях парализирана от страх, защото знаех колко трудна в емоционален план ще бъде ролята. Не знаех как да подходя към подобна героиня. Притеснявах се за самата мен, знаейки колко суров е света, в който трябва да се потопя ментално. Чрез уроците по немски успях да навляза по-лесно в образа, без това да ме натоварва емоционално от самото начало. Разработвайки този аспект от образа ми помогна да се припозная в героинята без чувството, че се задушавам от цялата мъка на Брумхилда.“

Лаура Койот е в ролята на Лара Лий, сестрата на Канди. „Мисля, че нейната функция в Кендиленд, а също и във филма като цяло, е да привнесе малко финес в този изключително брутален свят,“ обяснява актрисата. „До голяма степен тя представлява стария Юг и външната й красота контрастира с жестокостите на света около нея и последвалата няколко години по-късно Гражданска война.“

Денис Кристофър, в ролята на Могай, открива, че филмът му предлага неочакван шанс да се запознае с реалностите на робството. „Робството не е просто малко петънце върху платното на историята. То е част от изграждането на тази нация и на жестокостите му трябва да се обърне внимание. Преди началото на снимките прочетох много материали по темата и разбрах колко малко внимание й се отделя в училищата. И дълбочината на човешката злина никога няма да бъде разкрита, ако не се говори открито за нея.“

Джеймс Ремар участва във филма и като Бъч Пуч, бодигард на Канди. „Героят ми не е южняк, а професионален телохранител, който не е замесен в случващото се на плантацията. Неговата единствена работа е да защитава Калвин Канди,“ обяснява Ремар.

Снимките приключват в Лос Анджелис на 24 юли 2012 година. „Това бе едно изключително приключение,“ обобщава Уошингтън. „Една седмица си в Уайоминг, а следващата те запраща в Луизина преди да финираш в Ел Ей. Цялата продукция се мести из страната подобно на главния герой, който е готов да преброди САЩ, за да открие жена си. Заснемането на филма е не по-малко приключение от одисеята на Джанго. И двете са епични пътешествия в името на любовта, което е направо страхотно.“