Cover-Vtori-meden-mesetsС логото на ИК Колибри излезе „Втори меден месец“, спряган като най-хипнотичния, напрегнат и изненадващ роман, създаден от краля на трилъра Джеймс Патерсън.

„Втори меден месец“ (превод: Надя Баева, 384 стр., цена: 18 лв.) ни пренася на Карибските острови. Агентът от ФБР Джон О’Хара е нает от милиардера Уорнър Бреслоу да открие убиеца на сина му. Докато О’Хара преследва екзекутора на младоженци, колежката му Сара Брубейкър се опитва да залови друг убиец – някой, който бавно и методично избива мъже с името… Джон О’Хара.

Джеймс Патерсън държи рекорда на „Гинес” по брой първи места в листата за бестселъри на в. „Ню Йорк Таймс”. Книгите му са оглавявали класацията над 60 пъти, а общият им тираж в световен мащаб е 220 милиона екземпляра. Затова никой вече не се наема да го сравнява с други величия в областта на криминалния роман. Днес Джеймс Патерсън с основание е смятан за несравним феномен.

Джеймс Патерсън и Хауърд Роуън „Втори меден месец

Итън Бреслоу се пресегна за бутилката шампанско „Перие Жуе“, поставена в кофичка с лед до леглото, той просто не можеше да престане да се усмихва. Не му се беше случвало да е толкова щастлив, откакто се помнеше. Не си беше представял, че е възможно подобно щастие.

– Какъв е световният рекорд за необличане на дрехи по време на меден месец? – попита закачливо, оскъдно прикрил с чаршаф изваяното си тяло от метър и осемдесет и осем сантиметра.

– Не съм много сигурна, при положение че това е първият ми меден месец – отговори младоженката Абигейл и се подпря на възглавницата до него. Още беше задъхана след най-бурното им любовно преживяване досега. – Все пак, както сме я подкарали – добави тя, – със сигурност съм прекалила с количеството дрехи в багажа.

Двамата се засмяха, Итън наля още шампанско, подаде чашата на Абигейл и се загледа в нежните й сини очи. Тя беше толкова красива и – проклето клише – притежаваше още по-голяма вътрешна красота. Никога не беше срещал някой толкова мил и състрадателен. С една кратичка дума го бе направила най-щастливия човек на планетата. Вземате ли този мъж за свой законен съпруг?

Да.

Итън вдигна шампанското си за наздравица и лъчите на карибското слънце, които се процеждаха през завесите, проблеснаха в мехурчетата.

– За Аби, най-прекрасното момиче на света – обяви той.

– И ти не си лош. При все че ме наричаш момиче.

Чукнаха чаши, отпиха мълчаливо и се насладиха на гледката пред крайбрежното си бунгало в Губернаторския клуб в Търкс и Кайкос. Всичко беше съвършено – приятният аромат на цветовете на дивия памук откъм огромното им легло с балдахин, нежният островен бриз, който нахлуваше през френските прозорци, отворени към вътрешния двор.

На един много различен остров – Манхатън – таблоидите изливаха тонове мастило в писането на истории за връзката им. Итън Бреслоу, потомък на могъщата финансова империя Бреслоу, някогашното лошо момче на нюйоркския парти елит, най-накрая беше пораснал благодарение на много разумна и земна жена със специалност педиатър на име Абигейл Майкълс.

Преди да я срещне, Итън беше прословут въздухар. По отношение на жените, на дрогата, дори на кариерата си. Беше се опитал да открие нощен клуб в Сохо, да издава списание, посветено на виното, да направи документален филм за Ейми Уайнхаус. Но не вложи сърце в никое от тези начинания. Дълбоко в себе си той нямаше представа какво иска да направи с живота си. Беше за никъде.

Но откри Аби.

С нея беше много забавно, а и самата тя беше забавна, но и целенасочена. Нейната отдаденост към децата го беше трогнала истински, беше го вдъхновила. Итън се стегна, приеха го в юридическия факултет на Колумбийския университет и се дипломира. След първата си седмица работа във Фонда за направи предложение.

Сега бяха младоженци и се опитваха да създадат свои деца. И то се опитваха с всичка сила. Това се беше превърнало в тяхна шега. Нямаше друга двойка след Джон и Йоко, която да беше прекарвала толкова време в леглото.

Итън глътна последните капки „Перие Жуе“.

– Е, как мислиш? – попита той. – Дали да не дадем малко почивка на табелата „Не безпокойте“ и да се поразходим по плажа? Може да си вземем нещо за обяд.

Аби се приближи още повече до него, а дългата й кестенява коса се разстла по гърдите му.

– Другият вариант е да си останем тук и отново да си поръчаме румсървис – отговори тя. – Може би след като възбудим апетита си още малко.

Тогава на Итън му хрумна нещо интересно.

– Ела с мен – каза той и се надигна от леглото с балдахин.

– Къде отиваме? – попита Абигейл.

Усмихваше се, беше заинтригувана.

Итън взе кофичката за лед под мишница.

– Ще видиш – рече загадъчно.

В началото Аби не беше много сигурна как трябва да възприеме това. Застанала гола до Итън в голямата баня, тя сложи ръка на хълбока си, сякаш да каже: Шегуваш се, нали? Секс в сауна?

Итън избра точния начин да я насочи.

– Приеми го като занимание по йога – каза той. – Само че ще е още по-хубаво.

Насочването до голяма степен я убеди. Аби много обичаше часовете си по йога в Манхатън. Нямаше нещо, което да я накара да се почувства по-добре след дълъг работен ден.

Освен това може би. Да, носеше голям потенциал. Нещо, за което можеха да се кикотят години наред, истинско паметно преживяване от медения месец. Или най-малкото беше страхотна възможност за изгаряне на калории.

– След теб, скъпа моя – заяви Итън и отвори вратата на сауната с шеговита галантност.

Губернаторският клуб беше прочут с внушителните си бани, оборудвани с мраморни душкабини с шест глави и японски вани.

Итън грижливо покри пейката пред стената в дъното с хавлия. Аби легна, а той увеличи температурата и плисна малко вода върху вулканичните камъни в ъгъла. Сауната се изпълни с пара.

Коленичи върху кедровата настилка пред Аби и протегна ръка към кофичката с лед. Малко любовна игра нямаше да навреди.

Сложи кубче лед между устните си, наведе се напред и започна бавно да обхожда тялото й с уста. Ледчето едва докосваше кожата й от страничната част на шията, през извивката на гърдите и надолу чак до пръстите на краката й, които сега се свиваха от удоволствие.

– Това е… прекрасно – прошепна Аби със затворени очи.

В момента усещаше горещината в сауната с пълна сила, потта започваше да излиза от порите й. Беше толкова вълнуващо. Цялата беше мокра.

– Искам те в мен – промълви тя.

Но щом отвори очи, Абигейл изведнъж подскочи от пейката. Беше се втренчила ужасено над рамото на Итън.

– Какво? – попита той.

– Там има някой! Итън, видях човек.

Итън се обърна и погледна към вратата и стъкленото прозорче в нея с размери почти с големината на документ за самоличност. Той не видя нищо – или никого.

– Сигурна ли си? – попита.

Аби кимна.

– Сигурна съм. Някой мина оттам. Сигурна съм.

– Мъж ли беше, или жена?

– Не мога да кажа.

– Вероятно е била камериерката – предположи Итън.

– Но ние не сме махнали табелката „Не безпокойте“ от вратата.

– Сигурен съм, че първо е почукала, но не сме я чули – той се усмихна. – Като се има предвид от колко време стои там тази табелка, може да се е зачудила дали сме живи.

Аби леко се поуспокои. Вероятно Итън беше прав. И все пак…

– Може ли да провериш за всеки случай? – помоли тя.

– Разбира се – отвърна той. Шеговито вдигна кофичката за лед и я сложи пред слабините си. – Как изглеждам?

– Много смешно – скастри го Абигейл и леко се усмихна.

Подаде му хавлията от пейката.

– Връщам се след секунда – уведоми я той и уви кърпата около кръста си.

Стисна дръжката на вратата и я дръпна към себе си. Не стана.

– Заяла е. Аби, не може да се отвори.

– Какво говориш, как така не може да се отвори? Усмивката в миг изчезна от лицето на Аби.

Итън задърпа дръжката още по-силно, но вратата на сауната не помръдваше.

– Сякаш е заключена – каза той. Само че и двамата бяха наясно, че на вратата нямаше ключалка. – Трябва да е заяла.

Той притисна лицето си към прозорчето за по-добра видимост.

– Виждаш ли някого? – попита Абигейл.

– Не. Никого.

Той сви ръка в юмрук, потропа по вратата и извика:

– Хей, има ли някой?

Не последва отговор. Тишина. Тревожна тишина. Зловеща тишина.

– Очевидно не е била камериерката – промълви Аби. В този момент й хрумна нещо. – Мислиш ли, че може да са ни обрали и да са ни заключили тук?

– Възможно е – отговори Итън.

Не можеше да отхвърли тази идея.

Но като син на милиардер беше по-малко загрижен от вероятността да са го обрали, отколкото да е заключен в сауна.

– Какво ще правим? – попита Аби.

Започваше да се плаши. Виждаше го в погледа й, а това плашеше него.