За пореден път cineboom.eu се оказва свързващата нишка между мен и изключително талантлив, способен и постигнал много в това, в което „гори“ българин. През фейсбук профила на сайта с мен се свърза Зандър Кай (автор на романа „Ездачи в мрака“), с който поех разговор посока книгата му и как тя би могла да види подобаващо представяне при нас. Както се случва често в такива моменти съвестта ми заговори с абсолютно собствено мнение, че нямам право да отказвам и съм длъжен да подам ръка на човека. Не след дълго книгата кацна в ръцете ми (благодаря за което) и се потопих…

„Ездачи в мрака“ е епичен фентъзи роман. Зандър Кай е българин (очевидно това не е истинското му име и по негово настояване то ще остане тайна). Издателството застанало зад романа му е Атеа. Книгата е на български пазар от миналата Коледа.

Като всеки уважаващ себе си, съвременен автор, Зандър е създал фейсбук профил за произведението си. Може да следите всички новини около романа на официалната му страница тук: ФЕЙСБУК ПРОФИЛ НА „ЕЗДАЧИ В МРАКА“ !

Книгата има стилна корица. Наситени цветове. Подобаващ, приказен щрих. Онзи толкова специален амулет. Пушек. Сиво. Черно. Всичко това е толкова широко застъпено в самата история, че дори не предполагате. (поне не преди да започнете да четете)

Ето и кратка анотация на историята:

След осемстотингодишна война, враждата между хората и клановете продължава да бушува с пълна сила.
Изправен пред нова заплаха, Орденът – единственият авангард срещу вампирските и върколашките орди, мобилизира най-добрите си ловци с мисията да предотвратят бедствието, което би довело до унищожението на Хумана Терра. Алекс Майер – амбициозен ловец, владеещ въздушна магия, се оказва в центъра на тези действия. Дали обаче ще помогне за спасяването на човечеството, или ще се превърне в причината за пълното му заличаване, зависи изцяло от готовността му да узнае мистериозното си потекло.
Състезанието с ограниченото време, което има, започва сега!

Първото ви впечатление със започването на книгата, ще бъде – УАУ, този човек наистина е създал един изключителен свят. Едно е сигурно. Зандър е истински кино маниак. В неговия роман ще откриете МНОГО, ама наистина много вдъхновение от множество качествени филми. Безспорно четейки го, в главата ми изплуваха най-често сцени и стилистика от поредицата „Подземен свят“. Хумана Тера, ловците, вампирите, върколаците… Зандър е успял до такава степен да обогати и опресни своя свят, че крайния резултат е нещо различно. Познати, сходно, но и много много различно от всичко, което сме чели/гледали до момента. Като заклет киноман е невъзможно да НЕ сравняваш сцените, които изграждаш в главата си, докато четеш книгата, със сцени от филми на такава тематика. И в този случай написаното от автора печели.

Двамата главни герои, които всъщност са брат и сестра, са пълнокръвни, чисти и истински персонажи, каквито трудно се постигат от страниците на книга. Ние се запознаваме с тях, проследяваме израстването им, съпреживяваме и достигаме до финалния обрат, който засяга и двама ни. Това е една дълга житейска история, която авторът така умело е успял да пресъздаде в едва 250 страници.

Началната сцена напомня много на подземен свят. Много. В главата ми изплуваха всички сиви краски, мрачната гора, ловеца, битката, и това зловещо убийство. Истинска феерия на цветове, усещания и стилистика.

Толкова много се случва през цялата история. Следват множество обрати, разкрития, потапяне в дебрите на този мистичен свят. Нещата се развиват изключително неочаквано, второстепенни герои и генерали се превръщат във водещи фигури и съдби са преобърнати. Има смърт, има живот и има много, много магия.

Ако има нещо, което ми е пречило в книгата, то това е заглавията на всяка отделна глава. Вместо чисто и просто да ги озаглави „Глава 28“ и т.н… авторът е решил и намерил име за всяка една от главите. В много от тях, но ОСОБЕНО в последната, заглавието разваля това, което предстои да прочетеш. Последната глава, започва изключително подобаващо и силно, като мистериозен филм. Поляна. Човек. Неговото описание. Диалог. Разкритие КОЙ е въпросния герой. Финални щрихи и книгата завършва. Ако НЕ БЯХ прочел името на финалната глава (то е името на въпросния герои), а го бях прочел на финала на книгата, щях да я затворя с широка усмивка и удоволствие. Но вместо това преди да започна да чета, аз вече съм се настроил и изненадата се разваля.

Авторът не е успял да избяга от клишираните фрази в диалога и описанието. Това, което киното е успяло да разбере, че зрителя е ИНТЕЛИГЕНТЕН и умее да разбира БЕЗ да му се казва в прав текст, тук ми липсваше много. В диалог, в описание и в други моменти, конкретни детайли от историята вместо да бъдат оставени просто да ги разберем и усетим, ние получаваме дълго обяснения, напътствия и детайлизиране КАКВО трябва да разберем и проумеем. Все пак такава книга едва ли ще чете 7 годишен, който трудно разбира нещо, без да му се казва.

И въпреки това, дори и с тези грешки на лице, „Ездачи в мрака“ е изключително четиво. Леко. Грабващо и унасящо те неусетно. Колкото и натоварено да е ежедневието ни тази книга спокойно може да се чете в автобуса, в колата, сутрин докато си пиете кафето, вечер преди лягане. Върви бързо. Не е дълга. И обсебва.

Категорично препоръчвам. Потърсете „Ездачи в мрака“ на книжния пазар в цялата страна. Издава ИК АТЕА.

Към автора: С нетърпение очакваме продължението. След този ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН финал и тези широко отворени врати, нямаме търпение да разберем КАК историята продължава!