„Докато Ая спеше“ е един от многото български филми напоследък, които затвърждават до болка познатото ни клише – „По – добре късно, отколкото никога“. Близо една година след създаването си „Докато Ая спеше“ видя бял свят, отскубна се от примката на фестивалните си прожекции и вече може свободно да се погледне от простолюдието, което не е придобило рефлекс да ходи по фестивали на точно определен ден и  в точно определен град. За съжаление настоящия филм не попада в графата „комерсиални“ или „блокбастъри“, както искате го наречете, и няма как да попадне в големите мултиплекси в страната и ще бъде прожектиран единствено в арткината в страната, които, уви, са твърде малко. Може би единствено филмите на Ники Илиев, или пък да дам пресен пример – новата комедия „Летовници“, може да накара нашенец да отиде в мола и да гледа български филм. Иронията настрана, но и малкото е много. Световноизвестен факт е, че човек ходи на кино, за да се разтовари и да избяга от посивялото си ежедневие. Е, с „Докато Ая спеше“ няма как да си изсипе налегналото го напрежение през деня.

3da0ed86281f34c08e4e

Да започнем по същество. „Докато Ая спеше“ е филм, който разказва история, и то наглед проста. Може да ви звучи нелогично, но за разлика от повечето български филми, които се губят в излишни философии, „Докато Ая спеше“ наистина не натрапва своите достойнства на зрителите.

Историята e семпла – в центъра е Асен (Стефан Денолюбов), актьор преминал зенита на кариерата си, на щат в малък софийски театър. Коронната му роля е тази на Ричард III по Шекспир. На репетициите и постановките Асен неизменно довежда и дъщеря си Ая (Ая Мутафчиева), която е научила наизуст репликите на баща си. Една вечер след представлението на баща си Ая неусетно заспива. Докато спи се случват злощастни събития за баща й – Асен разбира, че няма да играе главна роля в дълго подготвяната от него пиеса на Чехо „Вуйчо Ваньо“. Планувано е на мястото му да играе телевизионната плейбой звезда Боян (Юлиян Вергов). Целта е ясна –  познатото име  да докара повече хора в салоните. И така докато Ая спи Асен е в безизходица – скарва се с директора на театъра (Емил Емилов), и с най-добрия си приятел и режисьор на постановките му Абрашев  (Георги Кадурин), проличава си дистанцията между него и съпругата му (Ирини Жамбонас), напива се, заформя пиянси скандал, който му коства актьорската кариера. Кое обаче е по-ценно любовта на най-близките му хора или актьорската му кариера?

13177761_800577830043872_2581588219947313945_n

„Докато Ая спеше“ е носител на наградата „Златна роза“ за най – добра мъжка роля в лицето на Стефан Денолюбов. Онзи същият, който изигра образа на гнусния лихвар в един от най-успешните български филми през последните няколко години – „Урок“. Наградата му е заслужена. Денолюбов показа, че може да изиграе не само психарски персонажи, но и съвсем противоположни на тях. В „Докато Ая спеше“ героя на Денолюбов е твърде безволев, аутсайдер, разчитащ на старите си лаври, но въпреки това чувствителен, съвестен и непродажен.

Това, което е общото между филмът и пиесата-мечта за Асен „Вуйчо Ваньо“ е, че главните герои им са разочаровани от живота и пропилените възможности. Наистина оригиналното обаче е друго – пред зрителите де факто се изиграва една постановка, която е присъща за Чехов. Филмът е сниман в интериор, действието продължава няколко часа, прекрасен диалог между персонажите, спазено е единството за време, място и действие. Гледаме филм, който наподобява на пиеса.

442_dokato-aya-speshe_3

Това е вторият филм на режисьора Цветодар Марков. С първия, HDSP: „Лов на дребни хищници“,  като че ли целта му бе да представи цялостен модел на българското общество. Като за тази цел бяха използвани две сюжетни линии – тази на мутрите и тази на тийнейджърите. В „Докато Ая спеше“ като че ли има извадка на театралното общество – нагъл и арогантен директор, интересуващ се единствено от финансовите постъпления, режисьор, който не смее да му се опълчи, телевизионна звезда, сваляч и фукльо, млада актриса, току що завършила и която си мисли, че е попаднала в област, където всичко е цветя и музика.

Малката Ая служи като опозиция на възрастните и техните свади. Нейният сън ярко контрастира със страстите, провалите и отчаянията на възрастните. Нейният сън е символ на невинността, който ще сложи край на страданието и начало на пробуждането у Асен.

teuldwkir6xgm6_scale1500x1000

„Докато Ая спеше“ си има своите слабости и неизбежни клишета на моменти подплатени с излишно театралничене от актьорите. Но филмът трябва да се види заради таланта на Стефан Денолюбов, заради красивата музика на Теодисий Спасав, заради оригинално разказаната история на Цветодар Марков.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here