„Докато Ая спеше“ е един от многото български филми напоследък, които затвърждават до болка познатото ни клише – „По – добре късно, отколкото никога“. Близо една година след създаването си „Докато Ая спеше“ видя бял свят, отскубна се от примката на фестивалните си прожекции и вече може свободно да се погледне от простолюдието, което не е придобило рефлекс да ходи по фестивали на точно определен ден и  в точно определен град. За съжаление настоящия филм не попада в графата „комерсиални“ или „блокбастъри“, както искате го наречете, и няма как да попадне в големите мултиплекси в страната и ще бъде прожектиран единствено в арткината в страната, които, уви, са твърде малко. Може би единствено филмите на Ники Илиев, или пък да дам пресен пример – новата комедия „Летовници“, може да накара нашенец да отиде в мола и да гледа български филм. Иронията настрана, но и малкото е много. Световноизвестен факт е, че човек ходи на кино, за да се разтовари и да избяга от посивялото си ежедневие. Е, с „Докато Ая спеше“ няма как да си изсипе налегналото го напрежение през деня.

3da0ed86281f34c08e4e

Да започнем по същество. „Докато Ая спеше“ е филм, който разказва история, и то наглед проста. Може да ви звучи нелогично, но за разлика от повечето български филми, които се губят в излишни философии, „Докато Ая спеше“ наистина не натрапва своите достойнства на зрителите.

Историята e семпла – в центъра е Асен (Стефан Денолюбов), актьор преминал зенита на кариерата си, на щат в малък софийски театър. Коронната му роля е тази на Ричард III по Шекспир. На репетициите и постановките Асен неизменно довежда и дъщеря си Ая (Ая Мутафчиева), която е научила наизуст репликите на баща си. Една вечер след представлението на баща си Ая неусетно заспива. Докато спи се случват злощастни събития за баща й – Асен разбира, че няма да играе главна роля в дълго подготвяната от него пиеса на Чехо „Вуйчо Ваньо“. Планувано е на мястото му да играе телевизионната плейбой звезда Боян (Юлиян Вергов). Целта е ясна –  познатото име  да докара повече хора в салоните. И така докато Ая спи Асен е в безизходица – скарва се с директора на театъра (Емил Емилов), и с най-добрия си приятел и режисьор на постановките му Абрашев  (Георги Кадурин), проличава си дистанцията между него и съпругата му (Ирини Жамбонас), напива се, заформя пиянси скандал, който му коства актьорската кариера. Кое обаче е по-ценно любовта на най-близките му хора или актьорската му кариера?

13177761_800577830043872_2581588219947313945_n

„Докато Ая спеше“ е носител на наградата „Златна роза“ за най – добра мъжка роля в лицето на Стефан Денолюбов. Онзи същият, който изигра образа на гнусния лихвар в един от най-успешните български филми през последните няколко години – „Урок“. Наградата му е заслужена. Денолюбов показа, че може да изиграе не само психарски персонажи, но и съвсем противоположни на тях. В „Докато Ая спеше“ героя на Денолюбов е твърде безволев, аутсайдер, разчитащ на старите си лаври, но въпреки това чувствителен, съвестен и непродажен.

Това, което е общото между филмът и пиесата-мечта за Асен „Вуйчо Ваньо“ е, че главните герои им са разочаровани от живота и пропилените възможности. Наистина оригиналното обаче е друго – пред зрителите де факто се изиграва една постановка, която е присъща за Чехов. Филмът е сниман в интериор, действието продължава няколко часа, прекрасен диалог между персонажите, спазено е единството за време, място и действие. Гледаме филм, който наподобява на пиеса.

442_dokato-aya-speshe_3

Това е вторият филм на режисьора Цветодар Марков. С първия, HDSP: „Лов на дребни хищници“,  като че ли целта му бе да представи цялостен модел на българското общество. Като за тази цел бяха използвани две сюжетни линии – тази на мутрите и тази на тийнейджърите. В „Докато Ая спеше“ като че ли има извадка на театралното общество – нагъл и арогантен директор, интересуващ се единствено от финансовите постъпления, режисьор, който не смее да му се опълчи, телевизионна звезда, сваляч и фукльо, млада актриса, току що завършила и която си мисли, че е попаднала в област, където всичко е цветя и музика.

Малката Ая служи като опозиция на възрастните и техните свади. Нейният сън ярко контрастира със страстите, провалите и отчаянията на възрастните. Нейният сън е символ на невинността, който ще сложи край на страданието и начало на пробуждането у Асен.

teuldwkir6xgm6_scale1500x1000

„Докато Ая спеше“ си има своите слабости и неизбежни клишета на моменти подплатени с излишно театралничене от актьорите. Но филмът трябва да се види заради таланта на Стефан Денолюбов, заради красивата музика на Теодисий Спасав, заради оригинално разказаната история на Цветодар Марков.